№ 203
гр. Сливен, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20252230200802 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от адв. И. С. от АК – Стара
Загора, в качеството й на процесуален представител на „Е.А. 05“ ЕООД – с. М., общ.
Сливен с ЕИК *****, представлявано от управителя П.Б., против НП № 39-121-24 от
02.06.2025 год., издадено от за Директор на Регионалната инспекция по околната среда
и водите (РИОСВ) – Стара Загора, оправомощен със Заповед № РД-08-131/03.08.2023
год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000,00 лева на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б.
„б“ от Закона за водите.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, моли да се отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно и претендира разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно
постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата, счита процесното НП за законосъобразно и моли съда да постанови решение,
с което да потвърди издаденото НП.
РП – Сливен, надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.09.2024 год. била извършена проверка Стопански двор в с. М., общ.
Сливен от служители на РИОСВ – Стара Загора, заедно с експерти от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ и от Регионална лаборатория – Стара Загора
във връзка с писмо на ТД НС Сливен за замърсяване на отводнителен канал -
Мечкаревски азмак, вливащ се в р. Тунджа. При проверката бил извършен оглед на
канала в участъка на канала от силозите на „Е.А. 05“ ЕООД, на 20 м. след моста на
главния път М.-С.. Било установено, че в този участък имало застояла вода, а в другите
участъци е видимо сух. Установено било, че дружеството „Е.А. 05“ ЕООД е
собственик на част от стопанския двор, в която имало три броя силози за зърно, които
били пълни по данни на дружеството, ремонтна работилница и офиси; както и че на
площадката имало разположени цехове за млекопреработка на „Е.А. Й.Б.“ ЕООД, цех
за бутилиране на зехтин и цех за производство на пластмасови чашки на „П.“ ЕООД.
Установено било, че мандрата на „Е.А. Й.Б.“ ЕООД работела през ден със собствен
продукт – мляко и произвеждали сирене и кашкавал. При проверката било
констатирано, че в канала „Мечкаревски азмак“ имало заустени два броя етернитови
тръби с приблизителен диаметър 250 мм. При проверката било установено, че едната
тръба била разположена под силозите /преминаваща подземно под пътя/ при
координати 42⁰35'23,54" и 26⁰16'34,99" се зауства в канал „Мечкаревски азмак“;
същата преминавала под площадката на силозите; както и че при проверката била
взета 1 брой водна проба отпадъчна вода, като на място била измерена активна
реакция 7,45. По данни на дружеството под площадката преминавал водопровода на с.
М. и в момента имало теч. Било установено, че вътре в площадката имало изградени 2
ревизионни шахти; както и че в момента на проверката имало изтичане на вода от
последната шахта в канал „Мечкаревски азмак“. При проверката било установено, че
втората етернитова тръба заустена в „Мечкаревски азмак“ при координати
42⁰35'23,86" и 26⁰16'36,64" била разположена под ремонтната работилница на „Е.А.
05“ ЕООД; както и че отвън на работилницата били изведени пластмасови тръби,
които влизали в земята и по данни на представителя на дружеството заустват в
подземно изградена септична яма, покрита с бетонова плоча; както и че по техни
данни там се отвеждали отпадъчните води от мивката и тоалетната на работилницата.
При проверката било установено, че между силозите и ремонтната работилница имало
изградена бетонова площадка за измиване и пълнене на бидони, на която била
изградена шахта, която се зауства, чрез етернитовата тръба в канал „Мечкаревски
азмак“ при координати 42⁰35'23,86" и 26⁰16'36,64". При проверката било установено
още, че на площадката на „Е.А. 05“ ЕООД имало разположени четири броя септични
ями; както и че дружеството разполагало със собствена цистерна – 12 куб.м., с която
извършвали почистване на септичните ями, като утайките и отпадъчните води се
2
предавали за пречистване в ПСОВ Сливен, съгласно договор № РД 04-65/05.01.2023
год. с „ВиК Сливен“ ООД. При извършване на проверката мандрата не работела, като
имало изградена бетонна яма /вкопана/ за събиране на отпадъчните води. За
резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 012790/17.09.2024
год. (л. 21-23 от делото).
На 02.12.2024 год. бил съставен АУАН № 121/02.12.2014 год. против „Е.А. 05“
ЕООД - с. М., общ. Сливен, за това че на 17.09.2024 год. била извършена проверка,
обективирана в Констативен протокол № 012790/17.09.2024 год. във връзка с писмо на
ТД НС Сливен за системно замърсяване на р. Мечкаревски азмак в **********. В акта
било отразено, че при извършената проверка на място бил направен обход на река
Мечкаревски азмак, при който се констатирало наличие на два броя етернитови тръби,
заустени в реката, както и че тръбите отвеждали отпадъчните води от стопанския двор
на с. М. в реката, като едната тръба преминавала подземно до силозите (разположени
в стопанския двор), пресичала обслужващия път и се зауства в реката при географски
координати 42⁰35′23,54′′ и Е-26⁰16′34,99′′, а втората тръба преминавала подземно под
работилница (разположена в стопанския двор), пресичала обслужващия път и се
зауства в реката при географски координати 42⁰35′23,86′′ и Е-26⁰16′36,64′′. В акта
било отразено, че при проверката се установило, че и от двете тръби имало
изтичане/заустване на отпадъчни води в р. Мечкаревски азмак. В акта било посочено,
че от Регионална лаборатория – Стара Загора към Изпълнителна агенция по околната
среда (ИАОС) били взети два броя проби отпадъчна вода от двете тръби преди
заустване в р. Мечкаревски азмак. В акта било отразено, че измерените показатели
били съгласно Приложение № 5 към чл. 16, ал. 1, т. 11.4 от Наредба № 6/09.11.2000
год. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в
отпадъчните води, зауствани във водни обекти, описани в акта както следва:
Проба № 1 (5529вд) – отпадъчна вода от брегово заустване при географски
координати 42⁰35′23,86′′ и Е-26⁰16′36,64′′ - Протоколи от изпитване на отпадъчни води
№ 12-1747/03.10.2024 год. и № 12-1748/03.10.2024 год. на Регионална лаборатория –
Стара Загора към ИАОС.
- Активна реакция (pH) – 7,1 при Емисионна норма – от 6,0 до 9,0
- Неразтворени вещества – 402 мг/л при Емисионна норма – 50 мг/л.
- ХПК – 1300 мг/л при Емисионна норма – 250 мг/л.
- БПК₅ - 429 мг/л при Емисионна норма – 50 мг/л.
- Общ азот - 123 мг/л при Емисионна норма – 10 мг/л.
- Общ фосфор – 17,2 мг/л при Емисионна норма – 2,0 мг/л.
- Мазнини – 30,7 мг/л.
Проба № 2 (5530вд) – отпадъчна вода от брегово заустване при географски
3
координати 42⁰35′23,54′′ и Е-26⁰16′34,99′′ - Протоколи от изпитване на отпадъчни води
№ 12-1747/03.10.2024 год. и № 12-1748/03.10.2024 год. на Регионална лаборатория –
Стара Загора към ИАОС.
- Активна реакция (pH) – 7,4 при Емисионна норма – от 6,0 до 9,0
- Неразтворени вещества – 14 мг/л при Емисионна норма – 50 мг/л.
- ХПК – 12 мг/л при Емисионна норма – 250 мг/л.
- БПК₅ - 4,7 мг/л при Емисионна норма – 50 мг/л.
- Общ азот - 1,2 мг/л при Емисионна норма – 10 мг/л.
- Общ фосфор – 0,38 мг/л при Емисионна норма – 2,0 мг/л.
- Мазнини – 0 мг/л.
В акта било отразено, че стопанският двор в описаните участъци се стопанисвал
от „Е.А. 05“ ЕООД с. М., като дружеството нямало издадено разрешително по реда на
Закона за водите за заустване на отпадъчни и дъждовни води в р. Мечкаревски азмак,
с. М.. В акта било посочено, че административното нарушение било извършено в с.
М., общ. Сливен, обл. Сливен на 17.09.2024 год., датата на извършената проверка,
съгласно Констативен протокол № 012790/17.09.2024 год. и било установено на
03.10.2024 год. (Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-1747/03.10.2024 год.
и Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-1748/03.10.2024 год. на Регионална
лаборатория – Стара Загора към ИАОС). В акта било посочено още, че дружеството е
нарушило разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите – зауства
отпадъчни води в повърхностен воден обект – р. Мечкаревски азмак, с. М., при
географски координати N 42⁰35′23,86′′ и Е-26⁰16′36,64′′ и N 42⁰35′23,54′′ и Е-
26⁰16′34,99′′, без издадено разрешително. В акта било отразено, че същият е съставен в
отсъствие на нарушителя, неявил се след надлежна покана, получена на 27.11.2024
год. В акта било написано ръкописно, „Не съм нарушител и ви изпращам възражение“
(л.13-14 от делото).
Актът бил изпратен за предявяване до дружеството с писмо изх. № КОС-06-
6753 (1)/03.12.2024 год. по описа на РИОСВ – Стара Загора (л. 15 от делото).
На 16.12.2024 год. с придружително писмо подписано от С.Д. актът бил върнат
в РИОСВ – Стара Загора (л. 12 от делото).
