№ 260305 / 9.7.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

09.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:            

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело № 546 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „В и К” ООД гр.Монтана, представлявано от управителя Валери Димитров Иванов предявява срещу ответника В.М.В. ЕГН xxxxxxxxxx xxx установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Поддържа се в исковата молба, че ответникът е абонат на ищцовото дружество, потребител на питейна вода, за което въз основа на изразходеното количество питейна вода, следва да заплати и цената за същата, като към 23.11.2020г. е натрупал задължение към дружеството в общ размер от 1051.08 лева за имот, находящ се в гр.Монтана, у. №., като в сумата е включена главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на консумирана вода съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, които са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.   

Поради неизпълнение на задължението да плати стойността на консумираната вода, твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 2625/2020г. на РС Монтана и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260371 за сумата от 1051.08 лева, включени главница в размер на 909.50 лева и лихва за забава в размер на 141.58 лева, представляваща вземане произтичащо от неизплатена стойност на консумирана вода за периода от 17.07.2017г. до 19.06.2020г.

Ищецът твърди, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника В.М.В. на основание чл.47, ал.5 ГПК.   

С оглед на указанията на съда по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето производство.

Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.

Ответникът В.М.В., в срока по чл.131, ал.1 ГПК, редовно уведомен, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения установителен иск.

По същество, редовно призован при условията на чл.40, ал.1 и ал.2 ГПК, не се явява и не заявява становище по предявената искова молба.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и заключение на вещо лице по съдебно-икономическа експертиза.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

Между страните е безспорно, че се намират в облигационни отношения във връзка с ползването на В и К услуги, регламентирани от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от Общите условия на В и К ООД Монтана, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-09/11.08.2014г. Установи се също от приложеното ч.гр.д.№ 2625/2020г. на Районен съд Монтана, че ищецът      “В и К” ООД гр.Монтана на 23.11.2020г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с длъжник – ответника по настоящето дело, който е неизправен длъжник съгласно Закона за водите. В издадената на 24.11.2020г. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 260371 е разпоредено длъжникът да заплати на дружеството сумата от 909.50 лева главница по издадените фактури, сумата от 141.58 лева лихва за забава, начислена за периода от 18.08.2017г. до 22.11.2020г., законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 26.50 лева. Вземането на ищеца произтича от консумирана за периода от 17.07.2017г. до 19.06.2020г. питейна вода, която не е заплатена от ответника. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което след изпратени указания до кредитора, последния предявява настоящия установителен иск по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. 

Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на заявителя. В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес гр.Монтана, у. №. е открита партида във    „В и К” ООД Монтана № 0980923 на името на ответника В.М.В., живущ на адреса.

От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват изразходените кубици при инкасиране на абоната е видно, че отчитането на измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет има подпис, а в случаите, когато абонатът е служебно инкасиран след това са правени реални отчети и съответно подписи на лицето или негов представител. 

От извлечение от сметка 411 „Клиенти” на л.4 от делото се установява, че за периода от 17.07.2017г. до 19.06.2020г. са издадени фактури на името на ответника на обща стойност 1 051.08 лева, включващи главница и лихва за забава, по които няма постъпило плащане.

От заключението на вещото лице Л.З. се установява, че в счетоводството на ищеца са отразени /осчетоводени/ като задължение на ответника фактури, подробно описани по номера и дати на обща стойност 909.50 лева за периода от 17.07.2017г. до 19.06.2020г. В счетоводството на ищеца не е отразено плащане за консумираната вода от ответника по посочените фактури, като вещото лице пояснява, че ответникът е абонат на ищеца, партидата се води на негово име и е с абонатен номер 0980923. Общият размер на лихвата за забавено плащане е 192.23 лева. Вещото лице пояснява, че количеството изразходвана вода, отразено в карнет книгите съвпада с посоченото във фактурите и съобразно действащите цени по периоди, стойностите са отразени правилно и са реални. За исковия период действащите цени са съгл. издадени заповеди на управителя на В и К Монтана №224/ 29.09.2012г., в сила от 01.10.2012г. с цена на услугата с ДДС 2.364 лева и Заповед № 136/30.08.2017г., в сила от 01.09.2017г. с цена на услугата с ДДС 2.722 лева, в сила от 01.01.2018г. с цена услугата с ДДС в размер на 2.875 лева,        в сила от 01.01.2019г. с цена на услугата с ДДС от 2.964 лева и в сила от 01.01.2020г. с цена на услугата с ДДС в размер на 3.11 лева.

Съдът възприема заключението на вещото лице, неоспорено и от страните, като дадено обективно и безпристрастно. 

         Както от приложените писмени доказателства – извлечение от партидна книга на абоната, извлечение от сметка 411 „Клиенти”, както и от заключението на вещото лице се установява, че консумираната, но незаплатена вода, е изразходвана, на посочения административен адрес в гр.Монтана, у. №., както и че измервателния уред е изправен и захранването е извършено съгласно изискванията на Наредба № 4/2004г.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира претенцията на ищеца за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена за сумата от 909.50 лева главница за изразходвана, но неплатена стойност на консумирана питейна вода за периода от 17.07.2017г. до 19.06.2020г., сумата от 141.58 лева мораторна лихва за периода от 18.08.2017г. до 23.11.2020г., в тази връзка няма поискано изменение на иска от ищеца съобразно заключението на вещото лице, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в заповедното и исковото производство, включващи държавна такса и разноски за вещо лице.

Водим от горното, Районният съд

 

Р          Е          Ш          И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.В. ЕГН xxxxxxxxxx адрес xxx, че вземането на “В и К” ООД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя Валери Димитров Иванов, произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 2625 по описа на съда за 2020 година на дата 24.11.2020 година по чл. 410 от ГПК, СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът В.М.В. ЕГН xxxxxxxxxx адрес xxx следва да ЗАПЛАТИ на кредитора “В и К” ООД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя Валери Димитров Иванов, сумата от 909.50 лева главница и сумата от 141.58 лева лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.М.В. ЕГН xxxxxxxxxx адрес xxx ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Монтана, ул.Ал.Стамболийски №11, представляван от управителя Валери Димитров Иванов разноските по заповедното производство в размер на 25.00 лева и в исковото производство в размер на 225.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: