Р Е Ш Е Н И
Е
302/8.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и шести
май, две
хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Д.
при секретаря Татяна Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 129/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 150 СК, от В.И.Д., с ЕГН **********, действащ
със знанието и съгласието на своята майка и законен представител – Н.В.Й.,
против И.Д.И., за увеличаване на присъдена месечна издръжка, определена с
влязло в законна сила съдебно решение по ГД № 1195/2018 г., по описа на РС
Шумен.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на осъдителния иск, твърдейки, че с Решение по ГД № 1195/2018 г., по описа на РС
Шумен, ответникът бил осъден да плаща месечна издръжка, чрез неговата майка и
законен представител, която упражнявала и родителските права, в размер на 150
лв. От постановяването на решението настъпили промени в дължимия минимален
размер издръжка за дете. Твърди се, че ищецът е със заболяване, което изисквало
ежегодни диагностични прегледи на сърцето, диети, поддържащи лекарства,
средства и внимание. Намира, че бащата е в трудоспособна възраст, реализира
трудови доходи и няма други непълнолетни деца, на които да дължи издръжка.
Майката също била със заболяване и намалена работоспособност 78% и получавала
инвалидна пенсия. Моли съдът да постанови решение, с което да увеличи
постановената с решение по ГД № 1195/2018 г., по описа н ШРС, месечна издръжка
от 150 лв. на 300 лв., платима чрез неговата майка и законен представител, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 22.01.2020 г., ведно със законовата
лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж - първо число на месеца, за който се
дължи, до настъпване на законови основания за изменение или прекратяване.
Претендира разноски.
В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът подава
отговор на исковата молба. Счита искът за допустим, но неоснователен. Намира,
че не са налице предпоставките на чл. 150 СК, а именно, да са налице изменение
в нуждите на детето. Твърди, че няма финансова възможност да плаща искания
размер издръжка. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните чрез представителите
си, ищецът поддържа исковата молба, а ответникът подържа отговора.
Контролиращата страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното Удостоверение за раждане на В.И.
Димитроов /л. 4/, издадено въз основа на Акт за раждане №***/19.07.2004 г., по
описа на Община Шумен, се установява, че родители на детето са: Н.В.Й. – майка
и И.Д.И. – баща.
От приложеното Решение № 901/15.10.2018 г., по ГД № 1195/2018 г., по описа на РС Шумен
/л. 5/, се установява, че родителските права върху малолетното тогава дете са
предоставени на майката, като бащата е осъден да плаща месечна издръжка в
размер на 150 лв.
От представената медицинска документация
се установява, че ищецът е претърпял сърдечна операция и в момента е с
наднормено тегло, като му е препоръчано да спазва специален режим на хранене.
От ТЕЛК на МБАЛ Шумен /л. 23/ се
установява че майката е с 78 % трайно намалена работоспособност.
От Трудов договор /л. 36/ се
установява, че ответникът полага труд по Трудов договор и от м. 12 2019 г. получава
бруто месечно трудово възнаграждение над 1000 лв. – съгласно Служебна бележка
/л. 75/.
От Запорно съобщение по ИД № 20147860400521
се установява, че въз основа на Изпълнителен лист издаден в полза на ТБ «Банка
Пиреос България» АД на ответника е наложен запор върху трудовото
възнаграждение.
От приетата по делото Справка за актуално състояние на
всички трудови договори на ответника, издадена от ТД НАП гр. Варна /л. 65/, се установява, че ответникът има деклариран осигурителен
доход за месец декември 2019 г., като една година назад не се е осигурявал.
Ищцата се осигурява върху доход от 566.05 лв. /л. 67/.
От изискания Социален доклад се
установява, че детето живее със своята майка, която полага основни грижи за
него. Майката притежава необходимите жилищни условия и задоволява потребностите
на детето от ежедневни грижи, храна, облекло. Има подкрепата на разширеното
семейство и може да разчита на морална и финансова подкрепа от тях. Детето е
ученик в девети клас в ПГССХТ Шумен и има добър успех. Няма особености в режима
на отглеждане на детето, няма ангажименти извън училище.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изменение на предходно определената издръжка следва да
бъде допуснато при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които
тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената
искова претенция, с правно основание чл. 150 СК, се обуславя от настъпването на
трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия
издръжка родител, след определяне на предходната издръжка, като се отчетат и
възможностите на родителя, полагащ грижи за детето.
В разглеждания случай, от присъждането на издръжката
на детето до иницииране на настоящото производство е изминал времеви период от
година и три месеца, през който безспорно са настъпили изменения на
икономическа обстановка в страната и в нуждите на детето, при които е присъдена
предходната издръжка. От една страна настъпилите изменения на икономическа
обстановка в страната са намерили отражение в определения със закон минимален
размер на издръжка, за който съдът следи служебно и чийто размер при
предявяване на исковата молба възлиза на 152.50 лева. От друга страна несъмнено,
с оглед възрастта на детето /навършило 15 години/, е нараснала нуждата от средства
за образование, което е предпоставка и база за неговото пълноценно развитие,
поради което са необходими повече средства за учебни помагала и мероприятия,
както и от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от ежедневието на
дете от неговата възраст.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице
промяна в обстоятелствата, при които е бил определен размера на досегашната
издръжка, поради което само на това основание съдът приема, че предявеният иск
се явява доказан по основание.
Размерът на
издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, се определя от нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. С ПМС № 275/01.11.2019 г. е
определен праг на бедност за 2020 г. в размер на 363 лв. месечно. От този
размер нагоре следва да бъде определен размерът на издръжката за едно дете,
съобразно Конвенцията за правата на
детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е
посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето.
Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на
задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение
задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности,
във връзка с осигуряване на развитие на детето. Съдът намира, че постановлението
за определяне на праг на бедност, макар да не може да служи, като база за
определяне на количеството средства, нужни на едно дете, тъй като този
показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е минимума, необходим за едно
лице за физическото му оцеляване.
Възраженията на ответника за недължимост на
претендирания размер обосновани с твърденията за недоказаност на промени в
нуждите на детето, настоящият състав на ШРС намира за несъстоятелни – изминалия
период от предходното присъждане издръжката, когато детето не е било навършило
15 години, до иницииране на настоящото производство, е достатъчно да се приеме,
че са налице съществени промени в нуждите, а представеното доказателство за
наложен запор не е основание да се приеме, че ответникът е във финансова
невъзможност доколкото същият е в трудоспособна възраст и реализира един добър
доход от над 1000 лв. месечно. Съобразно задължителните разяснения в ППВС №
5/16.XI.1970 г., т. 11, обобщаващо практиката по въпросите на задълженията за
издръжка: „Възразяващият, че е в обективна невъзможност да дава издръжка, е
длъжен да установи причините извън неговата воля“. В процесния случай
доказателства за наличието на такива причини не са представени.
От приетите по делото писмени доказателства, се
установява че ответникът е трудоспособен и реализира доход, като е в състояние
да поеме по-висок от предходно определения размер издръжка. При това положение,
предвид възрастта на детето и неговите нужди, както и материалните възможности
на родителите, съдът намира, че за издръжката на детето е необходима минимум
сумата 400 лв. месечно, от която бащата, отчитайки, че няма задължения към
други лица, следва да плаща издръжка в размер на 250 лв., а останалата част,
ведно с непосредствените грижи, да се поеме от майката. Съдът намира, че
подобен размер на издръжка няма да представлява затруднение за ответника.
Увеличеният размер на издръжката следва да се дължи, считано от датата на
предявяване на иска – 22.01.2020 год..
С оглед изложеното съдът намира, че искът е частично основателен.
Относно разноските: При този изход на делото, съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за периодични платежи за
неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на
платежите за три години. В процесния случай в тежест на ответника следва да
бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен,
общо сумата 144 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи. Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, придружено с доказателства за действително реализирани такива под
формата платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер
на 400 лева, е основателно, поради което следва да бъде уважено, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
На основание 242, ал. 1 ГПК,
съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта
относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя
размера на постановената по ГД № 1195/2018 год., по описа на Районен съд - гр. Шумен издръжка, дължима от И.Д.И., с ЕГН ********** *** в полза на
непълнолетното дете В.И.Д. с ЕГН **********,
чрез
неговата майка и законен представител Н.В.Й.,
с ЕГН **********, като я увеличава от 150,00 лв. на 250,00
лв. (двеста и петдесет) лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 22.01.2020 год., с падеж - първо число на текущия
месец, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва при забава, до
настъпването на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК, като отхвърля иска до пълно предявения
размер от 300 лева.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.Д.И., с ЕГН **********,***, да плати в полза Н.В.Й., с ЕГН **********, разноски за платено възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат, в размер на 400.00 лв.(четиристотин лева), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.Д.И., с ЕГН **********,***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 144
лева (сто четиридесет и четири лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд, в двуседмичен срок от 09.06.2020 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен
съдия:……………….