№ 271
гр. Велико Търново, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500399 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно
обжалване.
С Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд
Русе „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да
заплати на П. И. А. сумата 16 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.02.2024 година на главен път I-5, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2024 година до окончателното
изплащане.
С посоченото решение са отхвърлени иска за неимуществени вреди за разликата
над 16 000 лева до пълния предявен размер – 50 000 лева, както и претенцията за
присъждане на законна лихва върху главницата от 1.04.2024 година.
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Я. Д. сумата 1 840 лева на основание чл. 38, ал.
1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
С посоченото решение П. И. А. е осъден да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД сумата 1 302 лева – разноски по
делото.
1
Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Русе сумата 140 лева – държавна
такса върху присъденото обезщетение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Д. Н. – пълномощник на
П. И. А., против Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен
съд Русе в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 432 от Кодекса за застраховането
за сумата над 16 000 лева до размер на 25 000 лева. Във въззивната жалба се изтъква, че
първостепенният съд неправилно е приложил принципа за справедлИ.ст по чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите и е определил обезщетение, което не отразява действителната
тежест на причинения протИ.правен резултат, не съответства на степента на търпените от
ищеца неимуществени вреди (отсъден е занижен размер на обезщетението). Съдът не е
анализирал в съвкупност всички релевантни обстоятелства за търпените от П. И. А.
неимуществени вреди. Съставът на Окръжен съд Русе маркира получената от пострадалия
фрактура на дръжката на гръдната кост вдясно и охлузвания по тялото, не отчита цялостно
тежестта на уврежданията, тяхната функция, анатомични последици и реалното отражение
върху състоянието и ежедневието на пострадалия. Пренебрегнато е обстоятелството, че
болките при травма от този вид са изключително силни, възстановителният процес е не само
болезнен, но и свързан с дългосрочни функционални ограничения. Касае се за „трайна
нарушеност в движението на снагата за срок над 30 дни“. Гръдната кост е част от остео-
фиброзната рамка, защитаваща жизненоважни органи (сърце, бели дробове, големи съдове).
Нейната анатомична позиция означава, че всяко дихателно движение (вдишване,
издишване), кашляне, кихане или дори леко обръщане в леглото активира мускулите на
гърдите и съответно предизвиква болка. Болката от фрактурата на стернума е определена в
медицинската литература като „мъчителна, непрестанна и утежнена при всяко дихателно
усилие“. Болките са най-силни след получаване на увреждането, а продължителността им
варира според индивидуалния възстановителен потенциал и степента на натоварване. При
П. И. А. същите са продължили над два месеца със заявени и документирани остатъчни
оплаквания и при прегледа от експерта. Вещото лице допуска възможността от
персистиране на болков синдром „с месеци и години“. Този извод се потвърждава от
показанията на свидетелката Ренета Пенчева – майка на пострадалия. Съдът не е преценил
реалното проявление на тези болки – невъзможност за самостоятелно съществуване, пълна
зависимост от грижи, емоционално отчуждение и усещане за безпомощност. Налице е
цялостна промяна на динамиката в жИ.та на млад човек – лишен е от активност, социален
жИ.т и работа. При прегледа П. И. А. съобщил за болки в гръдната кост и дясно рамо,
напрежение, лесна умора и задъхване – типични посттравматични симптоми при хора с
гръдна травма. Изброяват се обстоятелства, които според пълномощника на жалбоподателя
не са съобразени от първостепенния съд, а имат пряко значение за правилната преценка на
вида и естеството на травмите. Следвало е да се отчете и актуалната икономическа
обстановка в страната. Вредите, понесени от ищеца в резултат от инцидента включват:
2
тежка гръдна травма, месеци на пълна неподвижност, функционални ограничения,
прекратяване на трудова дейност, изолация от социален и спортен жИ.т, емоционален срив,
чувство на вина, възможност за персистиране на симптомите във времето, включително
болки и задух при натоварване. Отнемането на възможността на млад човек да е
самостоятелен, активен, трудоспособен и психически стабилен не може да се репарира
адекватно с обезщетение, съответстващо икономически на временен доход. Излагат се
доводи за правилност на заключението на първостепенния съд за липса на съпричиняване от
страна на пострадалия.
Направено е искане да се отмени Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. №
533/2024 година на Окръжен съд Русе в обжалваната част и да се постанови друго такова, с
което в полза на П. И. А. да се присъди разликата над 16 000 лева до 25 000 лева, ведно със
законната лихва; претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат И. Ц. – пълномощник на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т
и здраве“ АД, в който излага аргументи за нейната неоснователност. Към отговора е
приложен препис от платежно нареждане за изплатена сума на П. И. А..
В съдебно заседание процесуалния представител на застрахователя оспорва
въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе е образувано
въз основа на предявен от адвокат Я. Д. – процесуален представител на П. И. А., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД иск с посочено
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за присъждане на 50 000 лева –
обезщетение за търпени неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 13.02.2024
година около 15.30 часа на път I-5 с посока на движение от гр. Бяла към гр. Русе се движил
лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 ****, управляван от К. И. Ц.. В
района на километър 31+100, при ясно време и суха пътна настилка той предприема маневра
за изпреварване, като при прибиране в платното си за движение губи контрол над моторното
превозно средство, напуска пътното платно вляво, преминавайки през банкета, след което
вдясно по посока на движението излиза в крайпътната канавка, блъскайки се в множество
дървета и храсти, с което причинява пътнотранспортно произшествие. При инцидента е
пострадал П. И. А. – пътник в автомобила. Съставен е Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 115/34 от 13.02.2024 година; образувано е досъдебно производство №
4569р-29/24 година по описа на РУ Две могили (преписка № 1082/24 година на Районна
прокуратура Русе). Вина за настъпилото произшествие има водачът на лек автомобил марка
3
„БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 ****, който не е съобразил поведението си с конкретни
правила на Закона за движението по пътищата, изброени в исковата молба.
Непосредствено след инцидента П. И. А. е откаран в УМБАЛ „Канев“ АД, където
е хоспитализиран с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош, десен горен
крайник и главата. След проведени прегледи и изследвания му е поставена диагноза
счупване на гръдна кост, мозъчно сътресение, травма на интраабдоминални органи на
корема. С оглед характера на травматичните увреди е взето решение за провеждане на
консервативно лечение чрез медикаментозна терапия и вливания, като след отпадане на
необходимостта от денонощно лекарско наблюдение П. И. А. е изписан за домашно лечение
с препоръки за спазване на ХДР, режим на покой и прием на лекарствени средства по
предписана схема. Описват се болките и страданията, причинени на пострадалия,
вследствие на произшествието; промяната на неговия начин на жИ.т; психическите
последици от инцидента.
За лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 **** е сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-
ответник. „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е
сезирано от ищеца с писмена претенция, изпратена по пощата на 1.04.2024 година. В
предвидения тримесечен срок ответникът не се е произнесъл по искането на пострадалия.
Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да осъди
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД да заплати на П. И.
А. застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането в
размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие
на пътнотранспортно произшествие, станало на 13.02.2024 година, причинено при
управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег.
№ Р 01 ****, ведно със законната лихва от 1.04.2024 година (датата на сезиране на
застрахователя), до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски, в това
число за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от
юрисконсулт Б. М., с който оспорва предявения иск; навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
дружеството-застраховател оспорва иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд
Русе е валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
4
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане,
съдът смята, че предявения иск от адвокат Я. Д. – пълномощник на П. И. А., против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса
на застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси
обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой
избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие
– чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2,
точка 2 от Кодекса за застраховането).
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда,
протИ.правност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице
кумулативно.
С Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд
Русе „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да
заплати на П. И. А. сумата 16 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.02.2024 година на главен път I-5, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 5.04.2024 година до окончателното
изплащане. Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта за присъденото
обезщетение в размер на 16 000 лева на ищеца (жалбоподател пред въззивната инстанция).
С оглед на изложеното основанието на предявения осъдителен иск е установено със сила на
пресъдено нещо.
Предмет на настоящото производство е претенцията за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 16 000 лева до 25 000 лева.
Пред първостепенния съд са разпитани свидетелите Р. П. П. – майка на П. И. А.,
5
за нанесените увреждания на последния; продължителността на възстановителния период;
болките и страданията, претърпени от пострадалия, вследствие на инцидента; К. И. Ц.,
управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „318И“, с рег. № Р 01 **** при
пътнотранспортното произшествие; Д. Ю. И. – пътник в посоченото моторно превозно
средство към момента на инцидента.
По делото е изслушано заключение, изготвено от експерта д-р П. Г. Д., което
съдът приема за законосъобразно и обосновано. От заключението е видно, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие на П. И. А. са причинени счупване на дръжката на
гръдната кост вдясно; охлузвания на горните и долни крайници. Получените увреждания са
обусловили трайно затрудняване на движенията на снагата за повече от тридесет дни.
Непосредствено след инцидента на пострадалия е проведено четиридневно болнично
лечение в хирургично отделение, включващо диагностични прегледи, изследвания и
медикаментозно лечение. Болките вследствие травмите са най-силни веднага след
получаването им, след това постепенно намаляват и отшумяват в рамките на до няколко
месеца (относно счупването на гръдната кост). В медицинската документация е отразено, че
П. И. А. се е оплаквал от болки в областта на дясната ключица и на гръдната кост не по-
малко от два месеца. Болки с по-слаб интензитет, не с продължителен характер, е възможно
да персистират за по-дълъг период от време, който е индивидуален – с месеци и години,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. При осъществения
преглед от вещото лице ищецът (жалбоподател пред въззивния съд) съобщава за болки в
дясното рамо и в областта на гръдната кост вдясно. Посочените травматични увреждания
могат да бъдат получени при пътнотранспортното произшествие, станало на 13.02.2024
година. От медицинската документация и извършения преглед на П. И. А. не може да са
направи заключение за липса на пълно функционално възстановяване. Пострадалият има
субективни оплаквания от болки в дясното рамо и намалена сила на десния горен крайник,
за които няма медицински основания да се смята, че няма да се възстановят. Счупването на
гръдната кост е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата. Не са налице
данни П. И. А. да има травматично увреждане, което да е довело до постоянен
функционален дефицит. В медицинската документация е отразено счупване на гръдната кост
чрез обективни диагностични методи – компютърна томография. Диагнозата „мозъчно
сътресение“ е поставена на 16.02.2024 година като придружаващо заболяване на базата на
анамнестични данни за пътнотранспортното произшествие. Такава диагноза не фигурира
при предходни прегледи от двама специалисти по неврохирургия, извършени на 13.02.2024
година и 15.02.2024 година. Медицинската специалност неврохирургия е тясна такава, в
чийто обхват попадат травматичните увреждания на мозъка, каквото е и сътресението на
мозъка. Поставената на по-късен етап диагноза „сътресение на мозъка“ не може да се
приеме за безспорно установена. Диагнозата „Травма на други интраабдоминални органи,
без открита рана на корема“ (МКБ-10 S36.80) е поставена във връзка с хоспитализацията на
П. И. А. в хирургичното отделение, основава се на анамнезата за произшествието, но не и на
обективно установени травматични увреждания, извън увреждането на гръдната кост.
6
Изразът „Фрактурна линия вдясно на манубриума на гръдната кост“ означава
линия на счупване на дръжката на гръдната кост вдясно – в конкретния случай се касае за
коса към вертикална линия на счупване (фигура 3 от заключението). Относно счупването на
гръдната кост след първоначалното болнично лечение в хирургично отделение е проведен и
курс амбулаторна физиотерапия с цел повлияване на болковия синдром. Осъщественото
лечение е адекватно на вида на увреждането. Първоначално П. И. А. поради оплакванията
си след произшествието е приет в хирургично отделение с цял диагностика и лечение на
гръдната травма и съмнението за коремна такава. Проведени са и прегледи за изключване на
евентуална черепно-мозъчна травма. В хода на лечението поради възникнали симптоми,
съмнителни за гърч, е преведен за диагностично уточняване и лечение в неврологично
отделение. След приключване на болничното лечение е изписан за домашно амбулаторно
лечение, продължило по данни от показанията на свидетелите, около два-три месеца. По
делото няма медицински документи, обективиращи контролните прегледи след
хоспитализацията. В този период пострадалият е провел един курс физиотерапия във връзка
с болковия синдром в областта на гръдната кост и дясното рамо. П. И. А. отрича повече да е
търсил лекарска помощ; съобщава, че продължава да има напрежение и дискомфорт в
дясното рамо, намалена сила в десния горен крайник. Липсват данни за предхождащи
заболявания, които могат да попречат за нормалния възстановителен процес. Към момента
на изготвяне на заключението пострадалият съобщава за субективни оплаквания от
напрежение и дискомфорт в дясното рамо, намалена сила в десния горен крайник, лесна
умора и задъхване, които е възможно да се повлияят от физиотерапия, санаторно лечение,
медикаментозно лечение и други. П. И. А. е провел един курс амбулаторна физиотерапия
през месец април 2024 година. Неговото обективно състояние не налага целенасочена
физиотерапия. След личен преглед на пострадалия експертът заключава, че той е в добро
общо здравословно състояние, без видими функционални дефицити. Персистират
субективни оплаквания от напрежение и дискомфорт в дясното рамо, намалена сила на
десния горен крайник, лесна умора и задъхване. По делото няма данни пострадалият да е
посещавал психолог или психиатър, както и да са му изписвани успокоителни и/или
антидепресанти.
В съдебно заседание д-р П. Г. Д. обяснява, че „сътресението на мозъка“ може да е
застрашаващо жИ.та състояние и следва да се установи още при първия преглед след
изключване на по-тежките травми на главата и на база на анамнезата, обективното
състояние и неврологичния статус на лицето. В документацията не е отразено по каква
причина са осъществени прегледи от неврохирурзи на 13.02.2024 година и 15.02.2024
година. Не е констатирана дезориентация на лицето от лекар.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, които са невъзстановими. Предвиденото от законодателя обезщетение
не е компенсаторно, а заместващо и се отсъжда по справедлИ.ст от съда съобразно чл. 52 от
Закон за задълженията и договорите.
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за
7
неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Понятието „справедлИ.ст” като
морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При
отсъждане на размера на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са начина на
извършване на деликта, характера на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредения, техният интензитет и продължителност, възраст и
социално положение на съответното лице, които следва да се преценят в тяхната съвкупност
и с оглед общественото разбиране за справедлИ.ст на даден етап от развитието на
обществото. Необходимо е да се отчитат и действителните икономически условия, а като
ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към
13.02.2024 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка
1 от Кодекса за застраховането); минималната работна заплата за страната е 933 лева;
средната брутна месечна заплата за февруари 2024 година е 2 253.08 лева; общият доход
средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2024 година е 2 840 лева;
общият разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2024 година е 2
524 лева.
Съдебният състав след като съобрази възрастта на П. И. А. към момента на
инцидента – 20 години; начина на извършване на деликта; степента на увреждането;
конкретните данни за тежестта, интензитета, продължителността на претърпените морални
страдания, установени в производството; краткия болничен престой и липсата на
оперативни интервенции; функционалното възстановяване на П. И. А.; обществено-
икономическата конюнктура в страната към датата на произшествието; преобладаващата
съдебна практика при сходни случаи приема, че справедлИ.то обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца (жалбоподател в настоящото производство) вследствие на
уврежданията, получени при инцидента, станал на 13.02.2024 година, е в размер на 25 000
лева. Посочената сума кореспондира с интензивността на болките и страданията, търпени от
П. И. А., съответства на икономическите условия в страната към момента на увреждането,
съобразена е с критериите за справедлИ.ст, визирани в Постановление № 4/23.12.1968
година на Пленума на Върховния съд. При определяне на обезщетението е взето предвид
обстоятелството, че при настъпване на инцидента пострадалият неминуемо е изживял силен
стрес, преценени са в съвкупност всички релевантни факти, описани по-горе. Не са налице
предпоставки за отсъждане на обезщетение за неимуществени вреди в различен размер от
посочения. Уважаването на претенцията за неимуществени вреди в по-малък размер ще
доведе до несъответствие на обезщетението с действителния размер на моралните вреди,
несъобразяване с обществения критерий за справедлИ.ст. Обезщетението по чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите се определя според спецификата на всеки конкретен случай.
При отсъждане на обезщетението въззивният състав взе предвид в съвкупност всички
8
значими факти, изброени по-горе, установени по надлежния ред в хода на производството.
Първостепенният съд е присъдил обезщетение в занижен размер, несъответстващо на
доказаните болки и страдания, претърпени от пострадалия. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди винаги е обусловен от точно определени за всеки случай обективно
съществуващи обстоятелства. Недопустимо е прякото вземане предвид на отсъдените
обезщетения за неимуществени вреди по различни дела и съответно поддържане на доводи
за протИ.речИ. прилагане на регламентирания от закона принцип за справедлИ.ст.
По изложените съображения, съдът намира, че предявения иск от адвокат Я. Д. –
пълномощник на П. И. А., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т
и здраве“ АД, по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е основателен и доказан в
размер на 25 000 лева.
Крайните изводи на въззивната инстанция относно иска по чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането не съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение №
342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на Окръжен съд Русе в частта, с която е
отхвърлен предявения иск от П. И. А. против „Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
пътнотранспортно произшествие, станало на 13.02.2024 година на главен път I-5, за сумата
над 16 000 лева до размер на 25 000 лева, е неправилно, следва да се отмени на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК и да се постанови друго такова, с което да бъде осъдено
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД да заплати на П. И.
А. още 9 000 лева (разликата над 16 000 лева до 25 000 лева) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на пътнотранспортно произшествие,
станало на 13.02.2024 година, на главен път I-5, ведно със законната лихва от 5.04.2024
година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса
върху допълнително присъденото обезщетение в размер на 860 лева по сметка на
Апелативен съд Велико Търново.
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД следва да
бъде осъдено да заплати на адвокат Я. Д. допълнително сумата 800 лева – адвокатско
възнаграждение за защита пред първостепенния съд на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с
ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД следва да
бъде осъдено да заплати на адвокат Я. Д. сумата 800 лева – адвокатско възнаграждение за
защита пред втората инстанция на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, точка 2 от
Закона за адвокатурата.
9
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 342/9.07.2025 година по гр. д. № 533/2024 година на
Окръжен съд Русе В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения иск от П. И. А. против
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД с правно основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на 13.02.2024 година на главен
път I-5, за сумата над 16 000 лева до размер на 25 000 лева, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ 1, да заплати на П. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, ***********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ 36, ет. 2, вляво – адвокат Я. Д., още 9 000 (девет
хиляди) лева (разликата над 16 000 лева до 25 000 лева) – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на пътнотранспортно произшествие,
станало на 13.02.2024 година, на главен път I-5, ведно със законната лихва от 5.04.2024
година до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ 1, да заплати държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение в
размер на 860 (осемстотин и шестдесет) лева по сметка на Апелативен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ 1, да заплати на адвокат Я. Д. допълнително сумата 800 (осемстотин) лева –
адвокатско възнаграждение за защита пред първостепенния съд, на основание чл. 38, ал. 2,
във връзка с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ:
ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г. М. Д.“ 1, да заплати на адвокат Я. Д. сумата 800 (осемстотин) лева – адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка
с ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11