Решение по дело №222/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 321
Дата: 22 май 2023 г.
Съдия: Капка Павлова
Дело: 20231001000222
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов

Капка Павлова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20231001000222 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1431 от 14.12.2022 г., постановено по т.д.№ 1589/2022 г.
по описа на СГС, на основание чл.68 от ЗБН, е допълнен списъкът на
приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/,
като в него е включено вземане на Министерство на земеделието за разноски
за съдебното производство в размер на 50 031,16 лв. съгласно изпълнителен
лист, издаден на 14.03.2021 г., въз основа на Решение № 1955/14.08.2017 г. по
т.д.№ 1102/2017 г. и Решение №70/13.01.2017 г. по т.д.№3738/2016 г. по описа
на СГС, ТО, VІ-11 състав, посочено е, че вземането е необезпечено и е с
поредност на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.8 от ЗБН.
В срока по чл.259 от ГПК е подадена въззивна жалба от „Корпоративна
търговска банка“ АД /н/, в заглавната част на която жалба е посочено, че се
обжалва решение № 1431 от 14.12.2022г., постановено по т.д.№ 1589/2022 г.
по описа на СГС. В петитума на жалбата е посочено, че се иска да бъде
отменено решение №70 от 13.01.2107 г.,постановено по т.д.№3738/2016 г. С
допълнителна молба е отстранено посоченото противоречие в искането и
обстоятелствената част от жалбата, като е уточнено, че се иска да бъде
1
отменено решение № 1431 от 14.12.2022г., постановено по т.д.№ 1589/2022г.
по описа на СГС. С жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
посоченото решение поради нарушение на ЗБН. Страната счита, че самото
вземане и е такова, което не подлежи на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността, тъй като не представлява разноски по несъстоятелността
по смисъла на ЗБН. Поддържа се, че в този закон е уреден специален ред за
предявяване на вземания – Глава пета ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ като
сроковете по чл.63 от ЗБН и чл.65 от ЗБН отдавна били изтекли и искането на
кредиторапреклудирано. В ЗБН нямало уредено допълнително предявяване на
вземания, възникнали след датата на откриване на производството по
несъстоятелност, както е предвидено в чл.688,ал.3 от ТЗ. Моли за отмяна на
обжалваното решение. Не претендира разноски. Не са сторени
доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна в производството-
Министерство на земеделието, е подала отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва като неоснователна и необоснована. Посочва, че в ЗБН е предвиден
ред, по който да бъдат включени в списъка на приетите вземания тези, които
са установени с решение по чл.68,ал.3 от ЗБН и това е чл.71,ал.1, предл. второ
от ЗБН. Счита за правилни изводите на съда, че синдикът не може да откаже
изпълнение на съдебно решение, постановено в производство с негово
участие и че това решение е задължително в неговата цялост. Моли се
обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Не претендира разноски и не са заявени доказателствени искания.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл. 269 от ГПК,
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по възражение на
Министерство на земеделието с вх. № 300562/22.08.2022 г., срещу отказа на
синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) , да
включат в Списъка на приетите вземания вземането му за съдебни разноски
2
за съдебното производство в размер на 50 031,16
лева, съгласно изпълнителен лист, издаден на 04.03.2021 г., въз основа на
Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на САС и
Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-11
състав, като е поискано вземането да бъде включено с поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от ЗБН.
По делото се установява, че на 22.04.2015 г. е постановено Решение №
664 по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4
състав, с което е обявена неплатежоспособността на “КТБ” АД, с начална
дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност за банката,
същата е обявена в несъстоятелност и дейността ѝ е прекратена. Решението на
съда е обявено в Търговския регистър по партидата на банката на 22.04.2015 г.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г.
по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е
отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №7549/2014 г.
по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, с която за начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД е определена датата 06.11.2014 г., и
вместо него е постановено, че се определя начална дата на
неплатежоспособността на “КТБ” АД - 20.06.2014 г.
Не се спори между страните, че с Решение № 70/11.01.2017 г.,
постановено по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-11 състав, е допълнен списъка по чл. 67, ал. 2 от
ЗБН, като са включени в него вземанията на Министерство на земеделието и
храните, както следва: вземане в размер на 342 849 лева – основание -
банкова гаранция изх. № 1347/04.10.2013 г., както и законна лихва за период
11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105,08 лева, обезпечение няма,
поредност на удовлетворяване - чл. 94,ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на
342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. № 1348/04.10.2013 г., както
и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 10 105,08
лева, обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от
ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева – основание - банкова гаранция изх. №
1345/04.10.2013 г., както и законна лихва за период 11.02.2015 г. – 28.05.2015
г. в размер на 10 105,08 лева, обезпечение няма, поредност на
удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; вземане в размер на 342 849 лева –
3
основание - банкова гаранция изх. № 1346/04.10.2013 г., както и законна
лихва за период 13.02.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 9 914,42 лева,
обезпечение няма, поредност на удовлетворяване - чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН;
осъдена е „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) да заплати
по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 56 465,02 лева;
банката е осъдена да заплати на Министерство на земеделието и храните,
разноски за съдебното производство в размер на 50 031,16 лева.
С Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. № 1102/2017 г. по описа на
Апелативен съд – София, 11 състав, е отменено решението на Софийски
градски съд в частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН е допълнен
списъкът по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016
г. по партидата на банката с вземането на министерството за законна лихва
върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. №
1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., №
1348/04.10.2013 г. за периода 11.02.2015 г. – 21.04.2015 г. и 13.02.2015 г. –
21.04.2015 г. в размер на 40 229,66 лева и поредност на удовлетворяване по
чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН, и вместо него е постановено, че се допълва списъка
по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по
партидата на банката с вземане на МЗХ за законна лихва по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД върху главници в размер на 342 849 лева по банкови гаранции изх. №
1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., №
1348/04.10.2013 г. за периода 22.04.2015 г. – 28.05.2015 г. в размер на 14 099
лева, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗБН, обезпечение
няма; оставено е без уважение възражение на Министерство на земеделието и
храните срещу решението от 18.01.2016 г. на синдиците на банката в частта, с
която претендира допълване на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН, обявен в
Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата на банката с вземането на
МЗХ за законна лихва върху главници в размер на 342 849 лева по банкови
гаранции изх. № 1345/04.10.2013 г., № 1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013
г., № 1348/04.10.2013 г. за периода 11.02.2015 г. – 21.04.2015 г. и 13.02.2015 г.
– 21.04.2015 г. в размер на 26 130,66 лева; потвърдено е решението на СГС в
частта, с която на основание чл. 68, ал. 3 от ЗБН е допълнен списъкът по чл.
67, ал. 2 от ЗБН, обявен в Търговския регистър на 14.05.2016 г. по партидата
на банката с вземането на МЗХ по банкови гаранции № 1345/04.10.2013 г., №
4
1346/04.10.2013 г., № 1347/04.10.2013 г., № 1348/04.10.2013 г. и с поредност
на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 от ЗБН; осъдена е банката да заплати
по сметка на САС държавна такса в размер на 6 927,48 лева и МЗХ –
държавна такса в размер на 130,65 лева.
С Определение № 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на
ВКС, Т.К., II Т.О., не е допуснато до касационно обжалване решението на
Апелативен съд – София и е оставена без разглеждане на основание чл. 287,
ал. 4 от ГПК насрещната касационно жалба на министерството на
земеделието.
Видно от данните по делото е, че въз основа на съдебните решения е
издаден на 04.03.2021 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VI-11 състав, изпълнителен лист, съгласно който
„Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) е осъдена да заплати
на Министерство на земеделието и храните разноски за съдебното
производство в размер на 50 031,16 лева.
