№ 205
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно
гражданско дело № 20211100505801 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20082583/31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 75416/2019 г. по
описа на СРС, 77-ми състав е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, че К. В.К..,
ЕГН ********** и П. СТ. К., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД –гр. София, ЕИК
*******, солидарно сумата от 1 420,01 лв.– главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г. вкл.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.07.2019г. до окончателното
плащане, сумата от 181,41 лв.– законна лихва за забава, считано от 15.09.2017г. -
19.06.2019г., сумата от 31,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016г.
-30.04.2018г., като са отхвърлени исковете за главница над уважения размер до предявения
от 1 468.01 лв., за мораторна лихва върху главницата за ползвана топлинна енергия над
уважения размер до предявения от 190,39 лв. и за сумата от 5,39 лв. – лихва за забава
плащането на главницата за дялово разпределение за периода 30.10.2016г. - 19.06.2019г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019г. по ч.гр.д. №
38598/2019г. по описа на СРС, 77 състав и са осъдени К. В.К.. и П. СТ. К. солидарно да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумата от 600,56 лева – разноски за първоинстанционното и 80,82
лв. разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците К. В.К.. и П. СТ. К. чрез особения
представител адв. А.В.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и поради
1
необоснованост, позовавайки се на това, че не е обсъдено в пълнота направеното
възражение за давност на процесните суми. Поддържат, че вземанията за доставена
топлинна енергия са периодични и се погасяват с кратка тригодишна давност. Излагат
доводи, че вземанията за лихви също се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок.
Отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Т.С.
ЕАД, с който изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия и дължат на ищеца
солидарно сумата от 1 468,01 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана,
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. вкл., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 05.07.2019г. до окончателното плащане,
сумата от 190,39 лв. – законна лихва за забава, считано от 14.09.2017г.-19.06.2019г., сумата
от 31,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016г.-30.04.2018г. и
сумата от 5,39 лв. – лихва за забава плащането й за периода 30.10.2016г.-19.06.2019г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.07.2019г. по ч.гр.д. №
38598/2019г. по описа на СРС, 77 състав. Претендира и направените по делото разноски за
заповедно и исково производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответниците оспорва
исковете единствено с възражения за погасяване вземанията по давност.
От представената молба – декларация с вх. № 05.12.2007 г., отправена до „Т.С.“ АД
се установява, че ответницата К. В.К.. е поискала откриване на партида на адрес: гр.
София, ж.к. *******.
От представения нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 18, том III,
рег. № 13813, дело № 349 от 2007 г. и удостоверение за идентичност на адрес с изх. №
27.07.2011 г., издадено от СО, район „Младост“ и влязло в сила на 18.07.2018 г.
постановление за възлагане издадено от ЧСИ М.Ц. се установява, че в процесния период
ответниците са собственици върху апартамент № 11, находящ се в гр. София , ж.к. *******.
За извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано
дружеството „Т.С.“ ЕООД, което се установява от: протокол от проведено на 18.10.2001 г.
Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София , ж.к. ******* 2; договор №
260/24.10.2001 г., сключен между ЕС на адрес: гр. София , ж.к. ******* като възложител и
„Т.С.“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение. По делото е
представен и писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в ЗЕ от 29.07.2015 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД и „Т.С.“ ЕООД, от който се установява договорените права и задължения между
страните, вкл. и цена на услугата дялово разпределение.
По делото са представени и Общи условия на Т.С. ЕАД, приети с решение по
протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвет на Директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение
№ ОУ- 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на осн. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани на 11.07.2016 г.
Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от:
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формуляр за
отчет за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. и протокол за неосигурен достъп за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. Всички писмени доказателства са приети по делото и
не са оспорени от ответниците по делото.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани
страни, като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на
основание чл.79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Релевираното във въззивната жалба единствено възражение от въззивниците касае,
че първоинстанционният съд не бил съобразил направеното в първоинстанционното
производство възражение за погасяване по давност на процесните суми. Настоящият състав
намира, че правилно и съобразно задължителната съдебна практика в ТР № 3 от 18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС първоинстанционният съд се е произнесъл по
същество като е отхвърлил направеното възражение за изтекла давност на вземания за
потребена , но незаплатена топлинна енергия в периода от м. 06.2016 г. до м. 04.2018 г.
По делото е установено, че е налице облигационно отношение между страните.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Понятието „клиент на топлинна
енергия“ е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. По делото е установено, че въззивниците - ответници са собственици на
процесния апартамент в процесния период, поради което на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
първоинстанционният съд правилно е приел, че са клиенти на топлинна енергия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищцовото дружество
в периода м. 06.2016 г. до м. 04.2018 г. не са погасени по давност. Настоящият състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд относно възражението на ответниците за
погасителна давност, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Първоинстанционният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС , съгласно
която вземанията на ищеца представляват периодични плащания и като такива се погасяват
с тригодишна давност. В конкретния случай обаче кратката давност не е изтекла за
вземанията за периода от м. 06.2016 г. до м. 04. 2018 г. Това е така, защото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано от заявителя на 05.07.2019
г., към който момент не са били изтекли три години за вземанията в посочения период.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че изискуемостта на вземането за м. 06.2016
г. е настъпила най – рано на 31.07.2016 г., а за останалите вземания м. 07.2016 г. до м.
3
04.2018 г. изискуемостта настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят . За неоснователни съдът намира доводите, че първоинстанционният съд
немотивирано бил отхвърлил възражението за давност. Първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви като е обсъдил конкретно въпросите за настъпването на изискуемостта на
вземанията в процесния период и приложимостта на Общите условия на ищеца и правилно
е формирал изводи за неоснователност на направеното възражение. На следващо място и по
същите аргументи направеното възражение за недължимост на лихвите поради настъпила
давност е неоснователно, доколкото уважената претенция за лихви касае период 15.09.2017
г. - 19.06.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено преди изтичането на тригодишната давност – 05.07.2019 г.
С оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, поради
решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Същевременно и доколкото въззивниците са били
представлявани от особен представител на разноски на ищеца и съобразно изхода на спора
пред настоящата инстанция, в полза на въззиваемия ищец следва да бъде присъден и
заплатения депозит за особен представител в размер на 345 лева. Дължимата държавна
такса по жалбата следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на
съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7 от ТР № 6/ 2012 г. от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6 /2016 г. , ОСГТК/, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. В.К.. и П. СТ. К.
следва да бъдат осъдени да платят по сметка на СГС сумата от 25 лв. на осн. чл. 18, ал. 1 вр.
чл.1 ТДТССГПК. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20082583/31.03.2021 г., постановено по гр. д. №
75416/2019 г. по описа на СРС, 77-ми състав В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че
К. В.К.., ЕГН ********** и П. СТ. К., ЕГН ********** дължат на „Т.С.“ ЕАД –гр. София,
ЕИК *******, солидарно сумата от 1 420,01 лв.– главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатената топлинна енергия за периода от м.06.2016г. до м.04.2018г. вкл.,
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението – 05.07.2019г. до окончателното
плащане, сумата от 181,41 лв.– законна лихва за забава, считано от 15.09.2017г. -
19.06.2019г., сумата от 31,73 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2016г.
- 30.04.2018г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
23.07.2019г. по ч.гр.д. № 38598/2019г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК К. В.К.., ЕГН ********** и П. СТ.
К., ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 395 лв. - разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. В.К.., ЕГН ********** и П. СТ. К.,
ЕГН ********** да заплатят държавна такса в размер на 25 лева по сметка на СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца – „Т.С.“
ООД.
Настоящото решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5