М О Т И В И
към Присъда по НОХД № 7708 по описа за 2018 година на ПРС,
Втори н.с.
Производството по делото е образувано по
внесен от Районна прокуратура гр.Пловдив обвинителен акт, с който против Р.А.Д.
***, ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК за това, че на 17.05.2018г. в гр.Пловдив
противозаконно е присвоила чужда движима вещ – ъглов комплект, модел „Лагуна“ на стойност 650 лева;
фотьойл модел „Маями“ на стойност 180
лева, холна маса на стойност 70 лева и спален комплект модел „Лимитид“, на
стойност 1600 лева, всичко на обща стойност 2500 лева, собственост на Н.Н.Н.,
които владеела.
В
рамките на наказателното производство се предяви граждански иск от Н. ***, с ЕГН ********** против
подсъдимата Р.А.Д. за сумата от 2500 лева, като обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
Пострадалият Н.Н.Н. бе конституиран
като граждански ищец и частен обвинител, с повереник адв.Т.А..
В съдебно заседание представителят на
държавното обвинение поддържа становище за доказаност на обвинението за
извършено престъпление по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, както и че следва да намери приложение разпоредбата на
ал.6 на чл.206 от НК тъй като в хода на съдебното следствие причинените вреди
са възстановени от подсъдимата на пострадалото лице. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предложи подсъдимата Д. да бъде освободена от наказателна
отговорност и наложи административно наказание по реда на чл.78а от НК глоба в
размер на 2000 лева.
С оглед изхода на делото представителят
на обвинението поиска да и бъдат присъдени направените разноски по делото.
Подсъдимата Р.А.Д. не се признава за
виновна. Дава обяснения за даряване мебелите на фондация, след като Н.Н. отказал
да ги приеме, тъй като не му били необходими. След напускането на страна от
подсъдимата, делото бе довършено при условията на чл.269 от НПК.
Адв.А.П. – защитник на подсъдимата
пледира за признаване подзащитната му за невиновна и оправдаване по предявеното
и обвинение. Представя доводи по същество на искането си а именно, за
разпореждане от подсъдимата в полза на фондация, подпомагащи нуждаещи се лица,
след като получила отказ от Н.Н. да получи вещите. Защитникът на подсъдимата
направи и алтернативно искане при признаване на подсъдимата за виновна, да бъде
освободена от наказателна отговорност и налагане на глоба в минимално
определения размер.
Съдът, като съобрази събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимата Р.А.Д. е родена на *** година във гр.В., адресно
регистрирана в гр.П., ул.“Б.“ № ****, б., българска гражданка, със средно
образование, неосъждана, безработна, с ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост / лист 40 от ДП/ се установи че подсъдимата Р.Д. не е осъждана и че не
е била освобождавана от наказателна отговорност и налагана административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.
През месец юли 2010г. свидетел Н.Н.Н. се запознал с подсъдимата Р.А.Д..
Впоследствие отношенията между двамата прераснали от приятелски към интимни
такива и в края на същата година двамата заживели заедно. Съвместното си
съжителство осъществявали в апартамент, находящ се в гр.П на ул.„****.
По
време на съвместното им съжителство свидетел Н. закупил през месец март 2016г.
спален комплект модел „Лимитед“, а през месец септември същата година ъглов
комплект модел „Лагуна“, фотьойл модел „Маями“ и холна маса, с които обзавел
жилището. Самият апартамент бил собственост на родителите на подсъдимата Д., но
го ползвала тя, а в периода от края на 2010г. до 16.02.2018г. и съвместно със
свидетел Н.. На 16.02.2018г. съвместното
съжителство между двамата приключило и те се разделили. Свидетел Н. ***, а подсъдимата
Д. останала да живее в апартамента на
ул.„Б.“ № ** В него останали и закупените от свидетел Н. мебели.
През месец май подсъдимата трябвало да напусне апартамента, за което
уведомила в телефонен разговор свидетел Н.. В разговора свидетел Н. бил
уведомен да си вземе мебелите, на което той отговорил да не го занимава.
На
17.05.2018г. подсъдимата Р.Д., без да вземе съгласието на свидетел Н., решила
да подари мебелите. За целта се свързала със свидетел Н.Е.Г., който работел
като *** в Сдружение „Рето Надежда“ – гр.Пловдив. Номера за връзка бил даден на
подсъдимата от свидетел Д.М.. Сдружението се занимавало с рехабилитация на
нарко и алкохолозависими и се самоиздържало от дарения. На 17.05.2018г. подсъдимата
Д. се свързала със свидетел Г. и му заявила, че иска да дари мебели на
сдружението. Той от своя страна се свързал със свидетел В.З.С. – също **** в
сдружението, и му казал да отиде до посочения адрес, а именно ул. „Б.“ № *** в
гр.Пловдив. Свидетел С., заедно с други
членове на сдружението, отишли до адреса. Там той се срещнал с подсъдимата Д. и тя заявила, че искала да дари конкретни
мебели, а именно ъглов комплект модел „Лагуна“, фотьойл модел „Маями“, холна
маса, спалня модел „Лимитед“ с шкафове и детско легло. Свидетел С. и
помощниците му разглобили мебелите и ги закарали в склад на сдружението.
Същия
ден – 17.05.2018 г. свидетелката Г.К.Л. – майка на подсъдимата Д., се върнала от продължително отсъствие от
града и установила липсващите мебели. Затова уведомила свидетел Н., който също
пристигнал до жилището и видял, че закупените от него мебели липсвали.
Въз
основа извършена проверка по сигнал подаден от свидетел Н.Н. до районна
прокуратура гр.Пловдив е било образувано досъдебно производство.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна
стоково-оценъчна експертиза, по която вещо лице К.И. е дала заключение, че
стойността на вещите към 17.05.2018 г. е както следва – на ъглов комплект модел
„Лагуна“ – 650 лева; на фотьойл модел „Маями“ – 180 лева;, на холна маса – 70
лева, на спален комплект модел „Лимитед“ – 1600 лева, или общо всички вещи на
стойност 2500 лева.
Заключението на вещото лице не се оспори от страните.
В
хода на наказателното производство от подсъдимата Р.Д. са заместени вещите
предмет на настоящето дело, заплащайки на Н.Н. тяхната равностойност.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателствени материали - протоколи за разпит на свидетели, показания на
свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, копия на документи за плащане
и експертиза.
Съдът кредитира изцяло
свидетелските показания на свидетелите Н.Н.Н., В.З.С., Д.Л.М.. Същите са логични, последователни,
кореспондират с другите събрани по делото доказателства, както вътрешно и по
между си и взаимно се допълват. Допринасят за изясняването на фактическата
обстановка по делото, досежно събитията установяващи извършването на деянието.
Изясняват всички отделни елементи на деянието - времето на неговото
осъществяване, мястото, предмета и неговото авторство. Що се касае до
обясненията на обвиняемата Д. дадени в съдебно заседание, съда ги възприема, но
доколкото са в съответствие с останалите кредитирани от съда доказателства.
Съда не възприема
изградената защитна теза от подсъдимата Д. че като е дарила мебелите не е
извършила престъпление. Съгласно трайната
съдебна практика на ВКС /ВС/ престъплението обсебване може да се изразява, както
в последващо разпореждане с вещта от страна на подсъдимия в негова полза или в
полза на друго лице, така и в отказ да се върне същата. В тази насока се променя само намерението
на дееца по отношение владението
на вещта от такова за
другиго, в намерение да владее за
себе си. Израз на това
ново намерение са възможните разпоредителни
действия. Няма значение в чия полза е осъществено
присвояването - в полза на длъжностното лице, негов близък или непознат. Няма
значение и дали присвоената вещ ще се даде възмездно или безвъзмездно на трето
лице.
При така установената фактическа
обстановка, съда намира за безспорно установено, че подсъдимата Р.Д. е
осъществила с действията си, от обективна страна състава на престъпление по
чл.206, ал.6,
т.1, вр. ал.1 от НК.
Обсебването е уредено в разпоредбата на чл.206
от НК, като ал.1 от текста го определя, като противозаконно присвояване на
чужда движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на
престъплението обсебване е движима вещ, при това чужда, като е възможно и част
от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна страна е важно
да се установи, че веща се намира във владение на дееца, като е важно да се
установи точно какви действия може да осъществява с нея. Изпълнителното деяние
се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Обсебването е
резултатно престъпление, то се счита за довършено с осъщественото засягане на
възможността собственика на веща да се разпорежда с нея. Това е следствието от
акта на имущественото разпореждане. От друга страна, обсебването е
престъпление, което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на
умисъла за обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на
престъплението е чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно
основание и че му е позволено да върши определени действия с нея. Във волево
отношение деецът има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой
или в чужд интерес.
В разглеждания
случай от събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.206, ал.1 от НК. Установи се че вещите са собствени на свидетеля Н.Н., и са били
предоставени във владение на подсъдимата, с цел тяхното използване при
обитаването на жилището в което са се намирали вещите. Установи се безспорно и
броя и индивидуализиращите белези на тези а именно вещи ъглов комплект, модел
„Лагуна“, фотьойл модел „Маями“, холна маса
и спален комплект модел „Лимитид“. В
несъответствие с това подсъдимата Д. се е разпоредила с тях, като ги дарила на
сдружение и идеална цел. Изпълнителното деяние е било довършено с извършването
на разпоредителните действия. Налице е и интелектуалния момент на умисъл за
обсебване, тъй като деецът, в случая подсъдимата е съзнавал, че владее вещите с
конкретна цел, но въпреки това се е разпоредила с тях за собствени цели.
Несъмнено собственикът на вещта – пострадалият Н. след тези действия на
подсъдимата не би могъл да упражнява правото си на собственост над въпросното
вещи. Следователно несъмнено налице е престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК.
При определянето на правната квалификация съдът прецени, че в хода на съдебното
следствие вещите бяха заместени, като техния паричен еквивалент е бил получен
от свидетел Н..
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимата Д. при форма на вината пряк умисъл, като причините способствали
за извършването му съда намира в недостатъчната правна култура, както и в проявеното от нея лекомислие за
решаване на отношенията си със свидетел Н..
За извършеното престъпление
по чл.206, ал.6, т.1 от НК, в закона се предвижда наказание „лишаване от
свобода до три години”. Видно от приложените по делото свидетелства за
съдимост, подсъдимата не е осъждана. По делото не са налице данни, подсъдимата Д.
да е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ раздел
ІV от НК. Нанесените от престъплението имуществени вреди са възстановени. С
оглед на това, съда счита, че са налице условията за освобождаване на подсъдимата
Р.Д. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда
на чл.78А от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.78А от НК, наказанието което се предвижда в закона е „глоба” в размер от 1000
лв. до 5000 лв. Съда, при определяне на наказанието, съобразявайки се с нормата
на чл.78А, ал.5 от НК и след като отчете смекчаващите вината обстоятелства,
намира че на подсъдимата Р.Д. следва да се наложи административно наказание
„глоба” в размер, над минималния а именно 1500 лв.
Според съда, така
определения размер на наказанието е справедлив и съответен на степента на
обществена опасност на деянието и неговия автор. По преценка на съда, с така
наложеното наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генералната
превенция, като по този начин ще се въздейства поправително и превъзпитаващо не
само по отношение на обвиняемите, но и по отношение на всички граждани, склонни
към извършване на подобни деяния.
Предявеният и приет за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск от Н.Н.Н. като пострадало лице се явява неоснователен предвид, че
вещите, предмет на престъпленията, са заместени на техния собственик Н.Н., като
е получил техния им паричен еквивалент и
повторното му заплащане от подсъдимата Д. несъмнено би довело до неоснователно
обогатяване за гражданския ищец, което
законът не позволява. Предвид изложеното съдът
отхвърли предявения от гр.ищец и частен обвинител Н.Н.Н. граждански иск в
размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за
нанесени имуществени вреди, причинени от престъплението по чл.206, ал.1 от НК
като неоснователен.
Предвид изхода на делото и
конституирането на Н.Н.Н. като частен обвинител, с повереник адв.Т.А., съгласно
приложения договор за правна защита и
съдействие, съдът осъди подсъдимата Р.Д. да заплати на Н.Н. направените
разноски в размер на 400 лева за адвокатски хонорар.
Предвид изхода на делото съдът осъди подсъдимата Р.Д.
да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените
разноски на досъдебното производство в размер на 75 лева, както и сумата от 40 лева в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Пловдив
Водим от изложеното по – горе, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
В.И.