№ 17293
гр. С, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110164382 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. А. Т., ЕГН: **********, с адрес
гр. С, кв. „СТ“, бл. 366, чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ******, със съдебен адрес гр. П, ул. „Б“
№ 3 срещу „ББЕДК“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Н“
№ 25, ет. 5, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, респ.
чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 23 от договор за потребителски
кредит № ********* от 27.09.2016 г., предвиждаща заплащането на такси за пакет от
допълнителни услуги „Доверие“ в размер на сумата от 1274,90 лева, поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Ищцата твърди, че на 27.09.2016 г. е сключила с ответника договор за потребителски
кредит № *********, по силата на който срещу предоставен й кредит в размер на 1500 лева,
при ГПР от 41,04 % и ГЛП от 32,56 %, се задължила да върне сума в общ размер на 1755,05
лева на 11 погасителни вноски. Посочва, че в раздел 6, чл. 19-25 в договора страните
договорили, че ищцата дължи и заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 1274,90 лева.
Поддържа, че клаузата, регламентираща заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Доверие“ има общ, типов характер и не е индивидуално договорена,
поради което същата е неравноправна и не отговаря на изискването за добросъвестност по
смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Излага аргументи, че клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Доверие“ е нищожна и поради нарушение на императивните
разпоредби на чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото в
1
действителност заплащането на това възнаграждение било свързано с действия и разходи по
усвояването и управлението именно на кредита, предоставен с договора за кредит.
Поддържа, че е заобиколена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото с
уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да
не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Намира, че поради накърняването на принципа на добри нрави, с регламентираните
допълнителни услуги по процесния договор се достигало до неоснователно обогатяване на
заемодателя, тъй като била калкулирана допълнителна (лихва) печалба към договорната
лихва. По тези и останалите подробно изложени съображения предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен по съображения за изтекла погасителна давност. Признава,
че между страните е сключен сочения договор за кредит, като посочва, че същият е
доброволно и изцяло погасен от ищцата на 24.10.2018 г. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване
нищожност на отделни договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на клаузи от договора
за потребителски кредит с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави, че е
налице заобикаляне на закона, респективно че клаузите са неравноправни. В тежест на
ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, включително са договорени
индивидуално.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между тях е сключен договор за потребителски кредит №
*********/27.09.2016 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и на
клауза, предвиждаща заплащането на такси за пакет от допълнителни услуги „Доверие“ в
общ размер на сумата от 1274,90 лева.
Съгласно чл. 14 от договора кредитополучателят има възможност да се възползва по
негово желание, от предоставения от кредитора доброволен пакет „Доверие“, а в чл. 20 и сл.
е посочено съдържание на този пакет с описани като действия на кредитора услуги
„динамично плащане“, „отлагане на вноска“, “разходи за събиране при забава – за сметка на
Кредитора“, „без трета вноска в месеца“, „скорост“, „безплатни документи“, „вътрешен
рефинанс без собствени средства“, „усвояване на кредита“.
В чл. 21 от договора е посочено, че кредитополучателят е уведомен, че допълнителните
действия не са условие за сключването на договора за кредит. Съгласно чл. 23
кредитополучателят дължи 11 вноски в размер на 115,90 лева всяка по допълнителния пакет
„Доверие“.
2
Предвиждане на заплащане на описаните като „действия на кредитора“ възможности е
в явно противоречие с императивната норма на чл. 10а ЗПК. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно законът не допуска в
полза на кредитора заплащане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му каквито на практика съставляват изискваните от ответника
„парични вноски“ за допълнителен пакет.
От друга страна, когато е налице явна липса на еквивалентност между предоставената
услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие
в облигационните отношения. Съдът намира, че предвиждането дължимост на сума в размер
1274,90 лева (11 вноски х 115,90 лв) при отпуснат кредит 1500 лева с ГЛП 32,56 лева, дори и
да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Възнагражденията се явяват нееквивалентни на
насрещната престация на заемодателя /която дори не се установява реално да е
предоставена/, поради което посочените клаузи за дължимост на възнаграждение за
допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават условия
за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че
уговорката за дължимост на възнаграждението, освен че противоречи на чл. 10а ЗПК, е в
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание.
На следващо място клаузите се явяват и пряко насочени към заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като добавянето на разходите за
посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление
на Министерския съвет на Република България. При тези съображения и на това
самостоятелно основание нищожна е уговорката за всяка от посочените допълнителните
услуги.
Общата преценката на процесните клаузи и изложените съображения налагат извод и
че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като съставляват по
същество уговорка във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя. Предвидено е също така цената да се дължи независимо от това
дали са предоставени услуги. Това поставя кредитополучателя в неравноправното
положение да дължи цена за услуги, които не ползва, на което съответства и право на
кредитора да събира цена за непредоставени услуги. Следователно клаузите като
неравноправни са нищожни и на основание чл. 146 ЗЗП, доколкото не се установява
клаузите да са индивидуално уговорени
По изложените съображения съдът намира, че клаузите, предвиждащи дължимост на
суми за допълнителен пакет Доверие са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 10а , ал. 2 и ал. 3 ЗПК поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2
3
ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК поради заобикаляне на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл.146, ал.1 вр. чл. 143, ал. 1 и
ал. 2, т.3 ЗЗП като неравноправни, което налага уважаване на предявените искове.
По отговорността на страните за разноски:
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производство, поради което
ответникът следва да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 51
лева – държавна такса за производството.
Ищецът е представляван от ЕАД Е. И., като му е оказана безплатна адвокатска защита
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по силата на договор за правна защита и съдействие, поради
което в полза на ЕАД следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 ГПК сумата 200 лева с
ДДС – адвокатското възнаграждение за производството, определено в съответствие с
положения от адвоката труд /депозиране на искова молба и молба за разглеждане делото в
негово отсъствие без представителство в о.с.з./ и фактическата и правна сложност на
производството. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът не дължи
съблюдаване минималните разМ. по Наредба № 1/2004 г. за минималните разМ. на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните разМ. на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно разМ.те на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато
настоящото не се отличава, а и предвид служебно известното на съда обстоятелство, че
адвокатът реализира представителство по множество еднотипни дела като настоящото.
Съдът в случая съобразява и образуваните дела от ищеца, представляван от адвокатското
дружество /само в месеца на образуване на настоящото дело – октомври 2024 г. - над 30 броя
срещу настоящия ответник и други финансови институции/. Броят и периодът на
образуването на делата, респ. наведените аналогични възражения и оспорвания, сочат на
минимално ангажиране на времето и усилията на адвоката по всяко отделно дело. Поради
това и съдът намира, че възнаграждение по настоящото дело в по-висок размер би било
несъответно на положения труд по конкретно само настоящото дело, респ. би съставлявало
4
не възмездяване на адекватна и реална адвокатска работа, а неследващо се обогатяване,
достигнато чрез превратно упражняване правата на ищеца.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по исковете на М. А. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. С, кв. „СТ“, бл.
366 срещу „ББЕДК“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 ЗА НИЩОЖНА
на основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП клаузата на чл. 23 от договор
за потребителски кредит № ********* от 27.09.2016 г., предвиждаща заплащането на такси
за пакет от допълнителни услуги „Доверие“ в размер на сумата от 1274,90 лева, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
неравноправност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК „ББЕДК“ ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С,
ул. Н №25, ет. 5 да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 51 лева –
разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „ББЕДК“
ООД с ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. Н №25, ет. 5 да заплати на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ:
******, със съдебен адрес гр. П, ул. „Б“ № 3 сумата 200 лева с ДДС– адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на М. А. Т. в производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5