РЕШЕНИЕ
№ 3465
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110137189 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1
ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[*************] срещу Д. Г. В. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
57730/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцовото дружество и
ответника са налице облигационни отношения с предмет предоставяне на ВиК услуги
до имот с адрес: [*************], по силата на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи и Общи условия на дружеството. Поддържа се, че за имота
има открит клиентски номер, има монтиран водомер и въпреки, че в дружеството не се
съхранява документ, по силата на който на името на ответника е открита партида за
имота, от негово извънсъдебно признание, обективирано във възражение за настъпила
погасителна давност, можело да се обоснове извод, че именно той е ползвател на имота
и последния е водоснабден. Поддържа се още, че за периода от 10.02.2016 г. до
12.05.2021 г. са начислени за заплащане суми в размер на 963,17 лева – главница и
131,02 лева – обезщетение за забава за периода от 12.03.2016 г. до 12.05.2021 г., които
не били заплатени. С оглед предходното, дружеството подало заявление, по което било
1
образувано ч.гр.д.№ 57730/2021 г. по описа на СРС и издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК. Поради подаване на възражение от страна на
длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените
искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 963,17 лева, представляваща главница за
периода от 10.02.2016 г. до 12.05.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и
сумата от 131,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.03.2016
г. до 12.05.2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника. В
подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение в хода на заповедното производство,
длъжникът – настоящ ответник е оспорил дължимостта на претендираните суми с
доводи, че не е ползвател на предоставени от дружеството услуги, а в условията на
евентуалност – за погасяване по давност на част от задълженията.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57730/2021 г. по
описа на СРС, 43-ти състав е, че по заявление на [*************] е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора сумата от 963,17 лева,
представляваща главница за потребена вода през периода от 10.02.2016 г. до
12.05.2021 г. за имот, находящ се на адрес: [*************] , ведно със законната
лихва, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 131,02
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.03.2016 г. до 12.05.2021 г.
С разпореждане от 09.06.2022 г. по ч.гр.д.№ 57730/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си по оспорената заповед. В
предоставения му едномесечен срок ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен контролен лист от 11.09.2010 г., съставен от служители на
ищцовото дружество, в който е отразено, че на същата дата са посетили
обект[*************], като са установили, че имотът е водоснабден и регистриран с
кл.№ 5184362. Видно от протокола е, че по време на проверката не е присъствал
титуляр на партида или негов представител. Протоколът е подписан единствено от
служителите на ищеца.
По делото е приложено и възражение от 14.09.2016 г. от настоящият ответник до
дружеството-ищеца, с което е възразил срещу уведомление за прекратяване на
водоснабдяването до имот с кл.№ 5184362.
2
По делото е изслушано и прието заключение на комплексна съдебно техническа
и счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че имот, намиращ се на
адрес: [*************] е водоснабден. Видно от заключението е, че до 04.02.2015 г.
задълженията за предоставените ВиК услуги са формирани на база брой живущи.
След тази дата задълженията са формирани въз основа на монтирано водопроводно
отклонение водомер с фабричен № **********, подлежащ на проверка или подмяна до
края на 2024 г. Вещото лице е констатирало още, че по заявление за промяна на
титуляр на партида, на 04.05.2017 г. е преустановено издаването на сметки по
партида с кл.№ **********. В системата на ВиК опиратора, считано от 05.05.2017 г.
за имота е създадена нова индивидуална партида с титуляр нов
собственик/ползвател. Вещото лице е описало хронологично откриване и закриване на
договорни сметки през периода от 2015 г. до 2017 г., когато на 03.08.2017 г. услугите
за кл.№ ********** са закрити. Вещото лице е описало издадените през исковия
период фактури и начислени суми за главница и лихва, възлизащи на претендираните в
настоящото производство суми, а именно: 963,17 лева – главница за периода от
10.02.2016 г. до 12.05.2021 г. и 131,02 лева – мораторна лихва за периода от 12.03.2016
г. до 12.05.2021 г.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1, предл.1-во
ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, т.е. на първо
място да установи наличие на облигационно правоотношение с ответника и на
следващо място да докаже, че през процесния период и за конкретния имот са
предоставяни ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост, а съгласно чл.2, ал.1, т.1 от
приложимите Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ВиК оператор [*************] - потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица-собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
В настоящия случай по делото не са ангажирани доказателства от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, от които да е видно, че ответникът има качеството
„потребител“ на предоставяни от дружеството ВиК услуги, въпреки указания на съда,
дадени в доклада по делото. По делото е приложен единствено контролен лист от 2010
3
г., в който като титуляр е посочено три лице с имена съответстващи на тези на
ответника в настоящото производство. Този документ, както бе посочено и по-горе, е
съставен единствено от служители на ищцовото дружество, без да присъства титуляр
или негов представител, като дори не става ясно какъв точно е обекта, който са
посетили – търговски обект, за жилищни нужди или др. Не става ясно на какво
основание на името на ответника е открита партида за този обект.
Следва да се отбележи още, че е налице несъответствие между адреса на имота,
до който ищецът твърди да е предоставял ВиК услуги в хода на заповедното
производство и в исковото производство. В подаденото заявление по чл.410 ГПК
заявителят – настоящ ищец и издадената заповед фигурира имот с адрес в гр.София,
[*************], докато в исковата молба за първи път се сочи [*************].
Видно от приетото по делото заключение на комплексната техническа и счетоводна
експертиза е, че на 04.05.2017 г. издаването на сметки по партида с кл.№
********** е преустановено. В системата на ВиК опиратора, считано от 05.05.2017
г. за имота е създадена нова индивидуална партида с титуляр нов
собственик/ползвател, а на 03.08.2017 г. услугите за кл.№ ********** са закрити.
С оглед предходното, буди недоумение основанието и начина на формиране на
задълженията в счетоводството на ищеца за процесния период по отношение на
ответника и за „обект“, на който той е вписан като титуляр.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между
страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищцовото дружество да е доставяло вода и ВиК услуги до процесния имот,
съответно за ответника да е възникнало задължение за тяхното заплащане.
Действително, в конкретния случай ответникът не е подал писмен отговор, но във
възражението по реда на чл.414 ГПК оспорва твърденията на ищеца относно
качеството му на „потребител“ на доставяни от дружеството ВиК услуги.
Следва да се отбележи, че по силата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, в кръга на водоснабдителните и
канализационни услуги се включват и доставка на вода за питейно-битови,
промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните
води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи. Извършваната от ищцовото дружество услуга
водоснабдяване включва последователно извършващи се дейности, завършващи с
доставяне на вода в имотите на потребителя чрез водопроводни отклонения, съгласно
чл.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ. На основание чл.32 от Наредба №
4/2004г., услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Доказателства в тази насока по делото не са
4
ангажирани, поради което и съдът приема, че ищецът не доказа какво е количеството
на потребената вода през процесния период, респ. каква е стойността й.
С оглед предходното, доколкото решението не може да почива на
предположения, ищцовото дружество следва да понесе последиците от процесуалното
си бездействие - не предприемане на процесуални действия във връзка с доклада по
делото и разпределението на доказателствената тежест, поради което исковете следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответникът. По делото /нито в исковото, нито в заповедното производство/ няма данни
за направени разноски, нито искане за присъждане на такива, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [*************], ЕИК [*************], със
седалище и адрес на управление:[*************] срещу Д. Г. В., ЕГН **********
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал.1 ЗВ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД -
за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Г. В. дължи на
[*************] сумата от 963,17 лева, представляваща главница за предоставени ВиК
услуги за периода от 10.02.2016 г. до 12.05.2021 г. до имот с адрес:[*************],
ведно със законната лихва, считано от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 131,02 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
12.03.2016 г. до 12.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 57730/2021 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5