Решение по дело №44/2020 на Районен съд - Омуртаг

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 август 2020 г. (в сила от 4 ноември 2020 г.)
Съдия: Невяна Пейчева Захариева
Дело: 20203510200044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                          Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

№260003                                 28.08.2020 година                                гр. Омуртаг

                   

 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Районен  съд - Омуртаг

на двадесет и девети юни                          две хиляди и двадесета година

в  публично  заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА

секретар Стела Викторова

прокурор

като разгледа докладваното от председателя Невяна Захариева административно наказателно дело №44, по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Н.Г.С., с адрес: ***, против Наказателно постановление № 19-1292-001775 от 07.10.2019 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище. В жалбата е посочено, че атакуваното НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като са изложени съображения за съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се в жалбата, че не били представени и доказателства за одобрен тип средство за измерване, за първоначална и последваща проверка на същото. Наред с това в жалбата е изтъкнато и че не били представени доказателства, че на мястото на твърдяното нарушение е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, нито доказателства за това, че координатите на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, съответстват на координатите, на мястото, където е било поставено АТСС, както и ТТ данни и методически указания за работата на АТСС. Поради изложеното в жалбата се иска съда да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Л.И. *** и поддържат жалбата.

            Ответникът - ОДМВР – Търговище, редовно призован не изпраща представител по делото и не изразява становище.

            Районна прокуратура – Търговище, ТО - Омуртаг, редовно призована не изпраща представител по делото и не изразява становище по същото.

Съдът като прецени, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, и след като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административно - наказателната преписка АУАН серия Д, бл. № 794036, съставен на 19.09.2019 г. от мл. автокотрольор при ОДМВР – Търговище, е констатирано, че на 30.01.2019 г., около 15.30 ч., в с. ***, общ. А., обл. Т., по ул. ***, до № 9, в посока на движение към гр. С., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 350 ЦДИ 4 МАТИК“, с регистрационен № ****, собственост на Д.И.Д.  от гр. П., с превишена скорост, като при максимално допустима скорост за населеното място от 50 км/ч, се движел със 131 км/ч. Посочено, че скоростта била засечена, фиксирана и заснета с АТСС „ARH CAM S1“, с фабричен № 11743с4, че бил изготвен снимков материал № 19154, както и че бил отчетен толеранс на измерената скорост от – 4 км/ч и наказуемата скорост била установена на 127 км/ч. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 21, ал. 1 от ЗДП. В АУАН е отразено, че е иззет контролен талон № 4637121. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от жалбоподателя, като последният е посочил, че има възражения, но е изложил конкретни такива. Приложена е снимка от 30.01.2019 г., заснета в 15:30:53.1 часа, на която е заснет лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен № ****. Посочено е в описания снимков материал, че локацията е: с. ***, обл. Т., с GPS координати: 43.161847 26.120746, както и че максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 131 км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е направена снимката – 107 м. Налични са маркери в средата на страните на снимката, които се пресичат именно върху описания лек автомобил. Към материалите на административнонаказателната преписка са приложени декларации по чл. 188 от ЗДП – две от собственика на лекия автомобил и една от жалбоподателя. С първите две от тези декларации – от 31.03.2019 г. и от 02.08.2019 г., Д.И.Д., с адрес: ***, е декларирал в качеството му собственик на МПС с рег. № ****, че на 31.01.2019 г., в 15.30 ч. посоченото МПС е било управлявано от жалбоподателя. С втората от приложените декларации по чл. 188 от ЗДП жалбоподателят е декларирал, че на 31.01.2019 г., в 15.30 ч., е управлявал МПС с рег. № ****. Въз основа на описания по-горе АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-1292-001775 от 07.10.2019 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище, с което за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 950.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 12 контролни точки. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието му в АУАН. Като писмени доказателства по делото са приложени останалите документи от административнонаказателната преписка, а именно: покана до С. да се яви за съставяне на АУАН; писма, призовка, справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-515/14.08.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., ведно с приложение, Писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017 г. на Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения, Протокол за проверка № 74-С-ИСИ от 29.10.2018 г., Протокол от 30.01.2019 г., ведно със снимка на позицията на АТСС, Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Организационно-технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи. По делото като свидетели са разпитани Водената от жалбоподателя Д. Ж.  – С., както и както актсъставителя – св. С.С. и свидетеля по акта – св. Д.А.. Св. Д. Ж.  – С.  заявява, че с жалбоподателя са колеги и че на 19.09.2019 г. отишли в КАТ – Т., за да придвижат документи на техен клиент, при което на излизане от сградата униформен служител на КАТ казал на жалбоподателя, че има да му съставя АУАН и че с оглед на това следва да се качи на третия етаж. Свидетелката посочва, че се качила заедно с жалбоподателя на посочения етаж и че С. влязъл със служителя в един от кабинетите, а малко по-късно излязъл и ѝ казал, че са му казали да изчака. Свидетелката сочи, че след около 20 – 30 минути този служител отново повикал жалбоподателя, последният влязъл в кабинета и скоро след това излязъл, като ѝ казал, че акта бил готов и му го дали за подпис, както и че е вписал в АУАН, че има възражения. Свидетелите С. и А. заявяват, че АУАН бил съставен на жалбоподателя след като му била връчена покана по чл. 188 от ЗДП и след попълване на декларации от собственика на МПС и от С., че на съответния ден и час последният е управлявал автомобила, като св. С. уточнява, че АУАН бил съставен на база регистрирано с АТС нарушение в с. ***. Двамата свидетели сочат, че жалбоподателят е бил в сградата на сектор „Пътна полиция“ – Търговище, при съставянето на АУАНТ. Св. С. посочва, че помолил жалбоподателя да изчака отвън при самото попълване на графите в бланката, тъй като следвало да събере материалите и да извърши справка в информационна система и че след това го запознал с АУАН, дал му възможност да изложи възражения и му показал снимката заснета с АТС.

Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът намира жалбата за неоснователна. При разглеждане на АУАН и НП съдът не констатира нарушения на процесуалния и материалния закон. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения свързани със съставяне на АУАН. Последният е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН. Установи се по делото, че жалбоподателя е бил в сградата на Сектор „Пътна полиция“ /КАТ/ при ОДМВР – Търговище, при съставянето на АУАН, като актосъставителят го е уведомил, че ще му състави акта и му казал да изчака в коридора, пред кабинета му, през времето необходимо за техническата дейност по написване на акта. Установи се, че АУАН е бил редовно връчен на жалбоподателя и следователно му е била предоставена възможност да даде обяснения и да направи възражения, както при връчването на акта, така и допълнително в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Присъствието на нарушителя при съставянето на АУАН в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН е въведено с оглед осигуряване на възможност лицето да разбере какво нарушение е извършил и най-вече за да има възможност непосредствено при съставянето на акта да посочи своите възражения и даде обяснения. В конкретния случай на жалбоподателя е предоставена тази възможност преди връчването на АУАН, но С. не се е възползвал от правото си да направи конкретни възражения срещу акта. Представен му е и снимковия материал заснет с АТС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. НП е издадено от лице, снабдено със съответната материална компетентност за това. Приложени са заповеди на министъра на вътрешните работи, с едната от които са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДП и заповед която доказва компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. АУАН и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити, включително ясно и точно описание на нарушението, дата и място на извършването му и обстоятелствата, при които е извършено, приложени са и доказателства, които го потвърждават. Описанието на нарушението е достатъчно ясно и дава възможност на жалбоподателя да разбере за какво се ангажира административно наказателната му отговорност и да организира защитата си. Както АУАН, така и НП, са подписани и връчени на жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по постановяването им. Разгледано по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП редовно съставените актове по посочения закон имат доказателствена сила до доказване на противното. По посочените по-горе съображения съдът счита АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП за редовно съставен. От събраните по делото доказателства се доказа по несъмнен начин фактическата обстановка описана в акта и наказателното постановление. За доказване извършването на нарушението е приложена снимка 30.01.2019 г., заснета в 15:30:53.1 часа, на която е заснет лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен № ****. Посочено е в описания снимков материал, че локацията е: с. ***, обл. Т., с GPS координати: 43.161847 26.120746, както и че максимално допустимата скорост на движение е 50 км/ч, а засечената скорост 131 км/ч. Отразено е и разстоянието, от което е направена снимката – 107 м. Налични са маркери в средата на страните на снимката, които се пресичат именно върху описания лек автомобил. В АУАН и НП е отразена наказуемата скорост – 127 км/ч, определена след изваждане от измерената скорост на допустимата грешка при измерване на скоростта. Изложените в жалбата твърдения, че не били представени доказателства за одобрен тип средство за измерване, за първоначална и последваща проверка на същото, са несъстоятелни, тъй като към материалите на административнонаказателната преписка са приложени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., ведно с приложение и Писмо № АУ-000029-64140/11.12.2017 г. на Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, от които е видно, че преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, с фабричен № 11743с4, с която е установено нарушението, е преминала първоначална проверка и е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126. От приложения Протокол за проверка № 74-С-ИСИ от 29.10.2018 г., на Български институт по метрология, Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения“, се установява, че описаната по-горе система е преминала необходимата последваща проверка. Несъстоятелни са и изложените в жалбата съображения, че не били представени доказателства, че на мястото на твърдяното нарушение е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта до 50 км/ч, нито доказателства за това, че координатите на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, съответстват на координатите, на мястото, където е било поставено АТСС, както и ТТ данни и методически указания за работата на АТСС. С приложените по делото Организационно-технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта“, утвърдени със Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. на министъра на вътрешните работи, ясно е уредена организацията и технологията на работа с тези уреди. Приложен е Протокол използване на АТСС от 30.01.2019 г., ведно със снимка на техническото средство, на която ясно е видно позиционирането му. В цитирания протокол са отразени всички данни за техническото средство, датата на използването му, мястото на контрол – с. ***, ул. *** до № 9, посока В. - С., максимално разрешената скорост, началния и крайния час на осъществяването на контрол, брой часове, номерата на първото и последно изображения, брой установени нарушения и др. От данните отразени в протокола и снимковия материал към него се установява, че нарушението е извършено в населено място. Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДП, регламентира ясно и точно максимално разрешената скорост на движение в населено място, извън населено място, по магистрала и скоростен път за различните категории ППС, като за такива от категория В, в която попада управляваното от жалбоподателката МПС, максимално разрешената скорост в населено място е 50 км/ч. Следователно нарушената законова разпоредба е правилно определена. От приложението към цитираното по-горе удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява, че маркерите в средата на страните на изображението показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. Това обстоятелство, както и на факта, че АТС, с което е установено нарушението е с вградено разпознаване на номера обосновават категоричен извод, че техническото средство е отчело именно скоростта на движение на лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен № ****, заснет на приложена снимка. Изложеното води до извод за спазване на изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. От приложените декларации по чл. 188 от ЗДП по безспорен начин се установява, че именно жалбоподателят е управлявал МПС с рег. № ****, на 30.01.2019 г., в 15.30 ч. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираното в акта и санкционирано с НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят реализирането на административно – наказателната отговорност на дееца са следните: първо – нарушителят да е извършил деянието, т. е. да е установен факта на нарушението, второ – идентифициране на дееца и трето - деянието да е извършено виновно. В настоящото производство се събраха достатъчно доказателства, че жалбоподателят виновно е извършил конкретно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДП. Няма разминавания в имената и другите данни, които индивидуализират субекта на извършената проверка в лицето на жалбоподателя. Размерът на наложеното наказание глоба е определен съобразно регламентирания такъв в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, който предвижда конкретен размер на наказанието, а не минимален и максимален размер на санкцията. С оглед изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и счита, че като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1292-001775 от 07.10.2019 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Търговище, с което за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на Н.Г.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДП, са наложени административни наказания глоба в размер на 950.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца и на основание Наредба № Із-2539/04.02.2013 г. на МВР, са му отнети 12 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА