№ 3700
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110139800 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [фирма] срещу Р. Б.
СТ. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 39800/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019
г., сключен с [фирма], придобил вземания срещу ответника по сключен между него и
[фирма] договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер ********** от
22.03.2013 г., с който била предоставена мобилна услуга за мобилен номер [телефонен
номер] при условията на тарифен план Traffic Unlimited XS+, за срок от 24 месеца. На
23.12.2014 г. ответникът сключил още един договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ********** за ползване на мобилна
услуга за номер **********, за срок от 24 месеца. Поддържа се, че с допълнително
споразумение от 29.03.2016 г. били променени условията по договора за номер
**********, като бил избран нов тарифен план VIVACOM Smart XS с месечен
абонамент 13,99 лева, като същевременно били добавени за ползване и нови две
мобилни услуги – за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM
i-Traffic L с месечен абонамент 19,99 лева и за номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Smart M с месечен абонамент 23,99 лева, като срокът за
всички описани услуги бил 24 месеца – до 29.03.2018 г. Твърди се, че за периода от
08.11.2017 г. до 07.02.2018 г. абонатът – настоящ ответник не е заплатил мобилни
1
услуги на стойност 199,08 лева, за което били издадени три фактури, както следва:
фактура № **********/08.12.2017 г., фактура № **********/08.01.2018 г. и фактура №
**********/08.02.2018 г. Неплащането на три последователни фактури обусловило
правото на БТК да прекрати на основание ОУ към договора едностранно
индивидуалния договор на абоната и начисли неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 144,87 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявяване на установителен иск за сумата от 144,87
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски
№ 13364900001, сключени между ответника и [фирма], за което е издадена фактура №
**********/08.03.2018 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
В исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 6174 от 09.07.2021 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск
е вероятно основателен, предвид представените към исковата молба доказателства –
договори, допълнителни споразумения, фактури, договор за цесия, потвърждение по
чл.99 ЗЗД.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. По делото не е приложен
списък на разноските по чл.80 ГПК, но съдебната практика е категорична, че това
обстоятелство обуславя единствено невъзможността страната да иска изменение на
решението в частта му за разноските. При положение, че страната е направила искане
за присъждане на разноски, съдът е длъжен да се произнесе съобразно доказателствата
по делото за тяхното извършване. В конкретния случай от приложеното към исковата
молба платежно нареждане се установява, че ищецът е доплатил държавна такса в
2
исковото производство в размер на 25,00 лева, а от договора за правна защита и
съдействие, че е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00
лева. С оглед предходното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество разноски в исковото производство в в размер на 205,00 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т.12 от
ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Издадената по ч.гр.д.№ 7341/2021 г.
заповед включва разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ
размер на 205,00 лева, като съобразно изхода на спора ответникът следва да заплати на
ищеца и тази сума.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД предявен от [фирма], ЕИК [еик], със седалище и
адрес на управление: [адрес] срещу Р. Б. СТ., ЕГН **********, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 144,87 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договори с клиентски № 13364900001, сключени между ответника и [фирма], за
което е издадена фактура № **********/08.03.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. Б. СТ., ЕГН ********** да заплати
на [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] сумата от 205,00
лева, представляваща направени разноски по исковото производство и сумата от
205,00 лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№
7341/2021 г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3