№ 77
гр. Бургас, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000131 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 182 от 4.06.2025 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по т.д. № 190/ 2024 г., са отхвърлени предявените от „Алси 8“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000,
ул. „Пробуда“ № 79-81, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, против „Вал
Тур 07“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас 8000, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от В. Д. К. - управител, и
В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, искове
за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 850
000 лв. – главница, представляваща частичен иск от сумата от 2 280 298 лв.,
дължима съгласно Споразумение за установяване и изплащане на финансови
задължения от 7.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба 10.06.2024 г. до окончателното
изплащане.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Алси 8“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1,вх.Б, ет.1
1
– адв. М. К., в която същото се обжалва като неправилно и необосновано,
постановено при необсъждане на всички факти по делото, като съдът се е
отклонил от приложимите правни норми. Претендира се неговата отмяна и
уважаване на предявените искове.
В жалбата се акцентира, че претенцията на ищеца произтича от
споразумението от месец май 2024 г., което е напълно валидно, с автентични
подписи на страните и признанието в това споразумение очертава предмета на
делото, а не предходни цесии. По мнение на въззивното дружество, с
посоченото споразумение задълженията са новирани, като то представлява
декларация на страните, удостоверяваща действителните им отношения.
Сочи се, че по делото са били изпратени и приложени от
чуждестранните фирми – цеденти, в писмен вид, договорите за цесия, но
приемането им е било отклонено от съда от първа инстанция, поради
преклузия. Поддържа се, че претендираните вземания по размер и основание
са доказани с експертни заключения, записите в счетоводството на
въззиваемия, водено от „ДФК акаунт“ ЕООД, са били обективни
хронологично и систематично правилни, по признание на процесуалния му
представител.
Излагат се доводи, че изводът на съда за липса на доказаност на
задълженията на дружеството - въззиваем спрямо чуждестранни юридически
лица, се опровергава от направените от въззиваемия отписвания на
задължения и експертизите по делото, като се изтъква, че липсва логика да
бъдат отписвани несъществуващи задължения и то на базата на данните от
счетоводното дружество „ДФК акаунт“ ЕООД, които съдът е приел за
недостоверни.
Оспорва се като необоснован изводът на съда, че процесното
споразумение от 7.05.2024 г. е нищожно поради липса на предмет. Сочи се, че
неправилно, в тази връзка, е прието от съда, че споразумението не урежда
съществуващи вземания, доколкото в производството са събрани многобройни
доказателства, че вземанията са съществували, дори в счетоводството на
длъжника, и той ги е отписал като погасени по давност. Заявява се, че
сключеното споразумение не е с невъзможен предмет, тъй като касае парични
суми.
2
Подчертава се, че могат да се прехвърлят и погасени по давност
вземания, а съществуването на договорите за цесия е доказано в
производството с експертизите по делото. В допълнение, за да има валидно
поето задължение за плащане, дори не е необходимо със споразумението да се
уреждат плащания от конкретни цесии.
Сочи се, декларацията в договора, че вземането съществува и то е
безспорно, не би могла да се счита за отказ от права, както е приел съдът от
първа инстанция. Посочва се, че претендираните вземания не са с приетите от
първата инстанция падежи и затова давността за тях не е настъпила.
Подчертава се, че до завеждане на делото и до края на 2024 г.
вземанията на чуждестранните лица - предмет на цесията, съществуват при
въззиваемото дружество и то ги отписва в хода на делото, без да се основава
на първични счетоводни документи, за да извърши това, като отписването със
задна дата на задължения, извършено след 19.12.2024 г. е отразено като
направено на 3.01.2024 г. и то от счетоводител, който не е обслужвал
счетоводно дружеството - въззиваем към последната дата. Не се споделя
изразеното от процесуалния представител на въззиваемите становище, че
датата на изискуемост на вземанията е датата на съставяне на документа.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Вал Тур 07“ ЕООД, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №
16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., в който се изразява позиция за нейната
неоснователност и недоказаност, респективно – за правилност и обоснованост
на обжалваното с нея решение. Поддържа се искане за оставяне на въззивната
жалба без уважение и потвърждаване на постановения първоинстанционен
съдебен акт.
Застъпва се становище, че в обстоятелствената част на исковата
молба изрично е посочено твърдението, че въззивникът е кредитор на двамата
въззиваеми именно като цесионер, с цедирани вземания от посочените
цеденти чуждестранни лица, тоест налице е изрична препратка относно
произхода на твърдения дълг, като с договора за цесия не възниква нов такъв
или ново правоотношение, а се сменя само кредитора и се преуреждат
различни условия на първоначално възникналия дълг. В аспект на това, се
възразява, че по делото не са представени писмени доказателства за
3
твърдените цесии, както и за уведомяване на длъжника за тях, нито са
ангажирани доказателства за валидно възникнали задължения по договори за
заем между цедентите и дружеството - въззиваем.
Посочва се, че за отразяване на стопанското събитие отписване на
задължения по давност, настъпващо по силата на закона, не е било необходимо
съставянето на нарочен първичен счетоводен документ.
Сочи се, че в хода на съдебното производство въззивникът не е
ангажирал каквито и да е доказателства, които да сочат определен падеж на
претендираните вземания или такива, водещи до прекъсване или спиране на
погасителната давност, поради което и давността по така отразените вземания
е настъпила преди сключване на споразумението и е правно невъзможно
същата да бъде прекъсната или спряна с последващи действия, включително
признаване на вземането.
Изтъква се, че дружеството – въззиваем никога не е сключвало нито
договори за заем, нито за финансова помощ с цедентите, а в хода на
производството цесионерът не е доказал наличие на съществуващи вземания,
което води до липса на предмет на твърдяната между него и чуждестранните
дружества цесия.
Посочва се, че в представеното споразумение е налице отказ от
права, каквито несъмнено са правата да се противопоставят всички
възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор, въз основа на
прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или
разваляне на договора, от който произтича вземането.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
4
Пренесен за разглеждане пред настоящата апелативна инстанция е
иск с правно основание чл.79, ал.1, вр.чл.365 ЗЗД, съединен с искане за
присъждане на законната лихва от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане. Апелативният състав отдава действителната
правна квалификация на претенцията, съобразно заявените фактически
твърдения и искането, отправено до съда – Решение № 359 от 16.01.2014 г. на
ВКС по гр.д. № 1209/2013 г.
В обобщение и в аспект на повдигнатите в жалбата оплаквания,
следва да се посочи, че се установява от данните по делото, че между страните
е било сключено споразумение, датиращо към 7.05.2024 г., по силата на което
подписалите споразумението страни – „Алси 8“ ЕООД, „Вал Тур 07“ ЕООД и
В. Д. В. са потвърдили, в т.2.1., „финансовите си отношения, взаимни разчети
и отразявания“, посочвайки, че „Алси 8“ ЕООД е кредитор – цесионер на „Вал
Тур 07“ ЕООД за обща сума от 2 280 298 лв., която сума е придобита от
първото дружество по договори за цесия с цеденти, описани в
споразумението, за които прехвърляния длъжникът е декларирал, че е
надлежно и своевременно уведомен от прехвърлителите на вземанията –
т.2.1.а, както и е признал съществуването на задължението към „Алси 8“
ЕООД, в горепосочения размер, като нелихвоносно до уговорения падеж –
т.2.1.б. Длъжникът – въззиваем е поел задължение за погасяване в пълен
размер на задължението си спрямо въззивника, в срок до 1.06.2024 г. – т.2.3. от
споразумението. Уговорена е дължимост на законната лихва за забава, при
неиздължаване във фиксирания срок.
Следва да се приеме, че задълженията са поети солидарно от
длъжника и поръчителя, предвид изрично закрепената договорна воля в текста
на т.2.4. от съглашението.
