Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1181 / 24.8.2020г.
гр.
П., 24.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на тринадесети август, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Наташа Динева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
175 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
Е.И.Е., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни
искове, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 518,33 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в с.
***, община П., ТКЗС ***, абонатен № ***,
за периода от 12.12.2015 г. до 15.09.2016
г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 175,42 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода от 20.02.2016 до 23.10.2019
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 6828/2019 г. по описа на
Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител и клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за
битови нужди, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни
общи условия, чиито клаузи обвързват ответницата без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден, като ответникът
е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата.
Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
не взема становище. В съдебно заседание Е.И.Е. не се явява, а се представлява от
адв. А., който оспорва исковете. Признава качеството на ответника на
потребител, както и факта на доставката, но се позовава на погасителна давност,
който довод е бил заявен в срочно депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.е сезиран с обективно и
субективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата
да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало,
по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство
изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение през процесния период по договор за продажба
(доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че
ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално
е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната
стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По
конкретното защитно възражение, че вземането е погасено по давност, релевирано
с възражението по чл. 414 ГПК, същият не носи доказателствена тежест, тъй като
отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
По делото ищецът, който носи доказатеслвената
тежест и която му е своевременно указана, не сочи и не представя никакви
доказателства в подкрепа на исковата си претенция. Представена е
справка-извлечение по партида на ответника Е.И.Е., изготвена едностранно от
ищцовото дружество, според която в периода от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г. на
ищеца са издадени общо 8 бр. фактури за отчетни периоди от м. декември 2015 г.
до м. септември 2016 г., като общата стойност на задълженията за недвижим имот,
находящ се в с. ***, ТКЗС – ***с абонатен № ***, съгласно издадените фактури,
възлиза на посочените в исковата молба суми. Представена е молба от името на
ответника от 20.07.2012 г. да му бъде открита за студена вода и бъде монтиран 1
бр. водомер в имот, находящ се в с. ***, стопански двор – краварник. В молбата
е посочено, че към същата молителят е представил акт за собственост –
нотариален акт № ***г., но такъв не се представя по делото. Видно от издадения от
ВиК – гр. П.акт за монтаж № ***, служител при ищцовото дружество е поставил
пломба на водомер № ***, намиращ се в недвижим имот с адрес с. *** – ТКЗС, за
абонат Е.И.Е..
При тези фактически данни, както и с
оглед изричното признание от процесуалния представител на ответника на
качеството му „потребител“, както и на и доставката на вода на съответната
стойност, което следва да се цени като признание на страната на неизгоден за нея
факт, съдът намира, че по делото се установиха качеството „потребител“ спрямо
ответника, както и размерът на исковата претенция, който не е оспорен.
Същевременно обаче с възражението по чл.
414 ГПК е въведено възражение за погасяване на исковото притезание по давност.
Независимо, че отговор на искова молба не е подаван и в общия случай същото,
заявено едва в съдебно заседание би било преклудирано – арг. чл. 131, ал. 3 ГПК,
съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 11а от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът в исковото производство следва да разгледа обоснованите във
възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания на вземането на кредитора, като
например: на основанието, от което произтича вземането; за недействителност на
това основание; за погасяване на вземането; за неистинност на документа, въз
основа на който е издадена заповедта за изпълнение. Това налага извод, че
конкретното възражение за погасяване вземането по давност е своевременно
въведено.
В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012
г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата
разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на
легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане,
което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи, неговото задължение е за
повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това,
че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.
При тези ясни насоки, настоящият състав
приема, че вземанията за главница, предмет на настоящото производство попадат в
хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава това е
безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа/изискуемостта им,
и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране
на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в конкретната хипотеза
е 06.11.2019 г. Следователно
вземането за главница (изискуемо на датата на издаване на съответната фактура),
възникнало в тригодишен срок преди тази дата е погасено по давност.
С оглед на този правен извод и моментът
на изискуемост по правилото на чл.
33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва,
възникнали/издадени преди 06.11.2016 г.
са погасени по давност.
По делото са представени доказателства
за издаване на фактури в исковия период от 20.01.2016 г. до 20.09.2016 г. и е
посочен период на отчитане от 12.12.2015 г. до 15.09.2016 г. – като в последния
е издадена фактура от 20.09.2016 , която съдът приема, че остава извън предмета
на спора по вече изложените съображения относно момента на изискуемост -
меродавен е периода след фактуриране, а не отчетния. Независимо от тези
разяснения, и при извода за приложимост на кратка погасителна давност, всички
вземания, предмет на иска срещу Е.И.Е. за главница са погасени по давност,
поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По същите съображения неоснователен и
акцесорния иск за обезщетение за забава, като същият е погасен по правилото на
чл. 119 ЗЗД.
По
разноските:
При този изход от спора ищецът няма
право на разноски.
Ответникът по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК има право на доказаните такива. По делото са доказани такива в размер на 150,00
лева и следва да бъдат присъдени.
В
светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „***срещу Е.И.Е.,
ЕГН **********,***, ТКЗС – ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните,
че Е.И.Е.
дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД сумата в размер на 518,33 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови
нужди за имот, находящ се в с. ***, община П., ТКЗС ***, абонатен № ***, за периода от 12.12.2015 г. до 15.09.2016 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 175,42 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 20.02.2016 до 23.10.2019 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6828/2019 г. по описа на
Районен съд П..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Е., ЕГН ********** сумата в размер на 150,00
лева, разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________