Определение по дело №724/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 388
Дата: 1 март 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20217170700724
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388

гр.Плевен, 01.03.2022 година

 

Административен съд – Плевен, шести състав, в закрито заседание на първи март две хиляди двадесет и втора  година, в състав:

                                

                                                            Съдия: Снежина Иванова

като разгледа докладваното от съдията и.административно дело № 724/2021 г. по описа на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 248  от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Л.А.Л.,***, с адрес за призоваване: *** срещу АУПДВ № 02-150-6500/3926-4/05.07.2021 година на зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

С решение № 12/10.01.2022 г. съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане №02-150-6500/3926-4 от 05.07.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на „Държавен фонд „Земеделие“ и е осъдил „Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул. „Цар Борис III“ № 136 да заплати на Л.А.Л.,*** разноски в размер на 1515 лева.

Срещу решението  в частта за разноските е подадена молба от пълномощник на ответника с искане за изменение и намаляване на определеното адвокатско възнаграждение под минимум поради липса на фактическа и правна сложност на административното дело.

Искането е изпратено за становище на оспорващия, като не е представено такова.

Съдът като съобрази искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските и закона намира,  същото за неоснователно.

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

В настоящия случай съдът намира, че правилно е определен размер на разноски от 1515 лева, като в същите са включват държавна такса  от 10 лева, такса за съдебно удостоверение от 5 лева и 1500 лева адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.

Съдът намира, че в случая е налице фактическа и правна сложност на делото, която налага определяне на възнаграждение над минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/09.07.2004 г.). Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно установеното от нормата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела при  интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. или в случая 1130,37 лв.  В случая делото се е  развило при провеждане на две съдебни заседания и съдът намира, че същото се отличава с правна сложност, която налага присъждане на адвокатско възнаграждение над минималния размер по Наредбата и именно с оглед т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно която при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер, то   с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия от оспорващия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,  съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя без уважение молба на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ гр. София чрез юрк. Д. П. за изменение на решение № 12/10.01.2022 година по адм. дело № 724/2021 по описа на Административен съд –Плевен в частта за разноските.

Препис от определението да се изпрати страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд  в 14- дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: /п/