Поддържа се от въззивника, че плащане на сумата по споразумението
не е последвало, на която база се претендира в настоящия процес сумата от
850 000 лв., като част от пълната главница 2 280 298 лв.
Възраженията на въззиваемото дружество, поддържани пред
настоящата инстанция, се изразяват в доводите, че по делото не са били
представени доказателства за твърдените цесии, както и за уведомяване на
длъжника по тях, нито е проведено доказване на валидно възникнали
5
задължения по договори за заем между цедентите и въззиваемия, поради което
цесиите са нищожни поради липса на предмет. В допълнение се сочи, че
давността по отразените в счетоводството на въззиваемия вземания към
цедентите е настъпила, преди сключване на споразумението.
По смисъла на чл.365, ал.1 ЗЗД, с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Според законодателното разрешение, със
спогодбата могат да се създадат, изменят или погасят и правоотношения,
които не са били предмет на спора - чл.365, ал.2 ЗЗД. Нищожна е спогодбата
върху непозволен договор – чл.366 ЗЗД.
Анализът на сключеното между страните споразумение води до
извода, че същото разкрива белезите на спогодба, с нейните характерни
признаци на самостоятелен, неформален и консенсуален договор, и
предназначение да внесе яснота и определеност в отношенията между
страните – правоустановяващо действие, които се съгласяват занапред
правното положение между тях да е такова, каквото е прогласено със
спогодбата.
Със сключване на спогодбата е изключена възможността да се
контестира предхождащото я правно положение, освен ако е оборена нейната
валидност, като съдебната теория и практика е приела, че това касае формите на
нищожност противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави или договор върху неоткрито наследство – чл.26, ал.1 ЗЗД, но не и
формите на нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД, които договаряния поначало могат да
бъдат предмет на спогодба, по съображения, че порокът при тях не е свързан със
съществуваща забрана за сключването им – Определение № 24 от 11.01.2019 г. на
ВКС по т.д. № 1025/2018 г.; Решение № 201 от 29.01.2018 г. на ВКС по т.д. №
700/2017 г.; Решение № 229 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр.д. № 4038/2022 г.
Страните свободно уреждат отношенията си чрез спогодбата и, при
доказаност на нейната валидност, тя е задължителна за тях, по силата на чл.20а
ЗЗД, а съдът следва да зачете действието й, без да изследва действителните
отношения между страните преди нейното сключване, така в Решение № 134 от
21.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4255/2018 г. Обратното би било в противоречие с
естеството на спогодбата, като двустранно съглашение, което е допустимо да
включва в себе си както воля за частичен отказ от права, така и частично поемане
на несъществуващи задължения – взаимни отстъпки.
6
Предвид гореизложените принципни постановки и при зачитане
декларативното действие на спогодбата, установяващо със задължителна сила
отношенията между страните така, както са възпроизведени в нея, без основание се
претендира от въззиваемото дружество неустановеност на дълга и необходимост от
доказване вземанията на цедентите, извършените цесии и уведомяване на
длъжника по тях. Твърденията за нищожност на цесионните съглашения не могат
да бъдат релевирани инцидентно в настоящия процес, тъй като не цесиите са
основанието на исковата претенция. Ирелевантни, по аналогични съображения, са
и доводите за погасяване по давност на вземанията, предмет на споразумението,
преди неговото сключване.
Не се установи споразумението да страда от пороци, относими към
противоречие със закона или заобикалянето му. Неоснователно е поддържаното
възражение пред първата инстанция за накърняване на добрите нрави, поради
поемане на несъществуващо задължение. От ангажираните в производството
доказателства – заключение по съдебно – икономическа експертиза, е видно, че
задълженията на въззиваемото дружество към цедентите са били отразени в
собственото му счетоводство, което е признание за съществуването им.
