№ 7168
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20251100505458 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3976 от 10.03.2025г., постановено по гр.д. № 51762/2024г. по описа
на СРС, 78-ми състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че „Авако“ ЕООД дължи на „Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от
18 994,53 лева, представляваща незаплатена потребена електрическа енергия за периода от
м.08.2023г. до м.04.2024г. по следните фактури: **********/12.09.2023г.,
**********/12.10.2023г., **********/12.11.2023г., **********/17.12.2023г.,
**********/25.12.2023г., **********/17.01.2024г., **********/25.01.2024г.,
**********/12.02.2024г., **********/17.02.2024г., **********/25.02.2024г.,
**********/12.03.2024г., **********/17.03.2024г., **********/25.03.2024г.,
**********/12.04.2024г., **********/17.04.2024г., **********/25.04.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 17.06.2024г. до
окончателното плащане, както и сумата от 543,88 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата, начислена за всяка една отделна фактура за периода от 26.09.2023 г. до
27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №36409/2024 г. по
описа на СРС, 78 състав.
Със същото решение „Авако“ ЕООД е осъден да заплати на „Електрохолд
Продажби“ ЕАД сумата от 390,77 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 1189,01 лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от
ответника „Авако“ ЕООД, в която са развити съображения за неправилност на решението
поради материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила. Жалбоподателят поддържа, че към отговора на исковата молба били приложени
1
платежни нареждания за извършени плащания на вземанията по процесните фактури, които
не били оспорени от ищеца и от тях се установявало погасяване на претендираните
вземания. Тези доказателства не били съобразени от първоинстанционния съд, който се бил
позовал единствено на приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
а вещото лице било работило единствено по счетоводните данни на ищеца. В тази връзка
първоинстанционният съд бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като
не уважил искането на жалбоподателя за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД е
подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Поддържа,
че били налице всички кумулативни предпоставки за възникване на спорното право, както и
че процесните вземания не били платени. Последното се установявало от приетото
експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, като счита, че представеното
извлечение от „Изи Пей“ не представлявало платежен документ, а справка за задължения.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са нарушени императивни материалноправни норми. Видно от служебно изисканите в
настоящото производство преписи от искова молба и прието експертно заключение по
съдебно-счетоводна експертиза по гр.д. № 54014/2023г. по описа на СРС, 145-ти състав, е
отрицателен установителен иск на „Авако“ ЕООД срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД за
недължимост на вземания за цена на електрическа енергия по фактури, издадени през
периода от 30.11.2015г. до 12.08.2023г. Доколкото предмет на настоящото дело са вземания
по фактури, издадени през периода от 12.09.2023г. до 25.04.2024г., то двете съдебни
производства касаят различни вземания, поради което предявените искове са процесуално
допустими.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
По предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между
страните по договор за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за процесния
имот и период, количеството на доставената от ищеца електрическа енергия и мрежови
услуги и тяхната стойност, както и изпадане на ответника в забава и размера на мораторната
лихва. В тежест на ответника е да докаже възражението си за погасяване на вземанията чрез
плащане.
Във въззивното производство не е налице спор и от приетия от СРС договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210021054093 от
12.08.2010г. и споразумение № ********** от 01.09.2010г. между „ЧЕЗ Електро България“
АД /понастоящем „Електрохолд Продажби“ ЕАД/ като продавач и „Авако“ ЕООД като
купувач се установява, че между страните е налице безсрочно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Банско, ул. „******** при
трифазно захранване. При липсата на твърдения и доказателства за прекратяване на това
правоотношение и предвид съдържанието на представените по делото фактури, издадени
именно въз основа на този договор, се налага изводът, че през периода от м.08.2023г. до
м.04.2024г. страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за доставка
2
на електрическа енергия и мрежови услуги.
Относно доставката на енергията и мрежовите услуги във въззивната жалба също
липсват конкретни оплаквания. От приетото в първоинстанционното производство
експертно заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира при
условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през
периода от м.08.2023г. до м.04.2024г. на обекта е било монтирано средство за търговско
измерване фабр. № 95776894, представляващо електромер за активна и реактивна енергия с
три тарифи. Предоставената мощност е 180 KW. Средството за търговско измерване е
монтирано ново със заводска проверка с показания при монтажа му 000000 за всички тарифи
и отговаря на изискванията на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерваме, които подлежат на метрологичен контрол. Установено е, че средството за
търговско измерване е бил технически годно и изправно при монтажа, като за периода от
м.08.2023г. до м.04.2024г. няма данни за технически проверки. Процесната електрическа
енергия е начислена след реален отчет на електромера.
От приетото от СРС експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
което също следва да бъде кредитирано при условията на чл. 202 ГПК се установява, че по
определените от КЕВР цени, доставената електрическа енергия и мрежови услуги за периода
е на стойност 18 994,53 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция.
Следователно от приетата по делото доказателствена съвкупност се установяват
всички елементи от фактическия състав на исковата претенция за цена на доставена
електрическа енергия и мрежови услуги през периода от м.08.2023г. до м.04.2024г.
Спорът във въззивното производство се концентрира върху поддържаното от
въззивника възражение за погасяване на процесното вземане чрез плащане съобразно
представените в първоинстанционното производство платежни документи. В тази насока
съдът намира следното.
От приетата разписка № 0200020887643712 от 12.01.2024г. се установява, че по
сметка на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е наредена сумата от 859,93 лева с основание
плащане по фактура № ********** от 12.12.2023г., кл. № 21002105093, „Авако“ ЕООД.
Видно от съдържанието на исковата молба, фактура № ********** от 12.12.2023г., по която
е извършено плащането, не е сред процесните 16 броя фактури, въз основа на които е
формирано претендираното вземане, поради което плащането по тази разписка не погасява
исковата претенция.
От приетото преводно нареждане № 963FTRО24263А2РР от 19.09.2024г. се
установява, че по сметка на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е наредена сумата от 1138,38
лева, с основание фактура № ********** от 17.05.2024г., „Авако“ ЕООД. Видно от
съдържанието на исковата молба, фактура № ********** от 17.05.2024г., по която е
извършено плащането, също не е сред процесните 16 броя фактури, въз основа на които е
формирано претендираното вземане, поради което плащането по преводното нареждане не
погасява исковата претенция.
От приетото преводно нареждане № 963FTRО24263А29W от 19.09.2024г. се
установява, че по сметка на „Електрохолд Продажби“ ЕАД е наредена сумата от 561,18 лева,
с основание фактура № ********** от 25.05.2024г. Видно от съдържанието на исковата
молба, фактура № ********** от 25.05.2024г., по която е извършено плащането, също не е
сред процесните 16 броя фактури, въз основа на които е формирано претендираното
вземане, поради което плащането по преводното нареждане не погасява исковата претенция.
Същото се отнася и за преводното нареждане № 963FTRO24309B3XQ от 04.11.2024г.
за сумата от 30,76 лева, платени отново по фактура № ********** от 25.05.2024г., която не е
предмет на предявената искова претенция.
Представеното кредитно известие № ********** от 12.10.2024г. е издадено към
фактура № ********** от 17.09.2024г. и фактура № ********** от 25.05.2024г., които са
издадени след края на процесния по делото период и не са включени в предмета на исковата
претенция.
От приетата разписка № 0400021289334153 от 23.02.2024г. се установява, че по
сметката на въззиваемата страна е наредена сумата от 3 436,86 лева, като жалбоподателят не
е посочил конкретна фактура или фактури, по които извършва плащането. Съгласно
3
правилата на чл. 76, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, в такъв случай плащането погасява най-старите
изискуеми задължения, като първо се погасяват дължимите лихви, а след това изискуемите
главници. Съобразно съдържащата се в разписката справка на задълженията платената сума
от 3436,86 лева е била достатъчна за погасяване на вземанията по фактури за периода от
23.01.2011г. до 31.10.2014г. ведно с лихвите за забава върху тях, като вземането по фактурата
от 31.10.2014г. е било погасено частично.
От приетата разписка № 0400021782037495 от 15.04.2024г. се установява, че по
сметката на въззиваемата страна е наредена сумата от 2415,53 лева, като жалбоподателят
отново не е посочил конкретна фактура или фактури, по които извършва плащането.
Съобразно съдържащата се в разписката справка и правилата на чл. 76 ЗЗД, платената сума е
достатъчна за погасяване на задълженията по фактури за периода от 30.11.2014г. до
09.11.2015г., ведно с лихвите върху тях, както и част от лихвата за забава върху главницата
по фактурата от 30.11.2015г.
От приетата разписка № 0400022116518044 от 20.05.2024г. се установява, че по
сметката на въззиваемата страна е наредена сумата от 1587,77 лева, като жалбоподателят
отново не е посочил конкретна фактура или фактури, по които извършва плащането.
Съобразно съдържащата се в разписката справка и правилата на чл. 76 ЗЗД, платената сума е
достатъчна за погасяване на задълженията по фактури за периода от 30.11.2015г. до
31.08.2016г., ведно с лихвите върху тях, както фактурата от 31.08.2016г. е погасена частично.
От приетата разписка № 200021046852186 от 29.01.2024г. се установява, че по сметка
на въззиваемата страна е наредена сумата от 2525,64 лева с основание „Електричество
210021054093“ без да се посочва конкретна фактура или фактури, по които се извършва
плащането, нито период на плащането. Видно от приетото от СРС експертно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, с това плащане също не са погасени процесни
задължения. Този извод на вещото лице се потвърждава от факта, че съгласно справката към
разписката от 20.05.2024г., неплатените задължения за главници по фактури за периода от
31.08.2016г. до 22.08.2023г. /преди началото на процесния по настоящото дело период/ са в
размер на 11 397,44 лева.
Следователно от представените от жалбоподателя платежни документи не се
установява плащане на процесните задължения по фактури за периода от 12.09.2023г. до
25.04.2024г. в размер на 18 994,53 лева.
На следващо място от приетите фактури се установява, че задълженията за плащане
на главницата за цена на доставена електрическа енергия и мрежови услуги са с определен
падеж по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, като във всяка от фактурите е посочен крайният срок
за плащане на сумата по нея. Както се изясни от гореизложеното, процесните задължения не
са погасени от жалбоподателя чрез плащане, поради което и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
жалбоподателят дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва. От приетото
експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че мораторната
лихва за периода от 26.09.2023г. до 27.05.2024г. върху дължимата главница от 18 994,53 лева,
като се вземат предвид падежите на всяка отделна фактура, е в размер на 569,13 лева. Така
определената сума надхвърля размера на исковата претенция за мораторна лихва от 543,88
лева, поради което този иск също се явява изцяло доказан по основание и размер.
Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна „Електрохолд Продажби“ ЕАД. Същата не е сторила
разноски в настоящото производство, а претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на 100 лева
предвид липсата на проведено съдебно дирене пред въззивната инстанция.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3976 от 10.03.2025г., постановено по гр.д. №
51762/2024г. по описа на СРС, 78-ми състав.
ОСЪЖДА „Авако“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 25, вх. Б, да заплати на „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“
№ 28, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5