№ 11754
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110138872 по описа за 2021 година
Предявени са искове от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу Д. Х. Г., Ц. Д. Г. и П. Д.
Г..
Иска се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
следните суми във връзка с договор за кредит № FL803661 от 05.04.2016 г. сключен от
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с Виолина Първанова Г.ска /наследодател на ответниците,
починала на 21.09.2019 г./: всеки от ответниците по 667.41 лв. – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, всеки от
ответниците по 40.72 лв., представляваща по 1/3 от дължимата възнаградителна лихва
122.17 лв. за периода 05.01.2021 г. до 21.06.2021 г., всеки от ответниците по 7.55 лв.,
представляваща по 1/3 от дължимото обезщетение за забава в общ размер на 22.64 лв. за
периода 05.01.2021 г. до 21.06.2021 г. Претендира разноски.
На П. Г. с определение от 18.02.2022 г. е назначен особен представител. Постъпил е
отговор в срока по чл. 131 ГПК от особения представител. Сочи, че П. Г. не е бил в
състояние да се ползва от възможността по чл. 52 ЗН и да се откаже от наследството на
Виолина Г.ска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. не е ангажирал отговор на исковата молба.
С влязло в сила протоколно определение от 03.10.2022 г. е прекратено
производството по гр. д. № 38872 по описа на съда за 2021 г на СРС, 88- ми състав, в частта
по предявените от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД искове спрямо ответника Ц. Д. Г..
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната квалификация на така предявените обективно и субективно кумулативно
съединени искове е чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл.
430, ал. 2 ТЗ;
По делото се установява, че между Виолина Първанова Г.ска и ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД е налице облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
1
FL803661 от 05.04.2016 г. Банката е предоставила на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 5496 лв. във връзка с предсрочно погасяване на задълженията по договор
за потребителски кредит № FL763356 от 09.03.2015 г. Възнаградителната лихва за първите
девет месеца се определя като сбор от фиксирана надбавка от 4.410 % и 6-месечния
Софибор, а за периода след това като сбор от фиксирана надбавка от 13.410 % плюс 6-
месечен Софибор. Съгласно чл. 3, ал. 4 от договора приложимата лихва по кредита се
определя първоначално и в последствие се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането Банката ползва стойностите на 6М Софибор, публикувани на
сайта на БНБ на 15 януари и 15 юли за всяка година от срока на кредита. В случай че на
съответната дата няма публикувана стойност е предвидено да се ползва последната
публикувана преди тази дата стойност на 6М Софибор. ГПР по договора е 14.93 % - виж чл.
3, ал. 8. Крайният срок на договора е 05.04.2022 г., а в чл. 8 е предвидено, че при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
кредитополучателят дължи лихва за времето на забавата върху просрочената суми в размер
на законната лихва за забава. Представен е по делото Анекс № 1 към договора от 16.05.2017
г., с който е променена фиксираната лихвена надбавка, като отново референтният лихвен
процент е зависим от 6-месечния Софибор, съобразно методологията по договора за кредит.
С Анекса е предоставен гратисен период на кредитополучателя и изготвен нов погасителен
план по договора.
Установява се от представен по делото препис-извлечение от акт за смърт, че
Виолина Първанова Г.ска е починала на 20.02.2019 г., а от представено удостоверение за
наследници, че Виолина Първанова Г.ска е оставила за наследници по закон съпруг - Д. Х. Г.
и двама сина Ц. Д. Г. и П. Д. Г.. От постъпило писмо от РС Кнежа се установява, че в
периода 20.02.2019 г. – 02.09.2022 г. в РС Кнежа няма образувано дело за отказ от
наследство от наследниците на починалата Виолина Първанова Г.ска.
Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.
9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем,
съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните
изисквания за действителност, предвидени в ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в
настоящия случай е налице. Спазени са и изискванията на чл. 11 ЗПК, като са посочени:
размерът на кредита; размерът на лихвения процент, размерът на ГПР. От приложения по
делото погасителен план се установяват общата стойност на плащанията, брой,
периодичност и дати на плащане на отделните вноски. Лихвеният процент при просрочени
плащания е единствено законната лихва. Предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита - чл. 9, ал. 1 от договора, право да получи погасителен план за
извършени и предстоящи плащания - чл. 6, ал. 3 от договора. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/,
съгласно специалния ЗПК. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат в
договора. Институтът на общите условия е създаден в интерес и за улеснение на търговеца,
сключващ ежедневно еднотипни договори, а не като негово задължение. Такова задължение
не въвежда ЗПК. Смисловото и граматическо тълкуване на нормите на чл. 5, ал. 4 ЗПК и чл.
9 до чл. 11 ЗПК не оставя съмнение, че общите условия не са задължителен елемент от
договора за потребителски кредит, щом той има установеното от закона задължително
съдържание. Обстоятелството, че установяването отнапред на общи условия е възможност
за търговеца, а не негово задължение следва и от общия чл. 298 ТЗ. Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено с поставянето на подпис на
договора за паричен заем, доколкото кредитополучателят в 23 от договора е посочил, че е
получил преди сключването на договора е получил преддоговорна информация от Банката.
2
Относно лихвения процент по договора: Съдът намира, че в случая е предвидена ясна
методика, описана в договора, която да установява обективно и предвидимо начина на
изменение на лихвата съобразно конкретното изменение на икономическата обстановка.
Предвидена е възможност както за повишаване, така и намаляване на годишния лихвен
процент съобразно пазарните условия. В договора ясно е посочен референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, респ. методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК. Промяната на лихвения процент зависи
от стойностите на 6-месечния Софибор, като лихвеният процент се актуализира два пъти в
годината – веднъж на 15 януари и веднъж на 15 юли всяка година. Банката обявява
актуалните нови стойности на ползвания 6-месечн Софибор на своя интернет сайт. Ако
падежната дата на месечните вноски по кредита е 20-то число, то при изчисление на
приложимата лихва по кредита за периода от 21-ви януари до 20 юли ще се ползва
стойността на 6-месечния Софибор, публикувана на 15 януари. Съответно за периода от 21
юли до 20 януари на следващата година включително, ще се ползва стойността на 6-
месечния Софибор публикувана на 15 юли.
Клаузите относно промяната на лихвения процент са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително е получил достатъчно конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената. От
разпоредбите на договора свързано с промяната на лихвения процент не следва
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което и
същите не са неравноправни.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че договорът отговаря на изискванията, които
поставя ЗПК. Липсва нарушение на чл. 143 ЗЗП. Между наследодателя на ответниците и
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за
потребителски кредит.
Договорът за кредит не прекратява действието си със смъртта на кредитополучателя,
ако това обстоятелство не е предвидено изрично в него. Той запазва действието си по
отношение на наследниците, които придобиват правата и задълженията по него в качеството
си на универсални правоприемници – решение № 63 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1528/2018 г.
по описа на II т. о. на ВКС.
Всеки един от наследниците е придобил по 1/3 от правата и задълженията по
договора в качеството си на универсални правоприемници. Договорът е падежирал,
доколкото е настъпил крайният падеж на договора.
Относно размера на претенциите, Д. Х. Г. не подал отговор на исковата и не се явява
в съдебно заседание, а П. Д. Г. /чрез особения си представител/ не оспорва размерите
претендирани от ищеца. С протоколно определение от 03.10.2022 г. е отделено като
безспорно и признато между „Юробанк България“ АД и П. Г., че размерът на дължимите
суми от П. Г. по процесния договор за кредит е такъв, какъвто е посочен в исковата молба от
ищеца. Освен това размерът на претендираната главница и възнаградителна лихва се
установява и от представените от ищеца писмени документи – погасителен план към
договора за кредит и извлечение от счетоводни книги.
Оттук и Д. Х. Г. и П. Д. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца всеки от тях
по 667.41 лв. – съответната част /1/3/ от дължимата главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, всеки от тях по 40.72 лв.,
съответната част /1/3/ от дължимата възнаградителна лихва за периода 05.01.2021 г. до
21.06.2021 г., всеки от тях по 7.55 лв., представляваща съответната част /1/3/ от дължимото
обезщетение за забава в общ размер на 22.64 лв. за периода 05.01.2021 г. до 21.06.2021 г.
По отговорността за разноски:
3
На ищеца се дължат разноски. Д. Х. Г. и П. Д. Г. отговорят за по 1/3 от направените
разноски за заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение или за сумата
от по 28,63 лв. представляваща платена държавна такса по делото /1/3 от общия размер на
платената държавна такса/, както и сумата от по 152,12 лв. представляваща заплатен
адвокатски хонорар /1/3 от общия размер на платения по делото адвокатски хонорар/. Д. Х.
Г. следва да заплати разноски в общ размер на 180.75 лв., а ответникът П. Д. Г. следва да
заплати разноски и за заплатения депозит за особен представител в размер на 300 лв. или
общо 480.75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
О
ОСЪЖДА Д. Х. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Кнежа, ул. Георги Михайлова № 28
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, следните суми: сумата от 667.41 лв. –
съответната част /1/3/ от дължимата главница по договора за кредит № FL803661 от
05.04.2016 г. и Анекс № 1 от 16.05.2017 г. към него, сключени от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД с Виолина Първанова Г.ска /починала на 20.02.2019 г., чийто наследник по закон е Д. Х.
Г./, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 40.72
лв., представляваща съответната част /1/3/ от дължимата възнаградителна лихва по договора
за периода 05.01.2021 г. до 21.06.2021 г., сумата от 7.55 лв., представляваща съответната
част /1/3/ от дължимото обезщетение за забава за периода 05.01.2021 г. до 21.06.2021 г.,
както и разноски по делото в размер на общо 180.75 лв.
ОСЪЖДА П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. Христо Смирненски №
44, вх. Б, ет. 6, ап. 41, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Околовръстен път № 260, следни суми:
сумата от 667.41 лв. – съответната част /1/3/ от дължимата главница по договора за кредит
№ FL803661 от 05.04.2016 г. и Анекс № 1 от 16.05.2017 г. към него, сключени от ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД с Виолина Първанова Г.ска /починала на 20.02.2019 г., чийто наследник по
закон е П. Д. Г./, ведно със законната лихва от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане,
сумата от 40.72 лв., представляваща съответната част /1/3/ от дължимата възнаградителна
лихва по договора за периода 05.01.2021 г. до 21.06.2021 г., сумата от 7.55 лв.,
представляваща съответната част /1/3/ от дължимото обезщетение за забава за периода
05.01.2021 г. до 21.06.2021 г., както и разноски по делото в размер на общо 480.75 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4