№ 36988
гр. София, 04.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110101716 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу К. В. В., ЕГН ********** и Е. К. В., ЕГН **********, с която са
предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците следва да заплатят на ищеца всеки по 15,98 лв., представляваща главница за
ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г., за която
сума има издадена заповед по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 54377/2024 г. по описа на СРС, 65
състав.
С молба с вх. № 282705/28.08.2025 г. К. В. В. и Е. К. В. са отправили молба до съда да
се произнесе за сторените от тях разноски в хода на проведеното заповедно производство, а
именно разноски за адвокатско възнаграждение, определяемо по реда на ЗА с оглед
предоставянето на безплатна правна помощ. Навеждат, че делото е прекратено без съдът да
е взел отношение по сторените от тях съдебно-деловодни разноски, които им се следват.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е взела становище за
неоснователност на заявената претенция.
Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на разпореждане № 98441/23.06.2025 г., по
описа на СРС, 65 състав, в частта на разноските е подадена от процесуално легитимиран
субект и в законоустановения срок, поради което е допустима. По същество – същата е и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като в съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производства.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото. Съдът намира, че доколкото няма данни причината за частичното
оттегляне на исковете, респ. за частичното прекратяване на делото да се дължи на
процесуалното поведение на ответниците (напр. поради извънсъдебно погасяване на
исковите суми в хода на процеса от негова страна или др.), то ищецът „Топлофикация
София“ ЕАД следва да понесе отговорността за сторените К. и Е. В.и разноски по
настоящото дело и по заповедното такова (в съответствие с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
В случая се установява, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА адв. Доросиев е
1
осъществил безплатна правна помощ на ответниците К. В. и Еленора В. по заповедното
производство, видно от представени договор за правна защита и съдействие от 12.11.2024 г.
– на л. 29 от ч. гр. д. № 54377/2024 г. по описа на СРС, 65 състав и договор за правна помощ
и съдействие – без дата – на л. 21 по ч. гр. д. № 54377/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
На следващо място се установява, че с разпореждане № 98441/23.06.2025 г., по описа
на СРС, 65 състав, съдът е върнал исковата молба, инициирала исковото производство, като
не се е произнесла по разноските, сторени в хода на заповедното производство.
Размерът на дължимото на адвоката възнаграждение по чл. 38, ал. 2 се определя от
съда, като в разпоредбата на чл. 38, ал. 2 е посочено, че този размер не може да бъде по-
нисък от минималния по Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА – Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ). Следва да се съобрази
обаче, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по нисък размер Нормите от
наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото - така Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024
г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по
ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК.
Ето защо, като взе предвид, че производството не се характеризира с висока правна
или фактическа сложност, тъй като по делото не е ангажиран значителен обем от
доказателства, като същото е прекратено още преди насрочването му за първото по делото
открито съдебно заседание, а подаденото възражение по чл. 414 ГПК съдържа
аргументирана обосновка, то на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се
присъди възнаграждение в размер на по 100 лева за заповедното производство за всеки от
двамата ответници или общо 200 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК разпореждане № 98441/23.06.2025 г., по описа
на СРС, 65 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Толофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, да заплати на адв. Радомир Любенов Доросиев от САК с № **********
сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗА на К. В. В., ЕГН ********** и Е.
К. В., ЕГН ********** по гр. д. № 54377/2024 г. по описа на СРС, 65-ти състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2