№ 290
гр. Перник, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201899 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия Г № 0037515 на ОД на МВР
Перник, с който на „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Възраждане, ул. „Гюешево” № 14,
представлявано от законния представител А.К.К. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2,
вр. чл. 461, т.1 от същия кодекс.
Санкционираното юридическо лице, по изложени в жалбата доводи,
релевира оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на
атакувания ЕФ, който моли да бъде отменен. В хода на съдебното
производство се представлява от процесуалния си представител адв. И.М. от
ПАК, която поддържа изложените съображения за отмяна на обжалвания
фиш. Иска присъждане на направени разноски по делото.
Административнонаказващия орган ОД на МВР Перник - редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
1
придружителното писмо, с което административнонаказателната преписка е
изпратена на съда е изразено становище за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, пред компетентния съд, като не се спори, че това е станало в
предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява основателна.
От фактическа страна:
На 27.09.2021г. в 10:42 часа на път І-6, в района на км 81+400,
бензиностанция NPC, намиращ се на територията на гр. Перник
автоматизирана система за видеоконтрол с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство №
11743d0 заснело движещият се в посока към гр.С. лек автомобил „Мерцедес
С 500 4 Матик” с рег. № *********, като е установено нарушение на КЗ – че
не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност” („ГО”) на
автомобилистите.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че
цитирания автомобил е собственост на „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК
********. В отсъствие на представител на юридическото лице, съгласно
разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ е издаден срещу собственика процесния
ЕФ, с който му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв (две
хиляди лева) за нарушаване на чл. 483, ал.1, т.1, вр.чл. 638, ал.4, вр. чл. 638,
ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ.
По доказателствата:
Не е спорно, с оглед приложената по административнонаказателната
преписка справка от централна база данни КАТ, че лек автомобил „Мерцедес
С 500 4 Матик” с рег. № ********* е собственост на санкционираното
юридическо лице, както и че за часовия интервал от 10:30 часа до 12:30 часа
на 27.09.2021г. на територията на гр. Перник, на път І-6, в района на км
2
81+400, бензиностанция NPC е била въведена с експлоатация автоматизирана
система за видеоконтрол с вградено разпознаване на номера и комуникации
тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство № 11743d0, за
което е бил изготвен кредитирания по делото протокол за използване на
АТСС.
От приложеното по административната преписка удостоверение №
17.09.5126 от 07.029.2017г. на Българския институт по метрология се
установява, че автоматизирана система за видеоконтрол с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство № 11743d0 е одобрен тип, вписан под
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, със срок на валидност до 07.09.2027г., като използваната такава
при заснемането на процесния автомобил е съответствала на одобрения тип,
предвид кредитирания като писмено доказателство протокол за проверка №
01-С-ИСИС от 05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския
институт по метрология.
Към дата 27.09.2021г. за лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик” с
рег. № ********* не е била налице действаща застраховка „ГО” на
автомобилистите, видно от приложената справка от интернет страницата на
„Гаранционен фонд”.
От правна страна:
Съдът намира, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, тъй като при
издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, като съображенията са следните:
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ въвежда задължение да сключи
договор за застраховка „ГО” на автомобилистите всяко лице, притежаващо
МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управлението на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на
автомобилистите, се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на
3
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движението по
пътищата (ЗДвП). ЕФ се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка, като същият е длъжен в 14-
дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал.4 и 6. Член 189, ал.5 от ЗДвП не се прилага.
Съобразявайки съдържанието на чл.647, ал.3 от КЗ, която препраща
към ЗДвП, съдът намира, че издаденият ЕФ не е съобразен с императивните
изисквания на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно който данните, които следва да
се съдържат в ЕФ са освен териториалната структура на МВР, на територията
на която е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът
на същото, но и описание на нарушението, т.е. наказващият орган в
хипотезата на издаден ЕФ за установено с АТТС нарушение на КЗ е длъжен
да посочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение.
