Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.С., 12,11,2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: М.
Апостолова
При участието на
секретаря Цветелина Д.-Кочовски като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 8522 по описа за 2015год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени от В.Ц.П., Б.В.П. и Д.В.С.
/конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Н.Н.П. / срещу Д.С.И., А.С.Н., С.В.С., Ч.Т.И., И.Т.И., Ц.В.Ц., Р.В.Б./ последните двама конституирани по
реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ответник- Б.И.А./, М.Г.Г., К.Б.Д. / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото на Б.В.Г. и Н.Е.Г./, Г.В.Л., П.В.Д., В.В.М., Г.К.К./ конституиран по
реда на чл.227 от ГПК на мястото на П./П./ В.К./, В.С.В.,
Х.М.М., О.П.Б., К.П.К., И.Х.Г., П.Г.С., Р.М.Г., Е.Г.С.,
М.Т.Т., С. А. К., Б.К.С., М.И.Р., А.И.С., Д.Н. Д. и З.Ж.Д., / последните двама конституирани
по чл.227 от ГПК на мястото на Н.Д.Д.-конституиран по
чл.227 ГПК като наследник на Д.Г.Д./, Г.Д.Д./ лично и
като наследник на Д.Г.Д./, С.Д.С., Л.Д.С., В.Й.
Б. и Л. Й.А., искове с правна
квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 68 от ЗС, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС за
признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим
имот, с идентификатор № 68134.4400.1131,
подробно описан в исковата молба, както и
находящите се в имота сгради, на основание
осъществено давностно владение в периода от 07,10,2003год. до 07,10,2013год.
Релевират се доводи, че ищците са собственици на следните недвижими
имоти:
Поземлен имот с идентификатор № 68134.4400.1131 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. С.,***, „Модерно
предградие - кв. Обеля III част“, ул. „******, целият с площ от 9117 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1131,
при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: № 68134.4400.1166, №
68134.4354.283, № 68134.4400.1137, № 68134.4400.7, № 68134.4400.9, №
68134.4400.2809, съгласно скица на поземлен имот № 15-459602-12.02.2014г.,
издадена от СГКК - гр. С., ведно с всички построени в него сгради, заснети като
самостоятелни кадастрални обекти, а именно:
1. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.1, брой етажи - 1,
предназначение: складова база, склад, застроена площ 69 кв. м.;
2. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.2, брой етажи - 1,
предназначение: сграда за транспорт, застроена площ 93 кв. м.;
3. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.3, брой етажи - 1,
предназначение: промишлена сграда, застроена площ 70 кв. м.;
4.Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.4, брой етажи - 1,
предназначение: друг вид производствена, складово, инфраструктурна сграда,
застроена площ 26 кв. м.;
5. Сграда c идентификатор № 68134.4400.1131.5, брой етажи - 1,
предназначение: сграда за транспорт, застроена площ 99 кв. м.;
6. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.6, брой етажи - 1,
предназначение: друг вид производствена, складово, инфраструктурна сграда,
застроена площ 165 кв. м.;
7. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.7, брой етажи - 1,
предназначение: друг вид производствена, складово, инфраструктурна сграда,
застроена площ 34 кв. м.
В исковата молба са изложени доводи, че собствеността върху имотите е
придобита от Н.Н.П. по силата на непрекъсната десетгодишна
давност, за периода от 07,10,2003год. до
07,10,2013год., като владението продължавало непрекъснато до предявяване на
исковата молба. По силата на договор от 07,10,2003год., имотът бил отдаден под наем на „Н.-Т.“ ЕООД,
като това съвпадало с датата, от която Н.Н.П. е
установила владението върху имота. Това дружество държало имота за П. и е
манифестирало владението ѝ чрез ползването му несмущавано, непрекъснато и
спокойно. Посочва се, че е открита партида в ЧЕЗ на името на Н.Н.П.. Твърди се на 27,06,2014год., в имота да се е явил
помощник-ЧСИ П.П. при ЧСИ У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ,
за да извърши въвод във владение на ответниците по изп.
