Р Е Ш Е Н И Е
№ 270
гр. Враца, 24.07.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, І-ви състав,
в открито заседание на 24.07.2023 г., през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря Даниела
Ванчикова и с участието
на прокурора Николай Лалов, като разгледа докладваното от съдия Житарска адм. дело № 424 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
вр. с чл. 111 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба на ** С.З.Н.,***, против Заповед № Л-2209/13.07.2023г. на ***, с
която му е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102,
ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията, въз основа
на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в
нея.
Ответникът – Началника на ***, редовно призован, не
се явява. Чрез процесуален представител – С. М. *** ОКС *** оспорва жалбата.
Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на оспорената
заповед. Посочва, че е спазена процедурата по налагане на наказанието, налице
са изискванията и на материалния закон.
Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава
заключение за неоснователност на жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган дисциплинарна преписка.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и
прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения 3 /три/-дневен
срок чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна
страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу
индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на
оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от изложеното в докладна записка
с вх. № 6853/26.06.2023 г. – л.7, на 25.06.2023г., в 10,50 часа, ** В.И.М. е разпоредил
на жалбоподателя да почисти постовата будка и колелото между малкото и голямото
крило на втория етаж, на основание Заповед № Л – 1018/10.04.2023г., с която
лицето е наказано с „***“.
Изложеното в докладната се потвърждава
и от писмено обяснение дадено от Н. на 25.06.2023 г. – л. 8.
По цитираната докладна с вх. № 6853/26.06.2023 г., съгласно една от
двете резолюции с дата 26.06.2023 г. е работил ИСДВР М. Ц., която на 29.06.2023г.
е дала мотивирано предложение – л. 13 от делото за налагане на дисциплинарно
наказание „***“. Размера на наказанието е мотивиран със системни нарушения на
чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, като за периода от м. 06.2022 г. до 26.06.2023
г. лицето е ***.
Като доказателство по делото са
представени Медицинска справка за настаняване в ** от 03.07.2023 г., съгласно
която Н. *** и може да му бъде наложено дисциплинарно наказание „***“; Заповед
за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023 г. –
10.07.2023 г. – л. 21; Протокол за изслушване по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС по Докладна записка с 6853/26.06.2023г. за налагане на дисциплинарно
наказание „***“ на **С.З.Н..
Приложени са към административната
преписка заповеди на началника на ***, с които жалбоподателя е наказван, а
именно:
1.Заповед № Л-1429/06.06.2022 г. за
налагане на наказание „***;
2.Заповед № Л- 2353/23.08.2022
г. за налагане на наказание „***“;
3.Заповед № Л-693/02.03.2023г.
за налагане на наказание ***“;
4.Заповед № Л-974/30.03.2023г.
за налагане на наказание „**“;
5.Заповед № Л-1087/10.04.2023
г. за налагане на наказание „***“;
6.Заповед № Л-1943/21.06.2023
г. за налагане на наказание „***“;
7.Заповед № Л-1906/19.06.2023
г. за налагане на наказание ***“;
8.Заповед № Л-1429/06.06.2022г.
за налагане на наказание „***“;
По делото призованият за о.с.з. на
24.07.2023г. свидетел В.И.М. не се яви по уважителни причини, поради което по
искане на страните съдът заличи свидетеля. Прието е по делото писмо с изх. №
8637/21.07.2023г., в което се сочи, че в З. няма утвърдени вътрешни правила,
регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание „***.
Изпълнението на наказанието е възложено на ДГН, който от своя страна може да
делегира правомощия по изпълнението на командири на отделения и на мл.
Инспектори /постови надзиратели/.
На настоящият състав е служебно
известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани:
1.Адм. дело № 425/2023 г., предмет на
което е Заповед № Л-2210/13.07.2023 г. на Началник ***, с която на С.Н. е
наложено наказание „***“ за неизпълнено на 04.06.2023 г. разпореждане за
изпълнение на Заповед № 938//27.03.2023г. и Заповед № 1087/10.04.2023 г. за
налагане на наказание „***“;
2.Адм. дело № 426/2023г., предмет на
което е Заповед № Л-2211/13.07.2023 г. на Началник **, с която на С.Н. е наложено наказание „***“ за
неизпълнено на 14.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 1087/10.04.2023г.
за налагане на наказание „***“;
Във връзка с указаната от
съда доказателствена тежест с определение от 21.07.2023 г., от страна на
ответника е депозирано писмо изх. № 8637/21.07.2023г. – л. 34, съгласно което в
** няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение
на дисциплинарното наказание „***“.
Въз основа на
изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на *** е постановил
оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2209/13.07.2023 г., с която
на **С.З. Н. е наложено наказание „***“, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл.
102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
В мотивите на заповедта, административния орган е
приел за установена фактическата обстановка констатирана в докладна записка с вх. № 6853/26.06.2023
г. и че с деянието си ** Н. е
нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно
нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 вр. ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, извършено в условията на системност.
Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по
реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът
извърши дължимата на основание чл.
168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на
основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146
от АПК, като приема следното:
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова
ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с
мотивирана заповед от **, а в случаите на чл.
193 и от началника на поправителния дом.
Сред фактите
удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на
административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на
делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и
заеманото от издателя на акта качество.
В случая издателят на
оспорената Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. е ** Р. В. – *** (ЗНРНОД), аргументира компетентността си
изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023г., с период на действие
26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /включително/ – л. 39 от делото.
След като закона не определя на ЗНРНОД
правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по
ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на
съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023г., то
оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.
Компетентността на органа
издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото
дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до
единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния
акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на
съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно
предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води
до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не
притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този
административен акт е нищожен.
Установената липса на компетентност на органа издал
оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да
е необходимо съда да обсъжда аргументите за
неговата незаконосъобразност по чл. 146,
т. 3 - 5 от АПК.
По изложените съображения жалбата е основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК,
ГД „Изпълнение на наказанията“- гр. София, в чиято структура е ответника,
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя С.Н. сумата от 10,00 /десет/
лева, държавна такса за водене на делото, разноски по делото. Тъй като при
постановяване на настоящето решение не е изтекъл дадения от съда на жалбоподателя
7 дневен срок за внасянето на д.т., а и към настоящия момент не е представено
доказателство за внесена държавна такса, следва за тази сума да се осъди ГДИН да я
заплати по сметка на АдмС Враца.
По
изложените съображения и на основание чл.
172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл.
111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС и на основание чл. 144
от АПК, във вр. с чл. 247, ал. 1 от ГПК, Административен
съд Враца, първи състав:
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № Л-2209/13.07.2023 г.,
издадена от за Началник ***, с която на ** С.З.Н.,*** е наложено наказание „***“,
на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА ГД „ИН“ София да заплати на Административен Съд Враца, държавна
такса в размер на 10 лв. /десет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен
състав на Административен Съд Враца в
14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от
24.07.2023г. съгласно чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС.
АДМ.
СЪДИЯ: