№ 7507
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20241100502485 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение №20519/12.12.2023
год., постановено по гр. дело № 37681/2022 год. по описа на СРС, 91-ви състав.
Въззивникът и въззиваема страна Ц. В. П. обжалва решението, в частта, в която са
изменени постановените с Решение № 536045/14.11.2018 год. по гр. д. № 47919/2018 год. на
СРС, 91 състав, мерки относно режима на лични отношения на майката П. Й. А. с детето
Н.Ц. П.. Във въззивната жалба се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно.
Излагат се съображения. Моли се да се отмени решението в обжалваната част и вместо него
да постанови друго, с което да се определи ограничен режим на лични отношения на
майката с детето, а именно един път в месеца извън дома на майката и без преспиване, но в
присъствието на психолог или социален работник. Претендират се разноски.
Въззивницата и въззиваема страна П. Й. А., оспорва въззивната жалба с писмен
отговор и моли за оставянето й без уважение.
Въззивницата и въззиваема страна П. Й. А. обжалва горепосоченото решение в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал.2 СК. Във
въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и
постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
като се излагат съображения. Моли да се постанови решение, с което да се уважи подадената
жалба и да се отмени решението на СРС в атакуваната част, като бъде уважен изцяло
предявеният иск с правно основание чл. 127а, ал.2 СК, както и да се присъдят разноски за
въззивната инстанция.
1
Въззивникът и въззиваема страна Ц. В. П., с писмен отговор оспорва въззивната
жалба на другата страна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени св срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на Ц. В. П.,
предявена срещу П. Й. А.-П.а (фамилното име на ответницата е променено от „Аладжава-
П.а“ на „А.“, по силата на Решение № 8408/22.05.2023 г. по гр. дело № 20231110113662/2023
-ми
г. по описа на Софийски районен съд, 37 състав, влязло в сила на 15.06.2023 г. - л. 162-164
от първоинстанционното дело), с която е поискано на основание чл. 59, ал. 9 СК да бъде
изменен определеният с влязлото в сила Решение № 536045/14.11.2018 г. по гр. д. №
47919/2018 г. на СРС режим на лични отношения на майката с малолетното дете Н.Ц. П.. В
молбата се излагат твърдения, че с Решение № 107050/02.05.2017г. по гр. д. № 16658/2017г.
по описа на СРС, 92 състав, е прекратен по взаимно съгласие бракът на страните, като
първоначално с това решение, е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.
51 СК, по силата на което упражняването на родителските права било предоставено на
майката, при която детето да живее, а по съгласно Решение № 536045/14.11.2018 г. по гр. д.
№ 47919/2018 г. на СРС упражняването на родителските права било предоставено на
бащата поради системно неглижиране на детето от страна на майката, прояви на физическо
и психическо насилие спрямо него от нейна страна и от лицето, с което съжителства, както и
поради заявеното от детето желание да живее при баща си. Посочено е, че на 21.06.2018 г.
майката е предала детето на ищеца, след изпратено съобщение, че детето предпочита да
живее при него, като при пристигането си на адреса бащата намерил детето само на
стълбите с целия си багаж. Твърди се, че от този момент майката не е търсила никакъв
контакт с детето и не е осъществявала режима на лични отношения повече от четири години.
Посочено е, че през април 2022 г. ответницата е поискала да започне да вижда детето
съобразно определения режим, но детето реагирало с изразен страх и силен емоционален
стрес, довел до затваряне, нервност и понижен успех в училище. Навеждат се твърдения, че
след проведени разговори детето категорично е отказало да се вижда с майка си, заявявайки,
че се страхува от нея. В молбата се твърди, че ответницата е реагирала остро на
необходимостта от постепенен подход, настоявайки да упражнява незабавно правата си.
Посочено е, че на 23.05.2022 г. ответницата е извадила изпълнителен лист и образувала
изпълнително дело за предаване на детето, както и че е изпращала на ищеца файлове с видеа
и снимки с порнографско съдържание. Твърди се още, че ответницата е съобщила за промяна
на адреса си, на който съжителства с лице от женски пол, което също участвало в
изпратените материали. Ищецът е подал жалба в 03 РУ – СДВР, по която е постановен отказ
да се образува наказателно производство. Посочено е, че детето е развило тревожност и е
посетило детски психиатър, който поставил диагноза „Разстройство в адаптацията“ и
препоръчал плавно възстановяване на контактите. На това основание ищецът счита, че са
налице нови обстоятелства, налагащи изменение на режима, като предлага срещите да се
провеждат не по-често от веднъж месечно, на неутрален терен и в присъствие на социален
работник или психолог, без преспиване при майката. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор и насрещна искова молба, с
която оспорва фактическата обстановка, изложена от ищеца, като твърди, че след развода
родителските права първоначално са упражнявани от нея и непосредствено след това
ищецът започнал да й оказва системен тормоз – почти ежедневни заплахи, спукване на гуми
на автомобила, заплахи за физическа саморазправа с партньора й, както и настоявания
относно начина на възпитание на детето. Поддържа, че никога не е упражнявала насилие
върху детето, че то се чувствало добре при нея и било в добро настроение и отлична форма в
2
края на учебната година. Твърди, че поведението на ищеца се дължало на ревност. Посочва,
че през юни 2018 г. ищецът подал жалба до Отдел „Закрила на детето“ с неоснователни
обвинения, а впоследствие завел дело с искане да му бъдат предоставени родителските
права. Ответницата излага, че в началото на 2018 г. се появили тежки здравословни
проблеми, включително злокачествено заболяване, довели до три оперативни интервенции в
периода октомври 2018 г. – октомври 2019 г., и поради опасения, че няма да може да се
грижи достатъчно добре за детето, се съгласила на споразумение за промяна на
упражняването на родителските права. Оспорва твърденията, че е предала детето по
описания от ищеца начин, като твърди, че страните постигнали съгласие Н. да живее при
баща си и той го взел от занималнята в училище. Посочва, че впоследствие бащата й
препятствал контактите с детето, като тя посещавала детето в училище през 2018–2019 г.,
ходела на родителски срещи, звъняла ежедневно по телефоните на бащата, бабата и детето,
посещавала адреса на бащата многократно, но не била допускана до него. Твърди, че е
правила многобройни опити да осъществи контакт по празници и други поводи, както и че
първият разговор между страните след дълъг период бил през октомври 2021 г., но без
последващо развитие. Посочва, че през март 2022 г. страните са провели среща по
инициатива на бащата, на която представила подаръци за детето, а той признал свои грешки,
но среща между майката и детето не последвала. Ответницата твърди, че многократно е
предлагала срещи, но те били отказвани от бащата. Поддържа, че е посещавала адреса на
бащата според утвърдения режим, като на 15.07.2022 г. не е отишла поради твърдение на
бащата, че са на море. Подала е три жалби в 06 РУ – СДВР. Излага, че поради изчерпани
възможности за доброволно уреждане на отношенията образувала изпълнително дело, в
рамките на което проведени две срещи с детето в присъствие на ДСИ и психолог, когато
установила, че на детето било внушавано, че тя го е изоставила и не се интересува. Твърди,
че в документи в училище бащата е вписал в графа „майка“ – „няма“. Оспорва твърденията
за изпращане на порнографски материали. Посочва, че в миналото е работила като брокер,
но поради здравословни проблеми и икономически затруднения е започнала работа като
мениджър производство. Оспорва твърдението, че съжителства с лице от женски пол, като
заявява, че живее сама.
С насрещния иск ответницата моли първоинстанционния съд да отхвърли иска на
бащата, като е поискала увеличаване на режима на лични отношения, както и заместване на
съгласието на бащата за пътувания на детето, придружено от майката, до Сърбия, Република
Северна Македония, Република Турция и всички останали европейски държави в границите
или извън границите на ЕС, за неограничен брой пътувания и без ограничение в
продължителността им за срок от четири години, считано от влизане на решението в сила.
Искано е и заместване на съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето, като
заявлението за издаване да се подава само от майката. Претендира разноски и предварително
изпълнение на решението.
Ищецът е подал отговор на насрещната искова молба, с който я оспорва и моли тя да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С Решение №20519/12.12.2023 год., постановено по гр. дело № 37681/2022 год. по
описа на СРС, 91-ви състав, са изменени постановените с Решение № 536045 от 14.11.2018 г.
по гр.д. № 47919 по описа за 2018 г., на Софийски районен съд, 91 състав, влязло в сила на
14.11.2018 г., мерки относно режима на лични отношения на майката П. Й. А. и детето Н.Ц.
П., в следния смисъл: определен е режим на лични отношения на майката П. Й. А. с детето
Н.Ц. П., както следва: майката има право да вижда и взима при себе си детето Н. всеки
първи и трети край на седмицата от 17.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник на
следващата седмица, както и всяка сряда от 17.00 часа до 08.00 часа в четвъртък, като може
да пътува с него, където намери за добре, но в рамките на Република България; Коледни
празници – всяка четна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до 20.00 часа на 26
декември; Новогодишни празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 30
3
декември до 20.00 часа на 01 януари на следващата календарна година; Великденски
празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 20.00 часа в
понеделник след Великден /Светли понеделник; 30 /тридесет/ дни през лятото по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; 28 май /рождения ден на майката/ -
всяка година за времето от 10.00 часа до 20.00 часа на същия ден, а ако детето посещава
учебни занятия, след приключването им до 21.00 часа, като при осъществяване на посочения
режим на лични отношения майката ще взима и връща детето от и в дома на бащата;
отхвърлен е предявеният от П. Й. А., ЕГН ********** срещу Ц. В. П. иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК, като неоснователен; оставено е без уважение искането на П. Й.
А., ЕГН ********** за присъждане на разноски в настоящото производство, като
неоснователно.
За да постанови решението си по същество, Софийският районен съд е приел
следното:
Първоинстанционният съд е изходил от разясненията, дадени в Постановление №
1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, съгласно които изменение на мерките относно
упражняването на родителските права и личните отношения между родител и дете е
допустимо при настъпили нови обстоятелства, които съществено засягат положението и
интереса на детето. Съдът е посочил, че такива обстоятелства могат да бъдат влошаване на
условията при родителя, при когото детето живее; невъзможност този родител да упражнява
родителските права; загубване на родителски авторитет; затруднения в прилагането на
режима; отчуждаване на детето; пречки за осъществяване на личните отношения;
неизпълнение на режима; невръщане на детето и други.
Съдът е установил, че с влязло в сила на 14.11.2018 г. решение детето Н. е оставено да
живее при бащата, като родителските права са предоставени за упражняване от него, а на
майката е определен разширен режим на лични отношения. От доказателствата по делото е
прието за безспорно, че в продължение на около четири години между майката и детето не
са се провеждали срещи, въпреки че майката е предприемала многобройни действия за
осъществяване на контакти, включително многократни посещения на жилището на бащата,
телефонни обаждания и опити за договаряне на срещи. Установено е още, че въпреки
здравословните затруднения, настъпили при нея през този период, включително проведени
медицински интервенции, майката е поддържала последователен интерес към детето, като е
посещавала и родителски срещи в училище.
Съдът е приел за достоверни показанията на свидетел В.–Г., която е заявила, че
многократно е придружавала майката през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. до дома на бащата, като
всеки път опитите за контакт са били осуетявани. Свидетелката е посочила, че бащата
отказвал да осигури среща, като детето не излизало пред майката, а контактът бил
отхвърлян още на входа. Съдът е кредитирал и показанията на свидетел Ж., която също е
придружавала майката при опити да се срещне с Н. и е потвърдила, че детето
последователно е проявявало отказ и негативно отношение, което според свидетелката се
дължи на влияние от страна на бащата, а не на предходни лични конфликти между майката
и детето.
От удостоверение, издадено от директора на 134 СУ „Димчо Дебелянов“, съдът е
приел за установено, че майката е посещавала родителски срещи през учебните 2021/2022 г.
и 2022/2023 г., което допълнително потвърждава постоянния й интерес към детето.
Съдът е възприел заключението на назначената психологична експертиза, която е
установила, че детето Н. се намира в състояние на силен конфликт на лоялност спрямо
бащата и възпроизвежда негативни твърдения за майката, внушени му от него. Според
експертизата детето е изградило категорично отрицателно отношение към майката,
несъответстващо на фактическата действителност, а бащата целенасочено и последователно
е обезценявал майчината фигура и е препятствал осъществяването на контактите между тях.
4
Експертизата е установила признаци на емоционално отчуждение, както и че поведението
на детето не е резултат от непосредствени негови преживявания с майката, а е
психологически продукт от влиянието на бащата.
Съдът е приел, че влошеният училищен успех на детето не може да се свърже с
майката, тъй като тя не е имала възможност да оказва влияние върху учебния процес.
Установено е, че проблемите с дисциплината, липсата на подготовка и липсата на внимание
са налице още от 2018/2019 г., като впоследствие са се задълбочавали.
На базата на всички събрани доказателства Софийският районен съд е направил
извод, че поведението на бащата е довело до сериозно компрометиране на неговия
родителски капацитет и е повлияло негативно на психо-емоционалното състояние на детето
чрез създаване на отчуждение спрямо майката. За разлика от това, майката проявява
постоянство, желание и способности да полага грижи и да участва активно в живота на Н..
Съдът е преценил, че е пряко в интерес на детето да бъде възстановена и укрепена
емоционалната и доверителна връзка между него и майката.
Поради настъпването на нови обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, съдът е
приел, че е налице основание за изменение на мерките, като е определил разширен режим на
лични отношения между майката и детето, включващ седмични, уикенд, празнични и летни
периоди, които биха позволили възстановяване на връзката между тях.
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК съдът е приел, че
по принцип пътуванията на детето извън страната биха били в негов интерес, тъй като
допринасят за развитието му, но към настоящия момент не е налице стабилна емоционална
връзка между майка и син. Съдът е установил, че отказът на бащата да даде необходимото
съгласие за пътувания е продиктуван от личното му негативно отношение към майката, а не
от обективни съображения, свързани с интереса на детето.
Като е отчел наличието на силна отчужденост между детето и майката и
необходимостта първо да бъде възстановена връзката между тях, съдът е приел, че искането
за заместване на съгласието на бащата за пътуване извън страната следва да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Във въззивната жалба на Ц. В. П. се поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че неговият родителски капацитет е компрометиран и че той „полага
усилия да игнорира изцяло майката от живота на сина си“, поради което е определил
разширен режим на лични отношения на майката. Твърди, че не е спорно по делото, че е
налице отчуждение на детето Н. от майката, както и че по събраните доказателства
безспорно се установява същото. Поддържа, че майката доброволно се е съгласила да
предостави упражняването на родителските права на бащата, което е обективирано в
съдебна спогодба, и че в продължение на четири години не е осъществявала никакъв личен
контакт със сина си. Въззивникът сочи, че твърденията на майката относно причините за
липсата на контакт са противоречиви – дали тя е била възпрепятствана поради заболяване
или поради нежелание от страна на бащата да й съдейства. Посочва, че според майката тя е
била болна, а според свидетеля, воден от нея, същата „непрекъснато е търсила сина си“.
Според въззивника обаче твърдението на майката за непрекъснати опити за контакт остава
недоказано. Акцентира, че е нелогично майката да твърди, че бащата е препятствал срещите
с детето в продължение на четири години, но в края на 2022 г. доброволно да се е срещнал
с нея, за да обсъдят възстановяването в живота на детето.
Бащата заявява, че независимо от причините за липсата на контакт, последиците от
този факт са безспорни – детето е било малко към момента на раздялата и в продължение на
години е било отглеждано единствено от бащата и неговото семейство, поради което се е
отчуждило от майката и е необходимо плавно и постепенно възстановяване на отношенията,
прекъснати от времето. Твърди, че когато преди около година майката се е свързала с него с
цел възстановяване на контактите, тя не е успяла да се адаптира към продължителния
5
период на прекъсване, не е съобразила възрастта на детето, държала се е агресивно спрямо
бащата и е оказвала натиск върху детето чрез многобройни молби, жалби, сигнали и
заявления, подавани до съдебния изпълнител, прокуратурата и социалните служби.
Въззивникът поддържа, че майката проявява агресивно поведение и спрямо институциите,
когато според нея не й съдействат, и се стреми да „върне нещата отпреди години“ без оглед
на психологическото състояние на детето. Твърди, че липсата на търпение и неумението на
майката да общува с детето съобразно възрастта му водят до засилване на привързаността
към бащата и до по-нататъшно отчуждаване от майката. Според него непрекъснатите жалби,
молби и заявления водят до чести срещи на детето с различни служители, социални
работници и психолози, което допълнително го натоварва и оказва обратен ефект върху
отношенията му с майката.
Бащата твърди, че конфликтът между страните е двупосочен, но майката се опитва да
му налага начина си на живот и да го принуждава да се съобразява с нейните желания.
Поддържа, че страните са разведени от години и че той има ново семейство и още едно
малолетно дете, което изключва възможността напълно да се съобразява с исканията на
майката. Според него водещ е интересът на детето, който се формира в средата, в която то се
отглежда, и в семейството, което той е създал след развода.
Бащата посочва, че процесът на отчуждаване на детето от майката е започнал още
докато тя го е отглеждала. Според него по делото има данни за неглижиране, както и за
жестоко отношение на майката и на съжителстващия с нея мъж към детето. Твърди, че
детето се е чувствало застрашено при майката и само е изразило желание да живее при баща
си, като е търсило от него подкрепа срещу поведението на майката и партньора .
Поддържа, че съдът неправилно е приел за недоказани тези твърдения единствено поради
отричането им от майката.
Въззивникът оспорва и заключението на СППЕ, като посочва, че според вещите лица
детето „нямало спомени“ за живота си до 2018 г., когато е било на осем години, и че
представата му за майката се изграждала от разказите на бащата. Въззивникът счита тези
изводи за нелогични и немотивирани, като поддържа, че осемгодишните деца имат ясни и
конкретни спомени от живота си. Твърди, че експертизата е непълна, съдържа препис на
документи, чието обсъждане е работа на съда, и не дава яснота защо при установена
привързаност към бащата и отчуждение от майката е направен извод, че детето е „еднакво
привързано“ към двамата родители.
Бащата твърди, че съдът не е обсъдил релевантни доказателства, включително данни
за многобройните пътувания на майката в чужбина в периода 04.01.2019 г. – 01.12.2022 г. за
периоди между три и единадесет дни, както и че първата й жалба за нарушаване на режима
била подадена едва на 16.06.2022 г. Според него, ако твърдението на майката е вярно и тя е
била препятствана от 2019 г. насетне, липсва логично обяснение защо е потърсила
съдействие от държавните органи едва три години по-късно.
Бащата заявява, че съдът не е обсъдил и поведението на майката пред социалните
служби при подаден от него сигнал през 2018 г. за тормоз над детето, когато майката
обвинявала детето в лъжа и непристойно поведение. Според въззивника това поведение
разкрива липсата на промяна в отношението на майката към детето през годините и
обяснява неговото нежелание да общува с нея.
Бащата твърди, че през почти четирите години, през които майката не е търсила
детето, то е живяло на един и същи адрес, посещавало е известно на майката училище, а
телефонният номер на бащата не е бил променян, блокиран или деактивиран. Според него е
значимо, че майката никога не е потърсила детето самостоятелно, а винаги е била
придружавана от други лица, които той определя като „свидетели“.
Въззивникът подчертава, че след 2018 г. детето е отглеждано в хармонична семейна
среда при бащата, заедно с доведената му сестра, като бащата е осигурил добри условия на
6
живот, луксозен стандарт, допълнително обучение и спортни занимания. Твърди, че
внезапната поява на майката след четиригодишно отсъствие е довела до естествен
отблъскващ ефект, който тя не е отчела. Поддържа, че честите посещения на майката в
училище, контактите с преподавателите и опитите да вижда детето по време на учебен
процес злепоставят детето пред съучениците и учителите и засилват неговия срам и
нежелание да общува с нея.
Бащата поддържа и оплакване относно поведението на майката, свързано с
разпространение на видеоклипове и снимки с нейно участие в оскъдно облекло и неморално
съдържание, под които фигурира името на детето. Твърди, че това поведение не подпомага
възстановяването на отношенията между майката и детето и че съдът неправилно е приел
тези твърдения за недоказани само поради отричането им от майката.
Въззивникът счита, че съдът не е оценил вредите от дългото отсъствие на майката от
живота на детето, тежестта върху бащата да го отглежда сам и евентуалните последици от
ново изчезване на майката. Твърди, че съдът неправилно е приел за безспорно, че срещите
между майката и детето са приятни, без да отчете изразеното многократно от детето
нежелание за контакт и неговия страх.
С оглед изложеното бащата моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да определи ограничен режим на
лични отношения на майката - срещи веднъж месечно, провеждани извън дома на майката,
без преспиване и в присъствието на психолог или социален работник. Той претендира и за
присъждане на разноските по делото.
Въззивницата -майка П. Й. А. поддържа, че първоинстанционното решение в частта,
с която е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, е
неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно е приел, че към настоящия
момент не е в интерес на детето Н. да пътува извън страната, придружавано от майката, тъй
като детето било отчуждено от нея и предстояло възстановяване на връзката „майка – син“,
като следвало да бъде преодоляна „отхвърлителната и отблъскваща позиция“ на детето към
майката и да се изгради отново емоционална и доверителна връзка между тях, което съдът
определя като приоритетно към момента.
Въззивницата обръща внимание, че самият първоинстанционен съд на стр. 25 от
решението излага достатъчно основания, от които следва, че в интерес на детето е да пътува
извън страната и да придобива нови впечатления, да обогатява мирогледа и културата си.
Поддържа, че съдът се позовава на задължителната практика на ВКС относно
необходимостта да се преценяват действителните причини за отказа на другия родител да
даде необходимото съгласие и същевременно приема, че по настоящия спор от
доказателствата по делото и от обясненията на бащата се установява, че той не дава
съгласие за пътуване на Н. извън България заедно с майката и че този отказ е продиктуван от
личното и субективно негативно отношение и поведение на бащата спрямо нея.
Майката посочва, че в същото време от доказателствата по делото и от изложеното
на стр. 8, абз. 2 от решението се установява, че тя е предоставила на бащата нотариално
заверена декларация – съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и пълномощно, с
което го упълномощава да я представлява пред компетентните органи при подаване на
заявление за издаване и получаване на паспорт на детето, докато бащата, разпитан лично в
съдебно заседание по реда на чл. 176 ГПК, е признал, че отказва да предостави нотариално
заверена декларация – съгласие детето да пътува с майката. Въззивницата счита, че при тези
данни изводът на съда, че не е в интерес на детето да пътува в чужбина, придружавано от
майката, е необоснован и вътрешно противоречив. Поставя въпроса дали интересът на
детето се счита защитен единствено при пътуване с бащата, но не и с майката, при
положение че самият съд приема, че отказът на бащата е продиктуван от субективното му
7
негативно отношение към нея като родител.
Майката поставя и въпроса дали възможността детето да пътува с нея в чужбина и да
прекара време самостоятелно с майката, извън негативното влияние на бащата, няма да
способства за по-бързото възстановяване на нарушената емоционална и доверителна връзка
помежду им. В тази връзка тя изтъква, че и по действащия режим на лични отношения има
право да вижда и взема детето с преспиване и да пътува с него „където намери за добре“, но
в рамките на Република България, като съдът е приел, че тези пътувания в страната са в
интерес на детето.
Въззивницата се позовава и на приетата по делото комплексна съдебнопсихологична
и психиатрична експертиза и допълнението към нея, според които отношението на бащата
към майката е дискредитиращо нейната личност и родителска фигура; детето преживява
конфликт на лоялност спрямо бащата; установяват се тенденции за манипулиране на
поведението на Н. от бащата, като му се вменяват факти и обстоятелства, които детето
възпроизвежда като свои собствени разсъждения и вярвания, както и чувство на неприязън
и нежелание да вижда майката; налице е отчужденост от майката, за което принос има
„очернящата кампания“, която бащата като „родител отчуждител“ е предприел спрямо нея; и
се констатира постоянна намеса на бащата в общуването между майка и син.
На този фон въззивницата изтъква, че не е ясно защо пътуванията на майката и
детето „в рамките на Република България“ са приети за съответстващи на интереса на
детето, а пътуванията в чужбина, при които детето ще придобива нови впечатления и ще
обогатява мирогледа и културата си, са отречени като несъответстващи на този интерес.
Освен това майката посочва, че притежава в съсобственост (60% идеални части за
нея и 40% за друг съсобственик) недвижим имот в Гърция, гр. Кавала, където тя и детето
биха могли да прекарват уикенди и по-дълги почивки по всяко време на годината,
съобразявайки се с училищния график и режима на лични отношения. Обяснява, че
доказателство за този имот не е било представено пред първата инстанция, тъй като
съгласно гръцкото законодателство тя се е сдобила с екземпляр от нотариалния акт едва след
приключване на устните състезания по делото и е било необходимо допълнително време за
превод на документа, поради което го представя едва с въззивната жалба.
С оглед на изложеното въззивницата моли въззивния съд да отмени решението на
СРС в атакуваната част, да уважи изцяло предявения от нея иск по чл. 127а, ал. 2 СК, като
замести отказа на бащата да даде съгласие за пътувания на детето в чужбина, както и да
присъди направените разноски за въззивната инстанция.
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите и детето, прието е заключението
на вещо лице по изготвена съдебно-психологична експертиза, приобщени са социални
доклади по местоживеенето на родителите и детето, разпитани са свидетели.
При изслушването пред настоящата инстанция, на основание чл. 59, ал. 6 СК и
чл.127-а, ал. 3 СК, бащата Ц. В. П. заявява, че е на 52-годишна възраст, със средно
образование, като упражнява частна трудова дейност, свързана със строителство, и има
собствен офис в София, при работно време от 08.00 до 17.00 часа, а събота и неделя почива.
Посочва, че живее с новата си партньорка С.П., на която може да разчита при отглеждането
и възпитанието на детето Н., както и на своята майка, която е пенсионер и живее в
провинцията в семейната вила в с. Калище, област Радомир, намираща се на около 50 км от
София.
Бащата заявява, че желае ограничаване на режима на лични отношения между детето
и майката, тъй като след раздялата родителските права са били предоставени на него, а по
думите му майката е изхвърлила детето от семейното жилище „по ужасен начин“, след което
е изчезнала и почти четири години не е поддържала никакъв контакт нито с него, нито с
детето. Твърди, че когато майката се е появила отново, той й предложил да започнат
8
„контролирани срещи“, тъй като детето се чувствало обидено, огорчено и дистанцирано. По
негови думи майката не е съобразила това и е проявила „агресивно поведение“, което
според него продължава и към момента. Излага, че от 2022 г. насам двете страни
многократно посещават районни управления на МВР, подават жалби, водят съдебни
производства и други подобни, в резултат на което детето било „тотално отвратено“.
Бащата поддържа, че режимът на лични отношения следва да бъде намален до един–
два пъти месечно и първоначално срещите да се провеждат в негово присъствие, защото
само така детето се чувствало сигурно. Категорично заявява, че детето не желае да остава
насаме с майката. Пояснява, че според него контактите трябва да се осъществяват в негово
присъствие, тъй като детето се чувствало по-спокойно, а в отсъствието му „няма да се
чувства така“. Подчертава, че отношения с майката в момента практически липсват,
комуникацията е силно влошена, „добрият тон“ е изчезнал и това не било в интерес на
детето.
Бащата допълва, че двамата родители са посещавали Център за обществена подкрепа
около шест месеца, където той, майката и детето са работили с психолози, но „нямало
никакъв резултат“. По негови думи няма възрастен близък, който да няма „личен конфликт“
с майката.
Изразява категорично противопоставяне детето да пътува само с майката, като счита,
че към момента това не е в интерес на детето, което според него „самото няма да иска да
тръгне“. Според него страните са още на етап да се установи „как изобщо да има срещи
между детето и майката“.
Бащата заявява, че преди съдебното заседание е имало опит за разговор с майката с
оглед постигане на спогодба, но според него тя и придружителите й са коментирали, че
„печелят всички дела“ и към момента не желаели да разговарят за спогодба.
Бащата твърди, че отсъствията на детето от училище се дължат на влиянието на
майката и че това вреди на учебния процес. По отношение на бъдещия режим на лични
отношения той предлага срещите да започнат постепенно – например веднъж на две
седмици по един час, след което да се увеличава честотата, като според него това било
необходимо, тъй като „вече три години сме в омaгьосан кръг“ и това не било в интерес на
детето.
При изслушването пред настоящата инстанция, на основание чл. 59, ал. 6 СК,
майката П. Й. А. заявява, че е с висше образование, със специалност „Бакалавър
международни икономически отношения“ и магистърска степен по финансов мениджмънт.
Живее в гр. София, кв. „Горна баня“, заедно с майка си, като в жилището е обособила
отделна стая за детето Н.. Работи в сферата на недвижимите имоти, при което работният й
ден започва между 9.00 ч. и 10.00 ч. и приключва около 17.00–18.00 ч., като работното време
е гъвкаво и тя сама организира дневния си график, тъй като разполага с ключовете за
множество имоти. Посочва, че при необходимост работи и в събота, но сама определя
ангажиментите си.
Майката заявява, че няма друг партньор. Посочва, че може напълно да разчита на
своята майка, която е пенсионер, родена през 1958 г., и основно живее в София, но
семейството разполага и с имоти в Гърция, където майката пребивава през летния сезон.
Твърди, че в гр. Кавала семейството притежава имот, който е подходящ за посещения с Н., и
именно с това свързва искането си за разрешение да пътува и извежда детето извън
Република България.
Майката заявява, че режимът на лични отношения между нея и детето следва да се
реализира така, както тя е поискала в исковата молба – два пъти месечно от петък до
понеделник, както и както е предложено за празничните периоди, но счита, че за успешното
9
му изпълнение е необходимо бащата да промени поведението си спрямо детето и да го
насърчи позитивно към контакт с нея. Тя излага, че отношенията между страните са силно
влошени и че бащата неколкократно е отказвал постигане на споразумение. В тази връзка
майката сочи, че на предходни съдебни дела е правила четири отделни опита за спогодба, но
бащата ги е отказвал.
По думите й в извънсъдебни разговори бащата често обещава едни условия, а
впоследствие ги променя, поради което тя вече няма доверие в заявеното от него. Твърди, че
при някои от срещите, които са били организирани с детето, бащата е изпращал детето в
присъствието на охранители, включително и при срещи в ЦОП „Драгалевци“. Разказва, че
веднъж охранител дори физически я е възпрепятствал, като е застанал на пътя с ръце, за да
не стигне до детето.
Майката заявява, че когато детето е заедно с бащата или с охранителите, то
демонстрира силно негативно отношение към нея, избягва контакт, гледа встрани и повтаря
изрази като „Махай се“. Твърди, че поведението на детето е коренно различно, когато е само
с нея – посочва, че на няколко пъти го е срещала случайно в близост до училището и е
водила нормален разговор с него, като детето е било спокойно и комуникативно. Според
майката това показва, че детето се страхува от бащата, че той му внушава негативно
отношение към нея и че детето се стреми да следва неговите желания и изисквания.
Майката твърди, че бащата е изоставил детето в образователно отношение и че Н.
има затруднения с писането – нещо, което според нея е било отбелязано и в предходна
експертиза по делото на нейната майка. Тя излага намерението си да води детето на курсове
по английски език и спорт във Великобритания, както и да пътуват до Гърция, като счита, че
това би разширило неговия кръгозор, би допринесло за развитието му и за повишаване на
увереността му.
По отношение на режима на лични отношения майката заявява, че би се съгласила и
на споразумение, стига да бъде гарантирана реалната възможност да вижда детето. Посочва,
че не е съгласна срещите да се провеждат в присъствието на бащата, защото именно тогава
поведението на детето рязко се променя. Тя държи първоначалните срещи да бъдат
супервизирани от психолог, но да се провеждат между нея и детето, а не в присъствието на
бащата. Съгласна е срещите да бъдат първоначално само между нея и детето, при
необходимост и в присъствието на психолог, но счита, че бащата не настройва детето
положително и това възпрепятства комуникацията им.
От изслушването на детето Н. П. Ц.ов, извършено лично и по реда на чл. 15 ЗЗДет,
съдът установи следното: Детето заявява, че е на 14 години и живее с баща си в гр. София,
кв. ****. Посочва, че учи в Професионална гимназия по електротехника и автоматика.
Детето демонстрира видимо напрежение, като по време на изслушването си пука пръстите
си, но уверява съда, че това не е признак на притеснение, а навик, който не му причинява
болка.
Н. заявява, че не се вижда с майка си, освен в съдебните производства, и категорично
посочва, че не желае да контактува с нея, тъй като изпитва страх. Твърди, че когато е живял
при майката на 7–8-годишна възраст, тя го е „тормозела и била“, като е твърдо убеден, че
тези негови впечатления не са резултат от чуждо внушение. Детето твърди, че майката го е
карала да се съблича гол на терасата на студено време и че го е биела с различни предмети.
Посочва, че бащата не е живеел с тях по това време.
По отношение на бъдещи срещи с майката, детето заявява, че дори бащата да
предложи да се провеждат такива срещи, самият Н. не желае да ги осъществява, като се
позовава на казаното от бащата, че „ще направи каквото аз искам“. Детето казва, че ако то
само беше родител и неговото дете не желаеше да се вижда с него, щеше да приеме това
решение. Посочва, че не изпитва липса на контакт с майката.
10
Н. съобщава, че понякога майката го причаква пред училище и му говори „някакви
неща“, като при този разказ детето става видимо разстроено. Поддържа категорично, че не
желае да контактува с нея и че за него е нормално да живее само с бащата.
Относно минали пътувания с майката, детето посочва, че са ходили заедно в Гърция,
когато е живял при нея, но това не му е харесало, тъй като „пак било същото“, като
уточнява, че е спал на пода. При припомняне на тези събития детето се разстройва и плаче,
като посочва, че самото припомняне го разстройва, не желае да го преживява отново и не
може да прости на майката, която според него е „толкова лош родител“.
По отношение на училището, детето съобщава, че посещава тренировки по джудо и
че има средни оценки, като по английски език има петици и шестици.
На въпрос на съда дали би имал срещи с майката, ако бащата присъства, детето
отново заявява, че не желае да се вижда с нея изобщо. Посочва, че се чувства най-добре,
когато е само с баща си, и че би предпочел никога повече да не я вижда. Ако все пак се
наложи да я вижда и ако няма възможност да откаже, детето желае това да става само в
присъствието на бащата. Категорично отказва срещи насаме с майката.
Н. посочва, че има баба по бащина линия, която също не се разбира с майката. По
думите му „няма възрастен близък, който да се разбира с майка ми“, като твърди, че „само
майка ми прави проблемите“. Детето заявява, че няма какво повече да добави.
От заключението на съдебнопсихологичната експертиза (изготвена във въззивното
производството от вещото лице З. В. М.) което съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно, се установява следното: Детето Н. П. е въвлечено в продължителния
родителски конфликт и изпитва смесени чувства и емоции към двамата родители, което
нарушава и разклаща неговия емоционален баланс. Констатирано е, че детето напълно
отказва да се свърже с майката, като на този фон демонстрира ясно изразено предпочитание
и силна ориентация към бащата, който за него представлява значимата и водеща родителска
фигура.
Относно психо-емоционалното състояние експертизата установява, че Н. расте в
дисхармонична атмосфера, създадена от двамата родители след раздялата им, която е
несъвместима с условията за пълноценно и непроблемно психоемоционално развитие.
Отчетени са дефицити както в когнитивното, така и в емоционалното развитие на детето.
Наблюдава се тенденция към самоизолация и единствена емоционална свързаност с бащата.
Партньорката на бащата демонстрира дистанцирано отношение към Н. и изрично заявява, че
не може „100% да даде майчинство на детето“, което допълнително ограничава
възможностите за емоционална подкрепа. Установена е средно изразена тревожност при
детето.
Относно конфликта на лоялност вещото лице установява, че детето е със силно
изразен конфликт на лоялност спрямо своя баща, като основната причина за този конфликт е
трайното и категорично отхвърляне на майчината фигура. Констатирани са белези на
родителско отчуждение, свързано с влияние от бащата.
По отношение на родителския капацитет експертизата намира, че и двамата родители
разполагат с ресурс да полагат грижи за детето, но качеството и ефективността на този
ресурс се различават. Бащата е със „задоволителен“ родителски капацитет, който обаче е
ограничен от допускането на прекъсване на връзката между детето и другия родител и от
наличието на изразен конфликт на лоялност и родителско отчуждение. Майката е с „добър“
родителски капацитет - тя вярва в силите на детето, подкрепя го, стимулира го към успехи и
може да осигури оптимални условия за неговата изява и развитие.
Относно родителското отчуждение експертизата установява наличие на трета степен
родителско отчуждение на детето към майката, като бащата е определен като родител–
11
отчуждител. Установено е, че бащата е представил на детето собствената си теза относно
раздялата с майката и мотивите за липса на контакт с нея, вследствие на което Н. напълно
игнорира възможността за други обяснения освен казаните от бащата. Силният конфликт на
лоялност към бащата, както и обезценяващото отношение и негативните внушения на
бащата към майката, са част от механизма, чрез който детето е поставено в състояние на
принудителен избор между родителите, като единият родител (бащата) се възприема като
„добър“, а другият (майката) като „лош“.
Експертизата дава препоръки за възстановяване на връзката между детето и майката,
като предлага срещите да започнат в наблюдавана среда, с цел подпомагане процеса на
възстановяване на емоционалната връзка родител–дете. Детето следва да бъде включено в
психологическо консултиране без присъствието на бащата. Бащата следва да участва в
специализирана психологическа работа за развиване на родителския капацитет и умения за
партниране с другия родител, както и да бъде задължен да осигурява режима на лични
отношения, определен с решението. След началния период на супервизирани срещи
режимът следва да продължи така, както ще бъде определен от съд
В съдебното заседание вещото лице поддържа изцяло даденото заключение.
В отговор на поставения от съда въпрос дали казаното от страните в съдебно
заседание променя по какъвто и да е начин направеното заключение, вещото лице посочва,
че споделеното от страните напълно потвърждава изследваното и наблюдаваното от нея при
изготвяне на експертизата.
Вещото лице изяснява, че още при първата среща детето следва да бъде само с
майката, тъй като в присъствието на бащата детето се държи така, както бащата очаква от
него. Отбелязва, че детето е изключително свързано с баща си и демонстрира силна
лоялност към него, поради което присъствието му по време на срещите би препятствало
реалното протичане на взаимодействието майка–дете и възможността връзката между тях да
бъде възстановена.
На допълнителен въпрос на съда дали първоначалните срещи следва да бъдат по-
интензивни или по-слабо интензивни, вещото лице заявява, че честотата не бива да е
прекомерна, за да не се чувства детето притиснато. Детето трябва да бъде „чуто“, да му се
даде възможност да осмисли и сподели как е преживяло всяка среща, включително първата.
Според вещото лице срещите следва да се провеждат веднъж седмично в присъствието на
специалист-психолог. Два или три контакта седмично са определени като твърде интензивни
за състоянието на детето.
По поставения от съда въпрос дали е възможно супервизираните срещи да се
провеждат в присъствието на друг значим за детето възрастен или това задължително трябва
да е специалист, вещото лице заявява, че наличието на „друг значим възрастен“ следва да
бъде предмет на отделно изследване, тъй като към момента на експертизата такъв човек не е
установен. Детето разпознава единствено бащата като значима фигура, което изключва
възможността той или негов близък да бъде присъстващо лице по време на срещите.
Във връзка с ключовото обстоятелство дали към момента се налагат супервизирани
срещи между детето и майката, вещото лице е категорично, че такива срещи се налагат.
Посочва, че срещите трябва да бъдат провеждани под наблюдение на специалист и без
присъствието на бащата, тъй като то пречи на детето да прояви автентично отношение към
майката и препятства възстановяването на емоционалната връзка.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, както и направените в съдебното
заседание устни уточнения, като компетентни, обективни и обосновани. Експертизата е
изготвена въз основа на приложена научна методика, проведени интервюта с родителите и
детето, наблюдения върху тяхното поведение и анализ на събраната информация. Изводите
на експерта са последователни, вътрешно непротиворечиви и се намират в съответствие с
12
останалите доказателства по делото.
Поради това съдът възприема направените от вещото лице констатации относно
емоционалното състояние на детето, степента на неговата привързаност към всеки от
родителите, както и оценката на родителския капацитет на страните като достоверна и
релевантна основа за преценка относно режима на лични отношения между майката и
детето.
От разпита на свидетеля Б.Д.С., 51 години, без родство и други отношения със
страните, съдът установи следното: Свидетелят посочва, че познава страните от дълги
години – още преди да създадат семейство и преди раждането на детето, като именно той е
станал повод двамата да се запознаят. По негови спомени страните са разделени от около
девет–десет години.
Свидетелят сочи, че първоначално детето е живеело при майката, но след проявена
агресия от страна на неин партньор се е стигнало до ситуация, при която майката е изгонила
детето от общото жилище и тогава бащата е поел отглеждането му.
С. посочва, че след като Н. се преместил да живее при бащата, той вижда детето и
бащата почти всеки месец. Майката – П. А. – не е виждал и чувал от 6–7 години, като
посочва, че се е чул с нея по телефона едва около час преди съдебното заседание. Свидетелят
твърди, че в този телефонен разговор майката го е заплашила, като му казала, че няма
работа в съда и не трябва да идва да свидетелства, както и че „се е забъркал с неподходящия
човек“.
Свидетелят заявява, че многократно е виждал Н. в присъствие на бащата. Опитвал се
е да подобри отношенията между детето и майката, като е разговарял и с детето, но Н.
избягвал темата, не желаел да говори за майка си и отказвал да обсъжда възможен контакт.
Свидетелят няма преки впечатления за реални срещи между майката и детето и не знае дали
такива се случват.
С. пояснява, че от разговорите си с бащата е в течение на случващото се между
страните. По негови думи бащата е разговарял с детето с цел да го насърчи да контактува с
майката, но Н. категорично отказвал. Свидетелят допълва, че според бащата той „иска да
защити детето“ във връзка с отказа му да общува с майката.
Относно опити за срещи свидетелят знае от бащата, че преди няколко години е имало
опит за среща между майката и детето в търговски център „Ринг Мол“, но не може да даде
подробности как е протекла срещата.
Свидетелят заявява още, че знае за случай, в който майката е отишла в училището на
детето, за да разговаря насаме с него, но детето отказало да говори с нея; тази информация
той също е получил от бащата.
От разпита на свидетелката Т. В.а Ц., 39-годишна, без родство и дела със страните,
съдът установи следното:
Свидетелката познава майката П. от 2009 г. и се намират в близки отношения. Бащата
познава само индиректно. Детето Н. също познава, като последният път, в който го е
виждала, е през 2022 г. на среща между него и майката.
По думите й през продължителен период майката многократно е правила опити да
осъществи срещите, определени с постановеното съдебно решение, но без резултат.
Свидетелката описва конкретна среща, проведена в търговски център „Ринг Мол“ по
изрична молба на бащата мястото да бъде именно там. На срещата присъствали майката,
детето, свидетелката и придружител на детето – „шофьор или охрана“, по нейни думи, който
седял през целия период на съседна маса в непосредствена близост.
Свидетелката описва, че срещата е протекла спокойно и нормално. Детето било добре
настроено, разговаряло с майката, разменяли шеги, водили обичаен разговор. Нямало
13
нападки от страна на детето, нито емоционално избягване. Били обсъждани бъдещи
възможности за съвместни занимания – тенис, гмуркане и др. Свидетелката заявява, че
поведението на детето спрямо майката е било напълно нормално и непринудено.
По отношение на началото на срещата свидетелката посочва, че майката поздравила
детето, детето също отговорило на поздрава, но не е питало майката как е. Не помни дали
детето е казало „мамо“. Сочи, че не е имало прегръдка между тях при посрещането. Майката
през цялото време се интересувала от детето, питала го за училище и ежедневието. Майката
не е показвала снимки, не е използвала телефона си по начин, който да предизвиква
напрежение.
Свидетелката уточнява, че преди тази среща майката не е виждала детето от 2018 г., а
самата тя – от 2015 г. Свидетелката присъствала по молба на майката, която се притеснявала
дали бившият съпруг няма да се появи и да предизвика конфликт, тъй като го описвала като
нападателен и агресивен. На тази среща свидетелката не е забелязала бащата да се е обаждал
или да е присъствал.
Относно организацията на срещата свидетелката посочва, че тя, майката и детето
пристигнали предварително и изчаквали на паркинга. Първоначално помислили, че срещата
няма да се състои, но детето се появило около 17:10 ч. с придружителя.
Свидетелката уточнява, че между майката и детето не е извършено „предаване“ –
детето е дошло директно с придружителя и не е оставано само. Придружителят е следил
срещата от съседната маса от началото до края.
По време на разговора майката заявила на детето, че многократно му е писала
съобщения и се е опитвала да осъществи контакт. Детето не отговорило дали е получавало и
чело съобщенията. Не дало обяснение защо не отговаря.
Свидетелката потвърждава, че знае само за още една среща (проведена в
присъствието на друга приятелка на майката), на която не е присъствала. Не знае дали е
имало срещи насаме между майката и детето, като сочи, че майката е искала присъствие на
трето лице единствено поради страх от конфликт с бащата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетел Т. Ц., тъй като същите са
последователни, логични, базирани на непосредствени възприятия и в пълно съответствие
както с останалите събрани доказателства, така и със заключението на
съдебнопсихологичната експертиза. Свидетелката дава конкретен и правдив разказ за
проведена среща между майката и детето, при която детето е демонстрирало нормално,
спокойно и позитивно поведение към майката, което подкрепя извода, че негативното
отношение на детето се проявява основно в контекста на влиянието на бащата.
Показанията на свидетел Б.С. съдът кредитира частично. Макар да свидетелства за
редовните си контакти с бащата и детето, значителна част от изложението му представлява
преразказ на твърдения на бащата, които не се подкрепят от други доказателства и
противоречат на експертните изводи. Съдът кредитира само онези негови твърдения, които
съответстват на общата доказателствена картина - а именно, че детето е силно лоялно към
бащата и избягва темата за майката, което потвърждава наличието на конфликт на лоялност.
Съдът приема за установено, че единствено свидетелката Ц. дава обективен и
директно наблюдаван разказ за реалното поведение на детето спрямо майката, докато
показанията на С. подкрепят единствено зависимостта на детето от бащата, но не и
твърденията за негативно поведение на майката.
Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСП – Красно село, изготвен на
19.11.2025 г., се установява следното относно положението на детето, жилищните условия
на родителите, техните възможности за грижа, както и характера на взаимоотношенията
между родителите и детето:
14
Родителите П. П.а и Ц. П. са прекратили брака си през 2017 г. по силата на решение
на СРС, с утвърдено споразумение относно упражняването на родителските права, режима
на лични отношения и издръжката на детето Н.. Според майката контактите с детето са
преустановени в резултат на отказа на бащата да допуска редовно общуване, като същият не
разрешавал срещи между нея и Н. и препятствал контактите с роднините по майчина линия.
Сочи, че желае да възстанови отношенията и да участва в живота на детето.
По данни на бащата детето живее при него от юни 2018 г., когато по негови думи
майката му го е предала с багажа му. Твърди, че единствено той полага грижи за детето от
този момент насам и че майката е проявявала поведение, което според него е притеснявало
детето. Заявява, че детето не желае да общува с майката и че срещите между тях след 2022 г.
не се осъществяват поради поведение на майката.
Относно основните грижи за детето докладът отбелязва, че според бащата
ежедневните грижи се полагат изцяло от него от края на 2017 г. насам.
Жилищните условия и средата на двамата родители са оценени като подходящи за
отглеждане на детето. Бащата живее в собствено жилище, състоящо се от всекидневна, хол,
две детски стаи, спални и две бани, като в жилището са налице всички необходими условия
за отглеждане на дете. Майката и бабата по майчина линия живеят в собствено жилище,
състоящо се от две спални, всекидневна с кухня, гардеробна, баня и тоалетна, което също
разполага с всички необходими условия за детето.
Относно трудовата заетост и доходите в социалния доклад е посочено, че бащата има
собствен бизнес и се занимава с дейност в областта на строителството, като работното му
време е през делнични дни. Майката работи като брокер на недвижими имоти, като посочва,
че работата й позволява гъвкав график и самостоятелно планиране на ангажиментите.
Бабата по майчина линия е пенсионер.
Относно образование и социална интеграция на детето в социалния доклад е
посочено, че Н. посещава редовно учебни занимания, ученик е в 9 клас в Професионалната
гимназия по електротехника и автоматика. По данни на класния ръководител е адаптиран в
училище, показва добро поведение през учебния процес и е завършил първия срок с добър
успех. Посещава уроци по английски език.
Относно контакти и семейна среда в социалния доклад е посочено, че Н. не поддържа
никакви контакти с роднини по майчина линия. Бабата по майчина линия не е виждала
детето повече от пет години, като и по телефона не успява да разговаря с него. Преди да
напусне страната същата е виждала детето само няколко пъти. Детето общува единствено с
роднините по бащина линия и е силно привързано към бащата.
При срещата със социален работник, проведена без присъствие на родител, Н. е бил
спокоен и притеснение не е наблюдавано. Детето е заявило, че се разбира добре с бащата и
не желае да вижда майката, тъй като твърди, че тя го е тормозила и била. Посочило е, че
бащата му казал, че той сам трябва да реши дали желае да общува с майката.
Относно съдействието на родителите социалният работник е отчел, че бащата е
съдействал единствено за целите на проучването, но не проявява готовност да подпомогне
възстановяването на връзката между майката и детето. Майката е информирана за
възможността да ползва социална услуга за подпомагане на процеса.
В заключителната част на доклада е отразено, че контактите между майката и детето
са силно нарушени и не могат да бъдат възстановени без външна подкрепа поради
отчетливото влияние на бащата върху нагласите на детето. Подчертава се рискът от
задълбочаване на родителското отчуждение и се препоръчва детето да бъде включено в
подходяща социална или психологическа услуга, както и да се осигурят редовни и
пълноценни контакти между Н. и майката. Социалният работник е заключил, че в интерес на
детето е родителите да постигнат съгласие относно неговото отглеждане и възпитание и да
15
се предприемат действия за преодоляване на отчуждението.
От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции, преценени прецизно и
в цялост, се установи, че страните са родители на детето Н.Ц. П., роден на 14.08.2010 г.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства, приема следното
относно режима на лични отношения между детето и майката. При определяне на режима
съдът изхожда единствено от интересите на детето по смисъла на чл. 59, ал. 2 СК и от
критериите, развити в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС. Доказателствата в
своята съвкупност, включително съдебнопсихологичната експертиза, изслушването на
детето по чл. 15 ЗЗДет, свидетелските показания и поведението на родителите, установяват
наличие на силно изразено родителско отчуждение, формирано под влияние на бащата,
както и изключително силен конфликт на лоялност, който препятства детето да формира
свободно своето отношение към майката.
От експертизата се установява, че негативното отношение на Н. към майката не е
резултат на действителен личен опит, а се дължи на интернализирани внушения и
едностранно представяне на майката в отрицателна светлина от страна на бащата. Вещото
лице изрично сочи наличие на родителско отчуждение трета степен и силно емоционално
обвързване на детето с бащата, което прави невъзможно детето да прояви реална
автономност при изразяване на предпочитанията си. Свидетелските показания на Т. Ц.
напълно подкрепят този извод, като свидетелката описва среща между майката и детето, на
която последното се е държало спокойно, естествено и дори позитивно към майката, в
отсъствието на бащата. Това поведение доказва, че негативизмът, проявяван от Н. в други
ситуации, е ситуационно обусловен и зависи от присъствието или влиянието на бащата.
Показанията на свидетел Б.С., които съдът кредитира единствено в частта относно силната
лоялност на детето към бащата, не опровергават тези констатации, доколкото по-голямата
част от изложеното от него представлява преразказ на твърдения на бащата и не е
подкрепено с обективни доказателства.
Съдът намира за правилен извода на първата инстанция, че в случая са налице
предпоставките на чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановените с Решение №
536045/14.11.2018 г. по гр. д. № 47919/2018 г. на СРС мерки относно режима на лични
отношения между майката П. Й. А. и детето Н.Ц. П.. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява настъпила след постановяване на първоначалните мерки
съществена промяна в обстоятелствата, касаещи възможността за осъществяване на
ефективна и пълноценна връзка между детето и майката. В продължение на повече от
четири години между тях не са реализирани регулярни контакти, като това отчуждение е
резултат преди всичко от поведението на бащата, отглеждащ детето, който съзнателно
препятства общуването и възпрепятства поддържането на изградена емоционална връзка.
Социалният доклад, свидетелските показания и заключението на
съдебнопсихологичната експертиза категорично сочат наличие на трета степен родителско
отчуждение, силно изразен конфликт на лоялност спрямо бащата и пълно отхвърляне на
майката като значима фигура. Налице е и общо влошаване на емоционалния баланс на
детето, самоизолация, дефицити в емоционалното развитие, както и ясно демонстрирана
зависимост от отглеждащия родител. Тези обстоятелства обективно са възникнали след 2018
г. и несъмнено налагат преразглеждане и изменение на установения режим.
Въпреки правилната констатация на първата инстанция за наличие на основанията по
чл. 59, ал. 9 СК, определеният режим на лични отношения не отчита в достатъчна степен
спецификата на конкретната ситуация и съществуващото родителско отчуждение. Съдът е
възприел модел на контакти, близък до общия режим за неотглеждащия родител, без да
съобрази обстоятелството, че принудителното въвеждане на стандартен разширен режим,
без адаптационен период и без професионална подкрепа, крие риск от емоционален дистрес
за детето и не би довело до възстановяване на връзката, което е крайната цел на
16
производството.
С оглед на това въззивният съд намира, че макар правилно да е прието наличието на
основания за изменение, определеният режим не кореспондира с конкретните нужди на
детето, степента на отчуждение и необходимостта от поетапно възстановяване на
отношенията, поради което следва да бъде коригиран така, че да гарантира защитата на най-
добрия интерес на детето.
С оглед на изложеното съдът приема, че за защита на интересите на детето е
необходимо поетапно възстановяване на връзката между майката и Н.. Първоначалните
срещи следва да се провеждат в контролирана среда под наблюдението на специалист
психолог, като тяхната честота трябва да бъде умерена, за да се избегне претоварване на
детето и да се осигури емоционална стабилност в процеса на възстановяване на
отношенията. Вещото лице е категорично, че присъствието на бащата при тези срещи е
противопоказно, тъй като неговото присъствие провокира негативни реакции и усилва
конфликта на лоялност. След установяване на положителна динамика и стабилизиране на
връзката, срещите следва да преминат към обичайния и по-разширен режим. Такъв режим
осигурява най-добър баланс между нуждата от постепенно възстановяване на прекъснатата
връзка и необходимостта от изграждане на устойчива емоционална връзка с двамата
родители. Съобразно изложеното, режимът на лични отношения следва да бъде определен
съгласно диспозитива на настоящото решение, т.е. решението следва да се потвърди в
частта, в която е постановено изменение на постановените с Решение № 536045 от
14.11.2018 г. по гр.д. № 47919 по описа за 2018 г., на Софийски районен съд, 91 състав,
влязло в сила на 14.11.2018 г., мерки относно режима на лични отношения на майката П. Й.
А. и детето Н.Ц. П., но конкретният режим да бъде определен съгласно диспозитива на
настоящото решение.
По отношение на иска по чл. 127а СК съдът намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че към настоящия момент не било в интерес на детето да пътува
извън страната с майката. От всички доказателства се установява, че майката не
представлява никакъв риск за детето, че няма данни за опасност при пътуване и че
негативното отношение на детето е изцяло функция на родителското отчуждение. Отказът
на бащата да даде съгласие за пътуване и за издаване на паспорт е мотивиран не от грижа за
детето, а от междуличностния конфликт с майката и представлява продължение на
поведенческия модел на ограничаване на връзката между детето и майката, установен от
експертизата.
Пътуванията с майката са в интерес на детето, тъй като биха разширили неговия
мироглед, биха обогатили личния му опит, а и майката разполага с подходящи условия,
включително собствен имот в Република Гърция, където детето може да пребивава спокойно
и безопасно. В допълнение възможността за пътуване би оказала положително въздействие
върху възстановяването на връзката между майката и детето, като осигури неутрална и
спокойна среда, различна от тази, в която се проявява влиянието на бащата.
С оглед на изложеното съдът намира, че отказът на бащата да даде съгласие за
пътуване и за издаване на паспорт не се основава на интереса на детето и следва да бъде
заменен с разрешение от съда. Това разрешение е необходимо, за да може детето да пътува с
майката в чужбина и за да бъде издаден паспорт, без който даденото съдебно разрешение би
останало неизпълнимо.
Следователно, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е отхвърлен искът по чл. 127а СК, като вместо това искът бъде уважен, като се
предостави разрешение за пътуване и за издаване на паспорт в интерес на детето.
По разноските:
Претенции за присъждане на разноски са заявили и двете страни по делото. В
17
настоящия случай страните нямат право на присъждане на разноски, като направените от тях
разноски остават за тяхна сметка, така както са направени. Производството е от категорията
на спорна съдебна администрация, приложима при спорове относно упражняване на
родителските права, възникнали поради невъзможност родителите да постигнат
споразумение. Съдебното решение се постановява с оглед защита на най-добрия интерес на
детето, като ползва и двамата родители. Поради това всяка от страните следва да понесе
направените от нея разноски, независимо от изхода на спора.
В случая съдът съобразява и постановките на Тълкувателно решение № 3/2023 г. от
27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което в производствата по
спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат
съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната или касационната жалба,
включително когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване
на производството по причина, дължаща се на поведението на молителя, отговорността за
разноските се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и
при прекратяване на производството по причина, дължаща се на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните
така, както са направени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20519/12.12.2023 год., постановено по гр. дело № 37681/2022
-ви
год. по описа на СРС, 91 състав, в частта, в която е определен режим на лични
отношения на П. Й. А. и детето Н.Ц. П., както и в частта, в която е отхвърлен предявеният
от П. Й. А. срещу Ц. В. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, като
неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката П. Й. А., ЕГН **********, с
детето Н.Ц. П., ЕГН **********, който следва да се осъществява по следния начин:
ПЪРВИ ПЕРИОД:
За първите осем срещи майката П. Й. А. има право да осъществява лични контакти с
детето Н.Ц. П. в часовия диапазон от 10:00 до 18:00 часа, всяка първа и трета събота от
месеца, в Детски контактен център към Фондация „Защита правата на децата“, с адрес: гр.
София 1172, ж.к. „Дианабад“, ул. ****, тел. +****.
Срещите се провеждат без присъствие на бащата, като могат да бъдат наблюдавани от
съответни специалисти – социални работници, педагози и/или психолози, включително чрез
предоставяне на подходящи социални услуги на страните и детето.
Всяка среща е с продължителност до два часа и се провежда по предварително
уговорен график между Центъра и майката.
Бащата Ц. В. П., ЕГН **********, или определено от него пълнолетно лице, има
задължение да довежда детето до Детския контактен център, като срещите се провеждат без
негово присъствие.
ВТОРИ ПЕРИОД:
За следващите шест срещи майката П. Й. А. има право да взема и вижда детето Н.Ц.
П. в часовия диапазон от 10:00 до 18:00 часа, всяка първа и трета събота от месеца, без
преспиване и без присъствие на бащата или друго определено от него лице.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома на
бащата и да го връща на същото място след приключване на срещата.
ТРЕТИ ПЕРИОД (след осъществяване на контакти в посочените по-горе два
18
периода):
1. Всяка четна седмица, според поредния й номер в годината, от 18:00 часа в петък (или
след приключване на учебните занятия) до понеделник на следващата нечетна
седмица, като майката има ангажимент да заведе детето на училище, а ако понеделник
е неучебен ден - до 10:00 часа. Този режим не се прилага за 30 дни през лятото, през
които бащата ползва платения си годишен отпуск, както и на 11 юли (рожден ден на
бащата), както и за ваканциите и празничните дни, посочени в т. 2-10.
В случай че майката поради обективни причини (включително заболяване - нейно или на
детето, служебна ангажираност, невъзможност за пътуване или други уважителни
обстоятелства) не може да осъществи личен контакт с детето в определения уикенд, тя има
право да поддържа връзка с него чрез телефонен и/или видеоразговор, както следва: в събота
от 19:00 часа и отделно в неделя от 19:00 часа, всеки с продължителност до 30 минути.
Бащата следва да осигури възможност за провеждането им.
Видеоразговорите могат да се осъществяват чрез подходящо и общодостъпно приложение за
аудио-видео връзка, каквито са например Viber, WhatsApp, Messenger, Skype, Zoom или друго
сходно средство, което детето използва по преценка на родителите.
При взаимно съгласие и предварителна договорка между родителите часът на провеждане на
телефонните и/или видеоразговорите може да бъде променян, като разговорите следва да се
проведат в същия ден. Промяната не може да се извършва едностранно и следва да се
съобрази с възможностите и интереса на детето.
2. Два пъти за по 15 дни през лятната ваканция, определена от МОН, с преспиване, по
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата Ц. В. П., като
последният се задължава до 31 май на съответната година да уведоми писмено
майката кога ще ползва отпуска си. Ако не направи това в посочения срок, майката ще
има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
бащата до 15 юни на съответната година, считано от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на последния ден.
3. През четните години – за Православните Великденски празници, считано от 10:00 часа
на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник, с преспиване. През нечетните
години детето следва да бъде с баща си и тогава не се прилага режимът по т. 1.
4. През четните години – за пролетната ваканция, считано от 10:00 часа на първия ден от
ваканцията до 18:00 часа на последния ден, с преспиване. През нечетните години
детето следва да бъде с баща си и тогава не се прилага режимът по т. 1.
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00 часа на 30
декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата нечетна година, с преспиване. През
нечетните години детето следва да бъде с баща си и тогава не се прилага режимът по т.
1.
6. През четните години майката има право да вижда и взима детето в деня на неговия
рожден ден – 14 август, от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник (часовият
диапазон се прилага само ако празникът не съвпада с режима на лични отношения на
детето с майката). През нечетните години детето прекарва рождения си ден с бащата и
тогава не се прилага режимът по т. 1.
7. През нечетните години майката има право да вижда и взима детето в деня на неговия
имен ден – 06 декември, от 10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник (часовият
диапазон се прилага само ако празникът не съвпада с режима на лични отношения на
детето с майката). През четните години детето прекарва имения си ден с бащата и
тогава не се прилага режимът по т. 1.
8. През нечетните години – за Коледните празници, считано от 10:00 часа на 24 декември
до 17:00 часа на 29 декември, с преспиване. През четните години детето следва да бъде
с баща си и тогава не се прилага режимът по т. 1.
19
9. Всяка година майката има право да вижда и взима детето в деня на рождения си ден –
28 май. Когато същият се пада в учебен ден или не съвпада с режима на лични
отношения по т. 1, майката има право на кратък празничен контакт в същия ден, в
часовия диапазон между 17:00 и 20:00 часа, или да проведе телефонен и/или
видеоразговор, ако личното присъствие не е възможно.
10. При взаимно съгласие между родителите детето може да празнува рождения си ден с
двамата родители.
За осъществяване на личните контакти майката следва да взема детето от дома на
бащата и да го връща там, освен когато следва да го вземе след приключване на учебните
занятия или когато майката има ангажимент да го заведе в началото на учебния ден.
Отделно от горепосочения режим на лични отношения, майката има право да
провежда с детето Н.Ц. П. телефонен и/или видеоразговор всеки вторник и всеки четвъртък
от 19:00 часа, с продължителност до 20 минути, като бащата следва да осигури възможност
за провеждането на разговорите.
Видеоразговорите могат да се осъществяват чрез подходящо и общодостъпно
приложение за аудио-видео връзка, каквито са например Viber, WhatsApp, Messenger, Skype,
Zoom или друго сходно средство, което детето използва по преценка на родителите.
При взаимно съгласие и предварителна договорка часът може да бъде променян, но
разговорът следва да се проведе в същия ден; промяна не може да бъде извършвана
едностранно и следва да бъде съобразена с възможностите и интереса на детето.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на бащата Ц.
В. П., ЕГН **********, за пътуване на детето Н.Ц. П., ЕГН **********, извън територията
на Република България до Сърбия, Република Северна Македония, Република Турция,
държавите членки на Европейския съюз и всички останали европейски държави, без
ограничения в броя на пътуванията, във време, което съвпада с определения режим на лични
отношения, но с обща продължителност до 30 дни годишно, без да се променя
местоживеенето на детето в Република България, придружавано от майката П. Й. А., ЕГН
**********, или от упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок до навършване на
пълнолетие на детето.
ЗАМЕСТВА, на основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД, съгласието на бащата
Ц. В. П., ЕГН **********, за издаването на паспорт по реда на ЗБЛД на Н.Ц. П., ЕГН
**********.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20519/12.12.2023 г., постановено по гр. д. №
-ви
37681/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, в частта, в която е прието, че
постановените с Решение № 536045 от 14.11.2018 г. по гр. д. № 47919/2018 г. на Софийски
районен съд, 91-ви състав, мерки относно режима на лични отношения между майката П. Й.
А. и детето Н.Ц. П. следва да бъдат изменени, като конкретният режим на лични отношения
е съгласно диспозитива на настоящото съдебно решение, посочен по-горе.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на П. Й. А. и на Ц. В. П. за присъждане на
разноски.
Да се връчи незаверен препис от решението на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, с изключение на частта относно
заместващото съгласие, в която решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
20
1._______________________
2._______________________
21