С писмо с изх. № 4283/21.11.2018 г., изпратено от синдиците на “КТБ”
АД (н.) и получено от Министерство на земеделието (с вх. № 70-
5166/27.11.2018 г.), е отказано искането на министерството за включване в
списъка на приетите вземания на присъдените им съдебно-деловодни
разноски като вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 3 от
ЗБН. Посочено е, че разноските на кредиторите във връзка с участието им в
производството по несъстоятелност на банка не подлежат на удовлетворяване
в това производство, а извършването им следва да остане за сметка на
кредитора, който ги е реализирал.
С писмо с изх. № 91-246/13.04.2021 г., изпратено от министерството до
синдиците на “КТБ” АД (н.), изпълнителният лист е изпратен в
оригинал на несъстоятелната банка и е направено искане вземането по същия
да бъде включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката.
С писмо с изх. № 1087/11.06.2021 г., изпратено от синдиците на “КТБ”
АД (н.) и получено от министерството (с вх. № 91-246/14.06.2021 г.), е
отказано искането му за включване в списъка на приетите
вземания на присъдените съдебно-деловодни разноски съобразно
представения изпълнителен лист от 04.03.2021 г., издаден от СГС, ТО, VI-11
състав, издаден въз основа на влязло в сила решение № 70/13.01.2017 г. по т.д.
5
№ 3738/2016 г. по описа на СГС и решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. №
1102/2017 г. по описа на САС. В писмото е посочено, че разпоредбата на чл.
70 от ЗБН е относима единствено към вземането, което е предмет на спора
във връзка с подаденото от страна на министерството възражение по чл. 66,
ал. 6 от ЗБН, но не и по отношение на присъдените разноски в съдебното
производство, тъй като същите не подлежат на включване/допълване.
Посочено е, че съобразно чл. 4, ал. 1, изр. първо от ЗБН масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката
по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, а вземането за
разноските по изпълнителния лист е възникнало на значително по-късен етап
от откриване на производството, а именно с влизане в сила на съдебното
решение.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав намира
следното от правна страна:
Съгласно чл. 70 от ЗБН не може да се оспорва вземане, което е
установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, когато в
производството по делото е взел участие синдикът. Неоспоримостта на
вземанията произтича от предвиденото в чл. 69, ал. 2 от ЗБН установително
действие на съдебните решения в отношенията на банката, синдика и всички
кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗБН
установява задължение за синдика да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН/
одобрения от съда списък на приетите вземания, по които не са направени
възражения/ с вземанията, установени с решение по чл. 65, ал. 2 или по чл.
68, ал. 3 от ЗБН, както и с вземанията - предмет на решение по чл. 20, ал. 4 от
ЗБН, ако с решението се признава претендираното от кредитора вземане към
банката. Липсва изрично предвиждане за разноските, присъдени в
производствата по посочените искове, но няма основание същите да бъдат
изключени от режима на главното вземане, доколкото отговорността за
разноските е последица от разрешаването на съответния материалноправен
спор и може да се реализира само в образуваното по този спор съдебно
производство. (В този смисъл Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. №
1212/2021 г. на ВКС, I Т.О.) . В процесния случай, както и
първоинстанционният съд е посочил, след като синдикът е участвал в
6
производството по чл. 68 от ЗБН, то за банката е задължително съдебното
решение в неговата цялост и същото подлежи на изпълнение по реда на чл.
69, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 94 от ЗБН. Разноските на възразилия кредитор, провел
успешно производството по чл. 66, ал. 6 от ЗБН, не могат да бъдат оспорвани
от синдика и преразглеждане в последващо исково производство. Решение №
70/11.01.2017 г. по т.д. № 3738/2016 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-11 състав, Решение № 1955/14.08.2017 г. по т.д. №
1102/2017 г. по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, и Определение
№ 382/18.06.2018 г. по т.д. № 702/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О.,
постановени във водения между страните спор по реда на чл. 68 от ЗБН, са
задължителни за всички съдилища и за страните по делото.