Формулировката обективирана в процесния ЕФ, че с лек автомобил
„Мерцедес С 500 4 Матик” е установено нарушение на КЗ, заснето с
автоматизирано техническо № 11743d0 очевидно не може да бъде приета като
описание на конкретното деянието от обективна страна, което според АНО
съставлява административно нарушение. Не е налице изискващото се с
разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ установено от обективна страна
управление, доколкото липсва каквото и да е описание, че автомобилът, е бил
в движение и че за него не е било изпълнено задължението за сключване на
задължителната застраховка „ГО” от страна на юридическото лице, като е
посочено само, че е установено нарушение на КЗ. Това представлява
нарушение на особените процесуални правила, предвидени в ЗДвП, към
който препраща КЗ. То е съществено по своя характер, доколкото липсата на
описание на обективните признаци на нарушението съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита
на нарушителя, а и препятства възможността съдът да прецени има ли
извършено нарушение и правилно ли е квалифицирано същото. Последното
се налага, тъй като от цитирания по-горе текст на чл. 647, ал.3 от КЗ е
очевидно, че законодателят е въвел особен ред за установяване на
административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, като този ред
4
е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно
средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл.647, ал.1 от КЗ,
според което, актовете за установяване на административно нарушение се
съставят от оправомощени от заместник-председателя длъжностни лица, а в
случаите почл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 - от длъжностните лица на службите за
контрол по ЗДвП. Следва да се има предвид, че нормите на чл. 638, ал.1 и ал.4
от КЗ, съдържат два състава на нарушения, като първият касае неизпълнение
на задължението на собственика да сключи договор за гражданска
отговорност по отношение на автомобила, а втория касае хипотеза в която за
това, че е управлявано МПС, без такава застраховка се понася обективно
отговорността от собственика. В настоящия случай при налагане на
имуществената санкция посредством издаването на атакувания фиш, АНО
правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 638, ал.4 от КЗ, доколкото
същата е специална в случаите на установяване на нарушението с
автоматизирано техническо средство или система по реда на чл. 647, ал.3 от
КЗ, както и на тези на чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, но следва
да се има предвид, че законодателят много ясно е разграничил нарушението
по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално, като е довършено и наказуемо по
чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната
полица за застраховка „ГО” на автомобилистите. За съставомерността на това
деяние е ирелевантно обстоятелството дали автомобилът се управлява или
не, тъй като съставът на нарушението се реализира с несключване на „ГО” на
автомобилистите от лице, което притежава моторно превозно средство, което
е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на
собственика по чл. 638, ал.1, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи
по документи, без да е необходимо заснемането на превозното средство в
движение, като това се осъществи по общия ред - чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателно
постановление.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал.4 от КЗ,
което е довършено, когато с автоматизирано техническо средство или система
е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„ГО” на автомобилистите. Единствено в тази хипотеза законодателят е
5
предвидил възможността за провеждане на диференцираната процедура по
чл. 647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт на управление, констатиран
посредством автоматизирано техническо средство или система е наказуем
при положение, че не е налице сключена застраховка „ГО” на
автомобилистите, при наличие на задължение за това. В този случай
собственика носи обективна отговорност за извършеното макар от друго лице
нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната
застраховка, което е още един аргумент, че при словесното описване в ЕФ на
вмененото нарушение задължително е следвало да се посочи, че е установено
управление на такова, за да се преме, че е довършено деянието.
Предвид изложеното съдът намира, че развилото се производството по
ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на
процесния ЕФ е в разрез с материалния и процесуален закон, поради което
същият следва да бъде отменен.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател, като същото има
право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с
оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.38 договор за правна защита и съдействие от 12.11.2021г. се установява, че
санкционираното юридическо лице е възложило на адвокат И.М. от АК
Перник оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в
процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на
процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 370
лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е
направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради което и
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на „УниКредит Лизинг” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., район Възраждане,
ул. „Гюешево” № 14, представлявано от законния представител А.К.К.
процесната сума.
Възражението на административнонаказващия орган, направено в
6
придружителното писмо, за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намери за неоснователно, тъй като исканата сума е в рамките на
минимално предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което изключва необходимостта от нейното коригиране.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия серия Г № 0037515 на ОД на МВР
Перник, с който на „УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Възраждане, ул. „Гюешево” № 14,
представлявано от законния представител А.К.К. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв (две хиляди лева) за нарушение на чл. 483, ал.1,
т.1 от Кодекса за застраховането, вр. чл. 638, ал.4, вр. чл. 638, ал.1, т.2, вр. чл.
461, т.1 от същия кодекс.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на
„УниКредит Лизинг” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Възраждане, ул. „Гюешево” № 14, представлявано
от законния представител А.К.К. сумата в размер на 370 лв (триста и
седемдесет лева), представляваща направени от юридическото лице разноски
за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7