На 16.12.2024 год. в РИОСВ – Стара Загора постъпило възражение от
управителя на дружеството против съставения АУАН, в което било отразено, че
бившия стопански двор се ползвал от няколко дружества с различен предмет на
дейност; че подземната система с тръби била изградена преди повече от 50 години,
когато районът бил държавна собственост и там се вливали потоци от множество
дружества; че дружеството не извършвало дейност, за която да е необходимо ползване
на вода; както и че по време на проверката не бил установен източникът и механизмът
4
на замърсяване и от страна на РОИСВ – Стара Загора не поискали да се обследват и
проверят и другите субекти, които имат включвания в проверяваната система, особено
на тези разположени непосредствено до мястото на заустване, вместо това бил
съставен АУАН. Отразено било във възражението, че на основание чл. 54 от ЗАНН
следвало да бъде прекратено образуваното административнонаказателно производство,
респ. да бъде приложена разпоредбата чл. 28 от ЗАНН (л. 11 от делото).
Въз основа на АУАН било издадено процесното НП № 39-121-24 от 02.06.2025
год., издадено от за Директор на РИОСВ – Стара Загора, оправомощен със Заповед №
РД-08-131/03.08.2023 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Закона за водите било
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5000,00
лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. В НП било отразено, че в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения от страна на
нарушителя срещу съставения АУАН № 121/02.12.2024 год. Посочено било, че не са
налице основания за прилагане на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН. НП било изпратено за
връчване с писмо изх.№ КОС-06-6753 (4)/02.06.2025 год. по описа на РИОСВ – Стара
Загора, като същото било получено на 09.06.2025 год., видно от обратна разписка (л. 7-
10 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна.
В с.з. процесуалният представител оспорва фактическата обстановка в
съставения АУАН и в издаденото НП, като твърди, че същата не се подкрепя от
събраните по делото доказателства.
Съдът намира възраженията за основателни.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че служители на
служители на РИОСВ – Стара Загора, заедно с експерти от Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“ и от Регионална лаборатория – Стара Загора са
извършили проверка на обект – Стопански двор в с. М., общ. Сливен, както и че към
момента на проверката в канала „Мечкаревски азмак“ имало заустени два броя
етернитови тръби при координати 42⁰35'23,54" и 26⁰16'34,99" и при координати
42⁰35'23,86" и 26⁰16'36,64" без издадено разрешително. Не се установи обаче, че
именно жалбоподателят „Е.А. 05“ ЕООД – с. М., общ. Сливен е нарушил разпоредбата
5
на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за водите - зауства отпадъчни води в
повърхностен воден обект без издадено разрешително.
От съставения Констативен протокол № 012790/17.09.2024 год. при
извършената проверка е видно, че дружеството е собственик на част от Стопанския
двор в с. М., общ. Сливен, в която имало три броя силози за зърно, ремонтна
работилница и офиси. В същото време, видно от показанията на актосъставителя, не е
установена в тях производствена дейност, която да генерира отпадъчна вода. Освен
това безспорно се установява, че в същия стопански двор имало разположени цехове
за млекопреработка на „Е.А. Й.Б.“ ЕООД, цех за бутилиране на зехтин и цех за
производство на пластмасови чашки на „П.“ ЕООД, чиято дейност не е била проверена
от служителите на РИОСВ – Стара Загора и актът бил съставен на жалбоподателя,
според показанията на актосъставителя, защото неговият имот бил последният, който
граничи към пътя, под който минавали тръбите. С оглед гореизложеното съдът намира,
че действително е налице нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б” от Закона за водите,
тъй като при проверката е констатирано заустване на отпадъчни води в повърхностен
воден обект – р. Мечкаревски азмак, с. М., при географски координати N 42⁰35′23,86′′
и Е-26⁰16′36,64′′ и N 42⁰35′23,54′′ и Е-26⁰16′34,99′′, без издадено разрешително, но
липсват доказателства, че това нарушение е извършено от „Е.А. 05“ ЕООД – с. М.,
общ. Сливен.
Освен това съдът констатира, че в съставения Констативен протокол №
012790/17.09.2024 год. изрично е посочено, че била взета 1 брой водна проба
отпадъчна вода от тръбата, която била разположена под силозите /преминаваща
подземно под пътя/ при координати 42⁰35'23,54" и 26⁰16'34,99". Същевременно в
съставения акт, в който е описана проверката въз основа на съставения констативен
протокол е посочено, че от Регионална лаборатория – Стара Загора към ИАОС били
взети два броя проби отпадъчна вода от двете тръби преди заустване в р. Мечкаревски
азмак, каквито данни няма посочени в съставения Констативен протокол №
012790/17.09.2024 год. С оглед на така констатираното от съда противоречие между
съставения по време на проверката Констативен протокол № 012790/17.09.2024 год. и
съставения по-късно АУАН, възниква съмнение относно това в кой момент и от къде е
взета втората посочена в АУАН проба.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само
върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за
отмяна на наказателното постановление. В настоящия случай не се доказа, че именно
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Закона за
водите и при тази неустановеност въобще на извършване на административно
нарушение от същия, наложеното наказание е неоснователно и следва да се отмени
6
атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
Освен това за пълнота следва да се отбележи, че в хода на административното
производство са допуснати и процесуални нарушения. В АУАН следва съгласно
разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, респ. в НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН да се съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния
случай в акта като датата на извършване на нарушението, а е посочена датата
17.09.2024 год., на която дата е извършена проверката, а нарушението било установено
на 03.10.2024 год., на която дата са издадени протоколите за изпитване на отпадъчните
води. Следователно в акта не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН,
поради и което е налице неяснота относно това кога и при какви обстоятелства е
извършено същото. Още повече, че видно от показанията на свид. С.Д. процесните
тръби са построени преди 1989 год., т.е преди дружеството да стане собственик на
част от Стопанския двор в с. М., общ. Сливен. В този смисъл са и показанията на
актосъставителя, че според нея тези тръби са старо съоръжение, защото пътят бил
видимо стар, а не били прясно полагани.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва
да се съдържат в АУАН и е недопустимо изясняването на тези обстоятелства – датата
на извършване на нарушението, и начина на неговото осъществяване, едва в хода на
въззивното производство. Това е така, защото АУАН поставя началото на
административнонаказателното производство и нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение е извършил. Всички
останали гласни и писмени доказателства могат да бъдат единствено доказателства в
подкрепа на съдържащите се в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да
може да организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай това процесуално
нарушение не е от категорията нарушения в акта, които могат да се преодолеят по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в
последващ стадий на административнонаказателното производство. Същевременно
обаче, то се съдържа и в наказателното постановление, тъй като в него по същия начин
липсва дата на извършване на нарушението, т.е. изчерпателно фактическо описание на
нарушението, както и обстоятелствата при които е било извършено. Поради това, така
издаденото наказателно постановление е съставено в нарушение на разпоредбите на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което от своя страна също представлява съществено
процесуално нарушение. Липсата на изчерпателно фактическо описание на
нарушението, както и обстоятелствата при които е било извършено, води до
незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като се нарушава правото на
7
жалбоподателя да знае основанието за наложеното му наказание и да организира
спрямо това адекватно своята защита.
Следва да се отбележи, че освен че е изрично предвиден като задължителен
реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е
определящо както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така
и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно.
При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да
осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от
нарушителя, а съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗАНН когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската
администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване; както
и че актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се
връща незабавно. Следователно в настоящия случай не е спазена разпоредбата на чл.
43, ал. 4 от ЗАНН, за надлежно предявяване и подписване на акта, тъй като същият е
изпратен директно на жалбоподателя, а не чрез общинската администрация. Следва да
се отбележи, че върху акта липсва отбелязване за дата и подпис на нарушителя, има
поставен ръкописен текст и подпис, без да е ясно кое е лицето, което го е написало,
както и подпис за получаване на препис от акта, отново без отбелязване кое е лицето,
което го е получило. Констатираното от съда нарушение на процесуалните правила е
от категорията на съществените, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба наказателно постановление се издава
и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. С
израза „нередовност в акта” законодателят е предвидил нередовност в съдържанието
на акта, но не и нередовност в процедурата по съставянето, предявяването и
подписването му, каквато безспорно е налице в настоящия случай. Следователно след
като съставеният акт не е бил предявен и подписан от нарушителя по надлежния ред е
следвало административнонаказващият орган на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН да го
върне веднага на актосъставителя, а не да издава НП. Неспазването на процедурата по
съставяне на акта води до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и същото следва да бъде отменено.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
8
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л. 34 от делото)
разноските са в размер на 1000,00 лева, като до приключване на съдебното дирене
насрещната страна не е направила искане да бъде присъден по - нисък размер на
разноските, поради което съдът следва да ги присъди в претендирания размер.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно № 39-121-24 от 02.06.2025 год., издадено от за
Директор на РИОСВ – Стара Загора, оправомощен със Заповед № РД-08-
131/03.08.2023 год. на Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на „Е.А. 05“
ЕООД – с. М., общ. Сливен с ЕИК *****, представлявано от управителя П.Б., е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 5 000,00
лева на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за нарушение на чл. 46, ал. 1,
т. 3, б. „б“ от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РИОСВ – Стара Загора да заплати в полза на „Е.А. 05“ ЕООД – с.
М., общ. Сливен с ЕИК *****, представлявано от управителя П.Б., разноски в размер
на 1000,00 (хиляда) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9