№ 1015
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря М. Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000501789 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.
Настоящото въззивно производство е висящо, след като с решение №
5006/20.06.2024 г. по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. е отменено
поставеното от друг състав на апелативния съд въззивно решение
№12406/27.11.2020 г. по г. д. № 1190/2020 г. Съгласно задължителните
указания на ВКС въззивният съд следва да допусне и назначи служебно със
задача да определи реалната пазарна цена на процесния имот на база
сравнение с цени, получени от продажби на вещи от същия вид в същия
регион на публична продан по време на процесната такава – началото на 2014
г., при отчитане и на нестаналите такива.
С решение № 5813 от 30.07.2019 г., постановено по гр. д. № 2142/2017 г.
по описа на Софийски градски съд, са отхвърлен като неоснователни,
предявените от Л. А. А., Д. Н. К., М. А. А. и Н. С. К. против ЧСИ М. К. Ц.
искове по чл. 441 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от по 55 370 лв., ведно със законната
лихва, която сума представлява 1/5 от задължението на ищците от 276 852 лв.
по изп. дело № 933/2013 г., описа на ЧСИ М. Ц., останало непогасено поради
виновно и противоправно поведение на ответницата, довело до продажба на
имуществото на по-ниска от пазарната цена. Със същото решение е отхвърлен
като неоснователен и предявения от "Средец - София" ООД против М. К. Ц.
иск по чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на
"Средец - София" ООД сумата от 250 000 лева (която включва: 55 370 лева,
1
съставляваща 1/5 от останалата непогасена по изпълнителното дело сума от
276 852 лева (т.е. частта, припадаща се на дружеството от остатъка от
задължението по изпълнителното дело), поради виновното и противоправното
поведение на ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от
пазарната цена, и сумата от 194 630 лева), частичен иск от сумата от 723 148
лева, която дружеството не е получило като остатък от разпределението,
поради виновното и противоправното поведение на ответницата, довело до
продажба на имуществото на по-ниска от пазарната цена.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби от Л. А. А., Д. Н. К. и
М. А. А.. Сочат, че съдът се е позовал само на експертизата, изготвена в
изпълнителното производство и не е отчел, че и двете приети пред СГС СТЕ
са дали по-високи оценки, което води до извода за претърпени щети.
Поддържат, че особеният представител не е назначен от районен съдия, както
и че разгласяването на проданта е в нарушение на чл. 487 ГПК (доколкото
постъпването на книжата в СРС е след 14.23 ч. на 16.01.2014 г., а проданта е
извършена на 17.01.2014 г.) и не е достигнало до потенциални купувачи.
Поддържа, че със залепянето на съобщението до „Средец София“ ООД на
хотела, връчване на 13.01.2014 г. не е осъществено, а само е започнал да тече
14-дневен срок за получаване на книжа, който не е изтекъл към датата на
проданта, а след нея - на 28.01.2014 г. Сочи, че дружеството е било лишено от
правото си по чл. 45, ал. 7 ЗДДС. Поддържа, че съгласно ТР № 2/15 г. третата
продан следва да се извърши по правилата на чл. 468 ГПК, а следователно и
чл. 494, ал. 2 ГПК, пр. 2 ГПК, т.е. и при спазване на месечния срок от
приключване на предходната продан. Оспорва се, че връчването на Н. К. не е
надлежно по отношение на Л. А. и Д. К., тъй като той не е поел задължение да
предаде съобщението. Сочат, че К. е съдлъжник и е следвало да бъде
изключен от кръга лица по чл. 46, ал. 3 ГПК, както и че Д. К. живеела в
Австрия. Считат, че несъгласието на Н. К. да предаде съобщението е
причината да се назначи особен представител. Твърди се, че опорочената
процедура е довела до преждевременно провеждане на проданта и осуетяване
на интереса за участие от потенциални купувачи. Моли се решението да бъде
отменено, а предявените осъдителни искове да бъдат уважени в пълен размер.
Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски пред всички
инстанции, разглеждали исковете до момента.
Депозирана е и въззивна жалба от Н. С. К., починал в хода на
производството и конституирана на негово място – Държавата съгласно чл. 11
ЗН, по к. гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. Доводите в тази
въззивна жалба изцяло съвпадат с тези на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А..
Процесуалният представител на Държавата в хода на настоящото въззивно
производство излага съображения за основателност на въззивната жалба.
Моли се решението да бъде отменено, а предявеният осъдителен иск да бъде
уважен в пълен размер. Претендира се присъждане на сторените съдебни
разноски пред всички инстанции, разглеждали исковете до момента.
Депозирана е и въззивна жалба от „Средец София“ ООД, действащ чрез
2
процесуалния си представител, срещу решението, в частта, в която е
отхвърлен иска за сумата от 32 375 лв. (като част от обща сума от 250 000 лв.).
Изложените доводи в тази жалба също изцяло съвпадат с тези на Л. А. А., Д.
Н. К. и М. А. А.. В хода на касационното производство „Средец София“ ООД е
оттеглена касационната му жалба за сумата над 10 000 лева до обжалвания
отхвърлителен размер на първоинстанционно решение - 32 375 лв., като с
влязло в сила определение от 02.11.2022 г. ВКС е прекратило производството в
тази част. Поради изложените обстоятелства предмет на настоящото въззивно
производство е предявения иск с правно основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на "Средец - София" ООД сумата
от 10 000 лева, която дружеството не е получило като остатък от
разпределението, поради виновното и противоправното поведение на
ответницата, довело до продажба на имуществото на по-ниска от пазарната
цена. Това означава, че решението на първата инстанция е влязло в сила в
отхвърлителната си част по предявения иск от Средец - София" ООД над
сумата от 10 000 лева до сумата от 250 000 лева. Претендира се присъждане на
сторените съдебни разноски пред всички инстанции, разглеждали исковете до
момента.