дело № 20148580400632 на имот с идентификатор № 68134.4400.1131. Дружеството
наемател „Н.-Т.“ ЕООД заявило, че имотът е придобит от Н.П. по силата на
изтекла придобивна давност, което довело до отлагане на въвода.
Излагат се доводи, че изпълнително дело № 20148580400632 по описа на ЧСИ У.Д. е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 18.06.2012г., издаден на
основание съдебно решение по гр.д. № 6805/2009год. по описа на СГС, срещу
длъжника „ГБЦ – Инфраструктурно строителство“ АД за предаване на владението на
следния недвижим имот: Поземлен имот с пл. № 1131 в кв. 11 по регулационния
план на гр. С., местността „Територия прилежаща на пътен възел „Околовръстен
път - бул. „Сливница", от който са образувани УПИ II-1131 и УПИ III,
отреден за озеленяване, съставляващ поземлен имот с идентификатор
68134.4400.1131, с адрес гр. С.,***, Модерно преградите - кв. Обеля III част,
ул. „******. По гражданското дело, по което е издаден посочения изпълнителен
лист, ответниците в настоящото производство са се легитимирали като собственици
на процесния имот на основание Решение № 0943/02.05.2001г. на Поземлена комисия
„Връбница“, и наследствено правоприемство от Л.С. С.,
И.С.С., Г.С. С. и А.(А.) С. С. (братя С.-С.и). Посоченото
обосновава пасивната процесуална легитимация на ответниците по иска и правния
интерес на ищците от предявяването му. На ответниците се
сочи да е издаден констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
въз основа на документи № 002, том V, peг.
№ 28542, дело № 737/2003 г., издаден от нотариус Б. Я., с
peг. № 258 на Нотариалната камара, с район на действие - Софийски районен съд за
процесния имот. Излагат се доводи този нотариален акт да не съдържа реквизитите
съгласно чл. 484, ал. 1 от ГПК /отм./. Поддържа се, че Столична община е
адресирала всички документи касаещи процесният недвижим имот до Н.Н.П., което сочи, че ищцата е манифестирала владение върху
имота.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който е
изложено становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск. Недопустимостта
на предявения иск обосновават с липса на интерес, доколкото на ищците е отнето
владението върху имота и те е следвало да предявят ревандикационен
иск. Поддържат, че правото на собственост принадлежи на всички ответници по
делото, в качеството им на наследници на братя С.-С.и,
като същото им е възстановено по реда на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, с решение №
0943 от 02,05,2001г. на Поземлена комисия „Връбница“. Въз основа на решението
на поземлената комисия е издаден Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ № 38, том I, рег. № 808, дело № 33
от 22,02,2002 г. на нотариус Т.М.. Възстановеното право на собствениците е
оспорено от „Пътни строежи С.“ АД, което владеело имота към момента на
възстановяването, както и от неговия универсален правоприемник
„ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД. Предявен е осъдителен иск с пр.осн. чл. 108 от ЗС, като с решение от 24,02,2012г.
/поправено с Решение № 2770 от 23,04,2012г./, постановено по гр.д. №
6805/2009г. по описа на СГС, IV „Г“ състав, наследниците на братя С. са признати
за собственици на процесния недвижим имот. С това решение се сочи да е установено
от една страна, че към датата на приключване на устните състезания владелец на
имота е „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, че всички сгради, намиращи се
в имота са незаконни и подлежат на събаряне. Твърди се ищцата П. да не е установявала владение върху имота.
Посочват, че обстоятелството, че през м. август 2012 год. и през м. август 2013
г., имотът се е владеел от ответниците е установено в административен акт –
Постановление № РД-15-145 от 19,08,2013год. на областния управител на област С..
Излагат, че с Решение № 672 от 14,08,2012год. на МС, част от процесния имот е
отчужден за нуждите на държавата, като държавният орган е определил обезщетение
да бъде изплатено на собствениците, в лицето на ответниците. Ответниците доброволно
са освободили недвижимия имот и същият е предаден на изпълнителя ДЗЗД „Т.СОП“
за извършване на строително-монтажни дейности. Оспорват истинността и
достоверната дата на Договор за наем между Н.П. и „Н.-Т.“ ЕООД от 07.10.2003 г.
и Анекс към този договор, датиран от 21.09.2011 г. Посочват се, че достоверната
дата на договора е от датата на нотариалната му заверка – 20.03.2015г. Добавят,
че към датата на сключването на договора за наем, управител и едноличен
собственик на капитала на „Н.-Т.“ ЕООД е съпругът на Н.П., а към подписване на
анекса – нейният син. Твърдят, че представената фактура, издадена на „Н.-Т.“ ЕООД
от „ЧЕЗ Електро България“ АД касае имот, различен от процесния. Посочват, че в
представената към исковата молба скица, за собственици на имота са посочени
наследниците на братя С.-С.и, а не праводателката на ищците. Навеждат доводи, че предписание
СК-94-12/24.02.2015г., на което първоначалната ищца се е позовала отново касае
имот, различен от процесния. Посочват, че ищцата не е декларирала имота на свое
име пред данъчните органи и е подала молба за издаване на констативен
нотариален акт само два дни преди датата на въвода,
т.е. след като е узнала, че предстои имотът да бъде предаден на ответниците.
Оспорва да е налице манифестиране на владението пред ответниците. Навеждат се
доводи, че към момента когато ищцата твърди да е установила владението си върху
имота – 07,10,2013год., вече е било заведено делото срещу „Пътни строежи С.“
АД, като исковата молба е вписана на 31,07,2001год. По тази причина сочи
исковата претенция да е непротивопоставима на
ответниците, доколкото те са демонстрирали собственическите си претенции.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на
исковата претенция. Претендират
разноски.
При така изложеното,
след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните ответниците да
са преки наследници на Л.С.
С., И.С.С., Г.С. С. и А.(А.) С. С. (братя С.-С.и).
От договор за наем
от 07,10,2003год. е видно Н. Н. П. да е
предоставила на „Н.-Т.“ЕООД за
временно ползване недвижим имот с площ
от 9350,кв.м., съставляващ имот пл.№1131 по неодобрен кадастрален план на гр.С., заедно с
построените в имота сгради за ползване
на автобаза. Посочено е ползването да е безвъзмездно. На 20,03,2015год. е
извършена нотариална заверка на препис снет от оригинал. С анекс от 21,09,2011год. е продължен срокът на договора
до 21,09,2015год.
С протокол
за въвод във владение от 27,06,2014год. ЧСИ е констатирал в имота Н.Т.ЕООД,
заявил по време на въвода да е в наемни отношения с Н.П.,
която е придобила същия на основание давностно владение.
С НА № 002/, том 5, дело 737/06,10,2003год. наследниците на Г. С. С., на А. С.
С., на И.С.С.
и на Л. С. Б.са признати за собственици на недвижим имот –неурегулиран поземлен имот с
площ от 9350кв.м., в гр.С., м.Модерно предградие, кв. Обеля 3 част, пл.№1131, заснет през 2001год. по
неодобрен кадастрален план на гр.С., м.Модерно предградие при посочени в акта
съседи.
С решение
от 24,02,2012год. постановено по
гр.д.№6805/2009год. по описа на СГС, 4Г състав е признато за установено по отношение на ГБС
Инфраструктурно строителство АД на осн.чл.10,
ал.7 от ЗСПЗЗ, че ответниците са
собственици на имот с пл.№1131, кад.лист 151, 171 по кад.заснемане от 2001год., с площ то 9350кв.м., находящ се в гр.С., землище с.Обеля, понастоящем пл.№1131,
кв.11 по регулационен план на гр.С., м.Терит. прил. На пътен възел Околовръстен път-бул.Сливница, от
който са образувани УПИ 2-1131, и УПИ 3, отреден за озеленяване и
ГБС Инфраструктурно строителство АД е
осъден да предаде владението върху
имота. Решението е влязло в сила на 04,06,2012год.
Не се спори част от
процесния имот да е отчуждена с решение №672/14,08,2012год. на МС за
отчуждаване за държавна нужда за
изграждане на обект Път-2 18 Софийски
околовръстен път от км.59+400 до
км.61+629,18 и от км61+629,18-етап 2, съгласно план за изменение на улична
регулация на софийски околовръстен
път от края на пътен възел Автомагистрала Люлин –СОП до моста на
р.Какач, включително изменение на
плана за регулиране на
контактните територии, одобрен с
Решение №608 на СОС от 10,09,2009год. имоти и части от имоти-частна
собственост, представляващи поземлени
имоти в урбанизирани територии, намиращи с в гр.С.,***, на основание чл.34а, ал.1, вр.чл.34б и §1 от ДР
на ЗДС, чл.60, ал.1 от АПК като с позиция №69 от приложението е посочено
отчуждаване на 1502кв.м. от поземлен имот №68134,4400,1131.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите В.Д., С.И. и Й.Й., от които се
установява, че в процесния период имотът е стопанисван от Пътни строежи.
По делото е изслушано заключение на съдебно техническа експертиза, което като обективно изготвено следва да бъде ценено при
постановяване на съдебния акт. От същото
се установява, че имотите, описани в НА № 43/12.04.1921 г. и НА № 1291/12.04.1921 г. на братя
С., С.и са разположени в местностите „Брего“ и „Валого“, които местности по данни от ПК„Връбница“ са
съседни. С молба до ПК „Връбница“ наследниците са поискали обединяването на
имотите им в един общ имот, който е идентифициран в помощния план по чл. 13а
ППЗСПЗЗ, като имот пл. № 9 (Приложение 1). Целият имот е с площ 11.410
дка и е нанесен в КВС на с. Обеля с № 29009, индивидуализиран с тъмно зелена
линия на приложената скица по букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-К- Л-М-Н-О-П-Р-С-Т-У-А.
В
одобрената със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на ИД на АГКК кадастрална карта
на район „Люлин", имотът е нанесен с идентификатор 68134.4400.1131 и площ
9.117 дка. (Приложение 3). Процесният имот е отбелязан с черна линия по
букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-3- Т-А и площ 7.986 дка; Югоизточната граница на имота
стига до околовръстния път. Към онзи момент предвижданията на действащия
регулационен план от 1989г. за разширяване на околовръстното шосе и изграждане
на пътен възел не са били реализирани. Към настоящия момент предвижданията на
регулационния план са реализирани и частта, която остава от ПИ 68134.4400.1131
получава нов идентификатор 68134.4400.2906 и площ 7 986 м2. Изложено
е становище имотите, описани в
нотариалните актове на братя С. С.и с обща площ 11 дка да са идентични по
местоположение, площ и граници с имот пл. № 9 с площ 11.410 дка по помощния
план по чл. 1За от ППЗСПЗЗ. Разликата от 410 м2 е в допустимите
норми съгласно чл. 18, ал. 6 на Наредба № РД-02-20-5/15.12. 2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри; Имотите по НА от 21год. са частично идентични с нивата с площ 10 230
м2, собствеността върху която е възстановена от ПК „Връбница“ с
Решение № 943/02.05.2001 г., са частично
идентични с ПИ пл. № 1131 с площ 9 350 м2, нанесен в кадастралния
план на гр. С., к.л. 150, 151, 170 и 171; са частично идентични с ПИ 68134.4400.1131 и
площ 9 350 м2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г.
на ИД на АГКК; са частично идентични с
УПИ II-1131 и УПИ III-За изолационно озеленяване, кв.
11 по плана на гр. С., м. "Територии, прилежащи на пътен възел
"Околовръстен път - бул. "Сливница", одобрен с Решение № 44 по
Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС; са частично идентични с ПИ 68134.4400.2906 и
площ 7 986 м2 по актуалната кадастрална карта на
район „Люлин“. Посочено е имотът да представлява
земеделска земя, тъй като няма данни за промяна на предназначението му.
В имота са съществували седем
сгради. При направен оглед на място се установява, че в имота вече не
съществуват сгради, с изключение на две полусъборени.
На скицата всяка от сградите е нанесена, както следва:
•
Сграда № 1 - складова база, склад с площ 68,51
м2, полуразрушена;
•
Сграда № 2 - сграда на транспорта с площ 93,40
м2, полуразрушена;
•
Сграда № 3 - промишлена сграда с площ 69,76 м2,
разрушена;
•
Сграда № 4 - друг вид производствена, складова
инфраструктурна
сграда с площ 25,77 м2, разрушена;
•
Сграда № 5 - сграда на транспорта с площ 96,77
м2, разрушена;
•
Сграда № 6-друг вид производствена, складова
инфраструктурна
сграда с площ 164,90 м2, разрушена;
•
Сграда № 7 - друг вид производствена, складова
инфраструктурна
сграда с площ 34,23 м2, разрушена;
|
|
• Сграда № 8 - неустановена
с площ 43,01 м2, основи на строеж.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е установителен иск с пр.
кв. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр.чл.68 ЗС, вр. с чл. 79 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на посочения недвижим имот на основание придобивна давност
за периода от 07,10,2003год. до 07,10,2013год.
Релевантните факти, обуславящи основателност на
исковата претенция са свързани с установено непрекъснато владение върху имота в
продължение на 10 години. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнително. Тези признаци се приемат като логическо следствие
на елементите обосноваващи владение - упражняване на фактическа власт и намерение
за своене на вещта. / Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012
г., I г. о., ГК/. Владението предполага упражняване на фактическа власт върху
имота лично или чрез другиго и намерение за своене. Съгласно нормата на чл. 69
от ЗС е установена презумпция, че владелецът държи веща като своя, докато не се
установи, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя е и обща
гражданскоправна норма, с оглед действието си спрямо лицата, защото се прилага
за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават или не
права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата
презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея, е формулирано заключение за
наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението /animus
domini /- намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг
установен факт - обективния признак на владението /corpus / - упражняване на фактическа
власт върху вещта. Придобивната давност не настъпва автоматично, а е необходимо
манифестиране на владението пред останалите, чрез позоваване на придобивната
давност пред орган, сезиран за защита на субективно право, чрез предявяване на
иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване
с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК. В този смисъл ТР № 4/2012 г. на
ВКС ГО. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното
право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно
елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС
и по чл. 79, ал. 2 ЗС, въпреки, че позоваването не е елемент от фактическия
състав.
В процесния случай, съдът намира, че по делото не
са ангажирани доказателства, които да обосноват по смисъла на чл.154 от ГПК
наличие на предпоставките от фактическия състав на придобивната
давност.
На първо място по делото не се установява по
несъмнен и категоричен начин, че ищцата Н.П. е упражнявала фактическа власт върху
процесния недвижим имот за период от десет години. От събраните гласни
доказателства се сочи такава да е упражнявана от Пътни строежи. Предоставянето
на имота от Н.П. на Н.Т.ЕООД не сочи на
упражнявано владение, чрез трето лице. За упражняването на фактическа власт не може
да се направи категоричен извод от депозираните по делото гласни доказателства.
Не се установи твърдението в исковата молба за регистрация на имота на името на
ищцата, доколкото в договор за доставка на ел.енергия не е посочено място на
доставка, а издадена фактура на Н.Т.ЕООД е за имот на адрес различен от процесния.
От друга страна, съдът обосновава извод имотът да е
бил възстановен на ответниците по реда
на земеделската реституция, в резултат на което е установено и правото им на собственост по
отношение на трето за спора лице.
