№ 347
гр. Перник, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело №
20241720107089 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника адв. Ц., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително
изпълнение на сумата 3922,45 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., за която е издаден изпълнителен лист от
17.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4590/2015 г. на РС-Перник и образувано изп.д. № 820/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Б., поради погасяване на вземането по давност.
В исковата молба се излага, че по ч.гр.д. № 4590/2015 г. на РС-Перник е издаден
изпълнителен лист от 17.11.2015 г. в полза на ответника срещу ищеца за сумата 3922,45 лв. –
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата
672,11 лв. – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2012 г. до
25.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, и сумата 191,89 лв. – разноски. Твърди се, че въз основа на
изпълнителния лист е образувано изп.д. № 820/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на
действие Окръжен съд – Перник. В хода на изпълнителното производство е събрана сума в
общ размер 378,00 лв., с която съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме,
че са погасени разноските за такси и юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че
последното изпълнително действие е извършено на 01.11.2017 г., след което не са
1
предприемани изпълнителни действия, поради което сумата 3922,45 лв. – главница по
изпълнителния лист, е погасена с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за
уважаване на предявения иск и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД не е депозирал
отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ответникът признава исковете и моли да бъде приложена
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание
на иска, а ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявеният
иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78,
ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо
дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите, когато искът е
предявен на основание чл. 439 ГПК. В най-актуалната практика на въззивната инстанция,
обективирана в Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. №
719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 69/2025 г.
и др. е възприетата практиката в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г.
на ІV г. о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на
ВКС, според която в хипотезата на предявен иск по чл. 439 ГПК не намира приложение
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото. Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с
изменената съдебна практика, поради което, независимо че ответникът е признал иска,
предвид обстоятелството, че разполага с изпълнителен титул, разноските следва да бъдат
възложени в негова тежест.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно списък по чл. 80 ГПК.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
2
Възражението е направено своевременно, но е неоснователно.
Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по
т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по
аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната
инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник.
Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени
в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат ориентировъчен характер,
като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите,
посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото/.
В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв., който е
под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
с оглед цената на иска от 692,24 лв.
Предвид изложеното и като се съобрази материалния интерес на делото съдът намира,
че така уговореното възнаграждение не е прекомерно.
С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото, възлизащи на 656,90
лв., от които: 156,90 лв. - държавна такса, и 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Б. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, принудително изпълнение на сумата 3922,45
лв. /три хиляди деветстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2012 г. до
30.04.2014 г., за която е издаден изпълнителен лист от 17.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4590/2015 г.
на РС-Перник и образувано изп.д. № 820/2016 г. по описа на ЧСИ С.Б., поради погасяването
й по давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
3
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република, ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Т., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 656,90 лв. /шестстотин петдесет и шест лева и
деветдесет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение за производството по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4