РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Ботевград, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Цв. Т.а А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т.а А. Гражданско дело №
20251810100122 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД и във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
и чл.19, ал.4 от ЗПК.
С Определение №350 от 23.04.2025г. по гр.д. № 122/2025г. по описа на РС-
Ботевград, което е влязло в сила на 17.05.2025г., е върната насрещна искова молба, подадена
от „Ф. Б.“ЕООД, обективирана в писмен отговор с вх.№ 2138 от 12.03.2025г.
Л. Я. Я. от с.Т., ул.Н.И.№*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от
САК моли да бъде прогласен по отношение на „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление: гр.С., р-н М., бул.А. М.№*,вх.*, ет.*, офис * за нищожен сключения между
тях Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1384420 от 17.09.2024г., тъй като
същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1,т.10
от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и съдържа
неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с
чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените разноски по делото, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.61/.
В с.з ищецът Л. Я. Я. от с.Т., чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК е депозирала
писмена молба с вх.№ 6304 от 11.07.2025г. през ЕПЕП с дата от 10.07.2025г., в която заявява,
че моли да бъде уважен иска, както и да се присъдят направените по делото разноски, в това
число и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът-„Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник юрк. Г. Г. е направила
възражения по иска и е представила писмен отговор с вх.№ 2138 от 12.03.2025г., изпратен по
куриер с дата от 10.03.2025г., в предвидения в закона срок.
Ответникът оспорва иска като излага подробни съображения в писмения отговор за
това, както следва:
1
Според ответника формирането на ГПР е императивно установено, като същият се
изчислява съгласно посочената в Приложение №1 към ЗПК формула, като законът не
поставя условие да бъде включена тази формула в договора за кредит, а само изчисленият
съгласно нейните правила ГПР, съответно сумата по договора за кредит, която потребителят
се задължава да заплати. Формулата за изчисление на ГПР включва като елементи при
изчисляване единствено главница, лихви, разходи по кредита, погасителни вноски.
Ответникът твърди, че сключването на договор за поръчителство с „М. Б.“(М.), не е
задължително условие при отпускане на кредита. Кредитодателят не само не е бил длъжен
да включи сумата, уговорена между потребителя и трето лице в договора за поръчителство,
в ГПР по кредита, но съгласно nap. 1 от ДР на ЗПК не е имал право на това. Тази сума не е
била известна на кредитодателя преди потребителят да избере именно М. Б. (М.) като
поръчител. В случай, че кредитът е обезпечен по друг начин, например чрез поръчителство
от физическо лице, то кредитодателят не би имал информация за размера на евентуално
възнаграждение, доколкото то се уговаря между потребителя и трето за кредитното
правоотношение лице, т.е. отново не отговаря на предпоставките за включване в общите
разходи по кредита по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК, а и с оглед житейската и правна
логика.
Ответникът заявява, че включване на клаузата за обезпечение чрез М. Б. (М.) в чл. 5
от Договора за кредит е следствие от направения от ищеца избор в рамките на
преддоговорните отношения между страните. Именно след този избор, е изготвен договора,
в чиито чл. 5 е отразен начина на обезпечаване задължението на ищеца. Ищецът е избрал да
кандидатства за кредит с опцията задължението му за връщане на отпуснатия кредит да бъде
обезпечена по определен начин, който избор е отразен в предложения му договор. Това обаче
не означава, че кредитодателят има информация относно условията, при които ищецът и
третото лице (поръчител), ще постигнат споразумение, съответно не е ясно уговореното
между тях възнаграждение.
Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от
кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитодателя, този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза
в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит. Посочената
разпоредба се обхваща именно услуги, предоставяни от трето лице М. Б. (М.), която е с
незадължителен характер по смисъла на закона.
Ответникът твърди, че кредитополучателят е уведомен за това свое задължение преди
да е взел решение за сключването на договора и може да направи свободна и самостоятелна
преценка дали е в състояние да изпълни това изискване на кредитополучателя или не. След
като кредитополучателят е уведомен предварително за това изискване на кредитора, той
разполага с достатъчно време да прецени, кое от обезпеченията може да предостави и с
оглед на предоставената му информация за дължимите суми, да сключи договора за кредит
съгласно своя избор.
Посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
2
не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута. Възнаграждението за предоставената от М. Б. (М.) услуга за гаранция, от своя
страна, не се включва в размера на ГПР, тъй като не е задължителна за сключването на
Договора за кредит. Твърденията на ищеца, че е бил принуден да сключи Договор за
гаранция с М. Б. не отговаря на обективната действителност.
Ответникът заявява, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е
задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите
на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите
от кредитора условия.
Според ответника индивидуалният избор на ищеца при заявяване на процесния
кредит е довел до включване в договора на задължение за обезпечаване на отпуснатата сума
чрез поръчителство от М. Б. (М.). Напълно невярно е твърдението, че договорът за кредит не
е можел да бъде сключен без обезпечаването му чрез поръчителство от горепосоченото
юридическо лице.
Не е налице и заобикаляне на закона, тъй като дължимото на трето лице
възнаграждение, не следва да се включи при изчисляване размера на ГПР. Моли да се
отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. ответникът „Ф. Б.“ЕООД, чрез пълномощник юрк.Г. Г. е депозирала писмена
молба с вх.№ 6195 от 08.07.2025г., изпратена по куриер с дата от 07.07.2025г., с която моли
да се отхвърли иска и евентуално, ако се присъжда адвокатско възнаграждение да се прецени
прекомерността на претендираното възнаграждение и съдът да го намали до справедлив и
обоснован размер. Моли да се присъдят разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.93/.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не спорят за това, че на 17.09.2024г. са сключили Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1384420.
Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.
Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 17.09.2024г. между „Ф.
Б.“ЕООД в качеството на кредитор и ищеца Л. Я. Я. в качеството на клиент е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1384420, по силата на който
кредиторът се е задължил да предостави на клиента паричен заем в размер на 4200лв., а
клиентът се е задължил да върне заетата сума в срок от 18 месеца на осемнадесет отделни
месечни погасителни вноски посочени в Погасителния план, който е неразделна част от
договора, при лихвен процент в размер на 23.33 % и ГПР в размер на 49.66%.
В чл. 5 от договора страните са уговорили, че кредитът е обезпечен с
поръчителство, предоставено от М. Б. в полза на кредитодателя, като одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/ с вх.№ 6123 от
07.07.2025г., изготвена от в.л. В. Л. Т., както и обясненията, дадени в открито съдебно
заседание от вещото лице Л., се установява, че по процесния договор за кредит, при който в
заем е предоставена сумата от 4200лв., следва да се върне главница от 4200лв., лихва в
раздмер на 1470лв. и възнаграждение за предоставяне на поръчителство в размер на 4452лв.
Годишният процент на разходите/ГПР/ по процесния договор за кредит, включвайки и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство от 4452лв. е в размер на 92.07%.
3
Основният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора/17.09.2024г./ е
3.54%.
С оглед на горното ГПР от 92.07% надвишава петкратния размер от 67.70%,
изчислен съгласно основния лихвен процент на БНБ от 3.54% + 10 пункта за просрочие или
/13.54 х 5 / към датата на сключване на договора на 17.09.2024г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният установителен иск за нищожност на договора за
предоставяне на кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във
връзка с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК, както съдържа
и неравноправни клаузи – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
е допустим, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални
предпоставки.
Разгледан по същество искът за признаване за установено по отношение на
ответника, че сключеният между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1384420 от 17.09.2024г. е нищожен поради противоречие със закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
/Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК, чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19,
ал.4 от ЗПК е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни
съображения:
Сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1384420 от 17.09.2024г. има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон
за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на
договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното
начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на
договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца
основания.
Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства – писмени и приетата ССчЕ, която съдът кредитира като компетентна и
обоснована, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание
за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за
да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.
В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.66%, а лихвен процент е 23.33%, но от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата
между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което
4
дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Уреденият в чл.138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията, по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл.138, ал.2, изр.1 от ЗЗД поръчителство
може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се
поръчителства /в случая договор за кредит/ е недействителен, то същият не може да породи
действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят /гаранта/. Доколкото се
касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за кредит сама по себе си не
води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не
би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно
правоотношение.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК , както и на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В случая възнаграждението от 4452лв. за поръчителство, свързано с договор за
кредит, по който е дадена сумата в размер на 4200лв., т.е. възнагражедението за
поръчителство е 106% от дадената в заем парична сума, което е доста обременително за
кредитополучателя. Именно затова процесният договор не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея
води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК. Тази норма от
една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга страна към
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор за
кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, без да
е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на ищеца. Оттук след като целия
договор за кредит се явява нищожен, то такава е и конкретната клауза за възнаграждение за
поръчителство, за да се обезпечи кредитът.
Следователно възнаграждението за поръчителство представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва
да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни разходи. Заплащането на този допълнителен разход по кредита води до
значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В тази
връзка е достатъчно да се посочи, че само възнаграждението за поръчителството, без
дължимата договорна лихва и другите разходи по кредита, оскъпява кредита с около 106%.
Като се прибави процентът на дължимата лихва и възнаграждението за поръчителство се
5
получава ГПР, който надхвърля петкратния размер на законната лихва, а това противоречи
на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съдът приема, че в представения договор за кредит е посочен процент на ГПР 49.66
%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК /годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин/. Този размер не надвишава максималния по чл.19, ал.4 от ЗПК/ Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България/. Този размер обаче както твърди ищеца, не
отразява действителния такъв, тъй като не включва посочения размер на възнаграждение за
поръчителство от 4452лв. и съгласно приетата ССчЕ се установи, че ГПР с включено
възнаграждение за поръчителство е в размер на 92.07%. Съобразно правилото на чл.19, ал.4
от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 67.70% от взетата сума,
а клаузи в договор, надвишаващи определените са нищожни – чл.19, ал.5 от ЗПК. Този извод
следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се
в &1,т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, което включва и възнаграждението за
поръчителство.
Според практиката на СЕС – Решение по дело С-686/19, в понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да
заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите,
които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.
Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с
възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния
процент на разходите, дори при законово установената граница.
6
При това положение се налага извод, че договорът за предоставяне на кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена
за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният договор е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тази хипотеза
съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност
на кредита.
Съгласно решение на СЕС, че „Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на
потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на
общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за признаване за установено по
отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1384420 от 17.09.2024г. е нищожен поради противоречие със
закона-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК,
чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК е основателен и следва да се уважи.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и приложените писмени доказателства -договор за правна
защита и съдействие се установява, че на ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради
което на адвокат Л. К. Б. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.“ № *, ет. *, офис
* се следва адвокатско възнаграждение в размер от 480лв. /четиристотин и осемдесет лева/
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА при съобразяване с фактическата и правна сложност на
разрешения правен спор.
Освен това ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса
в размер на 226.80лв. върху така уважения иск, както и сумата от 150лв. за платен депозит за
вещо лице, тъй като ищцата по реда на чл.83, ал.2 от ГПК с Определение № 80 от
28.01.2025г. е била освободена от внасяне на държавни такси и разноски по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Л. Я. Я. от с.Т., ул.Н.И.№*, с ЕГН:**********, чрез
пълномощник адв. Л. К. Б. от САК срещу „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н М., бул.А. М.№*,вх.*, ет.*, офис * ОБЯВЯВА за нищожен сключения
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1384420 от 17.09.2024г. между „Ф.
Б.“ЕООД като кредитор и Л. Я. Я. като кредитополучател, поради противоречие със закона-
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.22 от Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
М., бул.А. М.№*,вх.*, ет.*, офис * да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в
размер на 226.80лв./двеста двадесет и шест лева и 80 стотинки/ върху така уважения иск,
както да заплати и сумата от 150лв./сто и петдесет лева/ за платен депозит за вещо лице,
7
както да заплати и сумата от 5лв./пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата „Ф. Б.“ЕООД с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н М., бул.А. М.№*,вх.*, ет.*, офис * да
заплати на адвокат Л. К. Б. от САК, с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Т.“ № *, ет. *,
офис * сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
8