Решение по дело №427/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Решение № 135/15.04.2024 г., постановено по НАХД № 427/2024 г. по
описа на БлРС

Производството е образувано по предложение на Районна прокуратура – Благоевград, за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а от НК на обвиняемият А. А. С., роден на *********, с ЕГН ********** за
това, че на 28.04.2022 година в сградата на сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР
Благоевград, находяща се в гр. Благоевград на бул. “Димитър Солунски“ № 83, пред А. С. К.
- системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Благоевград е потвърдил
неистина – че е откраднато свидетелство за управление на моторно превозно средство №
********* в писмена Декларация от 28.04.2022 год. – Приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи, която по силата на закон – чл. 160,
ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 год. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства, при положение, че СУМПС № ********* е било представено пред
компетентните власти във Великобритания за подмяна на същото – престъпление по чл.
313, ал. 1 предл.1 от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград. поддържа
внесеното предложение. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал е
установeно по безспорен и категоричен начин, че обвиняемия е осъществил състава на
престъплението. Предлага на С. да бъде наложено наказание "Глоба" в минимален размер,
излага доводи.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован не се явява, представлява се
от надлежно упълномощен адвокат, която от името на подзащитния си заявява, че същия
признава изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в предложението на прокуратурата,
не желае да се събират доказателства за установяване на тези факти. В хода на съдебните
прения адв.Г. излага доводи, че са налице всички предпоставки обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият А. А. С. е роден на *************, с ЕГН **********
С. е правоспособен водач и в тази връзка е притежавал свидетелство за управление на
моторно превозно средство СУМПС № *********, издадено на негово име от ОД на МВР
Благоевград, като същия работил като л***** в гр.О****, В***** и доколкото
преимуществено живеел там, подал документи за подмяна на българското СУМПС пред
компетентните органи във В*******.
По същото време същия се прибрал в България и въпреки че знаел, че е депозирал
документи за подмяна на СУМПС във В*******, С. решил да се снабди с българско
СУМПС, поради което на 28.04.2022г. отишъл в сградата на Сектор”Пътна полиция”/КАТ/
при ОД на МВР гр.Благоевград, където пред св.А. С. К. подал заявление. Предвид факта, че
имал издадено вече СУМПС/свидетелство за управление на моторно превозно средство/ и за
да му бъде издадено ново такова обвиняемия заявил, че му е откраднато последното, поради
което е следвало да попълни и приложи към заявлението за издаване на ново такова,
декларация по образец. За тази цел попълнил декларация, в която отразил, че
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е откраднато. В
попълнената от обвиняемия декларация изрично е отбелязано, че за декларирането на
1

неверни данни лицето носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Въз основа на
представените от страна на обвинияемия документи му било издадено ново свидетелство за
управление на МПС, което той получил лично.
В последствие на 09.08.2023 г. с писмо на Главна дирекция „Национална полиция“
София с рег. № 3286р-397662/2023 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Благоевград били получени 37 броя български свидетелства за управление на МПС, които
били подменени със свидетелства в съответствие с Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент. Едно от тези свидетелства било и свидетелство за управление на МПС №
*********, издадено на името на обвиняемия А. С. от контролните органи на ОД МВР
Благоевград.
С оглед изпратеното свидетелство за управление, подменено във Великобритания от
страна на сектор „Пътна полиция“ Благоевград била извършена проверка, при която се
установило, че С. е заявил неверни обстоятелства в подадена от него декларация по силата
на чл.17, ал.1 от ПИБЛД с УРИ №111600-7026/28.04.2022 г., по описа на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград, тъй като е посочил, че това СУМПС е било
откраднато, а всъщност това свидетелство било подменено от компетентните английски
власти. Материалите били изпратени в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ ОД МВР Благоевград, като по същите била извършена проверка от
свид.Кавръков.
С оглед направените констатации било образувано настоящето наказателно
производство.
В рамките на досъдебното производство е разпитана св.К., чрез показанията на която
се установяват обстоятелства, свързани с време, място и механизъм на извършване на
престъплението. Свидетелката сочи, че именно тя е приела документите на обвиняемия,
както и процедурата по издаване на СУМПС. В рамките на досъдебното производство е
разпитан и св.К., от показанията, на който се установява какво е извършил, какво е
установил. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото същите не съдържат
вътрешни противоречия и кореспондират с установеното чрез останалите доказателства.
Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
гласни доказателства, събрани чрез разпита на св.К. и св.К., както и писмени такива, а
именно копие на писмо на ГДНП рег .№ 3286р-397662/2023., ведно с приложени документи,
копие на заявление вх.№4535 и декларация Приложение №6 към чл.17, ал.1 от
ПИБЛД/л.48-58, справка от сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Благоевград, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, които съдът
кредитира, като последователни, логични и взаимно допълващи се.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази събрания доказателствен материал, съдът намира за доказано по безспорен и
категоричен начин обвинението, че С. е извършил от обективна и субективна страна
процесното инкриминирано деяние, квалифицирано по чл.313, ал.1 от НК.
От обективна страна, деянието се изразява в това, че на 28.04.2022г. в гр.Благоевград
в сградата на сектор Пътна полиция при ОД МВР – Благоевград, находяща се на
бул.”Димитър Солунски”№83 е потвърдил неистина в писмена декларация, съгласно
приложение № 6 към чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи, приет с Постановление на Министерски съвет № 13/08.02.2010 год. с рег с УРИ
№111600-7026/28.04.2022 г по описа на ОД МВР Благоевград, която се изисква по силата на
чл.160, ал.1 от ЗДвП, във връзка с чл.16 от Наредба № 1-157 от 01.10.2002 год. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, която се дава пред орган на властта - А. С. К.– системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Благоевград, за удостоверяване
2

