№ 806
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100514134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№62417/31.08.2021г. на С.О. срещу
извършеното с протокол от 17.08.2021 г. разпределение по изпълнително дело
№ 20148380401804 на ЧСИ М.Б..
Доводите в жалбата са, че в нарушение на закона при извършване на
разпределението не е удовлетворено вземането на С.О. за такса „битови
отпадъци“ за имота , от осребряването на който е получена разпределената
сума, тъй като това вземане се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД.
И постъпилата от публичната продан сума е била достатъчна за
удовлетворяването му, но вместо това съдебният изпълнител и разпредели
сумата на взискател от следващ ред. Жалбоподателят поддържа, че
разпоредбата на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД е остаряла и не отговаря на
съвременните условия, поради което и следва да се тълкува разширително в
смисъл, че с привилегия се ползва и вземането за местни такси за имота, тъй
като двете вземания са публични, общината е присъединен по право
взискател и се касае за разпореждане с имота, което е допустимо само
изплащане на публичните вземания. Позовава се на съдебна практика в същия
смисъл.
Взискателят И. АД оспорва жалбата, като поддържа становище за
законосъобразност на разпределението и счита,че привилегията по чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД с отнася само за публичните вземания за данъци върху
конкретен имот , а останалите публични вземания, включително тези за
1
такси, се удовлетворяват ред шести. Позовава се на съдебна практика в
смисъла на поддържаната от него теза.
Длъжниците по изпълнението считат разпределението за
незаконосъобразно, като поддържат, че разпределението е
незаконосъобразно, както и че местните такси имат същия режим като
местните данъци.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателите и прецени представените доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и в
законоустановения срок,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Изпълнителното дело е образувано по молба на К.А.Б. ЕАД срещу
длъжниците Ф. 22 Ад, Лира -3 ЕАД, Р.Л.Г. и В.Г.Г.а, като в хода на
изпълнителното дело първоначалният взискател е заместен по силата на
настъпило частно правоприемство от И. АД, като изпълнението е насочено
върху недвижим имот – сладкарска работилница, собственост на длъжника
Лира -3 ЕАД, върху който е учредена договорна ипотека в полза на
първоначалния взискател.
Като взискатели са се присъеднили М. ЕООД и Д.Д., като от С.О. е
изискана информация за дължимите от длъжника местни данъци във връзка с
продадения недвижим имот, а в отговор е предоставена информация както за
данъците за конкретния имот в размер на 48372,70 лв., така и за таксите
битови отпадъци, както и по отношение на другия длъжник.
Недвижимият имот е възложен на публична продан на взискателя И. АД
срещу предложена цена от 1003200 лв., като с оспорваното разпределение
дължимият ДДС от 200640 лв. и таксите по изпълнението в общ размер на
5894,83 лв. са изведени извън редовете с кредитори, в първи ред са
разпределени разноски за авансови такси на взискателите Д.Д. и М. ЕООД,
във втори ред са разпределени 48372,70 лв. на С.О. за дължимите данъци
върху имота и остатъкът от 948788,47 лв. са разпределени на основание
чл.136,ал.1, т.4 ЗЗД на ипотекарния кредитор И. АД, който следва да внесе
разликата до пълната цена по сметка на ЧСИ за погасяване на предхождащите
привилегията му вземания.
При тези факти съдът намира, че разпределението не отговаря на
изискванията на закона макар и не по изложените от жалбоподателите
доводи.
С оглед разпоредбата на чл.131, ал.3 и 4 ЗДДС и доколкото имотът е
възложен на взискателя срещу вземането му, то и разпоредбата на чл.131, ал.1
ЗДДС не се прилага, като дължимият данък се внася от взискателя , а на
разпределение подлежи цялата предложена от взискателя цена, в случая
сумата от 1003200 лв., както е посочено и в оспорваното разпределение.
Незаконосъобразно в първи ред са разпределени разноски за платени
2
авансови такси по изпълнението в полза на присъединените взискатели М.
ЕООД и Д.Д., тъй като според възприетото тълкуване в мотивите на
Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, т.
6 с право на предпочитателно удовлетворяване по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД се
ползват само разноски на присъединени взискатели по исковете по чл.134 ЗЗД
и чл.135 ЗЗД, а съдебният изпълнител е включил в този ред разноски по
присъединяване. Разпределените на това основание суми следва да послужат
за удовлетворение на други кредитори.
В първи ред следва да се включат вземанията за такси по изпълнението,
които са свързани с конкретния приложен способ и образуването на
изпълнителното дело, които следва да се разпределят на частния съдебен ,
както и вземането на частния съдебен изпълнител за пропорционалната такса
за изпълнение на парично задължение по т.26 ТТРЗЧСИ, която представлява
разноски за принудително събиране на вземането и се ползва с привилегия по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД при разпределяне на постъпилата от осребряването на
имота цена, като съдът приема, че същите са изчислени правилно от съдебния
изпълнител и по същество макар и да са изведени извън съответната
поредност на удовлетворяване при разпределение, са единствените
подлежащи на удовлетворение в първи ред вземания.
