Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,09.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на трети септември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Иванка
Панчева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№5061 по описа
за 2018
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу Г.Х.З.
с ЕГН ********** *** ищецът „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 чрез пълномощника си твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу ответника , въз основа на което е образувано ч.гр.д.№3407/2018г.
по описа на РС-Пазарджик. Издадена е заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 222.02лв. лв. за неизплатени далекосъобщителни връзки.
Твърди се, че между страните по делото е сключен договор за мобилни услуги №....
от 20.03.2015г., съгласно който са предоставени мобилен телефонен номер .... и
мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy Core 2 Black. Към периода на
издаване на процесиите фактури спрямо ползвания от Г.З. мобилен номер .... били
приложени условията, уговорени между страните с Договор за мобилни
услуги № .... от 20.03.2015г.Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 2 бр. фактури, издадени в периода м. юли 2016 г. - м. август
2016 г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.Фактура №
**********/01.07.2016г. била издадена за отчетния период 01.06.2016 г. -
30.06.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер .... - месечна абонаментна такса 32,66 лв., както и потребени
услуги 71,69 лв. (роуминг таксуване /общо/), които били в краен размер на
104,35 лв. без ДДС - 125,22 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във
фактурата, била 125,22 лв., като, след
приспадане на 7,91 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен
период, претендираната сума по фактурата била 117,31 лв. Фактура №
**********/01.08.2016г. била издадена за отчетния период 01.07.2016 г. -
31.07.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер .... - месечна абонаментна такса 20,41 лв., както и потребени
услуги 66,85 лв. (роуминг таксуване /общо/), които били в краен размер на 87,26
лв. без вкл. ДДС - 104,71 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата,
е 104,71 лв.Изискуемостта на вземанията на „Т. Б.“ ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването й. Издадената по ч.гр.д.№3407/2018г.
по описа на ПРС заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е била връчена на
длъжника / ответника по делото/ при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е
обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.Моли се
съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за сумата от 222.02 лв. , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и
в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез особения му представител, е
подаден писмен отговор, с който не се
оспорват твърдените в исковата молба факти и обстоятелства. Сочи се,че ответникът е подписал лично както
индивидуалния си договор с ищеца за мобилни услуги, също така е получил копие
от ОУ на Т. Б. за взаимоотношенията с потребителите, видно от подписаната от
него декларация-съгласие, което предполага напълно запознаване с условията на
договора и общите такива. Признава иска. Счита, че правното твърдение на ищеца,
заявено с иска отговаря на действителното правно положение и моли да се
постанови решение при признание на иск.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило
писмено становище , с което моли съдът да се произнесе с решение при признание
на иск.
В съдебно
заседание ответникът не се явява. От особения му представител е представено
писмено станощище , с което заявява, че признава иска.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№3407/2018г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 20.08.2018г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №1871/22.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г.Х.З./ ответника
по делото/ да заплати на „Т. Б.“ЕАД
сумата от 222.02лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението -17.08.2018г. до изплащане на вземането.В заповедта изрично е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължими суми по
фактури №**********/01.07.2016г. и №**********/01.08.2016г, издадени въз основа
на сключен договор за мобилни услуги №.... от 20.03.2015г.Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №13869 от 30.10.2018г заповедният
съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждането е връчено на заявителя на 12.11.2018г. В едномесечния срок
заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск.
От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, а именно-договора за мобилни услуги № .... от 20.03.2015г., приложение –ценова листа за
абонаментен план от 20.03.2015г, декларация –съгласие от 20.03.2015г., фактура
№**********/01.07.2016г и фактура №**********/01.08.2016г. се установява, че
страните по делото са сключили на 20.03.2015г договора за мобилни услуги за
мобилен номер .... по програма Резерв при стандартен месечен абонамент 34.99 лв. на
месец за срок от 24 месеца и за мобилен
телефонен апарат Samsung Galaxy Core 2 Black. Процесният
договор е сключен при общи условия, на
оператора- доставчика на мобилни услуги, които общи условия са приети от
потребителя/ ответника/- релевантен факт, който не бе спорен, а е и
доказателствена обезпечен посредством приложената по делото декларация –съгласие подписана от
ответника. Съгласно общите условия ищцово дружество има право да получава месечна
абонаментна цена, която следва да се заплаща от абоната всеки месец, както и
дължимата цена на всички ползвани от него услуги като периодът на отчитане е на ежемесечна
база. Заплащането на ползваните услуги се извършва на основата на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на договора
всеки краен потребител- страна по договора бива уведомена за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактурата/ в настоящия случай това е 1-во число на
месеца/ за ползваните услуги като неполучаването на фактурата не освобождава
абоната от задълженията да я заплати съгласно определения в т.27 от ОУ срок,
който е 15 дневен от издаването на фактурата, но не по –късно от 18 дни. Съгласно чл.20 от Общите
условия всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени съгласно действащата ценова листа на оператора.Действащата ценова листа е
достъпна на интернет страницата на оператора както и безплатно във всеки
търговски център на Теленор, както и в
търговските центрове на неговите дистрибутори и партньори. Съгласно чл.23 от ОУ на оператора
дължимите от потребителите цени са :а/цена за първоначално свързване- включва
разходи за осигуряване на достъпа на потребителя до мрежата и се заплаща
еднократно при сключване на
индивидуалния договор , респективно при закупуване на избрания от
потребителя абонаментен план / програма/ пакет и б/ месечна цена на ползваните
от потребителя услуги- представлява сумата от стойността на всички услуги,
ползвани от потребителя за дадения месец.
Установява се, че услугите, предоставени на абоната са фактурирани под
клиентски №*********, за който клиентски номер са издадени процесните фактури,
всяка от които, придружена с детайлна справка за месечното потребление на
услугите / също неоспорени от ответната страна/. Установява се, че за процесния
период 01.06.2016 до 30.06.2016г е
издадена фактура №**********/01.07.2016г. за следните задължения на клиента за
мобилен номер ....- месечна абонаментна такса 32.66 лв., както и потребени
услуги/ роуминг таксуване/ общо/, които са в краен размер 104.35 лв. без ДДС и
125.22лв. с ДДС. Общо сумата, начислена в посочената фактура е 125.22лв. като
след приспадане на 7.91лв., надвнесено плащане за задължение по предходен
отчетен период, сумата по фактурата е 117.31лв.
За процесния период 01.07.2016г до 31.07.2016г е издадена фактура
№**********/01.08.2016г. за следните задължения на клиента за мобилен номер ....-
месечна абонаментна такса в размер на 20.41лв., както и потребени услуги/
роуминг таксуване/общо/ , които са в краен размер на 87.26 лв.без ДДС и 104.71 лв. с ДДС .
Общата сума, начислена във фактурата е 104.71 лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД, който е допустим. Налице е
развило се заповедно производство между същите страни, с предмет, вземане,
което е идентично с вземането , предмет на настоящата искова претенция и
връчена заповед за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
По същество съдът
намира следното:
Искът по
чл.422 от ГПК е основателен по следните съображения:
За уважаването на
този иск ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, изправността си по договора, наличие на
задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се
установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдения по-горе
договор за мобилни услуги, сключен на 20.03.2015г.По силата на постигнатите уговорки между страните ищцовото дружество- оператор
на мобилни услуги, предоставял мобилни услуги за мобилен номер ...., чиито
титуляр е ответника. Ответникът е поел насрещното задължение да заплаща както
уговорената месечна такса, така и цената на потребените услуги. Между страните не съществуваше спор досежно
изправността на ищцовата страна като страна по договора, поради което съдът
приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е доставил
договорените мобилни услуги в отразения
в неоспорените фактури вид и обем. За ответника
е възникнало насрещното задължение да заплати цената на тези услуги,
която цена е следвало да бъде заплатена в 15 дневен срок от издаване на
процесните фактури, обсъдени по-горе. Тук е момента да се посочи, че ответникът
не оспори фактурираните цени на доставените услуги, поради което съдът приема,
че искът е доказан по размер. При това положение съдът приема за безспорно установено, че ответникът дължи на ищеца цената
на предоставените услуги, която цена
възлиза на исковата сума от 222.02лв.Ответникът, носещ доказателствената
тежест, не ангажира доказателства установяващи плащане на дължимата сума за
доставени далекосъобщителни услуги. Следва да се отбележи, че същият не
противопостави и правопогасяващо възражение в тази насока. Напротив чрез особения си представител заяви
процесуална позиция на признание на иска.
Съдът не би могъл обаче да се произнесе при
признание на иск в каквато насока е искането на ищеца, тъй като това
процесуално действие следва да изхожда
лично от страната или от неин пълномощник, снабден с изрична представителна
власт по чл.34, ал.3 от ГПК, с каквато власт особения представител не разполага.
Предвид
изложеното предявеният положителен установителен иск като основателен следва да
бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на ответника,
че за ищеца съществува вземане по Заповед №1871/22.08.2018г, постановена по
ч.гр.д.№3407/2018г по описа на ПРС за сумата от 222.02 лв., представляваща стойността
на неизплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 01.06.2016г. до 31.07.2016г., съгласно фактура №
**********/01.07.2016г и фактура №**********/01.08.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
-17.08.2018г до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 385 лв.
разноски за заповедното производство и сумата от 685 лв. разноски по исковото
производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение
на Г.Х.З. с ЕГН ********** ***, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С.,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор О. Б. Ш.по Заповед
№1871/22.08.2018г, постановена по ч.гр.д.№3407/2018г по описа на ПРС за сумата от 222.02 лв./ двеста двадесет и два
лева и две стотинки/, представляваща стойността на неизплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 01.06.2016г. до 31.07.2016г., съгласно фактура №
**********/01.07.2016г и фактура №**********/01.08.2016г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
-17.08.2018г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Х.З. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т. Б.“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 сумата
от 385 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 685 лв. разноски в
исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :