№ 329
гр. Благоевград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно
наказателно дело № 20251200600773 по описа за 2025 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на обвиняемата по НАХД № 430/2024 г. – В. С., чрез
защитника й – адв. М. Д., против постановеното по същото дело решение №
66 от 14.03.2025 г. Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални
нарушения, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново
решение от БлОС, по силата на което жалбоподателката да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение. Алтернативно се иска изменение на решението на
РС – Сандански в частта относно наложеното й административно наказание
„глоба“, което да бъде намалено по минималния размер, предвиден в чл.78а
НК.
В с.з. представителят на ОП-Благоевград моли обжалваното решение на
РС – Сандански да бъде потвърдено, тъй като изводите на РС по фактите са
обосновани и намират опора в доказателствата, приобщени по реда,
предвиден в закона. Пледира, че наложеното наказание на обв. С. е
справедливо и определено след отчитане на всички обстоятелства и факти,
относими към индивидуализиране на административното наказание.
Пред настоящата инстанция въззивницата не се явява, представлява се
от защитника си – адв. Д., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Адвокатът изтъква, че съдът е приел противозаконно пречене от страна на С.
за извършване на проверка по чл.165, ал.1, т.2 от ЗДвП, без обаче от
1
контролните органи на КАТ да е бил подаден ясен и недвусмислен сигнал –
така, както е изрично посочено в чл.170, ал.3 от ЗДвП и в чл.207 от
Правилника за приложение на закона. Следователно счита, че С. не е
осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.270, ал.1 от
НК и поради това пледира за оневиняването й.
След запознаване със становищата на страните и преглед на събраните
доказателства и с оглед правомощията си по чл.314 НПК, Благоевградският
окръжен съд намери следното:
Производството по делото е образувано въз основа на постановление на
РП-Благоевград, ТО-Сандански по чл.375 НПК, във връзка с чл.78а НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на В. И. С. за престъпление по чл.270, ал.1 от НК. С решението си,
постановено по реда на глава 28 от НПК, състав на РС-Сандански е признал
обв. С. за виновна в това, че на 30.03.2024 г., около 04.20 часа, в град С.“, в
района на дом №39, при управление на собствения си лек автомобил, марка и
модел „БМВ-120Д“, с pег. № Е ***, противозаконно пречила на органи на
властта – Н.В.П. на длъжност „младши автоконтрольор“ II-ра степен в група
„Охранителна полиция“ в РУ-гр. Сандански и на С.А.А. на длъжност „младши
автоконтрольор“, II-ра степен в група „Охранителна полиция“ в РУ-гр.
Сандански, да изпълнят служебните си задължения си по чл.165, ал.2, т.1 от
ЗДвП: „При изпълнение на функциите си по този закон, определените от
министъра на вътрешните работи служби...имат право да спират превозните
средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за
управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното
превозно средство…, като не се подчинила и отказала да спре управлявания от
нея лек автомобил марка и модел „БМВ-120Д“ с рег. № Е***, въпреки
подаваните звукови и светлинни сигнали от патрулния автомобил, съгласно
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране на
контролните органи, водачът на МПС е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата по контрол място и да изпълнява неговите указания“ и продължила
движението на управлявания от нея автомобил по ул. „Стефан Стамболов“, ул.
„Малашевска“, ул.„Серес“ и ул.„Воден“ 4, където претърпяла пътно-
транспортно произшествие, като с това се опитала да избегне проверката –
престъпление по чл.270, ал.1 от НК, за което – на основание чл.78а НК СнРС я
е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно
наказание глоба в размер на 3000 лева. Със същото решение съдът е
постановил на основание чл.111, ал.1 НПК веществените доказателства по
делото - лек автомобил марка и модел „БМВ-120Д“, с per. № Е ***, находящ се
на съхранение на паркинг на РУ – Сандански, де се върне на неговия
собственик или упълномощено от него лице.
За да постанови този си акт, районният съд е приел фактическа
обстановка, сходна с изложената от прокурора в постановлението му по
чл.375 НПК. При внимателен прочит на мотивите на СРС към обжалваното
решение, въззивната инстанция не установи същият (районният съд) да е
приел нови фактически положения, различни от посочените от прокурора,
2
като те се подкрепят и от доказателствата по делото, а именно:
Обвиняемата В. И. С. е ***. Неосъждана е и не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. Правоспособен водач е на
МПС, категории В и М от 30.03.2023 г. Притежава лек автомобил марка и
модел „БМВ-120Д“, регистриран с ДКН Е ***.
На 30.03.2024 г. около 04.15 часа обвиняемата се движела с цитирания
по-горе лек автомобил по ул.„Стефан Стамболов“ в гр.Сандански, като с нея
пътувала и приятелката й – свид. В.М.. На същата улица се намирал
автопатрул в състав – свидетелите Н.П. и С.А. – и двамата с длъжност
„младши автоконтрольор“ 2-ра степен в група „Охранителна полиция“ в РУ-
гр.Сандански. Въззивницата С. преминала покрай полицейския автомобил и
спряла до таксиметров автомобил, управляван от свид. Т.П., когото познавала.
След като поздравила св.П., жалбодателката продължила движението си,
подавайки сигнал с клаксона на управляваното от нея МПС. Тъй като
свидетелите П. и А. чули подадения от клаксон звуков сигнал, забелязали
безпричинна промяна на траекторията на движение на автомобила,
управляван от обв.С., решили да извършат проверка на водача и на
автомобила – „БМВ-120Д“, с per. № Е ***. Спрели за момент при свид. П., за
да го попитат дали той е подал звуков сигнал, но последният отрекъл.
Полицейските служители продължили да се движат със служебния автомобил
след този, управляван от обв.С.. Пред дом № 39 на ул.„Стефан Стамболов“
свидетелите П. и А. настигнали автомобила на обвиняемата. В този момент
свид.П. в изпълнение на служебните си задължения по чл.165, ал.2, т.1 от
ЗДвП подал звуков и светлинен сигнал на движещия се лек автомобил „БМВ-
120Д“, с per. № Е *** с цел спирането му за проверка, включително му
присветнал с фарове. Вместо да спре или да намали скоростта и да пропусне
полицейския автомобил, обв.С. увеличила скоростта на движение на
автомобила си, за да се отдалечи от полицейския автомобил и стигнала до
светофар, разположен на кръстовището на улица „Стефан Стамболов“ и улица
„Сердика“, където завила наляво, след което продължила движението си по
улица „Малешевска“. През това време полицейският автомобил следвал този
на жалбодателката с включени светлини и звукова сигнализация. След като
стигнала до кръстовището на улица „Малешевска“ и улица „Серес“, обв.С.
завила надясно, като продължила да управлява автомобила си по улица
„Серес“, а управляваният от свидетеля П. полицейски автомобил с включен
звуков и светлинен сигнал продължавал да я следва. На улица „Воден“ № 9
обаче обв.С. изгубила контрол върху управлението над лекия си автомобил и
се качила върху страничния тротоар на улицата, откъртвайки поставените на
тротоара ограничителни метални колчета и младо дърво, след което
автомобилът й ударил с предната си част прозорец и врата на разположен под
нивото на платното магазин за сувенири, собственост на свид. А.. В същото на
време на мястото на инцидента пристигнали полицейските свидетелите П. и
А., които установили настъпилото ПТП, както и причинените щети – била
разбита входната врата на магазина и витрината на същия. В автомобила на
предна лява седалка била установени обв.С., а до нея – приятелката й- свид.
М.. Върху автомобила, управляван от С., също имало значителни вреди от
3
удара. Полицейските служители извършили проверка на документите на
водача на автомобила – именно обвиняемата С. и установили, че той е нейна
собственост. С оглед поведението на обвиняемата С. полицейските служители
– свидетелите П. и А. – поискали да я проверят с техническо средство за
употреба на алкохол и наркотични вещества. Обв.С. отказала. От свидетеля П.
й бил съставен АУАН серия ,,GA“ № 1193415/30.03.2024 г., който С. подписала
без възражение. Въз основа на съставения АУАН бил издаден талон за
изследване № 134122, след което обвиняемата била заведена във ФСМП –
Сандански, където отказала да даде и кръвна проба за изследване. На място
бил извършен оглед на местопроизшествие, с който било образувано
досъдебно производство. Впоследствие жалбодателката заплатила на св.А.
нанесените щети на магазина му.
Гореизложената фактология се установява от показанията на
свидетелите П., А., А., П., частично от показанията на свид. М. и писмените и
веществени доказателства, които са непротиворечиви и взаимно допълващи
се. Решаващият съд е направил детайлен анализ на целия доказателствен
материал – поотделно и в съвкупност, като е дал аргументиран отговор на
това кои доказателства кредитира и поради какво и респективно – на кои не
дава вяра, с който анализ въззивната инстанция се съгласява и не намира за
нужно да го преповтаря. Горната фактическа обстановка е безпротиворечива и
се установява по несъмнен начин от еднопосочния доказателствен материал,
вкл. и от обясненията на самия деец. Последните освен средство за защита, са
и доказателствено такова и относно фактите по управление от обвиняемата на
собствения й лек автомобил на инкриминираната дата и това, че не е спряла за
проверка, въпреки светлинната сигнализацията на полицейските служители,
се подкрепят и от показанията на свидетелите М., П., П. и А..
Във връзка с възраженията на обв.С., че не е имало подаден звуков
сигнал от патрулния автомобил, както и че не била сигурна дали подадения
светлинен сигнал се е отнасял за нея, съдът намира същите за неоснователни,
тъй като се опровергават от останалите разпитани по делото свидетели –
полицейските служители А. и П., таксиметровия шофьор П., които са
категорични, че не е имало други автомобили на процесното място и време,
към които да са били насочени сигналите за спиране и проверка. Показанията
на тези свидетели, като незаинтересовани, последователни, логични и
безпротиворечиви, няма причина да не бъдат кредитирани от съда с доверие.
Обстоятелството, че обвиняемата на инкриминираната дата не е
възприела звуков, а само светлинен сигнал от полицейския автомобил, в
случая е ирелевантен и не изключва факта, че С. е следвало да се съобрази с
предписанието на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП „При подаден сигнал за
спиране на контролните органи, водачът на МПС е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата по контрол място и да изпълнява неговите
указания“. Въпреки подаваните звукови и светлинни сигнали от патрулния
автомобил, жалбодателката С. е продължила движението си с управляваното
от нея МПС до настъпването на ПТП, с което противозаконно е попречила на
органи на властта - Н.В.П., на длъжност „младши автоконтрольор“ II-ра
4
степен в група „Охранителна полиция“ в РУ - гр. Сандански и на С.А.А., на
длъжност „младши автоконтрольор“ II-ра степен в група „Охранителна
полиция“ в РУ - гр. Сандански, да изпълнят служебните си задължения си по
чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП. Т.е. обясненията на обвиняемата в тази насока
остават изолирани, като некореспондиращи си с останалите кредитирани
доказателствени източници, поради което следва да се възприемат единствено
като защитна теза. Извън обясненията на самата обвиняема, са и показанията
на свидетелката М. – нейната приятелка и съпътничка в инкриминираната
вечер, която потвърждава, че полицейският автомобил се е движил зад тях с
включени светлини, че нейната приятелка го е възприела, но въпреки това не е
спряла при подадената сигнализация.
По надлежен ред към материалите по делото е приобщен и видеозапис
от камери, разположени на територията на гр.Сандански, на който обв.С. не
отрича, че действително се вижда нейният автомобил и от който запис
пресъздава обстановката преследване на същия от полицейския автопатрул.
Относно възраженията на защитата за липсата на подаден ясен и
разбираем сигнал за спиране на водачката С. от страна на полицейския
автомобил, настоящия състав намира следното:
Според нормата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. По същество тезата на защитата се концентрира в това, че
подаденият от контролните органи сигнал трябва да е ясен и несъмнено
предназначен за конкретния водач, за да е обективно възможно неговото
възприемане, респ. при неизпълнение да е налице и субективният елемент от
състава на нарушението. Разпоредбите на чл.170, ал.3 от ЗДвП и чл.207 от
ППЗДвП посочват възможните подавани от полицейските органи сигнали за
спиране на МПС – чрез стоп – палка, чрез описваща полукръг червена
светлина, чрез подаване на сигнал само с ръка от униформен полицай, като
всички предвидени сигнали за спиране могат да бъдат подадени и от движещ
се полицейски автомобил или мотоциклет. Законът не поставя специално
изискване за мястото или положението на длъжностното лице, от което
последното следва да подаде сигнал за спиране. Единственото изискване
постановено от закона е, при спиране на ППС за проверка, служителят от
органите за контрол на пътното движение следва да подаде своевременно ясен
сигнал. Законовата регламентация не изключва и възможността водачите на
ППС да бъдат спирани от движещ се или спрял полицейски автомобил чрез
използване на светлинен и звуков сигнал. Във всеки един от случаите обаче
трябва сигналът да бъде подаден така, че водачът недвусмислено да разбере,
че съдържа в себе си разпореждане за спиране /а не за друг участник в
движението или за преминаване на автомобил със специален режим на
движение/ и че се отнася именно за него. В казуса обв.С. е нарушила
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, тъй като на инкриминираните дата и час й е
подаден ясен звуков и светлинен сигнал за спиране от служебен автомобил на
МВР, като тя въпреки това не се е подчинила, не е спряла и е продължила
5
движението си. Наред с това, за възприетите от същата разпореждания сочи и
описаното от полицейските служители нейно лично поведение, което
всъщност изключва възможността да не е възприела подадените й от тях
сигнали. Напротив – фактът, че е предизвикала толкова продължително
преследване през четири различни района на гр.Сандански е категоричното
доказателство, че същата именно поради възприемане на подадените й
звукови и светлинни сигнали от полицейския автомобил, е предприела
съответното поведение - да избегне проверката от контролните органи. В духа
на гореизложеното настоящият съдебен състав намира възраженията на
защитата в тази връзка за неоснователни.
В този смисъл въз основа на събраните в необходимия обем и пълнота
доказателства, обсъдени аналитично, в съвкупност и взаимна връзка, е
направен обоснованият извод от първостепенния съд, че поведението на
обвиняемата от обективна и субективна страна осъществява състава на
престъплението по чл.270, ал.1 от НК.
Систематичното място на това престъпление в особената част на НК е в
глава осма, раздел І „Престъпления против реда на управлението“, които
засягат функционирането на изпълнителната, законодателната и съдебната
власт. Престъплението по чл.270 от НК е резултатно, тъй като последица от
извършването му е създаването на някаква пречка за служебната дейност на
органа на власт.
От обективна страна, за да е налице осъществен състав на престъпление
по чл. 270, ал. 1 от НК, е необходимо извършителят противозаконно да е
попречил на орган на властта да изпълни свои задължения. В конкретния
случай е доказано и не се спори, че полицейските служители – Н.П. и С.А.,
притежават качеството „орган на власт“ по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК в
качеството им на служители на МВР. А от писмените доказателства
/удостоверение от ОДМВР – Благоевград за заеманите от тях длъжности/
несъмнено се установява, че на 30.03.2024 г. двамата са били на работа и са
изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред на
територията на РУ Сандански. В случая обективното деяние „противозаконно
пречене“ е осъществено чрез предприетите от страна на обв. С. действия при
извършване на проверката – да не спре на място управлявания от нея лек
автомобил марка и модел „БМВ-120Д“ с рег. № Е***, въпреки подаваните й
звукови и светлинни сигнали от патрулния автомобил и да продължи
движението на управляваният от нея автомобил по ул. „Стефан Стамболов“,
ул. „Малашевска“, ул. „Серес“ и ул. „Воден“ 4, където претърпяла пътно
транспортно произшествие, като с това се опитала да избегне проверката.
Издадените разпореждания със светлинен и звуков сигнал към обвиняемата
като водач на автомобила, целящи да спрат движението й, за да се пристъпи
към нейната проверка, са правомерни, а неизпълнението от страна на С., е
противозаконно действие, с което обективно се затрудняват полицейските
служители да изпълнят задълженията си в качеството им на органи на власт и
преди всичко да извършат проверка на водача за спазване на правилата на
ЗДвП. Нещо повече, при преследването обв. С. е реализирала ПТП, с което
обективно е застрашила сигурността на участниците в движението и е
6
увредила чужда собственост, макар и тези действия да не се включват в
състава на престъплението, вменено на жалбодателката, същите следва да се
отчетат като отегчаващи отговорността й.
От субективна страна, обвиняемата е съзнавала, че не спира на
подадените й звукови и светлинни сигнали от полицейския патрул, а
отклонява проверката като увеличава скоростта си на движение, съответно
противозаконно пречи на органи на властта да изпълнят задълженията си.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като С. е съзнавала
общественоопасния характер на същото, предвиждала е неговите
общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване – а именно, че
действията й пречат на длъжностните лица, органи на властта да изпълнят
служебните си задължения и е целял именно този резултат.
При определяне на вида и размера на наказанието за престъплението по
чл.270, ал.1 НК решаващият съд е отчел, че за това деяние се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две
хиляди лева, че обв. С. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност, както и че причинените от деянието имуществени вреди са
възстановени /макар и да нямат отношение към предмета на деянието/.
Поради това съдът е приел, че има основание за освобождаване на
жалбоподателката от наказателна отговорност и й е наложил
административно наказание – глоба в размер на 3000 лв. Не са налице обаче
основания за намаляване размера на наложената глоба, тъй като правилно е
отчетена високата степен на обществената опасност на извършеното деяние –
обвиняемата, след като е видяла подадените й от полицейските служители
сигнали за спиране, е ускорила движението, което наложило полицейско
преследване. След това същата е продължила с противозаконното си
поведение, като е демонстрирала своето нежелание да изпълни даденото
разпореждане от служителите на полицията, като е предизвикала и ПТП. Ето
защо, така определеният размер на наказанието въззивният съд също намира
за справедлив /в средния предвиден от законодателя размер/, като с така
определеното наказание би се постигнала генералната и специална превенция
на закона- както да се въздейства предупредително и възпитателно върху
другите членове на обществото, така и да се поправи и превъзпита младия
водач на МПС- обв.С.- с оглед спазване законите на страната, така и превенция
по отношение бъдещи ПТП, независимо от младата й възраст и социалния й
статус. /Тук следва да се отбележи, че всъщност неправилно въззивницата е
предадена на съд с постановление по чл.78,ал.1 НК предвид забраната за това
по ал.7 на с.чл. от закона. Но тъй като въззивното производство е образувано
по нейна жалба, то не може да се влошава правното й положение/.
По изложените по-горе съображения съдът намира искането във
въззивната жалба за намаляване размера на наложеното наказание за
неоснователно. Правилно СРС се е произнесъл и по въпроса за веществените
доказателства
При цялостна проверка на атакувания съдебен акт въззивната инстанция
не намери основания за изменяване или отмяна на същия, което налага
7
потвърждаването му.
Така мотивиран и на основание чл.338 във връзка с чл.334, т.6 НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 14.03.2025 година, постановено по
НАХД № 430 по описа на Районен съд-Благоевград за 2024 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8