Съгласно чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение
се ползват вземанията за данъци върху определен имот или превозно средство
от стойността на този имот или моторно превозно средство, както и
вземанията за концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни
договори.
Разпоредбата е ясна и единственото необходимо тълкуване, което
следва от неточността на съдържанието й е, че вземанията за данъци върху
определен имот или моторно превозно средство са в полза на общината, а не
на Държавата. Няма основание за разширително тълкуване и приравняване на
местните такси с местните данъци, тъй като основанието за начисляването им,
реда и начина на определянето им са различни. Целта на разпоредбата е да
даде привилегия на дължимите данъци във връзка с притежанието на
конкретно имущество при осребряването му за погасяване на задължения към
кредитори, което е логично, тъй като именно собствеността е основание за
възникване на данъчните задължения, за разлика от таксите, които се дължат
за извършена публична услуга. Разпоредбата предвижда изключение от
установеното общо правило по отношение на останалите публични вземания,
което няма основание да се тълкува разширително.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че редакцията е стара и
не отговаря на съвременните условия, тъй като последното изменение
конкретно на т.2 от чл.136, ал.1 ЗЗД е от ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от
02.01.2018 г., когато законодателят не е намерил за необходимо да разшири
приложното й поле.
Следователно остатъкът от сумата извън посочените такси по
3
изпълнението и местни данъци в размер на 948932,47 лв. следва да се
разпредели на взискателя И. АД като с оглед указанията по т.1 от ТР 3/2017 г.
на ВКС, ОСГТК с тази сума на основание чл.76, ал.2 ЗЗД следва да се погаси
първо най-обременителното задължение по изпълнителния лист, което е и
лихвоносно/това за главница/, в поредността по чл.76, ал.2 ЗЗД, като следва
да се погаси първо вземането за разноски, посочено в изпълнителния лист от
49949,82 лв., след което акцесорното на главницата по кредита вземане за
възнаградителни лихви по изпълнителния лист в размер на 101812,63 лв.
/52055,97 евро, начислена за периода 25.02.2013 г. – 26.09.2013 г./, след което
акцесорното вземане за неустойка по изпълнителния лист в размер на
49722,86 лв. /наказателна лихва в размер на 25422,89 евро за периода
25.03.2013 г. -17.12.2013г./ които са по-стари от вземането за законни лихви,
а с остатъка от 747447,16 лв. – частично вземането за законни лихви върху
главницата в общ размер на 1144863,15 лв., дължими за периода от
23.12.2013 г. до датата на разпределението 17.08.2021 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№62417/31.08.2021г. на С.О. срещу
извършеното с протокол от 17.08.2021 г. разпределение по изпълнително дело
№ 20148380401804 на ЧСИ М.Б., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ постъпилата от продажба на недвижим имот,
собственост на длъжника Лира – 3 ЕАД с идентификатор 68134.4333.306.1
и 885/1063 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.4333.306 цена в
размер на 1003299 лв.,както следва:
1. Сума в размер на 5894,83 лв. за погасяване на вземания по чл.136, ал.1,
т.1 ЗЗД, представляваща такси по изпълнението в полза на ЧСИ М.Б., от
които 2112 лв. такси по т.5 ТТРЗЧСИ, 36 лв. такси по т.13 ТТРЗЧСИ и
3746,83 лв. такса по т.26 ТТРЗЧСИ
2. Сума в размер на 48372,70 лв. за погасяване на вземания по чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД на С.О. за местни данъци за имот продадените имоти за
периода 2010 – 2021 г. и лихви за забавеното им плащане до 13.08.2021 г.
3. Сума в размер на 948932,47 лв. за погасяване на вземания по чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД на И. АД, обезпечени с договорна ипотека върху имота,
учредена с нотариален акт 22.04.2010г., вписан в Служба по вписвания
вх.рег.15533/22.04.2010 г., акт № 196, т. 8, № от дв.вх. рег.15149, от
които:
1. 49949,82 лв. – за погасяване на вземането за разноски в
производството по гр.д.№ 53908/2013 г. на СРС, 64 състав
2. 101812,63 лв. – за пълно погасяване на вземане от 52055,97 евро
възнаградителна лихва, начислена за периода 25.02.2013 г. –
26.09.2013 г. по договор за кредит от 07.04.2010 г.
4
3. 49722,86 лв. – за пълно погасяване на вземането за неустойка
/наказателна лихва/ в размер на 25422,89 евро за периода 25.03.2013
г. -17.12.2013г.
4. 747447,16 лв. – за частично погасяване на вземането за законни
лихви в общ размер на 1144863,15 лв., дължими за периода от
23.12.2013 г. до датата на разпределението 17.08.2021 г. върху
главница от 752651,93 евро
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5