Поначало фактическата власт върху дадена вещ може
да бъде упражнявана чрез друго лице - държател. За кое лице се упражнява
фактическата власт е част от намерението на държателя и промяната в него, за да
породи действие спрямо собственика /респ. стария владелец/ и новия владелец,
следва да е манифестирана явно.
Дори да се допусне упражняване на фактическа власт
от страна на ищеца, презумпция за своене по чл. 69 от ЗС би била категорично
оборена.
Следва да се посочи, че липсват и ангажирани доказателства
за демонстрирано явно владение от страна на ищеца. Не се установява ищецът да е
декларирал имота пред органите на общинската администрация, нито за него да са
заплащани местни данъци и такси. Не са представени доказателства ищецът да е
извършвал действия по поддръжка на имота.
Съобразно горното, не се установява материално-правната
легитимация на ищеца като собственик на процесния имот, на основание придобивна давност за релевирания
период, а исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
С оглед неоснователност на исковата претенция неоснователно е и
акцесорното искане за отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл.537 от ГПК.
Исковата претенция, с която се претендира установяване
на собственост върху разрушените сгради, съдът намира да
е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, тъй като липсва годен обект на право на защита, поради което не е налице
абсолютна процесуална предпоставка за
развитието на делото, за която съдът следи служебно. Не би могло
да се приеме да е налице правен интерес от установяване на право на строеж върху сградите,
тъй като липсват твърдения за учредено ограничено вещно право на строеж в полза
на ищцата по отношение на конкретните
обекти. В този смисъл би било недопустимо евентуално изменение на исковата
претенция, тъй като би довело до изменение на
основание и петитум или въвеждане на нова искова
претенция, което би могло да се реализира само по предвидения за това
процесуален ред. От друга страна доколкото се претендира установяване
собствеността върху недвижимия имот, в
който са се намирали сградите не е налице интерес от установяване и на
ограничено вещно право върху него. В отговора на исковата молба ответникът оспорва
собствеността на ищеца с твърдение за
установено негово право на собственост върху терена, респективно на построеното
върху терена и не се твърди да е учредено самостоятелно право на строеж, с
оглед обосноваване на правен интерес. Ето
защо с погиването на сградите като
вещи се обосновава липса на правен интерес от иск за собственост, поради
което производството в тази част подлежи на прекратяване.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК,
с оглед изхода от спора разноски се дължат на част от ответниците,
за които са налице данни да са реализирали разноски –Ч.Т. И., М. Г. Г.,
Е. Г.С., С.А.К.,
М.И.Р., А. И.С., С. Д.С., Л.Д.
С., В. Й.Б. и Г. Д.Д., които съдът
намира за доказани в размер на 17260,00лв., от които 17000,00лв.-адвокатско
възнаграждение, 10,00лв.-СУ и 250,00лв.-вещо лице.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявени от В.Ц.П., Б.В.П. и Д.В.С. /конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото на първоначалния ищец Н.Н.П. /, със съдебен
адрес,*** срещу Д.С.И., А.С.Н., С.В.С., Ч.Т.И.,
И.Т.И., Ц.В.Ц., Р.В.Б./ последните двама
конституирани по реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ответник- Б.И.А./,
М.Г.Г., К.Б.Д. / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на Б.В.Г. и Н.Е.Г./, Г.В.Л., П.В.Д., В.В.М., Г.К.К./ конституиран по
реда на чл.227 от ГПК на мястото на П./П./ В.К./, В.С.В.,
Х.М.М., О.П.Б., К.П.К., И.Х.Г., П.Г.С., Р.М.Г., Е.Г.С.,
М.Т.Т., С. А. К., Б.К.С., М.И.Р., А.И.С., Д.Н. Д. и З.Ж.Д., / последните двама конституирани
по чл.227 от ГПК на мястото на Н.Д.Д.-конституиран по
чл.227 ГПК като наследник на Д.Г.Д./, Г.Д.Д./ лично и
като наследник на Д.Г.Д./, С.Д.С., Л.Д.С., В.Й.
Б. и Л. Й.А., всички със съд.адрес ***, офис 9 искове
с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 68 от
ЗС, вр. чл.
79, ал. 1 от ЗС за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим
имот, с идентификатор № 68134.4400.1131,
одобрени със заповед № РД-18-54/30.08.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК, който имот е с адрес: гр. С.,***, „Модерно
предградие - кв. Обеля III част“, ул. „******, целият с площ от 9117 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1131, при
съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори: № 68134.4400.1166, №
68134.4354.283, № 68134.4400.1137, № 68134.4400.7, № 68134.4400.9, № 68134.4400.2809,
съгласно скица на поземлен имот № 15-459602-12.02.2014г., издадена от СГКК -
гр. С., на основание осъществено давностно владение в периода от 07,10,2003год. до 07,10,2013год. като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.Ц.П., Б.В.П. и Д.В.С. /конституирани по реда на
чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Н.Н.П./, със съдебен адрес,*** да заплатят на Ч.Т. И., М. Г. Г., Е.
Г.С., С.А.К., М.И.Р., А. И.С., С. Д.С., Л.Д.
С., В. Й.Б. и Г. Д.Д., всички със съд.адрес ***,
офис 9 на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 17260,00лв. - разноски по
делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д№8522/2015год. по описа
на СГС, ГО, 14 състав по предявените от В.Ц.П., Б.В.П. и Д.В.С. /конституирани
по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на първоначалния ищец Н.Н.П. / срещу Д.С.И., А.С.Н., С.В.С., Ч.Т.И., И.Т.И., Ц.В.Ц., Р.В.Б./ последните двама конституирани по
реда на чл.227 от ГПК на мястото на първоначалния ответник- Б.И.А./, М.Г.Г., К.Б.Д. / конституирана по реда на чл. 227 от ГПК на
мястото на Б.В.Г. и Н.Е.Г./, Г.В.Л., П.В.Д., В.В.М., Г.К.К./ конституиран по
реда на чл.227 от ГПК на мястото на П./П./ В.К./, В.С.В.,
Х.М.М., О.П.Б., К.П.К., И.Х.Г., П.Г.С., Р.М.Г., Е.Г.С.,
М.Т.Т., С. А. К., Б.К.С., М.И.Р., А.И.С., Д.Н. Д. и З.Ж.Д., / последните двама конституирани
по чл.227 от ГПК на мястото на Н.Д.Д.-конституиран по
чл.227 ГПК като наследник на Д.Г.Д./, Г.Д.Д./ лично и
като наследник на Д.Г.Д./, С.Д.С., Л.Д.С., В.Й.
Б. и Л. Й.А., искове с правна
квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 68 ЗС, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗС за
признаване
за установено по отношение на ответниците собствеността върху недвижими имоти- сгради,
заснети като самостоятелни кадастрални обекти, както следва:
1. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.1, брой етажи - 1,
предназначение: складова база, склад, застроена площ 69 кв. м.;
2. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.2, брой етажи - 1,
предназначение: сграда за транспорт, застроена площ 93 кв. м.;
3. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.3, брой етажи - 1,
предназначение: промишлена сграда, застроена площ 70 кв. м.;
4.Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.4, брой етажи - 1,
предназначение: друг вид производствена, складово, инфраструктурна сграда,
застроена площ 26 кв. м.;
5. Сграда c идентификатор № 68134.4400.1131.5, брой етажи - 1,
предназначение: сграда за транспорт, застроена площ 99 кв. м.;
6. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.6, брой етажи - 1,
предназначение: друг вид производствена, складово, инфраструктурна сграда,
застроена площ 165 кв. м.;
7. Сграда с идентификатор № 68134.4400.1131.7, брой етажи - 1,
предназначение: друг вид производствена, складово, инфраструктурна сграда,
застроена площ 34 кв. м., на основание
давностно владение в периода от 07,10,2003год. до 07,10,2013год. като
процесуално недопустимо.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в прекратителната част в
1 седмичен срок.
СЪДИЯ: