№ 37755
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110139612 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от М. В. С. срещу „Г.М.“ ООД.
Ответникът, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК, не е депозирал в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Ищецът е представил с исковата молба относими и необходими писмени доказателства,
чието приемане е допустимо, като доказателствената им стойност подлежи на изследване по
същество на спора.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
1
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2025 г. от
11:25 часа, за което страните да бъдат призовани.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
проектът на доклада по делото.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
в размер на 2969 лева, представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода
от м.08.2022 г. до м.09.2022 г.
Ищецът М. В. С. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на трудов договор № 208 от 06.04.2020 г., по което заемал длъжността
„търговски сътрудник“, като същото било прекратено по негова инициатива, считано от
01.11.2022 г. Сочи, че работодателят не му изплатил трудови възнаграждения за периода от
м.08.2022 г. до м.09.2022 г. По така изложените съображения предявява разглеждания иск,
като моли същият да бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът „Г.М.“ ООД, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал
в законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд,
както и размера на уговореното трудово възнаграждение.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2