Като се съобрази изложеното относно правния характер на спогодбата
като правопроменящ факт, следва да се заключи, че споразумението, чиято
валидност не е оборена, представлява признание за дълга, а предхождащото
договарянето правно положение губи правната си релевантност и не се налага
събиране на доказателства за съществуването на вземанията.
Въззиваемият се е позовал в процеса на събрани в производството данни
за счетоводно отписване по давност на 3.01.2024 г. на три от неговите
задълженията към цедентите, които, към 31.12.2023 г., по сметкоплана на „Вал тур
07“ ЕООД са били в общ размер на 2 277 304,44 лв. Без да се анализира
правилността на така извършената счетоводна операция, е необходимо да се
припомни, че погасяването по давност не заличава дълга, а единствено
възможността за принудителното му удовлетворяване, което прави изпълнението
след изтичане на давностния срок не без основание – чл.118 ЗЗД, и дава
възможност за признаване и на погасен по давност дълг. В този смисъл,
регулиращото и конститутивно действие на спогодбата рефлектират в изменение
на съществуващото правоотношение, съобразно уговореното, и тази свободно
формирана воля на съдоговорителите липсват основания да не бъде зачетена.
7
Не се установява представеното споразумение да инкорпорира отказ от
права на длъжника към цедентите, както се настоява в отговора, включително
тези за прогласяване нищожност, унищожаемост или разваляне на договорите,
от които произтичат вземанията. Внимателният прочит на клаузата на т.2.8. от
споразумението сочи, че тя е относима към самото него, а не към предходните
правоотношения. Освен това, липсват твърдения въззиваемият търговец да е
атакувал пред съд валидността на сделките с цедентите, резултатите от които е
въвел в счетоводството си.
При зачитане материалноправния ефект на спогодбата и предвид
обстоятелството, че не се доказа въззиваемите да са престирали по споразумението
от 7.05.2024 г., макар падежът за изпълнение да е настъпил на 1.06.2024 г., следва
да се приеме, че в тяхна тежест, при условията на солидарност, възникват
неблагоприятните последици, разпоредени от закона в случаи на договорно
неизпълнение. Предявеният иск е основателен.
Изводите на апелативния състав не съвпадат с тези на съда от първа
инстанция, което налага отмяна на постановеното решение, с присъждане на
търсената по частичния иск сума от 850 000 лв., претендирана по споразумението,
ведно със законната лихва за забава от завеждане на исковата молба.
При този изход от делото, разноски се следват на въззивника,
предвид отправеното искане и ангажирани доказателства. Въззиваемата
страна следва да понесе отговорността за заплащане на сумата от 26 000 лв.,
от които 17 000 лв. – държавна такса и 9000 лв. – заплатено възнаграждение за
един адвокат, за защита пред настоящата инстанция. За защитата пред първата
инстанция се следва сумата от 36 550 лв., съобразно представения списък на
разноските.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 182/ 4.06.2025 г., постановено по т.д. № 190/
2024 г. по описа на Окръжен съд Бургас, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Вал Тур 07“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано
8
от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №
16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, да заплатят солидарно на „Алси 8“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.
„Пробуда“ № 79-81, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1,вх.Б, ет.1 – адв. М. К., сумата от
850 000 лв., като частичен иск, дължима по споразумение за установяване и
изплащане на финансови задължения от 7.05.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано завеждане на исковата молба - 10.06.2024 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Вал Тур 07“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано
от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №
16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, да заплатят на „Алси 8“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.
„Пробуда“ № 79-81, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1,вх.Б, ет.1 – адв. М. К., сумата от 26
000 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Вал Тур 07“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано
от В. Д. К. - управител, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ №
16, ет.3, офис № 318 - адв. Г. Н., и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, да заплатят на „Алси 8“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул.
„Пробуда“ № 79-81, представлявано от Н. Ф. Ф. - управител, с адрес за
връчване: гр. Бургас, ул. „Гладстон“ № 1,вх.Б, ет.1 – адв. М. К., сумата от 36
550 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски пред първата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10