РЕШЕНИЕ
№566
гр. Пловдив, 16.03.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в
открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при
секретаря К.Р.и участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа КАНД №3282/2020 година по описа на съда,
докладвано от съдия Вълчев, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.405 ал.4 от ЗСВ
Образувано
е по касационна жалба на П.Т.Г. ЕГН********** ***, на длъжност старши
разследващ полицай при РУ на МВР-Карлово, депозирана чрез адв.Т.С. против
Постановление №3381/14.12.2020г. на прокурор при Районна прокуратура- Карлово,
с което е оставена без уважение негова жалба и е оставено в сила Постановление от
07.12.2020г. по прокурорска преписка № 3381/2020г. на РП – Карлово за налагане
на осн. чл.405 ал.2 вр. ал.1 ЗСВ на административно наказание глоба в размер на
300.00 лева във връзка с неизпълнение на дадени му писмени указания с
постановление от 02.10.2020г. по прокурорска преписка №443/2019г на Районна
прокуратура-Карлово.
В
жалбата се излагат съображения за противоречие на обжалваното постановление с
материалния закон и издаването му при нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че с издаденото на основание чл.196 ал.1 т.1 и т.2 от НПК Постановление от
02.10.2020г. по преписка 443/2019г на РП-Карлово, даваща възможност на
наблюдаващия прокурор да организира наказателното производство със задължителни
писмени указания, не касае разпореждане от категорията на тези, за които е
предвидена санкция по реда на чл.405 ал.1 от ЗСВ. Сочи се, че атакуваното Постановление от
07.12.2020г. е необосновано по отношение на обстоятелствата, довели да налагане
на санкцията, така и относно размера на наложеното наказание глоба, който счита
за явно несправедлив. В съдебното заседание касатора се явява лично и с
процесуален представител адв.С., като поддържа жалбата и иска отмяна на
Постановлението от 07.12.2020г. по съображенията, изложени в нея. Претендира
разноски.
Ответната
Районна прокуратура Карлово, редовно призована, не се представлява и не взима
становище по жалбата.
Контролиращата
страна чрез участвалия Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение, намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде отхвърлена, а
издаденото Постановление като законосъборазно да бъде оставено в сила.
Касационният съд
констатира следното от фактическа страна:
От доказателствата
по делото се установява, че жалбоподателят е бил водещ разследването по ДП №
351/2019 г. по описа на РУ на МВР – Карлово /прокурорска преписка №443/2019г на
Районна прокуратура-Карлово/, образувано на 07.06.2019г. като производство по
общия ред. То се е водело срещу неустановено лице за престъпление по чл.323
ал.1 от НК, извършено на неустановена дата през периода м.декември 2018г-
2019г. в гр.Калофер обл.Пловдив. С Постановление от 24.09.2019г. на наблюдаващ
прокурор при Районна прокуратура-Карлово наказателното производство е била
прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК- деянието не е извършено или не
съставлява престъпление. След обжалване първоначално Постановлението е било
потвърдено с Определение №211/08.10.2019г по ЦНД №663/2019г на Районен
съд-Карлово, а в последствие е било отменено с Определение №1308 от
03.12.2019г., постановено по ВЧНД №2105/2019г по опис на Окръжен съд –Пловдив и
делото е върнато на Районна прокуратура-Карлово за изпълнение на дадените с
него указания по прилагане на закона. С Постановление от 11.12.2019г.
наблюдаващият прокурор е възложил
изпълнението им на РУ на МВР-Карлово, като жалбоподателят е бил
разследващият полицай. С Протокол от 02.01.2020г. е определен нов наблюдаващ
прокурор при Районна прокуратура- Карлово, който с писмо №443/03.02.20г. е дал
указания за доклад на производството, а с Постановление то 04.02.2020г. е дал
писмени указания във връзка с продължаване на процесуално – следствените
действия и е удължил срока за разследване с два месеца, считано от 11.02.20г.
На 20.02.2020г жалбоподателят е изпратил за проверка и доклад материалите от
досъдебното производство, като с Постановление от 26.02.2020г. наблюдаващият
прокурор е приел, че независимо от изпълнението на дадените до момента от него
писмени указания е налице непълнота относно събраните доказателства и е дал
задължителни указания в 7 точки за събиране на нови гласни доказателства по
следващ преразпит на вече разпитани свидетели. С писмо от 03.04.20г материалите
отново са били изпратени от разследващия полицай за пореден доклад на
наблюдаващия прокурор, който изготвил Искане до ръководителя на прокуратурата
за продължаване срока на разследване с два месеца. С Постановление от
08.04.2020г. районният прокурор на РП-Карлово е продължил срока за разследване
с два месеца, считано от 12.04.2020година, а в последствие по Искане на
наблюдаващият прокурор с Постановление от 08.06.2020г. с още два месеца, до
13.08.2020г.. С писмо №443 от 13.07.2020г. материалите са изискани отново за
доклад от наблюдаващия прокурор, който с Постановление от 28.07.2020г. е дал
поредните задължителни писмени указания за събиране на нови, допълнителни
гласни доказателства с преразпит на свидетели. Затова с Постановление от
03.08.2020г. Районен прокурор на РП-Карлово е удължил срока за разследване с
още два месеца, считано от 14.08.2020г.. В този срок с Писмо изх.№ЗМ-351 от
30.09.2020г. жалбоподателят е изпратил материалите, за да бъде извършен пореден
доклад на делото. С Постановление от 02.10.2020година наблюдаващият прокурор от
РП-Карлово е преценил, че е необходимо да бъдат събрани допълнителни гласни
доказателства, за което е дал писмени указания на основание чл.196 ал.1 т.2 от НПК за провеждане на очна ставка между разпитани на няколко пъти свидетели,
както и да се извърши доклад на делото след провеждането им в едномесечен срок.
Същевременно по искане на разследващия полицай и наблюдаващият прокурор с
Постановление от 14.10.2020г районният прокурор на РП-Карлово за пореден път е
продължил срока на разследването с два месеца. След пореден доклад с
Постановление от 02.11.2020г. наблюдаващия прокурор от РП –Карлово е дал
писмени указания на основание чл.196 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за незабавно
изпълнение на писмените указания, дадени с Постановление от 02.10.2020г. за
провеждане на очна ставка, организирането на която е започнало на 02.11.2020г с
призоваване по телефона на лица и тя е проведена на 09.11.2020г. от
жалбоподателят. С Писмо изх.№443 от 10.11.2020г наблюдаващият прокурор изискал
отново всички материали по досъдебното производство. Направил констатацията, че
е налице бездействие на разследващия полицай за период от един месец -от
02.10.2020г. до 02.11.2020г., когато е налице и неизпълнение на писмените
указания на прокурора, дадени с Постановление от 02.10.2020г., за което се е
наложило да укаже повторно изпълнението им с Постановление от 02.11.2020г,
когато е започнало и реалното им осъществяване, завършило на 09.11.2020г.. Затова
с Постановление от 11.11.2020г. отделил материали и образувал преписка
№3381/2020г. на РП-Карлово за извършено от П.Г. административно нарушение. На П.Г.
е указана възможността да даде писмени обяснения по случая, което той е сторил
в законовия срок с писмо рег.№ЗМ-351/12.11.2020година. Изискани са справки
относно това дали са налагани други наказания на жалбоподателят и каква е била
неговата служебна натовареност в този период, като е постъпил отговор от
18.11.2020г. на старши разследващ полица при РУ на МВР-Карлово, съгласно който
е водил разследване по общо 30 бр досъдебни производство, от които 6 бр
новообразувани- 5 броя бързи производство и
1 бр. ДПОР, както и писмо от 17.11.2020г на началник сектор „човешки
ресурси“ в ОД МВР-Пловдив за липса на дисциплинарни наказания. С постановление
от 07.12.2020г. по новообразувана преписка № 3381/2020г. на Г. е била наложена
глоба в размер на 300/триста/лева на осн. чл.
405, ал. 1 от ЗСВ. За да наложи административното наказание наблюдаващият
прокурор приел, че е налице неправомерно бездействие по изпълнение на дадените
писмени указания, липса на препятстващи причини за непровеждане на необходимите
следствени действия, както и данни за други подобни бездействия по посочени от
него досъдебни производства. Изложил мотиви и за размера на санкцията, като
приел, че в размер от 300 лева тя ще изпълни в целите на административното
наказание и преди всичко ще има превантивен ефект. Посочил, че неизпълнението в
срок неоснователно забавя приключването на провежданото предварително
производство. Недоволен от наложеното му наказание жалбоподателят го обжалвал в
седмодневен срок с жалба рег.№000-13407/08.12.20г.. С Постановление от
14.12.2020г. наблюдаващият прокурор обсъдил възраженията на лицето, но приети
за неоснователни, поради което Потвърдил постановлението за налагане на
административно наказание от 07.12.2020година.
По
делото са приложени Постановление за образуване на досъдебно производство,
Постановление за прекратяване на наказателното производство в едно с Определения
на съда по неговото обжалване, Протокол за определяне на наблюдаващ прокурор,
Постановления за даване указания по разследването, искания за продължаване
срока на разследването по ДП№ 351/2019 г. и постановления за продължаване на
срока на разследването, писма за изискване и изпращане материалите по
досъдебното производство, постановление за отделяне на материали и образуване
на преписка за налагане на административно наказание от 11.11.20г. Обяснение
във връзка с производство по налагане на административно наказание,
Постаонвление за налагане на административно наказание от 07.12.20г , жалба и
постановление от 04.12.20г за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
наложеното административно наказание.
При така
изяснената фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и обсъди
събраните писмени доказателства, касационният състав прие следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните за
това съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.
405, ал. 1 от ЗСВ, който не изпълни разпореждане на съдия, прокурор,
следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията, дадено по
съответния ред въз основа на този
закон, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание. Производството по чл.
405 от ЗСВ съдържа специални правила относно условията и реда, както за
налагане на наказания, така и относно начина на тяхното обжалване. Съгласно чл.
405, ал. 2 вр., ал.
1 от ЗСВ за неизпълнение на дадено въз основа на този закон
разпореждане от съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или
съдия по вписванията се налага глоба от 50 до 2000 лв. В нормата на чл.
405, ал. 3 от ЗСВ е предвиден ред за оспорване на глобата - пред наложилия
наказанието съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител или съдия
по вписванията въз основа на жалба на лицето, подадена в 7-дневен срок от съобщението,
който има правомощията да я отмени или измени. Най-сетне, съгласно чл. 405, ал. 4 от ЗСВ решението или
постановлението по жалбата подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Следователно,
цитираните норми на ЗСВ предвиждат особен ред, както с оглед органа,
компетентен да налага наказанието за конкретно нарушение, така и този, който
следва да извърши проверката, в различие от общата процедура по ЗАНН за
налагане на административното наказание от несъдебен орган. Поради тези
специфики на производството, препращането в чл. 405, ал. 4 от ЗСВ към обжалването по
ЗАНН се отнася единствено до правилата за касационното обжалване по чл.
63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, което означава, че обжалването се
осъществява по реда на глава
дванадесета от АПК пред административния съд, но на основанията по НПК. В
този смисъл е налице еднозначна съдебна практика на смесени петчленни състави
от съдии на ВКС и ВАС, изразена в определение № 119/18.07.2011 г. по ч. н. д. №
1192 на ВКС, определение № 173/07.12.2012 г. по ч. н. д. № 1896/2012 г. на ВКС,
определение № 22/07.04.2014 г. по адм. д. № 25/2014 г. на ВАС, определение №
20/27.03.2014 г. по адм. д. № 22/2014 г. на ВАС. Издаденото прокурорско
постановление е на основание чл. 199
от НПК и чл.
405 от ЗСВ. Съгласно разпоредбата на чл. 199
от НПК в досъдебното производство прокурорът и разследващите органи се
произнасят с постановления, а всяко постановление съдържа: данни за времето и
мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се
издава; мотиви; диспозитив и подпис на органа, който го издава. Следователно
посочената разпоредба касае начина на произнасяне на прокурора и акта с който
следва да стори това. По делото е налице Постановление от 02.10.20г., съдържащо
разпореждане на наблюдаващия прокурор за провеждане на очна ставка. Същото е
издадено на основание чл.196
ал.1 т.1 НПК, неизпълнение на което обаче липсва. В действителност с
Постановление от 14.10.2020година е продължен срока за разследване по досъдебното
производство с два месеца, считано от 14.10.2020г, т.е. до 14.12.2020година,
като в него е съобразено искането от 13.10.2020г. на наблюдаващият прокурор за
извършване на необходими процесуално – следствени действия по провеждане на
очна ставка между свидетели. Именно в този двумесечен срок е изпълнено и това
процесуално – следствено действие на 09.11.2020година. Безспорно,
неосъществяването му в срок до 02.11.2020г. не е довело до неоснователното
забавяне на производството. Още повече, че сам наблюдаващият прокурор е
преценил с искането си от 13.10.20202г до районният прокурор на РП-Карлово, че
необходимият срок за провеждане на това процесуално – следствено действие е два
месеца, а не един месец, като е посочил в обжалваното Постановление от 14.12.2020г..
Това обстоятелство не само не се отрича, но е залегнало в искането на наблюдаващият
прокурор от 13.10.2020г.. В последствие то не е взето в предвид и не е обсъдено
в Постановлението от 07.12.2020г., с което е наложено процесното наказание. Прави
впечатление, че в него едностранчиво е наблегнато единствено и само на
неизпълнение в едномесечен срок на указанията, дадени с Постановлението от
02.10.2020година. В същото обаче никъде не е посочен такъв срок от един месец
за провеждане на необходимите процесуално – следствени действия по провеждане
на очна ставка между разпитани свидетели. Единствено е посочен срок да се
докладва делото в едномесечен срок с изпълнени указания в цялост. В този срок е
провеждан такъв доклад, доколкото е изготвяно искане за продължаване на срока
на разследването с два месеца. В случаят е налице съществено противоречие между
направеното на 13.10.2020г. от искане, в което е посочена необходимост от
двумесечен срок за провеждане на това действие по разследването и приетото с Постановлението
от 07.12.2020г от наблюдаващият прокурор от РП-Карлово неизпълнение в
едномесечен срок на постановлението от 02.10.2020г. на дадени задължителни
писмени указания по реда на чл.
196, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК, чието неизпълнение е станало повод за това произнасяне и което в
действителност е било изпълнено в законовоустановения двумесечен срок за продължаване
на предварителното производство на 09.11.20202година. Налице е съществено
противоречие между приетите от наблюдаващият прокурор основания за налагане на
административно наказание и действително установените действия за провеждане на
разследването от жалбоподателя по посоченото наказателно производство, които
обосновават незаконосъобразност на наложената му санкция. В случаят относно
деянието, описано като неизпълнение писмените указания на прокурор, съдът
намира, че изложеното е общ извод, който обаче, за да обуслови административна
отговорност, следва да бъде изведен от конкретни фактически обстоятелства. По
тези съображения издаденото Постановление от 14.12.20202г., с което е
потвърдено Постановлението от 07.12.20202г на наблюдаващия прокурор при
РП-Карлово за налагане на административно наказание на жалбоподателят, следва
да бъде отменено. За периодите визирани в постановлението Г. е извършил активни
разследвания по други възложени му
досъдебни производство. Същевременно по процесното досъдебно производство са
били проведени почети всички необходими за разкриване на обективната истина
процесуално – следствени действия. Още повече, че то един път е било приключено
с Постановление за прекратяване на наказателното производство и при връщането
му са дадени ясни и конкретни указания какви необходими доказателства да бъдат
събрани. Ето защо допълнителните процесуално – следствени действия, при
проведени вече няколко разпита, назначаване и провеждане на експертизи, доклад
на делото, липса на основания да се повдигане обвинение на дадено лице,
изготвяне на искания за продължаване срока на разследването, вече касаят една
ангажираност на водещият разследването за срок, който да е съобразен с
Постановлението от 14.10.2020г за продължаване на срока с два месеца. В
действителност поне три пъти срокът на разследването е бил удължаван по
предложение на Г. и наблюдаващият прокурор, от което се прави извода, че т.
нар. забавяне е било законосъобразно, т. е било е прието от горестоящият в прокуратурата
орган за основателно изложеното в исканията, че като причина за забавянето на
разследването се явяват необходими доказателства, неизпълнението на което е
предизвикано от обективни трудности, а не от субективно неизпълнение на
дадените указания от водещият разследването жалбоподател. Следователно, по
време на законосъобразно продължения срок за извършване на
процесуално-следствени действия по делото, незаконосъобразно е изготвено
постановлението на наблюдаващия прокурор, с което на П.Г. е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лева, като по обективни причини жалбоподател е
бил възпрепятстван да извърши предстоящите следствени действия. По изложените
съображения Постановлението на наблюдаващият прокурор от РП-Карлово от
14.12.2020г за потвърждаване на Постановлението от 07.12.20202г. за наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева на П.Г. като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
По
отношение на направеното от жалбоподателят възражение, че в случая не се касае
за прокурорско разпореждане, "дадено по съответния ред въз основа на този закон",
както гласи чл.
405, ал. 1 от ЗСВ, а за разпореждане, постановено на основание чл.
196, ал. 1т. 1
и т. 2
от НПК, т.е. не е налице неизпълнение на разпореждане на прокурор по
смисъла на чл.
405, ал. 1 от ЗСВ, което
води до липсва осъществяване на елементите на фактическия състав на твърдяното
нарушение, както и основание за налагането на административно наказание, съдът
счита същото за неоснователно. Липсва друг процесуален ред, по който да се
ангажира административната отговорност за неизпълнение на дадените от прокурора разпореждания.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от
жалбоподателят, такива му се дължат от бюджета на органа, издал отменения акт
на основание чл. 143 ал.1 от АПК, вр. чл.63д ал.1 от ЗАНН. Съобразно представения
договор за правна защита и съдействие с №31434/07.01.2020г те се констатираха в
размер на 300 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение, което е в минимален
размер съобразно разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден
от горното и на основание чл. 405, ал. 4 от ЗСВ, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 14.12.2020г. на Районна
прокуратура- град Карлово по пр. пр. № 3381/2020г., с което е потвърдено
Постановление от 07.12.2020г. по прокурорска преписка № 3381/2020г. на РП –
Карлово за налагане на осн. чл.405 ал.2 вр. ал.1 ЗСВ на П.Т.Г. ЕГН********** ***
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева във връзка с
неизпълнение на дадени му писмени указания с постановление от 02.10.2020г. по
прокурорска преписка №443/2019г на Районна прокуратура-Карлово.
ОСЪЖДА Прокуратура на Р България да заплати на
П.Т.Г. ЕГН********** *** сумата от 300.00 /триста/ лева разноски по делото за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.