Ответната страна - ЧСИ М. К. Ц., действаща лично и чрез процесуалния
си представил, оспорва въззивните жалби като недоказани и неоснователни.
Подчертава се, че т. нар. „трета по ред продан“ е извършена надлежно, без
нарушение относно срока за организирането й, при спазване на всички
изисквания и основната й цел е била да се осребри имущество, което до сега
не е било продадено поради липса на интерес от наддавачи. Излагат се
аргументи, че са спазени възприети от ВСС изисквания относно обявленията
за публичните продажби (представя препис от протокол). Подчертава, че част
от оплакванията във въззивните жалби (относно начисляването на ДДС, както
и относно противоречието в интересите на получилия съобщенията Н. К. и
адресатите им) са нови твърдения, които не са били обект на обсъждане в
първата инстанция. Изтъкват се подробни доводи, че е налице пълно
съответствие на извършените изпълнителни действия със задължителната
съдебна практика - т. 9 ТР 2/2013г. от 26.06.2015 г. по тълк.дело 2/2013 на
ОСГТК - цената не е определена в краен и нереален размер, довела е до
постъпването на наддавателно предложение, при което е постигната реална
пазарна цена на имуществото. Излагат се подробни съображение и че ЧСИ не
е извършила нарушения в процедурата по обявяване, разгласяване и
провеждане на процесната публична продан. Твърди се, че съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК въззивният съд следва да съобрази настъпили следните факти и
обстоятелства, след постановяване на първото въззивно решение, а именно, че
към настоящия момент задълженията на всички ищци по изпълнителното
дело са погасени по давност, тъй като изпълнителното дело е перемирано по
силата на закона и не е преобразувано като ново. В тази насока се сочи, че
пасив по изпълнително дело вече не съществува, а е налице едно естествено
задължение на ищците, неподлежащо на принудително изпълнение, поради
3
което евентуалното уважаване на претенцията би довело до неоснователното
им обогатяване. Моли се решението на СГС да бъде изцяло потвърдено, а
въззивните жалби бъдат оставени без уважение. Претендира се присъждане на
сторените съдебни разноски пред касационната и въззивните инстанции.
Третото лице помагач - „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, конституирано
на страна на ответника, не взема становище в настоящото въззивно
производство.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани страни в процеса, против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Предмет на въззивното производство е и частната жалба на Л. А., Д. К.,
М. А., Н. К. и „Средец-София“ ООД срещу определение № 7473 от 22.05.2020
г. С обжалвания акт СГС е оставил без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, че М. А. А. е майка на Л. А. А., последната
е била съпруга на Н. С. К., а дъщеря на съпрузите е ищцата Д. Н. К..
Съпрузите са били управители на дружеството "Средец София" ООД до
16.09.2013 г., а впоследствие съдружници в него са Н. С. К., Д. Н. К. и М. А.
А., като последната е и управител на дружеството. Безспорно е също така в
хода на касационното производство ищецът Н. С. К. е починал, като поради
отказ от неговото наследство на всички негови призовани наследници по
закон на негово място съгласно чл. 11 ЗН е конституирана Държавата.
Последното обстоятелство е видно от определение от 15.04.2024 г., намиращо
се на л. 260 от к. гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
Няма спор също, че ищецът „Средец София“ ООД е сключил с „БАКБ“
АД договор за кредит от 28.03.2005 г., като на 01.04.2005 г. той е бил
обезпечен с договорна ипотека (л. 16-17), учредена от ищците физически лица
(като трети лица) и дружеството-кредитополучател (като заемател и
ипотекарен длъжник). Ипотеката е възникнала спрямо процесния УПИ VIII -7,
кв. 387, в СО район „Средец“, в Центъра, с площ 243, 70 кв.м., заедно с
построения в имота в степен "груб строеж" хотел с бистро, с разгъната
застроена площ от 1 352.50 кв.м. и подобрения. Няма спор, че към този
момент (2005 г.) ипотекираните имоти са били собственост на ипотекарните
длъжници Л. А. и М. А., а към момента на провеждане на процесната
публична продан през 2014 г. само поземленият имот е тяхна собственост, а
съответно сградата на хотела и оборудването в него е собственост на „Средец
София“ ООД.
От удостоверение, издадено от ПАМДТ „Триадица“ на 10.05.2007 г. (л.
4
434 от делото пред СГС), се установява, че данъчната оценка на хотела в груб
строеж е 3 452 042,20 лева.
Срещу ищците банката е предприела действия по събиране на дълга,
като се е снабдила с два изпълнителни листа и е образувала изпълнително
дело № 20138400400933 по описа на ЧСИ М. Ц. - ответник по предявените
искове. От справки от Национална база данни „Население“ е видно, че по
време на образуване на изпълнителното производство М. А. има постоянен и
настоящ адрес **, а останалите ищци имат постоянни и настоящи адреси на
същата улица, но с № *, ет. *, ап. **. Видно е от покана за доброволно
изпълнение, че на 12.08.2013 г. ищците са били уведомени за дълга, като
връчването е станало от призовкар Бранимир Маринов на лицето Н. К. (л. 180-
л. 189 от делото пред СГС).
От договор за прехвърляне на вземания (л. 249- л. 263 от делото пред
СГС) се установява, че на 25.09.2013 г. „БАКБ“ АД е цедирала на "Итърнити"
ЕООД вземанията, които има към "Средец София" ООД и към останалите
ищци — физически лица, включително и тези произтичащи от договора за
кредит от 28.03.2005 г. Представените уведомления (л. 265 – л 268)
установяват, че банката е уведомила ищците-длъжници за цедирането на
вземанията. На свой ред банката и новият кредитор са уведомили ЧСИ за
цесията (л. 247 л. 271), като „Итърнити“ ЕООД е конституирано като
взискател. Тези обстоятелства са приети за безспорни съгласно определение от
10.10.2017 г. на СГС, намиращо се на л. 395 – л. 398 от делото).
В хода на изпълнителното производство ипотекираните имоти са
описани и оценени, като вещо лице Б. е дала пазарната стойност на
ипотекираните имоти (УПИ и хотел с бистро) в размер на 4 889 602, 794 лева
без ДДС. От тази сума хотелът е оценен на 3 268 200 лева, парцелът на 1 558
900 лева, а оборудването на 62 500 лева (съдебно-техническа експертиза,
намираща се на л. 211- л. 225). Безспорно е между страните, че насрочената
публична продан в периода 30.09.2013 г. - 30.10.2013 г. е била за 75 % от
посочената по-горе цена. Призовката за тази продан, изпратена до
дружеството и Н. К. е връчена на 20.09.2013 г. при отказ (л. 230 от делото пред
СГС). На 23.09.2013 г. М. А. е уведомена лично, а Л. А. - чрез пълномощника
й на 25.09.2013 г. (пълномощно и съобщение, л. 236-238). Длъжникът Д. К. е
била търсена на 20.09, 23.09 и 26.09 и на основание чл. 41, ал. 2 ГПК ЧСИ е
приложил съобщенията по делото, като е счел, че уведомяването е редовно.
Не е спорно между страните и че след първата неосъществена продан, по
искане на взискателя е насрочена нова при начална цена в размер на 80 % от
началната по първата обявена публична продан. Повторната продан също е
обявена за нестанала (съобщение, намиращо се на л. 285 – л. 286 от делото
пред СГС). Кредиторът е поискал да се определи нова цена и да се организира
нова продан (л. 287). Освен това взискателят е поискал от ЧСИ да назначи
особен представител на длъжниците поради възпрепятстването при
уведомяването им за изпълнителните действия. Назначена е от ЧСИ нова СТЕ,
съгласно която е определила пазарната стойност на имуществото в размер на 2
5
900 000 лева без ДДС, а отделно на оборудването - 41 100 лева (л. 288 – л. 302
от делото пред СГС). Новата начална цена е определена от ЧСИ на 10.01.2014
г. в размер на 2 211 990 лева. (съответна на 75 % от стойностите по СТЕ без
ДДС). По изпълнителното производство е бил назначен особен представител
на дружеството, Л. А., М. А. и Д. К., но уведомявания чрез него не са
извършвани.
За новата продан съобщенията до ищците-физически лица са връчени на
Н. К. (л. 306 – л. 313 от делото пред СГС). Оспорване на факта, че
действително Н. К. е получил съобщенията не е направено. Съобщението до
дружеството е залепено на входа на хотела, тъй като управителя "г-жа К."
била в болничен и не могла да го получи. Прието е от ЧСИ, че уведомяването
е станало по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК (л. 314- л. 316).
От приетия по делото пред СГС протокол (л. 318- л. 319) се установява,
че на 16.01.2014 г. обявлението за проданта на имуществото е било поставено
на определеното място в СО район "Средец", на самия имот, в канцеларията
на ЧСИ, в сградата на ДСИ и в сайта на КЧСИ. В тази връзка са представени
входящ дневник и тръжни книжа (л. 570- л. 573 от делото пред СГС).
Наддавателно предложение е постъпило само от "Итърнити" ЕООД и то
е обявено за купувач на имота. Имотите са възложени срещу 2 211 990 лева, от
които 2 175 000 лева без ДДС за недвижимите имоти и 36 990 лева с ДДС за
движимите вещи.Изготвено е разпределение, като съобщението за същото е
връчено на длъжниците - лично на К., а за останалите - на Л. А. (л. 353 - л. 357
от делото пред СГС). На 24.02.2014 г. в кантората за предявяване се е явил
само К.. На 06.03.2014 г. имотът е възложен на дружеството-купувача и на
същата дата всички длъжници са уведомени по посочения по-горе начин (л.
362 - л. 371 от делото пред СГС).
Длъжниците по изп. дело неколкократно са подавали молби до ЧСИ, с
които са искали да им се осигури достъп до делото, да им се издадат преписи
от документите по него (молби, намиращи се на л. 58- л. 63 и л. 387- л. 389 от
делото пред СГС). На 09.04.2014 г. Л. А., като управител на „Средец-
София“ООД е поискала незаверен препис от цялото изп. дело, който й е бил
отказан (л. 435). Молбите за преписи от 28.01.2016 г. и 03.02.2016 г. са били
уважени (л. 387 – л. 389). Длъжниците също така неколкократно са оттегляли
пълномощията си, дадени на адвокати да ги представляват по изп. дело, видно
от пълномощните, протокола на призовкар към ЧСИ Ц., молбите от адвокати
и списъка за правени справки по изп. дело (л. 372 - л. 386).
Видно е от сертификат и застрахователна полица ( л. 393 – л. 394 от
делото пред СГС), че „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е застраховало
професионалната отговорност на ЧСИ М. Ц..
В първоинстанционното производство са приети две съдебно-
оценителни експертизи – единична и тройна такава. Първоначалната
единична експертиза (л. 488 – л. 504 от делото пред СГС) е дала заключение,
че пазарната стойност на хотела към м. 09.2013 г. е 3 258 738, 27 лева, а към м.
6
01.2014 г. - 3 069 258 лева, на УПИ - 488 811 лева и към двата момента, а за
оборудването - 34 070 лева към м. 09.2013 г., а към м. 01.2014 г. - 29 876, 77
лева. Така общо пазарната стойност на всички продадени движими и
недвижими вещи към м. 09.2013 г. е 3 781 619 лева, а към м.01.2014 г. - 3 587
946 лева. Съгласно тройната експертиза (л. 532 – л. 548 от делото пред СГС)
пазарната стойност на хотела с бистро към м.09.2013 г. е 3 076 807 лева, а на
оборудването към този момент - 62 500 лева или общо 3 139 307 лева. Към
датата на последния търг (м.01.2014 г.) хотелът е бистро е оценен на 3 132 568
лева, а оборудването в него на 41 100 лева или общо 3 173 668 лева.
В настоящото въззивно производство и за изпълнение на
задължителните указания на ВКС са приети първоначална и допълнителна
съдебно-оценителни експертизи (л. 127 – л. 186 от в. гр. д. №1789/2024 г. пред
САС). От тях се установява, че справедлива пазарна стойност на процесния
имот към м.01.2014 г., представляващ поземлен имот идентификатор
68134.102.217, заедно с построената в него сграда - „Хотел с бистро",
находящи се в гр. София, ул. „Христо Белчев" № 46, е 2 578 570 лв. без ДДС,
от които 2 511 065 лв. или 1 583,60 лв./кв.м - за сградата и съответно 67 505 лв.
или 277,00 лв./кв.м - за земята. За да се достигне до този извод вещото лице
обяснява, че е определило „справедлива пазарна стойност", което е
комбинация от две понятия, съгл. приложимите Български стандарни за
оценяване (БСО). На база сравнение – приложен е Сравнителен подход с
подходящи корекционни коефициенти по адекватно подбрани и обосновани
критерии за сравнение, съобразени с наличната (предоставена му от
съответния ЧСИ) информация, вкл. описания и снимков материал - наличен за
аналози № 3 и № 4. В изчисленията по Сравнителния подход са използвани
само „продажни цени", като не са използвани оферти, получени от продажба
на вещи от същия вид. За изготвяне на експертизата са подбрани само подобни
имоти за аналози, със сходни физически и технически параметри (в
експертизата подробно са описани приложените критерии за подбор на
аналозите). Подбрани са само имоти, находящи се в идеалния център на гр.
София. В изчисленията са включени само продажни цени на имоти,
реализирани в принудителна продажба на публична продан, като не са
ползвани цени от друг вид продажби по време на процеспата такава - началото
на 2014 г. Като аналози са използвани само имоти, продадени на публична
продан в периода 2013 г. -2014 г. За всеки отделен аналог в извадката са
посочени коя поред е станалата продан. Този елемент е показателен за
активността на пазара и за степента на пазарен интерес в процесния период -
аналози № 3 и №4 са продадени още на първа публична продан, а аналози № 1
и № 2 на втора. Цялата налична информация и методите за изчисление са
обобщени в табличен вид – л. 151 от делото пред САС. По този начин е
изчислена средноаритметична стойност на 1 кв.м от РЗП на сградата и
изведена „справедлива пазарна стойност" на имота, като са отчетени дела на
земята и различията в индивидуалните характеристики на имотите чрез
въведени от вещото лице коригиращи коефиценти. За процесуална икономия
7
по указания на съда в допълнителна експертиза вещото лице е определило и т.
нар. „средноаритметична стойност" в смисъла на средно аритметично
изследване на исторически постигнати цени - „съпоставяне между четирите
аналога". Средноаритметичната стойност е изведена през цена на кв. м. от
разгънатата застроена площ на сградата на съответния аналог, без да е отчетен
дела на земята и на каквито и да е индивидуални особености както на
процесния имот, така и на четирите аналога, която възлиза на 2 000 505 лева (1
261,61 лв./кв.м * 1 585,68 кв.м.). Обосновано вещото лице заявява, че
изчислена по този начин, получената стойност не е обективна, а резултатът е
„изкривен".
Настоящият въззивен състав кредитира изцяло определената
справедлива пазарна стойност на процесния имот към м.01.2014 г. е в размер
на 2 578 570 лв. без ДДС, от които 2 511 065 лв. или 1 583,60 лв./кв.м - за
сградата и съответно 67 505 лв. или 277,00 лв./кв.м - за земята.
Съображенията за това са следните:
Както е пояснено в първоначалната оценителна експертиза Методът на
пазарните аналози представлява пренасяне на стойността, реализирана на
пазара за идентични или подобни имоти, върху имота, който е предмет на
оценката. Резултатите, получени по този метод, са много близки до пазарните
стойности, но особеностите при приложението на метода произтичат от факта,
че всички недвижими имоти са неповторими, уникални и монополни по
своето местоположение. Тези особености се компенсират именно с помощта
на различни корекционни коефициенти, които максимално доближават
характеристиките на пазарните аналози до тези на оценявания имот. Поради
изложеното за определяне на справедливата пазарна стойност правилно и
обосновано вещото лице е задало коригиращи коефиценти, като са съобразени
различията за: съсобственост върху прилежащия УПИ - приложена е корекция
за онези имоти, при които собствеността върху прилежащия УПИ е в идеална
част; функционалност на сградата - отчетени са наличните в сградата брой и
видове помещения, архитектурни разпределения, етажност и др.; физическо
състояние на имота - доколкото е предоставена такава информация от
съответния ЧСИ (на база описания в оценителски експертизи и приложен
снимков материал); статут НКЦ (недвижима културна ценност) - два от
имотите в извадката са със статут на НКЦ (заради специфичните ограничения
в ползването и изисквания при поддръжката на такъв тип сгради,
регламентирани в Закона за културното наследство). Основателно корекциите
по така определените критерии формират коефициент за съответствие, с който
се коригира продажната цена на аналога. Коригираните стойности на всички
аналози адекватно формират, с помощта на експертно определени тежестни
коефициенти, определената стойност на имота по Метода на пазарните
аналози, с посочване дела на земята в нея.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
8
Уредената в чл. 441, ал. 1 ГПК отговорност за съдебния изпълнител е
специален вид деликтна отговорност и за реализирането й следва да бъдат
установени следните предпоставки: 1) противоправно поведение при
осъществяване на процесуални действия от съдебния изпълнител, 2) вина,
която се презумира (чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и презумпцията не е оборена, 3)
настъпили имуществени вреди за ищеца, 3) причинно- следствена връзка
между деянието на ЧСИ и вредите. Отнесено към конкретния случай, в тежест
на ищцовата страна е да установи, че ответникът, в качеството му на ЧСИ, е
допуснал виновно такива нарушения на установените процесуални правила,
от които за длъжниците като пряка и непосредствена последица са настъпили
вреди в твърдения размер.
Въззивният съд приема с оглед на установените обстоятелства по
делото, че е налице осъществено от ответника ЧСИ незаконосъобразно
принудително изпълнение по изпълнително дело № 20138400400933 по описа
на ЧСИ М. Ц.. Допуснатите от нея процесуални нарушения са следните
незаконосъобразни действия и бездействия: 1. не е налице публикация на
сайта на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението,
предвид изричната разпоредба на чл. 487, ал. 2 ГПК и не е установено от
надлежно събраните доказателства, че са предприети необходимите стъпки
във връзка с публикуване на обявлението на този сайт; 2. обявление за
проданта е постъпило в СРС в интервала 14.23-14.31 ч. на 16.01.2014 г., което
не обезпечава пълния еднодневен интервал, визиран също в разпоредбата на
чл. 487, ал. 2 ГПК; 3. процесната продан е започнала на 17.01.2014 г., преди да
е изтекъл предоставения на длъжника „Средец София“ ООД двуседмичен срок
за получаване на съобщението с уведомлението за насрочването й и началната
цена (същото е поставено по реда на чл.47 ал.5 ГПК на 13.01.2014 г. и
двуседмичният срок изтича на 27.01.2014 г., което препятства ефективно
упражняване на права на дружеството); 4. не е спазено произтичащото от
уредбата на чл. 494, ал. 2 ГПК и разбирането (застъпено и в отговора на
правния въпрос по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.), че третата
продан на практика съставлява нова продан, изискване за насрочването й поне
един месец след първата (предвид наличните разпоредби, визиращи отстояние
между продажби – първа и последваща – поне един месец). В тази насока са
налице и формирани задължителни изводи от състава на ВКС, постановил
решение № 5006/20.06.2024 г. по гр. д. № 754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.,
които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.
Тъй като ответникът по предявените искове продължава да оспорва, че е
допуснала горепосочените нарушения, за по-голяма ясно следва да се изтъкне,
че разяснения за задължителната сила на указанията на касационната
инстанция по приложението на закона, е налице в последователната
практиката на ВКС (например решение № 193/04.07.2011 г. по гр. д. №
1649/2011 г. на IV г. о.). съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на
касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са
задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане и
9
последният е длъжен да приеме правната квалификация, посочена в
касационното решение - кои факти и обстоятелства са правно релевантни,
кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените
последици. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон
посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните)
са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои
процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои
процесуални действие той не може да извърши. При новото разглеждане на
делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия,
посочени като надлежно извършени, както и да извърши предписаните
процесуални действия. В посочения смисъл е трайната съдебна практика на
ВКС, обективирана в решение № 253/6.04.2010 г. по гр. д. № 4122/08 г. на IV г.
о., решение № 80/8.05.2012 г. по гр. д. № 1315/2010 г. на IV г. о., решение №
217/3.07.2012 г. по гр. д. № 579/2011 г. на IV г. о., решение № 195/4.07.2012 г.
по гр. д. № 632/2011 г. на I г. о. и мн. други, която практика се споделя изцяло
от настоящия съдебен състав.
С оглед на изложеното до тук по категоричен начин е установено,
включително видно от мотивите към решение № 5006/20.06.2024 г. по гр. д. №
754/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., незаконосъобразно принудително
изпълнение по изпълнително дело № 20138400400933 по описа на ЧСИ М. Ц.
в посочените форми. Противоправно поведение на съдебния изпълнител е
налице, тъй като са нарушени разпоредбите, гарантиращи законосъобразното
провеждане на проданта, в това число е осъществено ненадлежно
разгласяване, ненадлежно уведомяване, нарушаване на правото на участие на
страните и др. Това не е основание за обжалване на постановлението за
възлагане, но нарушава една от процесуалните гаранции за достигане на
възможната най-висока цена при публичната продан според пазарните
условия.
Спорно в настоящото въззивно производство е дали в резултат на
допуснатите от ЧСИ Ц. нарушения за ищците са настъпили щети и съответно
какъв е техния размер.
Щета при процесуално незаконосъобразна публична продан ще е
налице, когато получената цена при опорочена публична продан е по-ниска от
реалната пазарна такава. Последната, обаче, не се определя чрез оценка на
качествата на вещта, а чрез сравняване на цените, получени при продажба на
вещи от същия вид на съответния пазар по времето на провеждане на
публичната продан – ако вещи от същия вид са продавани на публична продан
по същото време и в същия регион, могат да бъдат сравнени получените
цени и разликата между качествата на продаваните вещи. В разглеждания
случай тези предпоставки са налице и са обосновали основното заключение на
приетата в настоящото въззивно производство съдебно-оценителна
експертиза, което се кредитира напълно от съда по изложените вече
съображения. Съгласно него справедливата пазарна стойност на процесния
имот към м.01.2014 г. е в размер на 2 578 570 лв. без ДДС , от които 2 511 065
10
лв. или 1 583,60 лв./кв.м - за сградата и съответно 67 505 лв. или 277,00
лв./кв.м - за земята. Получената цена в резултат на процесуално
незаконосъобразно проведената от ЧСИ Ц. публична продан е 2 175 000 лв.
без ДДС, или с 403 570 лв. по-ниска от реалната пазарна такава към
началото на 2014 г.
В съдебното производство е доказано незаконосъобразно процедиране
от ответника, което е довело до получаване на занижена цена на продаденото
чрез публичната продан имущество. Както основателно е изтъкнато в
мотивите към решение № 5006/20.06.2024 г. по гр. д. № 754/2022 г. по описа
на ВКС, ІІІ г. о., нелогично е, определената от ЧСИ цена, на която е продаден
имота, да намалее двойно в рамките на общо 3 месеца (считано от началото на
първата продан). Нелогично е и тази цена да бъде значително по-ниска от
данъчната оценка на имота. Освен това незаконосъобразно съкратените
срокове на провеждане на процесната продан и обстоятелството, че имотът е
възложен, съгласно постъпилото едно единствено наддавателно предложение,
именно на взискателя, са индикация, че по-ниската цена не е определена
случайно. В случая определената начална цена е намалена до нереален размер
на цената, което не е позволило до постигне до реална пазарна цена, на която
имуществото да бъде осребрено. С оглед на изложените доводи е налице щета
за длъжниците в изпълнителното производство, която е в причинно-
следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на ЧСИ Ц..
Както вече беше обосновано, получената цена при опорочена публична
продан е по-ниска от реалната пазарна стойност към началото на 2014 г. на
продаденото имущество.
Кредитирайки основното заключение на съдебно оценителната
експертиза, приета в настоящото въззивно производство, съдът намира, че
размерът на общата щета за дължиниците по изпълнително дело е 403 570 лв.
Тъй като сборът на исковите претенции на всички ищци е под тази размер, то
предявените искове следва да бъде уважени в пълен размер с изключение на
иска на "Средец София" ООД. Този ищец е обжалвал отхвърлителното
решение само до сумата от 10 000 лева, следователно предмет на настоящото
въззивно производство е искът до сумата от 10 000 лева, а над този размер
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Неоснователни са оплаквания на ответницата и въззиваема в
настоящото производство, че поради отдалечеността във времето на
процесната публична продан не може по обективен начин да бъде установено
дали е налице щета и какъв е нейния размер. В тази насока необосновано се
оспорва дадената оценка от вещото лице на имота в размер на 2 578 570 лв.
без ДДС с доводи, че използваните от него коригиращи коефиценти са
субективни. Действително тази отдалеченост във времето затруднява
установяването на точния размер на щетата, но не го прави невъзможно.
Освен това във всяка експертна оценъчна дейност се предполага, че има
известен субективен елемент, който обаче не води до нейната необективност.
Не на последно място следва да се изтъкне, че в подобни случай следва да
11
намери приложение и разпоредбата на чл. 162 ГПК. Ето защо настоящият
съдебен състав въз основа и на чл. 162 ГПК приема, че исковете на Л. А. А., Д.
Н. К., М. А. А. и Държавата следва да бъдат уважени в пълния предявен
размер - за сумата от по 55 370 лв., а искът на "Средец София" ООД за сумата
от 10 000 лв.
Несъстоятелно е твърдението на въззиваемата Ц., че съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК въззивният съд следва да съобрази настъпили факти и
обстоятелства към настоящия момент, а именно, че задълженията на всички
ищци по изпълнителното дело са погасени по давност, тъй като
изпълнителното дело е перемирано по силата на закона и не е преобразувано
като ново. В тази насока се сочи, че пасив по изпълнително дело вече не
съществува, а е налице едно естествено задължение на ищците, неподлежащо
на принудително изпълнение, поради което евентуалното уважаване на
претенцията би довело до неоснователното им обогатяване. В тази насока на
първо място следва да се заяви, че погасителната давност не се прилага
служебно, включително от страна на ЧСИ. Последният може да прекрати
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, само ако е успешно
проведен и приключил с окончателно съдебно решение отрицателен
установителен иск по реда на чл. 439 ГПК. Също така съгласно разрешението,
дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело №
2/2023г. на ОСГТК на ВКС, при перемпцията не се погасява правото на
принудително изпълнение и на основание върнатият в оригинал изпълнителен
лист, може да се образува ново изпълнително дело при същия или друг ЧСИ.
Освен това в случая дали е налице щета и какъв е нейния размер следва да се
преценява към момента на нейното настъпване през 2014 г., а не към
настоящия момент, каквато възможност се опитва да обоснове ответницата,
чрез твърдения за настъпили обстоятелства съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК. По
същата логика, от която изхожда ЧСИ Ц., ако съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК се
съпостави получената цена при процесната публична продан през 2014 г. и
цената, която би била получена при проведена понастоящем публична продан
на имота, предвид тенденции на пазара на недвижими имоти, може да се
поддържа, че е получена двойно или повече от двойно по-ниска цена през
2014 г.
От всичко гореизложено следва, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 441 ГПК вр. с чл. 74
ЗЧСИ. При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и
изложените правни съображения настоящата съдебна инстанция достига до
категоричния правен извод, че предявените искове са основателни. Тъй като
правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, не съвпада
изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивните
жалби са основателни, обжалваното решение да бъде отменено с изключение
на отхвърлителната част над сумата от 10 000 лв. по предявения иск от
"Средец София" ООД, в която същото е влязло в сила.
По частната жалба срещу определение № 7473 от 22.05.2020 г. по
12
делото пред СГС:
Обжалваното определение касае искане за изменение на решението на
СГС в частта за разноските. Тъй като с настоящото съдебно решение ще бъде
отменено решението на СГС, включително в частта му на присъдените
съдебни разноски, то частната жалба се явява безпредметна и следва да бъде
оставена без разглеждане.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивниците и ищци в
първоинстанционното производство се дължат сторените съдебни разноски,
включително и пред ВКС по к. гр. д. № 754/2022 г. с оглед разпоредбата на чл.
294, ал. 2 ГПК. Поради това в полза на М. А. А. следва да бъдат присъдени
следните разноски: по гр. д. № 2142/2017 г. на СГС - 80 лв. за внесен депозит
за експертиза и 50 лв. за внесена държавна такса, като в това производство
същата е била освободена от държавна такса над този размер и не е била
защитавана безплатно от адв. В.; по в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС - 25 лв. за
заплатена държавна такса, като в това производство е защитавана безплатно
от адв. В.; по к. гр. д. № 754/2022 г. на ВКС – 30 лв. за държавна такса за
допускане на касационно обжалване и 25 лв. за държавна такса за разглеждане
на жалбата по същество, като в това производство е защитавана безплатно от
адв. В.; по настоящото в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС - 100 лв. за внесен
депозит за експертиза, като в това производство е защитавана безплатно от
адв. В.. М. А. А. следва да бъде осъдена със съдебното решение да заплати в
полза на в. л. В. К. Ж. остатъка от дължимия от нея депозит в размер на 383
лв., тъй като е отказала неправомерно да изпълни указанията на съда в тази
насока с молба от 26.06.2025 г. В полза на Л. А. А. следва да бъдат присъдени
следните разноски: по гр. д. № 2142/2017 г. на СГС 80 лв. за внесен депозит за
експертиза и 50 лв. за внесена държавна такса, като в това производство
същата е била освободена от държавна такса над този размер и не е била
защитавана безплатно от адв. В.; по в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС - 25 лв. за
заплатена държавна такса, като в това производство е защитавана безплатно
от адв. В.; по к. гр. д. № 754/2022 г. на ВКС – 30 лв. за държавна такса за
допускане на касационно обжалване и 25 лв. за държавна такса за разглеждане
на жалбата по същество, като в това производство е защитавана безплатно от
адв. В.; по настоящото в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС - 483 лв. за внесен
депозит за експертиза и 5080 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
полза на адв. В.. В полза на Д. Н. К. следва да бъдат присъдени следните
разноски: по гр. д. № 2142/2017 г. на СГС 80 лв. за внесен депозит за
експертиза и 50 лв. за внесена държавна такса, като в това производство
същата е била освободена от държавна такса над този размер и не е била
защитавана безплатно от адв. В.; по в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС - 25 лв. за
заплатена държавна такса, като в това производство е защитавана безплатно
от адв. В.; по к. гр. д. № 754/2022 г. на ВКС – 30 лв. за държавна такса за
допускане на касационно обжалване и 25 лв. за държавна такса за разглеждане
13
на жалбата по същество, като в това производство е защитавана безплатно от
адв. В.; по настоящото в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС - 483 лв. за внесен
депозит за експертиза и 5080 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
полза на адв. В.. В полза на „Средец - София“ ООД следва да бъдат присъдени
следните разноски: по гр. д. № 2142/2017 г. на СГС 80 лв. за внесен депозит за
експертиза и 400 лв. за внесена държавна такса, като останалата част от
внесената общо 10 000 лева държавна такса следва да остане за негова сметка,
тъй като за претендираната сумата от 240 000 лв. отхвърлителното решение на
СГС е влязло в сила; по в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС - 200 лв. за внесена
държавна такса, тъй като предмет на настоящото производство е искът до
сумата от 10 000 лева; по к. гр. д. № 754/2022 г. на ВКС – 30 лв. за държавна
такса за допускане на касационно обжалване, 200 лв. за държавна такса за
разглеждане на жалбата по същество и 1200 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение в полза на адв. В.; по настоящото в. гр. д. № 1789/2024 г. на
САС - 100 лв. за внесен депозит за експертиза и 1300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение в полза на адв. В.. „Средец - София“ ООД следва
да бъде осъдено със съдебното решение да заплати в полза на в. л. В. К. Ж.
остатъка от дължимия от него депозит в размер на 383 лв., тъй като е отказало
неправомерно да изпълни указанията на съда в тази насока с молба от
26.06.2025 г. В полза на Държавата, конституирана на мястото на починалия
ищец Н. С. К., следва да бъдат присъдени следните разноски: по гр. д. №
2142/2017 г. на СГС - 80 лв. за внесен депозит за експертиза, като в това
производство същият е бил освободен от държавна такса; по в. гр. д. №
1190/2020 г. на САС приживе Н. С. К. няма сторени разноски, тъй като е
освободен от внасяне на такси и разноски; по к. гр. д. № 754/2022 г. на ВКС –
150 лв. за юрисконсулстско възнаграждение; по настоящото в. гр. д. №
1789/2024 г. на САС - 483 лв. за внесен депозит за експертиза и 150 лв. за
юрисконсулстско възнаграждение.
При този изход на спора в полза на процесуалния представител на Л. А.
А., Д. Н. К. и М. А. А. – адв. В. следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 294, ал. 2 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА - адвокатско
възнаграждение за предоставената им безплатна правна защита в
производствата по в. гр. д. № 1190/2020 г. пред САС, к. гр. д. № 754/2022 г.
пред ВКС, а по в. гр. д. № 1789/2024 г. пред САС възнаграждение за
безплатната защита само по отношение на М. А. А.. Въззивният съд определя
дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за указаната безплатна
правна помощ на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по в. гр. д. № 1190/2020 г. пред
САС в размер на 10 000 лева (толкова колкото е претендирал и процесуалния
представител на въззиваемата Ц.), съответно за указаната безплатна правна
помощ на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по к. гр. д. № 754/2022 г. пред ВКС в
размер също на 10 000 лева (толкова колкото е претендирал и процесуалния
представител на въззиваемата Ц.), а за указаната безплатна правна помощ на
М. А. А. по в. гр. д. № 1789/2024 г. пред САС в размер на 1300 лева (толкова
колкото е заплатил на адв. В. другия въззивник - „Средец - София“ ООД). Тези
14
определени от съда размери, действително са под минималния размер
съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, но съдът намира същите за справедливи, съответни за
осъществената от адвоката конкретна правна защита и се възползва от
възможностите, предоставени му с Решението по дело С-438/22 от 25.01.2024
г.
В полза на въззивницата - ответник не следва да се присъждат сторени
разноски, тъй като въззивните жалби са изцяло основателни. Същата следва
да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметката на САС
сумата от 4 426,60 лева – дължима държавна такса за въззивното
производство, съответно по сметката на СГС сумата от 8 853,20 лева -
дължима държавна такса за първоинстанционното производство, тъй като
починалият ищец Н. С. К., заместен от Държавата, е бил изцяло освободен от
държавна такса, а Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. са били частично освободени от
държавна такса.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5813 от 30.07.2019 г., постановено по гр. д. №
2142/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с изключение на частта, с
която е отхвърлен предявения от "Средец - София" ООД против М. К. Ц. иск
по чл. 441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на този
ищец сумата над 10 000 лева до претендираните 250 000 лева и в която част е
влязло в сила, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на М. А. А.,
ЕГН:**********, сумата от 55 370 лева, която сума представлява обезщетение
за щета, причинена поради противоправно поведение на ответницата по изп.
дело № 933/2013 г. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално
незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на
по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от
общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху
присъдената сума, считано от момента на подаване на исковата молба
(17.02.2017 г.) до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на Л. А. А.,
ЕГН:**********, сумата от 55 370 лева, която сума представлява обезщетение
за щета, причинена поради противоправно поведение на ответницата по изп.
дело № 933/2013 г. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално
незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на
по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от
общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху
15
присъдената сума, считано от момента на подаване на исковата молба
(17.02.2017 г.) до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на Д. Н. К.,
ЕГН:**********, сумата от 55 370 лева, която сума представлява обезщетение
за щета, причинена поради противоправно поведение на ответницата по изп.
дело № 933/2013 г. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално
незаконосъобразна публична продан и продажба на недвижимо имущество на
по-ниска от пазарната цена, в размер на 1/5 от задължението на длъжниците от
общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно със законна лихва върху
присъдената сума, считано от момента на подаване на исковата молба
(17.02.2017 г.) до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите на Република България, сумата от
55 370 лева, която сума представлява обезщетение за щета, причинена поради
противоправно поведение на ответницата по изп. дело № 933/2013 г. по описа
на ЧСИ М. Ц., довело до проведена процесуално незаконосъобразна публична
продан и продажба на недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в
размер на 1/5 от задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало
непогасено, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от
момента на подаване на исковата молба (17.02.2017 г.) до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на "Средец - София"
ООД, ЕИК:*********, сумата от 10 000 лева, която сума представлява
обезщетение за щета, причинена поради противоправно поведение на
ответницата по изп. дело № 933/2013 г. по описа на ЧСИ М. Ц., довело до
проведена процесуално незаконосъобразна публична продан и продажба на
недвижимо имущество на по-ниска от пазарната цена, в размер на част от
задължението на длъжниците от общо 276 852 лв., останало непогасено, ведно
със законна лихва върху присъдената сума, считано от момента на подаване на
исковата молба (17.02.2017 г.) до окончателното й заплащане.
В останалата отхвърлителна част решение № 5813 от 30.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 2142/2017 г. по описа на Софийски градски съд, по
отношение на размера над 10 000 лева по предявения от „Средец- София“
ООД осъдителен иск, е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Л. А., Д. К., М. А.,
Н. К. и „Средец- София“ ООД срещу определение № 7473 от 22.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 2142/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 294, ал.
2 ГПК ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на М. А. А.,
ЕГН:**********, сумата от общо 310 лева – сторени разноски по гр. д. №
16
2142/2017 г. на СГС, в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС, к. гр. д. № 754/2022 г. на
ВКС и в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 294, ал.
2 ГПК ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на Л. А. А.,
ЕГН:**********, сумата от общо 5 773 лева – сторени разноски по гр. д. №
2142/2017 г. на СГС, в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС, к. гр. д. № 754/2022 г. на
ВКС и в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 294, ал.
2 ГПК ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на Д. Н. К.,
ЕГН:**********, сумата от общо 5 773 лева – сторени разноски по гр. д. №
2142/2017 г. на СГС, в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС, к. гр. д. № 754/2022 г. на
ВКС и в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 294, ал.
2 ГПК ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на "Средец - София" ООД,
ЕИК:*********, сумата от общо 3510 лева – сторени разноски по гр. д. №
2142/2017 г. на СГС, в. гр. д. № 1190/2020 г. на САС, к. гр. д. № 754/2022 г. на
ВКС и в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и чл. 294, ал.
2 ГПК ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите на Република България, сумата от
общо 863 лева – сторени разноски по гр. д. № 2142/2017 г. на СГС, к. гр. д. №
754/2022 г. на ВКС и в. гр. д. № 1789/2024 г. на САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. 273
ГПК и чл. 294, ал. 2 ГПК ЧСИ М. К. Ц., ЕГН:**********, да заплати на адв. В.
Х. В. от САК, ЕГН:**********, сумата от общо 21 300 лева – адвокатско
възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство
на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по в. гр. д. № 1190/2020 г. пред САС, съответно
за указаната безплатна правна помощ на Л. А. А., Д. Н. К. и М. А. А. по к. гр.
д. № 754/2022 г. пред ВКС и за указаната безплатна правна помощ на М. А. А.
по в. гр. д. № 1789/2024 г. пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЧСИ М. К. Ц.,
ЕГН:**********, да заплати по бюджетна сметка на Софийски апелативен
съд, сумата от 4 426,60 лева – дължима държавна такса за въззивното
производство, съответно по бюджетна сметка на Софийски градски съд сумата
от 8 853,20 лева - дължима държавна такса за първоинстанционното
производство (гр. д. № 2142/2017 г. по описа на Софийски градски съд).
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН:********** и "Средец - София" ООД,
ЕИК:*********, за заплатят на вещото лице по в. гр. д. № 1789/2024 г. по
описа на Софийски апелативен съд – В. К. Ж., ЕГН:**********, всеки от
двамата по 383 лева или общо 766 лева, представляващи дължим от тях
остатък от одобрения от съда размер на възнаграждение на вещото лице.
17
Решението е постановено при участието на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД като трето лице-помагач на страната на ЧСИ М. Ц..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18