На следващо място и във връзка с оплакванията на синдиците на
„Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност) досежно момента на
възникване на процесното вземане за разноски, настоящият състав изцяло
споделя мотивите на СГС, поради което и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях. Следва да се изтъкне, че Върховният касационен съд
категорично приема, че е налице правна възможност за предявяване на
вземане в производството по несъстоятелност на "КТБ" АД, възникнало след
откриване на производството по несъстоятелност, респективно след изтичане
на сроковете по чл. 63, ал. 1 ЗБН и чл. 66, ал. 1 ЗБН, извън случаите, които са
изрично посочени в закона. Както е прието и в цитираното по-горе
Определение № 67 от 15.02.2022 г. по ч. т. д. № 1212/2021 г. на ВКС, I ТО,
разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗБН установява общия принцип, че масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на банката
по търговски и нетърговски вземания, възникнали до датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност за банката, както и на
кредиторите по вземания, свързани с направени при условията и по реда на
този закон разноски по несъстоятелността. С ал. 2 на същия текст е
предвидено и изключение от него за вземанията, произтичащи от законна или
договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност за банката, като
е посочено, че те се удовлетворяват само след пълно удовлетворяване на
кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 1 - т. 8 от ЗБН. Същевременно обаче с чл. 94,
ал. 1, т. 7 ЗБН в кръга на подлежащите на удовлетворяване вземания се
включват и други вземания, възникнали след датата на решението за
7
откриване на производство по несъстоятелност за банката, а именно текущи
публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси
и други. Разпоредбата на чл. 102 ЗБН предвижда, че и вземанията под
отлагателно условие се включват в сметката за разпределение и се
удовлетворяват по реда на чл. 725 от ТЗ. Следователно в чл. 4 ЗБН не са
уредени изчерпателно всички изключения от общото правило, че масата на
несъстоятелността е предназначена за удовлетворяване на вземания,
възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност за банката. Възможността да бъдат удовлетволявани
вземания, свързани с развитието на производството - разноските по
несъстоятелност и текущите, публичноправни вземания на държавата и
общините, които могат да бъдат и спорни по размер, налага по аргумент от
по-силното основание, че безспорните по размер вземания за разноски,
присъдени в съдебните производства, обусловени от производството по
несъстоятелност, също подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността. Прието е също така, че чл. 71, ал. 1 ЗБН задължава
синдикът да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН с вземанията, установени с
решение по чл. 65, ал. 2 или по чл. 68, ал. 3 ЗБН, както и с вземанията, които
са предмет на решение по чл. 20, ал. 4 ЗБН, ако с решението се признава
претендираното от кредитора вземана към банката. Отговорността за
разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор, поради
което присъдените в тези производства разноски се подчиняват на режима на
главното вземане и също подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността по реда на ЗБН.
Поради изложеното, настоящият състав изцяло споделя изводите на
СГС, изложени в обжалваното решение, че подаденото от Министерство на
земеделието възражение е основателно и процесното вземане на
Министерство на земеделието за съдебни разноски в размер на 50 031,16 лв.,
чието съществуване е установено с влязло в сила решение, за което е издаден
изпълнителен лист от 04.03.2021 г. въз основа на Решение №1955/14.08.2017
г. по т.д.№ 1102/2017 г. по описа на САС и Решение № 70/13.01.2017 г. по т.д.
№ 3738/2016 г. по описа на СГС, ТО , VI-11 състав, следва да бъде включено
на основание чл. 71, ал. 1 ЗБН в списъка с приети вземания с ред на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 8 ЗБН.
По разноските:
8
На осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ във вр. с чл. 612, ал. 2 от ТЗ жалбоподателят
– ответник следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 250,16 лева.

Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1431 от 14.12.2022 г., постановено по
т.д.№ 1589/2022 г. по описа на СГС, ТО, VI-8 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, "Корпоративна търговска
банка" АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул.
"Граф Игнатиев" № 10, да заплати по сметка на Апелативен съд-София, сума
в размер на 250,16 лева, представляваща дължима по делото държавна такса
за въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9