РЕШЕНИЕ №76

гр. Пловдив, 07.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3426 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по предявен от Х.М.Д. против Б.В.З. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., дължима по силата на договор за заем, сключен на 10.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

              Ищецът твърди, че на 10.12.2014 г. в гр. П. е сключил договор за заем с Б.З., по силата на който предал на заемополучателя сумата в размер на 5 000 лева, като за получаване на сумата длъжникът Б.З. е издал разписка от същата дата 10.12.2014 г. Сочи, че тъй като не бил уговорен краен срок за връщане на заетата сума, на 11.10.2018 г. заемополучателят Б.З. получил нотариална покана, с която бил поканен да заплати доброволно задължението си. Въпреки получаване на нотариалната покана, плащане от страна на ответника не последвало. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на разноските по делото.

              В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответникът Б.В.З. не е депозирал отговор на исковата молба. С молба, депозирана преди проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът е оспорил предявения иск, като е посочил, че счита последният за недоказан по основание и размер, тъй като не е установено възникването на облигационна връзка между страните. Оспорва и приложените към исковата молба писмени доказателства.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.

По своята правна природа договорът за паричен заем представлява неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума – изтичане на уговорения срок.

По делото е представена разписка от 10.12.2014 г., издадена от ответника Б.З., в която последният е посочил, че на 10.12.2014 г. е получил от ищеца Х.Д. сумата от 5 000 лв., която представлява паричен заем.

Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.  В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение № 142/27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.

Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, поради което ищецът следва да установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.

В случая от представената по делото разписка съдът намира за установено в производството по делото, че ответникът е получил от ищеца сумата от 5 000 лв. на основание договор за заем, сключен между страните, със задължение да върне тази сума в същата валута и размер. Разписката е издадена от ответника в качеството му на длъжник и удостоверява, както получаване на сумата, така и основание, на което последната е предадена от ищеца на ответника, а именно възникнало заемно правоотношение. От представената по делото разписка се установява волята на страните, доколкото последната обективира изявление на ответника, че получава от ищеца сумата от 5 000 лв. в заем.

Самият факт на предаване на сумата, при посочване на основанието, на което се предава посочената сума, може да обоснове извод, че страните сключват договор за заем.

От представената по делото разписка не се установява падежа на задължението на заемополучателя за връщане на получения финансов ресурс в същата валута и размер, т.е. не се установява да е уговорен падеж – конкретен срок за изпълнение на задължението на заемополучателя. Следователно при лиспа на установен срок, задължението става изискуемо изискуемо веднага – арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД, в която разпоредба е установено, че ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Поканата има значение за изпадане на длъжника в забава. По делото е приложена нотариална покана, заверена с рег. № *** на ***, връчена лично на ответника на 11.10.2018 г. От последната се установява, че ответникът е поканен да върне на ищеца сумата в размер от 16 360 лв., предадена на длъжника в заем по силата на четири на брой разписки, в седемдневен срок от получаване на поканата.

 Ответникът не е оспорил истинността, в частност автентичността, на представената в производството по делото разписка, поради което и на основание чл. 180 ГПК последната се ползва с формална доказателствена сила, която не е оборена и следва да се приеме, че изявлението в разписката изхожда от лицето, посочено като негов автор и положил подпис върху документа. Следователно в производството по делото следва да се приеме за безспорно установено, че ответникът е получил от ищеца сумата от 5 000 лв. на основание договор за заем, в който смисъл е изявлението, обективирано в подписаната от ответника разписка.

С молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника, депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание, ответникът е оспорил представените към исковата молба писмени доказателства. Това оспорване е бланкетно въведено, без изрично посочване дали се оспорва истинността на писмените доказателства или тяхната доказателствена сила. Доколкото оспорването на писмените доказателства е направено извън срока по чл. 193 ГПК, тъй като последните са представени с исковата молба, а ответникът не е депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба, съдът е приел, че оспорването на представените писмени доказателства не е такова по чл. 193 ГПК. За оборване на обстоятелствата, установени от представената разписка, ответникът не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания.

По така изложените съображения съдът намира за безспорно установено, че ответникът е получил на 10.12.2014 г. сумата от 5 000 лв. в заем от ищеца Х.Д. срещу насрещното задължение на длъжника да върне получената сума в същата валута и размер. Доколкото не е установен срок за погасяване на задължението на заемателя, съдът намира, че неговата изискуемост е настъпила веднага – в момента на пораждане на заемното правоотношение с получаване а сумата от длъжника – на 10.12.2014 г.

Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за заем парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В производството по делото ответникът не установи този правнорелевантен факт, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

При този изход на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 600 лв., от които 200 лв. за заплатена държавна такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД Б.В.З., ЕГН **********, с адрес ***, офис 5, да заплати на Х.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване гр. Пловдив, бул. „Митрополит Панарет“ № 9 – ***. Н., сумата от 5 000 лв., дължима по силата на договор за заем, сключен на 10.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.02.2019 г.,  до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Б.В.З. да заплати на Х.М.Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 3426/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