РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК:
*****, против Решение № 262264 от 21.09.2021 г., постановено по гр. дело №
18623 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което жалбоподателят е осъден
да преустанови неоснователните си действия – заключване на вратата към
входа на задния двор и паркиране на автомобили в прохода към двора, с
които се ограничава достъпът на АТ. Б. К., ЕГН: **********, до вътрешния
двор на сградата с идентификатор 56784.518.1700.5, в която се намира
имотът, чийто ползвател е последният, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.518.1700.5.31 с административен адрес: гр.
*****, ведно с 3,019% ид.ч. от общите части на сградата и 3,113% ид.ч. от
поземления имот, върху който тя е построена.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на така
постановеното решение, като се отправя искане към въззивния съд за
неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да
се отхвърли изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от А. Б. К., чрез пълномощника му адвокат М., в който същата се
оспорва като неоснователна и се отправя молба за потвърждаване на
1
обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от А.
Б. К. против „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД иск с правно основание чл. 109 ЗС. В
исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на
самостоятелен обект в сграда – ателие, намиращо се в сграда етажна
собственост, находяща се на адрес гр. *****. Ответникът от своя страна е
собственик на четири гаража и един апартамент в същата сграда. Ищецът
поддържа, че през 2016 г. без разрешение и съгласие от останалите етажни
съсобственици ответникът, чрез своите управители, поставил на входната
врата за външния двор на сградата две електрически пневматични рамена,
чрез които се препятствало отварянето на вратата без дистанционно
управление, което било под негов контрол. Освен това, сменена била бравата
на същата врата, без да се предоставят ключове на останалите собственици в
сградата. Във връзка с горното ищецът сезирал органите на МВР и
прокуратурата, като след извършени проверки управителите на ответното
дружество премахнали пневматичния механизъм от вратата за външния двор
на сградата, но все още продължили да ограничават достъпа до него, тъй като
само те разполагали с ключове за бравата. В исковата молба се твърди още, че
управителите на дружеството ежедневно паркирали в двора на сградата два
леки автомобила, като по този начин го превърнали в своеобразен паркинг, до
който останалите етажни собственици нямали достъп. Навеждат се доводи, че
процесният двор представлява обща по предназначението си част, а с
действията си ответникът създава пречки за ищеца да упражнява правата си в
пълен обем. По изложените съображения ищецът иска да бъде осъдено
ответното дружество да преустанови действията си по ограничаване на
достъпа му до външния двор на сградата, да му предостави постоянен достъп
до него, както и да му предостави ключове за бравата на външната врата към
двора на сградата.
Ответникът „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД не е подал отговор на исковата
молба.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че към датата на исковата молба ищецът е бил собственик, а
впоследствие от датата на сключения между него и малолетната му дъщеря
договор за дарение – ползвател на недвижим имот, намиращ се в сграда в
режим на етажна собственост, както и че дворът на сградата представлява
обща по предназначението си част. Счел е, че ищецът като ползвател на
самостоятелен обект в сградата има и качеството на ползвател на общите
части на сградата. Приел е за установено по делото, че към датата на подаване
на исковата молба на процесната врата по възлагане на ответното дружество е
било монтирано устройство за дистанционно отваряне, с което се е
2
препятствал достъпът на ищеца до двора. Приел е още, че след премахване на
този механизъм представителите на дружеството са започнали да заключват
вратата, без да предоставят на другите съсобственици достъп, която практика
е била прекратена след подаване на исковата молба. Изложил е съображения,
че паркирането от страна на управителите на ответното дружество на
автомобили в дворното място представлява действие, препятстващо
възможността ищецът да ползва общите части и ограничаващо правото му.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва
да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата,
като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни
норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
доводите на страните, както и пределите на въззивната проверка, съдът
намира следното:
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 31, том I, дело № ***** г. се установява, че на 19.03.2015
г. „КАЛИСТО-МАТИ“ ЕООД е продало на ищеца А. Б. К. самостоятелен
обект в сграда идентификатор 56784.518.1700.5.31 по КККР на гр. ****,
одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес гр. *****, *****, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1700, с
предназначение – ателие за творческа дейност, брой нива на обекта – 1, с
площ от 58,24 кв.м., ведно с прилежащите 3,096 % ид.ч. от общите части на
сградата.
По делото е представен договор за покупко-продажба на идеални части
от недвижим имот № 31, том I, рег. № 433, дело № *****, от който се
установява, че на 14.03.2016 г. Л. П. Д., К. С. Д. и П. Д. К. са продали на
ищеца К. общо 3,113 % идеални части от поземлен имот с идентификатор
56784.518.1700 по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48 от
03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. *****, с площ: 437 кв.м.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижими имоти
№ 21, том II, рег. № 1702, дело № *****, на 23.06.2020 г. ищецът К. е дарил на
своята дъщеря Я. А. К.а следния свой недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1700.5.31 по КККР
на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. *****, *****, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 56784.518.1700.5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1700, с
предназначение – ателие за творческа дейност, брой нива на обекта – 1, с
площ от 58,24 кв.м., ведно с прилежащите 3,096 % ид.ч. от общите части на
3
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно с 3,113 % ид.ч.
от правото на собственост върху поземления имот, при условията на запазено
за дарителя пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения
недвижим имот.
По делото не е спорно, че управители на ответното дружество са Н. А.
Б.а и К. А. Б.. Посоченото обстоятелство се установява и от приложената по
делото справка от ТРРЮЛНЦ.
По делото не е спорно още, а и се установява от представените
нотариален акт от 22.12.2015 г. за покупко-продажба на недвижими имоти №
130, том I, рег. № 2961, дело № *****, сключен между „КАЛИСТО-МАТИ“
ЕООД и „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД, и справка от СВ – **** за вписванията,
отбелязванията и заличанията по персоналната партида на последното, че
ответното дружество е придобило правото на собственост върху следните
имоти, находящи се в сграда № 5, разположена в идентификатор
56784.518.1700: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.518.1700.5.3, представляващ апартамент № 3, самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.518.1700.5.6, представляващ апартамент № 6,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1700.5.24,
представляващ гараж № 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.518.1700.5.23, представляващ гараж № 2, самостоятелн обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1700.5.25, представляващ гараж № 3, и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1700.5.26,
представляващ гараж № 4. От справката по персоналната партида на
дружеството е видно още, че същото в качеството си на купувач е сключило с
П. Д. К., Д. В. Н., К. С. Д. и Л. П. Д. договор за покупко-продажба на
недвижим имот на 13,78% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
56784.518.1700.
По делото е приобщена справка от ОДМВР – *****, сектор „Пътна
полиция“, от която се установява, че лек автомобил „МЕРЦЕДЕС ГЛА 200 Д“
с рег. № ***** е собственост на „РЕЛАКС ПРОПЪРТИ“ ЕАД, а лек
автомобил „ТОЙОТА ЛАНД КРУИЗЕР“ с рег. № ***** е собственост на
„АСАРЕЛ ТРАНС“ ООД.
Представен е протокол от проведено на 11.06.2020 г. общо събрание, от
който е видно, че на събранието са взети решения за подмяна на бравата
и/или патрона на дворната врата към общия за всички съкооператори двор на
сградата и премахването на поставения незаконно от семейство Б.и катинар и
всякакви други заключващи приспособления и предоставяне на ключ на всеки
от собствениците в сградата за дворната врата с цел достъп и ползването му
неограничено и при равни права; за забрана на паркиране на всякакви
превозни средства в двора и превръщането му в паркинг/гараж на конкретен
съкооператор; за забрана конкретно за автомобили, собственост на семейство
Б.и (или техни фирми) да бъдат паркирани в двора с указанието, че те имат
право единствено и само на преминаване и достъп до гаражите (собственост
4
на тяхната фирма) в общия за всички съкооператори двор, без да извършват
каквито и да е самоуправни действия в общи части на имота – в частност
двора на сградата; за поставяне на чип за улеснен достъп до входната врата на
кооперацията.
По делото е приобщена прокурорска преписка № 3200/2019 г. на РП –
****, образувана по жалба от ищеца А.К. против управителите на ответното
дружество Н. А. Б.а и К. А. Б. и техния баща А. Н. Б., като в тази връзка
следва да се отбележи, че писмените доказателства по преписката се считат
представени и събрани по настоящото дело. От приложения по преписката
протокол за доброволно предаване от 01.06.2020 г. е видно, че на посочената
дата К. А. Б. е предал на разследващ полицай 1 бр. ключ за катинар от дворна
врата, находяща се на адрес гр. *****. От показанията на ищеца А.К., дадени
от него на 03.06.2020 г. в качеството му на свидетел в хода на образуваното
досъдебно производство, които съдът цени, доколкото в тях се съдържа
извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, се установява, че на
същия е предаден 1 бр. ключ от дворната врата.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля П. Д.. Същият посочва в показанията си, че притежава жилище и
търговски обект (заведение за бързо хранене) в процесната сграда. Дейността
на заведението налагала ежедневното зареждане на продукти. То било
проектирано така, че отпред имало вход за клиенти, а отзад – вход за
получаване на стока. Достъпът до задния вход се осъществявал през двора на
сградата. Свидетелят посочва, че нямал свободен достъп до този вход, тъй
като постоянно там имало паркирани автомобили. Най-често там се
паркирали два автомобила с марка „Мерцедес“ и един с марка „Тойота“ с
регистрационен номер *****. Регистрационният номер на един автомобилите
марка „Мерцедес“ бил *****. Този автомобил се управлявал от Н. Б.а, а
автомобилът с марка „Тойота“ – от К.Б.. Другите собственици в сградата не
паркирали в този двор. Според свидетеля след паркирането на посочените
автомобили оставало място колкото да мине човек – около 1,5 м. Същият
свидетелства, че вратата не се заключва от повече от половин година.
Посочва, че преди я затварял по съображения за сигурност, но спрял да я
затваря. Процесният двор като обща част свидетелят използвал за
преминаване и за склад, като съхранявал там амбалаж, касетки и един стол.
В хода на производството пред въззивната инстанция е разпитана
свидетелката М.Ж.. От показанията се установява, че същата работила като
ценовик във фирмата-строител на процесната сграда. Свидетелката посочва,
че сградата била предадена през 2015 г., както и че последните дни преди
предаването строителят поставил метална врата за влизане в двора, като
целта била да се ограничи влизането свободно в него. По проект нямало
предвидена врата. Вратата била с обикновена брава и секретен ключ. От
фирмата-строител се раздавали ключовете за вратата и тези за гаражите. През
тази врата се влизало за зареждане на заведението, находящо се в сградата, и
5
за достигане до двата гаража, собственост на ответното дружество.
Свидетелката отрича да знае дали понастоящем вратата се заключва и дали
съществува.
Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
Негаторният иск с правно основание чл. 109 ЗС предоставя правна
защита на правото на собственост или на ограничено вещно право срещу
всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде
преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГК на ВКС, т. 3, за уважаване на иска е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че
това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за
използването на собствения му имот по-големи от обикновените, като
преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради
това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
В настоящия случай по делото се установи, че към датата на подаване на
исковата молба ищецът е бил собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.518.1700.5.31 по КККР на гр. ****, одобрени със
Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес гр. *****, *****, който самостоятелен обект се намира в сграда с
идентификатор 56784.518.1700.5, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.518.1700, с предназначение – ателие за творческа
дейност, брой нива на обекта – 1, с площ от 58,24 кв.м., ведно с прилежащите
3,096 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот и 3,113 % ид.ч. от правото на собственост върху поземления
имот. Впоследствие същият се е разпоредил с посочения имот чрез дарение в
полза на своята дъщеря, като е запазил за себе си безвъзмездно и пожизнено
право на ползване върху имота. Така, с оглед качеството му на ползвател на
идеални части от терена същият се явява легитимиран да предяви негаторен
иск за защита на вещното си право (по аргумент от разпоредбата на чл. 111
ЗС).
Във връзка със статута на незастроената част от терена следва да се
посочи следното: Когато в дворното място е построена сграда в режим на
етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти
притежават и съответни идеални части от дворното място, то незастроената
част на дворното място представлява обща част на сградата. Когато обаче не
всички собственици на самостоятелни обекти в сградата-етажна собственост
притежават идеални части от дворното място, то незастроената част на
6
дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. В
настоящия случай са налице данни, че и двете страни по делото са придобили
вещни права върху идеални части от терена. Макар и да не е установено
категорично дали всички собственици на самостоятелни обекти в сградата са
придобили идеални части от терена, то наличието на взето решение от общо
събрание на етажните собственици по отношение на ползването на дворното
място е индиция за това, че то представлява обща част.
Като неоснователни действия, с които ответното дружество чрез своите
управители пречи на ищеца, в исковата молба се сочат поставянето на
пневматично заключващо устройство на входната врата на двора на сградата,
смяна на бравата на същата врата, без предоставяне на ключове от нея, както
и ежедневното паркиране в дворното място. Следва да се има предвид, че ако
ответникът по негаторния иск преустанови действията, с които пречи на
ищеца, то това обстоятелство подлежи на съобразяване от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК и в този случай искът подлежи на отхвърляне, т.е. искът по
чл. 109 ЗС е неоснователен, ако към момента на приключване на съдебното
дирене действията, препятстващи упражняване на правото на ищеца или
резултата от тези действия, не съществуват. В случая още в исковата си молба
ищецът заявява, че пневматичният заключващ механизъм на входната врата е
бил премахнат от управителите на ответното дружество. Отделно от това, по
делото се установи, че след завеждането му през м. юни 2020 г. един от
управителите на дружеството е предоставил ключ от процесната врата на
ищеца. При това положение следва да се приеме, че действията на ответното
дружество, за които се твърди, че ограничават достъпа на ищеца до дворното
място, са били преустановени към момента на приключване на съдебното
дирене. Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля П. Д.. Същият
е разпитан по делото на 25.01.2021 г., като свидетелства, че процесната врата
не се заключва от повече от половин година. Гореизложеното само по себе си
обуславя извод за неоснователност на негаторния иск в частта, с която се
иска преустановяване на действията по заключване на вратата към входа на
задния двор на процесната сграда.
По отношение на действията на дружеството по паркиране на
автомобили в процесното дворно място следва да се посочи следното: По
делото се прие, че дворното място има статут на обща част на сградата и по
тази причина начинът на ползване и управлението му се определя по решение
на общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на
ЗУЕС. В случая от приложения протокол от проведено на 11.06.2020 г. (след
образуване на настоящото дело) общо събрание е видно, че етажните
собтвеници са взели решение за забрана на паркиране на всякакви превозни
средства в двора и превръщането му в паркинг, както и за забрана конкретно
за автомобили, собственост на семейство Б.и (или техни фирми) да бъдат
паркирани в двора. От показанията на свидетеля П. Д. се установи, че двамата
управители на ответното дружество паркират ежедневно в дворното място
леки автомобили, като тази практика не е преустановена и след решението на
7
общото събрание. Действително двата леки автомобила, посочени от ищеца в
исковата му молба и от свидетеля в показанията му, са собственост на трети
за спора лица. Въпреки това, по делото безспорно се установи, че същите се
управляват и ползват от управителите на ответното дружество, което от своя
страна е собственик на няколко самостоятелни обекта в процесната сграда.
Ето защо правилен според настоящия съдебен състав се явява изводът на
районния съд, че действията на управителите на ответника по паркиране на
автомобилите в двора са предприети във връзка с упражняване на правото на
собственост на последното в сградата и го обвързват. Тези действия, с оглед
взетото от общото събрание на етажните собственици решение относно
ползването на дворното място, могат да се квалифицират като неоснователни.
Не се доказа обаче наличието на следващата предпоставка за уважаване на
иска – действията да създават пречки за ищеца по-големи от обикновените,
поради което и в тази си част искът се явява неоснователен. Преценката за
това кои въздействия са по-големи от обикновените се прави с оглед
спецификите на всеки отделен случай. От събраните по настоящото дело
доказателства не се установи по какъв начин паркирането на автомобилите
смущава правото на ищеца на нормално и спокойно ползване на дворното
място и какви конкретни пречки създава то за него. Не може да се възприеме
тезата, че в случая паркирането в дворното място е действие, което по
естеството си пречи на ищеца да упражнява правото си. Следва да бъде
отчетено също така, че по делото се установи, че чрез преминаване през
процесното дворно място се достига до два от притежаваните от ответното
дружество гаражи, както и до задния вход на намиращото се в сградата
заведение за бързо хранене, предназначен за зареждане на същото, т.е.
дворното място служи за подход към посочените обекти. От това
обстоятелство може да се заключи, че ползването му от етажните
собственици, в това число и ищеца, при всички положения следва да бъде
съобразено с правото на собствениците на тези обекти безпрепятствано да
преминават през него, за да достигат до тях. Това от своя страна значително
ограничава възможността за свободно ползване на дворното място, като се
вземат предвид и данните за неговите размери, които се извличат от
показанията на свидетеля П. Д., както и от приложения към прокурорската
преписка снимков материал.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
подадения от ищеца негаторен иск за неоснователен. Горното налага отмяна
на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване вместо него на
друго, с което искът бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има дружеството-
жалбоподател. В производството пред настоящата инстанция същото е
сторило разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 40 лв. и за заплатен депозит за свидетел в размер на 20 лв., които
следва да му бъдат присъдени. По делото не са представени доказателства за
направата от неговата страна на разноски в производството пред първата
8
инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262264 от 21.09.2021 г., постановено по гр. дело
№ 18623 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Б. К., ЕГН: **********, иск за
осъждане на „КАНИК ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК: *****, да преустанови
неоснователните си действия – заключване на вратата към входа на задния
двор и паркиране на автомобили в прохода към двора, с които се ограничава
достъпа на А. Б. К. до вътрешния двор на сградата с идентификатор
56784.518.1700.5, в която се намира имотът, чийто ползвател е последният, а
именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1700.5.31 с
административен адрес: гр. *****, ведно с 3,019% ид.ч. от общите части на
сградата и 3,113% ид.ч. от поземления имот, върху който тя е построена.
ОСЪЖДА А. Б. К., ЕГН: **********, да заплати на „КАНИК
ИНВЕСТ“ ООД, ЕИК: *****, сумата от 60 лв. – разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9