№ 945
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501208 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Д. В. С. срещу
решение № 703/07.02.2024г. на СГС, ГО, 3 състав, постановено по гр.д. №
7627/21г., с което са уважени искове по чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че неправилно са уважени исковете. В
нотариалния акт за дарение погрешно е изписан административния адрес на
недвижимия имот, като вместо цифрата 5 е изписана буквата „Б“, но в него са
посочени границите на имота. Приложени са доказателства, от които става
ясно, кой точно е имота и го определят. По делото не са представени
доказателства за получавани наем и не е установен безспорно размера на
получените през търсения период суми. Имотът не се отдавал постоянно под
наем.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител Е. П.-Ц. оспорва жалбата. Излага доводи за нейната
1
неоснователност.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.30, ал.3 от ЗС,
както и при условията на евентуалност иск по чл.30, ал.2 от ЗН и чл.30, ал.3 от
ЗС. В исковата молба ищецът Е. П.-Ц. твърди, че е дъщеря на Ф. Г. П.,
починала на 12.06.2014г. Има и брат В. П.. Тя живее във Франция от 1981г.,
но е поддържала близки отношения с майка си. На 07.05.2014г. е установила,
че с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 21.09.2006г. Ф. П. е
дарила на ответника Д. С. 4/6 ид.ч. от апартамент № 10, намиращ се на
бившия булевард ***. Ищецът твърди, че дарителят не е била собственик на
имот на този адрес, а на № ***. Затова счита, че дарението е нищожно,
защото има невъзможен предмет. Ищецът поддържа, че ответникът и баща й
отдават под наем процесният апартамент от септември 2014г. и получават
месечен наем. Поради което претендира да й бъде заплатено обезщетение.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът за дарение не е
нищожен, твърди, че с извършеното дарение е накърнена нейната запазена
част като наследник. Затова моли съда да прогласи нищожността на договора
за дарение по нот. акт № 54/21.09.2006г., да осъди ответника Д. С. да й
заплати половината от наема за периода от месец септември 2014г. до месец
март 2023г. в размер на 11 436 лв. При условията на евентуалност моли да
възстанови запазената й част на основание чл.30, ал.2 от ЗН, както и да осъди
ответника да й заплати сумата от 8 920, 47лв., представляваща реализиран
наем за същия период. Претендира разноски.
В депозиран в срок писмен отговор ответникът Д. С. оспорва
предявените искове. Счита, че договорът за дарение не е нищожен поради
невъзможен предмет. В нотариалния акт е допусната техническа грешка при
изписване на номера на административния адрес на дарения имот, вместо №
*** е изписано № ***. Твърди, че имотът не е отдаван постоянно под наем.
Бащата на ответника е канил ищеца да отдават имота под наем, но тя е
отказвала. Счита, че искът за възстановяване на запазената й част би бил
основателен, но не в размера, посочен в исковата молба.
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници №
2
3167/17.06.2014г. е, че Ф. Г. П. е починала на 12.06.2014г. и е оставила като
законни наследници две деца- В. Й. П. и Е. Й. П.-Ц..
Няма спор, че с договор за продажба на недвижим имот по реда на НДИ
от 21.12.2984г. Й. И. П. е придобил ап. № **, находящ се в *** № ***,
състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения със застроена
площ от 57, 96 кв.м., с прилежащото му избено помещение № 12 с площ от 6,
49 кв.м. и с 1, 903 % ид.ч. от правото на строеж върху мястото.
Безспорно е, че с нот. акт № 54/21.09.2006г. Ф. П. е дарила на Д. С. 4/6
ид.ч. от ап.10, находящ се в гр. София.
С решение № 143/07.10.2014г. ищецът Е. П. е приела под опис
наследството, оставено от Ф. П..
Прието за безспорно и ненуждаещо от доказване е обстоятелството, че
към датата на смъртта на общия наследодател Ф. П. нейна собственост е била
1/5 ид.ч. от имотите по решение № 5005 и № 5006 на ПК- гр. Кочеринова,
както и че други имоти не са били включени в наследствената маса към този
момент.
Във връзка с твърденията в исковата молба са представени писмени
доказателства.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил писмени
доказателства, които са приети по делото.
По делото е прието удостоверение за наследници на Г. М. Г., решения на
поземлена комисия във връзка с формиране на наследствена маса.
За процесния имот е издадена схема от АГКК и извадка от
кадастралния регистър на недвижими имоти.
В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд е прието
заключение на техническа експертиза, която е дала пазарна цена на ап.10 към
21.09.2006г. – 88 000лв. и на 1/5 ид.ч. от земеделските земи- 2 120лв. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
Допуснато е заключение на счетоводна експертиза, която е посочила за
процесния период какъв е наема за 4/6 ид.ч. от апартамента и за 2/3от 4/6
3
ид.ч. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и
неоспорено от страните.
По реда на чл.176 от ГПК ищецът е заявила, че е получила превод от
брат си на 05.09.2023г. от 141 евро.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х. познава страните по делото. Той е съсед в блока.
Познавал е й Ф. П.. Посочва адреса, на който се намира процесния
апартамент, както и кога Вл. П. го е отдавал под наем. Описва състоянието
на имота.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите , които излага.
При така събраните доказателства съдът е уважил иска по чл.26, ал.2,
пр.1 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Пред въззивния съд служебно е допусната техническа експертиза за
оценка на имотите, оставени в наследство от Ф. П. към датата на извършване
на дарението и към откриване на наследството. В съдебно заседание вещото
лице е допълнило заключението си.
Съдът приема експертизата като компетентна, безпристрастна и
неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, чл.30, ал.3 от ЗС и при условията на евентуалност
по чл.30, ал.2 от ЗС и чл.30, ал.3 от ЗС.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.
4
Активно материално и процесуално легитимирани да предявят иск за
нищожност на договор са страните по него, а при наличието на правен
интерес и трето лице, ако от това в неговата правна сфера ще произтекат
правни последици. Ищецът Е. Ц. има интерес от предявяването на този иск
доколкото прогласяването за нищожен на договор за дарение, материализиран
в нот. акт № 54/21.09.2006г., ще доведе до възстановяване на правата й, които
тя има върху недвижимия имот.
Пасивно легитимирани по иска са страните по сделката, в случая
ответникът Д. С.. Дарителят е починал.
Нищожността на договорите е уредена с императивна
материалноправна норма- чл.26 от ЗЗД. Тя е най- тежкият порок, който може
да ги засегне като при наличието на основание за нищожност, сделката не
поражда правни последици изначално. Съгласно ТР № 3/28.06.2016г. на
ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.26 от ЗЗД включва две групи основания за
нищожност: в първата алинея са уредени несъвместимостта на резултата от
сделката с правния ред, включително, когато резултатът се постига със
законни средства и несъвместимостта на резултата от сделката с добрите
нрави, включително договорите върху неоткрити наследства; във втората
алинея са уредени пороците, свързани с отделни елементи на сделката.
Основанията за нищожност систематизирани в чл. 26, ал. 2 ЗЗД визират
съставомерността на сделката. Основанията, свързани с отделните елементи
на сделката, са факти, които опорочават фактическия състав на сделката,
поради което тя не поражда желаното правно действие. В приложното поле на
чл. 26, ал. 2 ЗЗД попада основанието за нищожност на сделката поради
невъзможен предмет. Разпоредбата въвежда правилото, според което при
невъзможност на предмета, сделката е нищожна. Предметът на сделката се
свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на
страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия,
нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка
сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по
нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е
фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен
предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не
съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може
5
да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане
на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната
невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за
разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната
пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на
сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на
сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено
задълЖ.е, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за
изпълнение, която погасява задълЖ.ето (чл. 89 ЗЗД). За да не се стигне до
невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем.
Ищецът Ц. се позовава на фактическа невъзможност на предмета като
твърди, че е дарен недвижим имот, на който дарителката не е била
собственик. Аргумент за това твърдение тя черпи от различния
административен адрес, който е посочен в нотариалният акт за дарение от
2006г.-бул. *** и този, на който в действителност се намира недвижимия имот
– *** № ***. Сградите и отделните обекти в тях се индивидиуализират с
поне три граници./ Р № 15/19.04.2022г. по гр.д. № 4520/21г., ВКС, IV г.о./ Това
ги прави точно определени спрямо останалите самостоятелни обекти в
сграда етажна собственост, каквато е тази, в която се намира апартамент 10.
Съгласно чл.27, т.3 от ЗКИР основни кадастрални данни за самостоятелен
обект в сграда или в съоръЖ.е на техническата инфраструктура са:
идентификатор, етаж, брой нива на обекта, площ по документи,
предназначение и адрес. Т.е. административният адрес не е единствена
индивидиуализираща и определяща характеристика на един самостоятелен
обект в сграда. Според легалната дефиниция, съдържаща се в пар.1, т.10 от
ДР на ЗКИР, адрес на недвижим имот е описание на неговото
местонахождение, което се състои задължително от името на областта,
общината и населеното място или селищно образувание, и включва
наименование на улица, съответно площад или булевард, жилищен комплекс,
квартал, номер, вход, етаж, самостоятелен обект в сграда. Т.е. в него се
включва не само улица/ булевард, но и номер, вход и етаж. От представеното
удостоверение от СО от 18.09.2018г./л.71, на делото на СРС/ се установява, че
апартамент № 10 е с административен адрес : *** № ***. Няма спор, че бул.
6
„***“ и бул. „***“ са наименованията на една и съща пътна артерия в
различни периоди от време. От приетата по дело схема от 08.05.2020г.,
изходяща от АККК е видно, че апартамент № 10 е включен в кадастралната
карта и има идентификатор съгласно чл.26 от ЗКИР. По делото няма спор, че
той представлява самостоятелен обект и като такъв е годен предмет на
правото на собственост. При сравнителен анализ на договора за покупко-
продажба на недвижим по реда на НДИ от 21.12.1984г. и нотариален акт №
54/21.09.2006г. се установява, че апартамент № 10 като самостоятелен обект в
сграда -етажна собственост- бл.6, е описан по идентичен начин. Неговите
граници, които го индивидуализират, помещенията, от които се състои и
площа са идентични. Същото се отнася и до прилежащото му избено
помещение. Т.е. основните характеристики на самостоятелния обект
съвпадат, поради което следва да се приеме, че предмет на договора за
дарение от 21.09.2006г. е същият, като по договора за покупко- продажба от
1984г. и на който Ф. П. е била съсобственик с ищеца и нейният брат,
последните на основание наследствено правоприемство. Разминаването в
номера на адреса на сградата, в която се намира апартаментът не може да
обоснове различен недвижим имот, фактическа или правна невъзможност на
предмета. Същият е обективиран според основните си индивидуализиращи
белези, което дава основание да се приеме, че съществува идентичност между
недвижимия имот, описан в договора за покупко-продажба от 1984г. и в
нотариален акт № 54/21.09.2006г., обективиращ договор за дарение.
Последният не е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и е породил
целените правни последици от страните по него, а именно настъпване на
транслативен ефект на 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху него.
Предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за
прогласяване на нищожност на договор за дарение, обективиран в нот. акт №
54/21.09.2006г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде отхвърлен и искът по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 11 144,
16лв. Правната квалификация е погрешно посочена в решението, като в
доклада, направен от СРС, тя е правилната. В новия доклад на СГС, направен
в съдебното заседание, проведено на 19.06.2023г., тя не е променена. Това не
води до недопустимост на обжалваното решение в тази част.
Поради сбъдването на вътрешно- процесуалното условие, а именно
7
отхвърляне на главните искове, то следва да бъдат разгледани евентуалните
искове с правно основание чл.30, ал.2 от ЗН и чл.30, ал.3 от ЗС.
Искът за възстановяване на запазена част принадлежи на наследник, на
който предвижда да има такава и е призован към наследяване. Необходимо и
задължително условие, за да бъде предявен е, да има приемане на
наследството от негова страна. Неприелият наследството или отказалият се от
него наследник не може да претендира за възстановяване на запазената му
част.
Активно материално легитимиран да го предяви е наследникът, чиято
запазена част е накърнена. Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН предпоставка за
упражняване на иск за възстановяване на запазена част е наследникът, имащ
такава, да е приел наследството под опис, когато упражнява правото си
срещу лице, което не е наследник по закон. Това не е относимо в случаите,
когато дарението или завещанието изчерпват цялото имущество, останало от
наследодателя. В случая освен дареният недвижим имот, Ф. П. е оставила в
наследство и 1/5 ид.ч. от друго имущество- земеделски земи. Поради това
приемането на наследството под опис е материална предпоставка за
упражняване на правото на иск от страна на Е. Ц.. По делото не е спорно,
че тя е приела наследството, оставено й от нейната майка Ф. П. под опис с
влязло в сила решение № 143/07.10.2014г. по гр.д. № 33276/14г. на СРС, 80
състав, както изисква чл.30, ал.2 от ЗН, тъй като тя упражнява своето
потестативно право срещу лице, което не е наследник по закон на
наследодателя./т.4 от ТР № 3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС/
Пасивно материално легитимиран да отговоря по него е
облагодетелстваният се с дарението или завещателното разпореждане, който е
получил повече от това, което се съдържа в разполагаемата част.
Разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗН изрично и императивно въвежда
забрана на наследодателя, когато е оставил низходящи, родители или съпруг,
да се разпореди чрез завещание или дарение по такъв начин, че да накърни
онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Тази норма
посочва кръга от лицата, имащи запазена част от открито наследство. Извън
тях никой не разполага с такава.
Запазената част е тази част от имуществото на наследодателя, която
законът запазва за посочения кръг от наследници и с която той не може да се
8
разпорежда чрез завещание или дарение. Частта от наследството, която е
извън от запазената част, е разполагаема част на наследодателя. При оценка на
наследствената маса се взема предвид стойността на имуществото към
момента на откриване на наследството.
В чл.29 от ЗН е определена запазената част на наследник, съответното
разполагаемата част, с оглед вида на наследниците, притежаващи такава.
Според ал.1 на горната норма, запазената част на низходящи, когато
наследодателят е оставил две и повече деца е 2/3 ид.ч. от имуществото му. В
случая не е спорно, че след смъртта си Ф. П. е оставила само низходящи
наследници- две деца. Тяхната запазена част от оставеното от нея имущество
към момента на откриване на наследството -12.06.2014г., е 2/3.
Възстановяването на запазената част може да има само тогава, когато е
накърнена в резултат на завещателно разпореждане или дарение, т.е. чрез
безвъзмездна правна сделка. В случая Ф. П., наследодател на ищеца, се е
разпоредила приживе с притежавано от нея имущество чрез дарение,
извършено в полза на въззивника С.. Съгласно чл.33 от ЗН даренията се
намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се
започне от последните дарения и се върви последователно към
предшествуващите. В случая няма оставени завещателни разпореждания от
Ф. П., а само едно дарение. Затова предмет на намаление е само то. Съгласно
чл.31 от ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на
запазената част на наследника, се образува маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му. От
доказателствата по делото се установява, че Ф. П. към момента на смъртта си
12.06.2014г. е притежавала 4/6 ид.ч. от процесния апартамент и 1/5 ид. ч. от
недвижими имоти, представляващи земеделски земи. Това имущество е
оценено към момента на откриване на наследството 12.06.2014г. Съобразно
техническата експертиза, прието пред въззивния съд, дареният апартамент
има стойност от 85 092лв., а земеделските земи 11 870лв. От първият Ф. П. е
имала 4/6 ид.ч. или 56 728лв., а от вторите 1/5 ид.ч. или 2 374лв. Тъй като
няма други дарения, то следва да се оцени цялото наследство и отделно
подарения имот. Цялата наследствена маса е 59102лв. Разполагаемата част е
37 818, 67лв., а запазената част е 18 909, 33лв., съответстваща на 1/2 от 2/3 или
1/3, определена по реда на чл.29, ал.1 от ЗН. Ищецът не може да предяви
9
правото на другия наследник по чл.30, ал.2 от ЗН. Останалото в наследство
имущество от Ф. П. включва 12 земеделски земи на обща стойност към
датата на откриване на наследството -11870лв. По делото е прието за
безспорно, че от тях тя притежава 1/5 ид.ч. или 2374 лв. Или ищецът има 1/10
ид.ч. равняваща се на 237, 40лв. или недостигът е 18671, 93лв. / 18909,33-
237, 40 лв./ Намалението може да се извърши в дробна част, тъй като
дарението има за предмет 4/6 ид. ч. от недвижимия имот. / Р № 93/15.07.2015г.
по гр.д. № 138/15г., ВКС, ГК, II отд., Р № 50004/17.10.2024г. по гр.д. №
3454/22г., ГК, II отд./
Поради което намалението на дарението по нот. акт № 54/21.09.2006г.
следва бъде със сумата от 18671, 93лв., необходима за възстановяване на
запазената част на Е. Ц. и да се възстанови на същата запазената част от
наследството на Ф. П. с 18671, 93/56728 ид.ч. от подарените 4/6 ид.ч. от
недвижимия имот по нот. акт за дарение № 54/21.09.2006г.
По иска с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС предявен при условията на
евентуалност в размер от 8920, 47лв. за припадаща се част от ползите на
съсобствено недвижим имот.
В молбата уточнение, депозирана пред СГС на 20.03.2023г., ищецът е
заявил период от 01.09.2014г. до месец март 2023г. В доклада по делото,
направен от СРС, е приет период от 01.09.2014г. до 31.03.2017г. ВъзраЖ.е по
отношение на него няма. Направеното увеличение на периода от 01.04.2017г.
до месец март 2023г. е недопустимо, защото противоречи на чл.214 от ГПК.
Поради това въззивният съд приема за разглеждане претенцията по чл.30, ал.3
от ЗС за посочения в доклада по чл.146 от ГПК период.
Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС предвижда, че всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. По делото
ищецът твърди, че за горния период ответникът С., сега жалбоподател, е
отдавала имота под наем. Тя притежава съответната част от правото на
собственост по наследство от баща си Й. П. и съответно на запазена част от
наследството на майка си Ф. П.. Т.е. страните по делото са съсобственици.
Реализиралият доход от съсобствения имот от съсобственик се дължат на
останалите съсобственици без да е необходимо да бъде отправено нарочно
искане.
Д. С. оспорва през целия период имотът да е бил отдаван под наем, както
10
и твърди, че не тя, а баща й е получавал наемната цена.
В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че е съсобственик на
недвижимия имот, както и че от него другия съсобственик / съсобственици са
извличали ползи. В случая се претендират граждански плодове от договор за
наем за процесният апартамент, от които Е. Ц. е била лишена в размер на
нейното участие в съсобствеността.
Ответникът има тежестта да докаже всички свои правоизключващи или
правопогасяващи възраЖ.я, освобождаващи го от отговорност. Д . С. е
възразила тя да е получавала наема от апартамента, както и че той не е бил
отдаван по наем през целия период. Видно от прилоЖ.те електронни писма,
разменени между ищеца и нейният брат В. П. е, че той е отдавал имота под
наем и е получавал наемната цена. По реда на чл.176 от ГПК ищецът Ц. е
заявила, в съдебното заседание, проведено на 29.01.2024г., че на 05.09.2023г.
е получила банков превод от брат й от 141 евро наем за процесния имот.
Свидетелят Х. установява, че имотът е отдаван под наем през последните три
години, но от В. П., а не от Д. С.. Ищецът Ц. не е доказала, че наемната цена
е получавана от въззивника, от която полза се дължи на ищеца припадащата
се от нея част. Поради това искът е неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен изцяло.
Поради излоЖ.те правни изводи първоинстанционното решение следва
да бъде отменено.
По разноските.
В тежест на жалбоподателя е да заплати на ищеца разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 2000лв. за първата инстанция и 1000
лв. разноски за въззивното производство.
В тежест на ищеца е да заплати разноски на Д. С. в размер на 3000лв. за
иска по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и 1000лв. за иска по чл.30, ал.2 от ЗН или
общо 4050лв., от които 50 лв. за свидетел. За САС се дължат разноски от 2248,
66лв. съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът по жалбата е
направил възраЖ.е по чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на адвокатския
хонорар, претендиран от въззивника за въззивното производство. Същото е в
размер на 4900лв. При преценка за прекомерност съдът трябва да съобрази
фактическата и правна сложност на делото, наличието на задължителна
11
практика по повдигнатите в спора въпроси, която снижава правната му
сложност, влоЖ.те усилия от процесуалния представител на страна за защита
на нейните интереси. Като прецени всички тези предпоставки въззивният съд
намира, че делото е фактически и правно сложно. В настоящото
производство са събирани нови доказателства- техническа експертиза,
допусната служебно от съда. Процесуалният представител на въззивника е
вложил усилия за написване на въззивна жалба и процесуално
представителство в две съдебни заседания. Поради това направеното
възраЖ.е за прекомерност е основателно. Адвокатското възнаграждение
следва да бъде редуцирано до 2450лв. Към тази сума следва да се прибавят
493лв. платена държавна такса. Или дължимите разноски са 6 298, 66лв. общо
за двете инстанции.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 703/07.02.2024г. на СГС, ГО, 3 състав,
постановено по гр.д. № 7627/21г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Е. Й. П.а- Ц., ЕГН **********,
Република Франция и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Добруджа“ № 5, ап.4
чрез адв. Д. Н. срещу Д. В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Ж. Патева“ 2 чрез адв. Ж. С., с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД
и чл.30, ал.3 от ЗС/ в решението на СГС квалифициран по чл.59, ал.1 от ЗЗД/
за сумата от 11 144, 16лв. и за периода от 01.09.2014г. до 31.03.2017г. като
неоснователни и недоказани.
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕТО по иска по чл.30, ал.3 ЗС/ в решението на
СГС квалифициран по чл.59, ал.1 от ЗЗД/ за периода от 01.04.2017г. до м.
март 2023г. като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
НАМАЛЯВА по предявения иск с правно основание чл.30, ал.2 от ЗН,
предявен от Е. Й. П.а- Ц., ЕГН **********, Република Франция и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Добруджа“ № 5, ап.4 чрез адв. Д. Н., при
условията на евентуалност, срещу Д. В. С., ЕГН ********** със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Ж. Патева“ 2 чрез адв. Ж. С., извършеното от
наследодателя Ф. Г. П., починала на 12.06.2014г. дарение в полза на Д. В. С.,
12
обективирано в нот. акт № 54/21.09.2006г., т.1, рег. № 6215, д. № 49/2006г. със
сумата от 18 671, 93лв. необходима за възстановяване на запазената част на Е.
Й. П.а- Ц. от наследството на Ф. Г. П., починала на 12.06.2014г. като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Е. Й. П.а- Ц. с 18671, 93/56 728 ид.ч. от
недвижимия имот по нот. акт № 54/21.09.2006г., т.1, рег. № 6215, д. №
49/2006г.
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от Е. Й. П.а- Ц., ЕГН **********,
Република Франция и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Добруджа“ № 5, ап.4
чрез адв. Д. Н. срещу Д. В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Ж. Патева“ 2 чрез адв. Ж. С., с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за
сумата от 8 920лв., предявен при условията на евентуалност, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Ж. Патева“ 2 чрез адв. Ж. С. да заплати на Е. Й. П.а- Ц., ЕГН **********,
Република Франция и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Добруджа“ № 5, ап.4
чрез адв. Д. Н. сумата от 3000лв. / три хиляди лева/ разноски по делото пред
двете инстанции.
ОСЪЖДА Е. Й. П.а- Ц., ЕГН **********, Република Франция и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Добруджа“ № 5, ап.4 чрез адв. Д. Н. да заплати
на Д. В. С., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Ж. Патева“ 2
чрез адв. Ж. С. сумата от 6 298, 66лв./ шест хиляди двеста деветдесет и осем
лева и 66 стотинки/ разноски по делото пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14