Р Е
Ш Е Н И Е № 2517
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети май
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 20355 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.327,
ал.1 ТЗ от „ПАНЧЕВ” ЕООД – гр. Пловдив, против „Сигротех Технолоджи” ЕООД – гр.
Пловдив, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 900,51 лв.,
представляваща дължима сума за продадени стоки по фактури № ******/ 12.03.2016
г.; № ******/ 07.04.2016 г.; № ******/ 17.05.2016 г.; № ******/ 25.05.2016 г.;
№ ******/ 10.06.2016 г.; № ******/ 29.06.2016 г.; № ******/ 28.07.2016 г.; № ******/
29.07.2016 г.; № ******/ 29.07.2016 г.; № ******/ 01.08.2016 г.; № ******/
29.08.2016 г.; № ******/ 08.09.2016 г. и № ******/ 17.09.2016 г., съгласно
споразумение от 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцовото
дружество твърди, че между страните по делото били налице правоотношения по
договори за покупко-продажба на строително-крепежни изделия, подробно описани
по вид, количество и единични цени в описаните в молбата от 17.01.2019 г. общо
20 броя фактури. Посочва, че ответникът изпаднал в забава на изпълнение на
задълженията си да заплати продадените вещи, поради което между страните било
подписано споразумение на 04.10.2018 г. Общият размер на задължението на
ответника възлизал на 1400,51 лв. от които била заплатена сумата от 500 лв.
Претендира заплащане на сумата от още 900,51 лв. по фактури, подробно описани
по-горе. Ответникът следвало да заплати процесната сума до 31.10.2018 г., но
доколкото изпълнение не последвало, предявява настоящия иск. Моли за
уважаването му и за присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Сигротех
Технолоджи” ЕООД – гр. Пловдив. Представител на ответното дружество не се явява
в откритото съдебно заседание и не взема становище във връзка с предявения иск.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът
основава исковата си претенция на сключен между страните договор за
покупко-продажба на стоки. Доколкото и двете страни в правоотношението
притежават качеството на търговци, процесният договор се намира под приложното
поле на чл.318 и сл. от ТЗ и чл.286 ТЗ. За всяка от страните се пораждат
следните задължения, а именно – за продавача (ищец): да прехвърли правото на
собственост върху описаните в процесната фактура стоки и да предаде тяхното
владение на купувача, а за купувача (ответник) – да заплати уговорената
продажна цена и да получи вещите, предмет на договора – така чл.200, ал.1 ЗЗД,
във вр. чл.288 ТЗ. Доколкото договорът за покупко-продажба е консенсуален и
неформален, същият се счита за сключен при наличие на съгласие от всяка от
страните досежно съществените му елементи. Изпълнението на задължението по
предаването на вещите и по заплащането на продажната цена не е част от
фактическия състав на облигационното правоотношение и при липсата им не опорочава
неговото възникване.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. Предвид законовия регламент, от съществено значение
за възникване на задължението на купувача по заплащане на цената е изпълнение
на задължението на продавача да предаде процесните стоки. След предаването на
последните, продавачът е изпълнил основните си задълженията по договора,
описани по-горе, поради което и може да претендира изпълнение на насрещното
задължение на купувача по заплащане на цената.
В
случая, в представените по делото фактури, а именно – фактури № ******/
12.03.2016 г.; № ******/ 07.04.2016 г.; № ******/ 17.05.2016 г.; № ******/
25.05.2016 г.; № ******/ 10.06.2016 г.; № ******/ 29.06.2016 г.; № ******/
28.07.2016 г.; № ******/ 29.07.2016 г.; № ******/ 29.07.2016 г.; № ******/
01.08.2016 г.; № ******/ 29.08.2016 г.; № ******/ 08.09.2016 г. и № ******/
17.09.2016 г., са индивидуализирани вещите, предмет на продажбата, посочена е
тяхната цена, а също така, фактурите са подписани от всяка една от страните -
ищеца, в качеството му на продавач, и ответника, в качеството му на купувач.
Съдебната практика последователно приема, че с полагането на подпис върху
процесните фактури от представител на ответника, респективно при
осчетоводяването им, ответното дружество е признало, че стоките, предмет на
договора за продажба, са му предадени. Така
решение № 3/15.03.2016 г., по гр. д. №2526/ 2015 г. на ВКС, III г.о., решение № 72 от 28.04.2015 г. по т. д. № 2628 /
2013 г. на ВКС, II
т.о., решение № 97/ 03.07.2013 г. по т. д. № 533/2012 г.,
ВКС. Освен това, по делото е
представено споразумение, сключено между страните по спора, с което е
постигнато съгласие, че ответникът има парични задължения към ищеца, основаващи
се на процесните фактури, които са в общ размер от 1400,51 лв. Посочената сума
е следвало да се заплати на три части, а именно: сумата от 500 лв. – до
08.10.2018 г., сумата от 500 лв. – до 18.10.2018 г., както и сумата от 400,51
лв. – до 31.10.2018 г. С подписването на това споразумение още веднъж се
затвърждава наличието на облигационно правоотношение между страните с
твърдяното от ищеца съдържание, както и фактът на изпълнение на задълженията на
ищеца по предаване на вещите. Установява се и фактът на неизпълнение от страна
на ответника на насрещното му задължение по заплащане на цената на стоките.
Възражения в обратния смисъл, а именно – че ищецът не е изпълнил задълженията
си по договора, респективно, че ответникът е платил, не се релевираха,
доколкото по делото не е постъпил писмен отговор. По делото се установи, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 500 лв. по споразумението, като
неплатен е остатъкът от 900,51 лв., в какъвто размер е исковата претенция.
Затова исковата претенция ще се уважи в пълния и размер.
Като законна последица от
уважаване на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда 21.12.2018г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание
чл. 78, ал.1 ГПК има ищецът. Същият е доказал заплащането на съдебно деловодни
разноски в размер на общо 350 лв., от които 50 лв. за ДТ и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
16.04.2019 г., които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Сигротех Технолоджи” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Самоков, ул. „Тинтява” № 15
да ЗАПЛАТИ на „ПАНЧЕВ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Васил Левски” № 144 на
основание чл.327, ал.1 ТЗ сумата от 900,51
лв., представляваща дължима сума за продадени стоки по фактури № ******/
12.03.2016 г.; № ******/ 07.04.2016 г.; № ******/ 17.05.2016 г.; № ******/
25.05.2016 г.; № ******/ 10.06.2016 г.; № ******/ 29.06.2016 г.; № ******/
28.07.2016 г.; № ******/ 29.07.2016 г.; № ******/ 29.07.2016 г.; № ******/
01.08.2016 г.; № ******/ 29.08.2016 г.; № ******/ 08.09.2016 г. и № ******/
17.09.2016 г., съгласно споразумение от 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 21.12.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева, представляващи сторени
съдебно деловодни разноски.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис
от решението да се връчи на страните, като на ответникът се изпрати на новия му
вписан адрес на управление в ТР, а именно: гр. Самоков, ул. „Тинтява” № 15.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.