Решение по дело №139/2021 на Административен съд - Кюстендил

                                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 181

                                                гр. Кюстендил, 14.07.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и трети  юни  през  две  хиляди  двадесет и първа  година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА 

при секретаря Ирена Симеонова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа  докладваното  от  съдия  Стойчева  КАНД  № 139 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Областна дирекция на МВР-Кюстендил, представлявана  от  директора              ст. комисар Е.С., е предявила касационна жалба срещу решение № 260086 от 05.03.2021г.   на Районен съд – Дупница по АНД № 1185/2020г., с което е отменен електронен фиш серия К, № 3994421. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развиват се подробни съображения, основаващи се на редакцията  на чл. 189, ал. 4 и ал. 8 от ЗДвП съгл. изм., обн. в ДВ, бр. 19 от 2015г., в ДВ бр.101/2016г. и в ДВ бр.54 /2017г.  и приетата Наредба  № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТТС/ за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г. Позовавайки се на цитираните законодателни изменения, както и на приети със Закона за движението по пътищата  легални дефиниции, касационният жалбоподател развива становище за законосъобразност на приложения ред за установяване на административното нарушение с  техническо средство. Иска се отмяна на оспореното по касационен ред съдебно решение и потвърждаване на електронния фиш.

            Ответникът – Н.П. П. в  качеството на управител и законен представител на „А.ф.“ ООД ***, чрез пълномощника адв. В.С.,  изразява писмено  становище за неоснователност на   касационната жалба. Счита оспореното решение за обосновано и правилно. Претендира деловодни разноски по приложен списък.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема  за  неоснователна.

            Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменен  електронен фиш серия К, № 3994421, издаден от ОД на МВР Кюстендил, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП,  на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на Н. П. П. в  качеството на законен представител на „А.ф.“ ООД ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв.

От фактическата страна на спора  е  установено, че  на  10.08.2020г.  в 08,53 часа, с АТТС с № 11743с6 –СПУКС АRН САМ S1, е заснето движение на лек автомобил марка „Ф. т.“ с рег.  № ****  по  Автомагистрала „Струма“ , км. 54+050 в посока гр. София, със скорост от 135 км/ч  при ограничение на скоростта за извън населено място от 110км/ч, въведено с ПЗ В26. 

В производството пред ДРС от наказващия орган са представени писмени доказателства, от които се установява, че административното нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации,  тип АRН САМ S1,  която е от одобрен тип  съгласно Удостоверение № 17.09.5126 на БИМ; технически годна е за експлоатация, видно от  Протокол от проверка № 51-С-ИСИС/30.09.2019г. и е разположена временно на участък от пътя.

Към електронния фиш е приложен клип /снимка/ от паметта на използваното техническо средство, в който се съдържат данни за датата, мястото, регистрационния номер на МПС и стойностите на разрешената, установената и наказуема скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в оспорения фиш. В снимковия материал  е вписано, че АТСС е заснело обекта на разстояние 129 метра. Нарушителят  е  законен представител на собственика на автомобила, установен въз основа на справка в Централната база на КАТ.

  Във връзка с използването на мобилното  техническо средство е съставен Протокол рег. № 10/08/20  от 10.08.2020г. на основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/, в който е посочено, че  в пътния участък от АМ „Струма“, км.54+050 е въведено ограничение на скоростта от 110 км/ч с ПЗ, а разстоянието между ПЗ и АТСС е 200 метра. Към протокола е приложена снимка на временно разположеното АТСС, но в същия липсват данни за начало и край на работата на АТСС,

По делото съдът е приел писмо  на директора на ОПУ – Кюстендил с данни за това, че  процесният  участък от АМ „Струма“, км. 54+050 в посока София попада в участък от АМ с въведено ограничение на скоростта до 110 км/ч; че участъкът е сигнализиран с ПЗ В26, който е поставен на км. 54+482 и действието на ПЗ се отменя с ПЗ В34, поставен на км 53+950; че зоната на действие на ПЗ В26 е 532 метра.  

При изложените доказателства, от правна  страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш и го е отменил. Решаващите  доводи са за неспазване на реда по чл.10 от Наредбата във връзка с липсващите реквизити на съставения протокол, както и за недоказаност на  нарушението.  Последните  са мотивирани с противоречивите данни в протокола  и клипа към ЕФ относно разстоянието между ПЗ В26 и АТСС, които не позволяват да се приеме за безспорно, че нарушението е извършено в зоната на действие на АТСС.

Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд  е  правилно, поради което и на осн.чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила.  Решаващите  правни  изводи  за  незаконосъобразност на ЕФ са обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон. Съдът е изпълнил задълженията си по чл.13, ал.1;  чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК за пълно и обективно изследване на всички обстоятелства по правния спор като е събрал относимите за тях доказателствени средства;  надлежно е обсъдил и анализирал фактите от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се  възприемат изцяло. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушения на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни.

Обосновани от доказателствата и законосъобразни с оглед приложимия закон са правните  изводи на районния съд за неспазване на формалните изисквания за доказване на ползването на АТСС, въведени с разпоредбата на чл.10 от Наредбата. Правилно съдът е кредитирал  като годно писмено доказателствено средство  само  представения към преписката  Протокол за използване на АТСС с рег. № 10/08/20 от 10.08.2020г., доколкото приложеният  от АНО в по-късен етап, протокол е с дата от 11.08.2020г. и очевидно е съставен за целите на съдебното производство за преодоляване на пороците на първоначалния.  Валидният протокол няма нормативно установеното съдържание  в  образеца - приложение към чл.10, ал.1 и ал.3 от  Наредбата. В него не се съдържат задължителните реквизити ,  установяващи времето  на  работа на АТСС - липсват данни за начало и край на работа на същото.  Нарушителят го е оспорил  по надлежния ред и съдът е извършил дължимата проверка на  удостоверените с него обстоятелства, като е  приел  за недоказано времето на използване на АТСС и че  релевираното нарушение за скорост е заснето при АТСС в работен режим.

Съответни на събраните доказателства и материалноправните норми на закона са и изводите на районния съд за недоказаност на административното нарушение. Както се посочи, последните  са мотивирани с противоречивите данни в протокола по чл.10 от Наредбата и в клипа към ЕФ относно разстоянието между ПЗ В26 и АТСС, от една страна, и с данните относно местоположението на ПЗ и обхвата на действие на същия в писмото на директора на ОПУ – Кюстендил, от друга страна. В клипа към ЕФ е вписано, че АТСС е заснело обекта на разстояние 129 метра. В протокола се сочи, че   разстоянието между ПЗ и АТСС е 200 метра. Съпоставката на горните данни  с отразените в писмото на ОПУ, създава неяснота относно местонахождението на АТСС  спрямо процесния пътен участък и спрямо движещото се МПС, като  не позволяват да се приеме за безспорно, че нарушението е извършено в зоната на действие на АТСС и на ПЗ. Релевантните за отговорността на нарушителя факти за движение  в пътен участък с въведено ограничение на скоростта с поставен пътен знак, със скорост надвишаваща разрешената от закона, не са безспорно доказани от събраните по делото доказателствени средства.   С оглед на горното, обосновано и правилно въззивната инстанция  е приела, че  издадения ЕФ е незаконосъобразен  и е постановила решение за отмяната му. Дължимото от касационния съд решение е за оставяне  в сила на оспорения съдебен акт.

Предвид изхода по делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на нарушителя съдът присъжда деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в доказания размер от 360,00лв., платими от АНО.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал. 2  от АПК,  Административният съд

                                                              

Р   Е   Ш   И:

           

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260086 от 05.03.2021г. на Районен съд – Дупница,  постановено по  АНД № 1185/2020год.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кюстендил да заплати на Н. П. П. от гр. София, р-н Студентски, ул. „Й. Й.“ № * , ет.*.2, ЕГН **********, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.