истинността на обстоятелства за издаване на свидетелство за управление на МПС, а именно,
че свидетелството му за управление на МПС СУМПС с № *********, издадено на негово
име от ОД на МВР Благоевград е откраднато.
В конкретния случай чрез приетите по делото писмени доказателства, а именно
посоченото писмо на Главна дирекция „Национална полиция“ и представените документи ,
се установява, че притежаваното от С. СУМПС е било подменено от английските власти,
съгласно директива 2006/126/ЕО на съвета на Европейски съюз и Конвенцията за
движението по пътищата /Виена 1968г./. От приложени и приети като доказателства
Заявление и декларация по чл. 17 ал. 1 от ПЗБДС. се установява, както и чрез показанията на
св.К., че на 28.04.2023 обвиняемия е поискал издаване на ново СУМПС, като потвърдил, че
СУМПС му е откраднато. От друга страна чрез показанията на св.К. се установява, че
подписа в декларацията е на обвиняемия и е попълнена лично от него, което обстоятелство
не се оспорва и от самия него, напротив същия изрично е заявил че е попълнил лично тази
декларация. Относно установяване на престъплението и участието на обвиняемия в него са
и показанията на св.Кавръков. Ето защо съдът прие, че в случая чрез действията си
обвиняемия е осъществил престъплението по чл.313, ал.1 от НК от обективна страна.
Правната норма на чл. 313, ал. 1 НК има бланкетна диспозиция. За
съставомерността на деянието по този текст е необходимо да бъде нарушена изрична
разпоредба на закон, указ или постановление на Министерския съвет, в която е предвидено
да се удостовери истината в писмена декларация. В случая попълнената от подсъдимия
бланка на декларация е изискуема съгласно разпоредбата на по чл. 17 ал. 1 от ПЗБДС,
съгласно който “ В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на
български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация
по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на
МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР.“.Не е
спорно в случая, а и се установява от доказателствата по делото, че на 28.04.2022г.,
обвиняемият е подал заявление за издаване на СУМПС, към което е приложил декларация, в
която е посочил, че СУМПС му е откраднато, въпреки, че е знаел, че му е подменено.
Престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице само тогава, когато е потвърдена неистина
и/или затаена истина в писмена декларация, която по силата на закона се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.Съставът на престъплението
не е осъществен, ако законът не допуска или не предвижда истинността на вписаните в
декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар вписаните
обстоятелства да не отговарят на истината. В конкретния казус С. е декларирал в специално
предвидена за това декларация, по съответен образец, обстоятелството, че СУМПС му е
откраднато, което не отговаря на истината, защото по делото са събрани и приети
доказателства, които не се и оспорват, че същото е подменено във В**********. При това
положение по делото е безспорно установено обективно действие потвърждаване на
неистина при удостоверяване на същите обстоятелства, пред орган на власт. Подадената от
обвиняемия декларацията има за предназначение да удостовери истинността на
декларираното обстоятелство – в случая това, че СУМПС му е откраднато. Декларацията се
подава пред орган на властта – сектор КАТ “Пътна полиция” към ОД МВР Благоевград,
което е част от структурата на изпълнителната власт на министерството на вътрешните
работи и е приета от длъжностно лице от този орган – К., която по служба е натоварена да
приема такива декларации от лица, подаващи заявление за издаване на нови документи за
самоличност.
Настоящия състав намира, че деянието е доказано и от субективна страна, като
съдът намира, че е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2
от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
неговите последици и е искал тяхното настъпване, т.е той е съзнавал, че СУМПС му е
отнето, а не откраднато, но въпреки това е потвърдил неистина в писмената си декларация,
3

искайки да му бъде издадено ново СУМПС. По делото са събрани категорични
доказателства в тази насока. От друга страна същия като правоспособен водач е наясно с
правилата, както и с отговорността при тяхното неизпълнение.
С оглед на това са налице всички елементи от състава на престъплението по чл.313, ал.1 от
НК, обвиняемия е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 17 ал. 1
от ПЗБДС, съгласно който “ В случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена
декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-
близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при
ОДМВР“ се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на декларираните
обстоятелства, като това деяние е извършено при условията на пряк умисъл. В тази насока
са показанията на свидетеля К., приела документите от обвиняемия, св.К. извършил
проверка по случая, писмената декларация, заявление за издаване на СУМПС, писмо на
ГД”Национална полиция”.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая не може да се приложи и чл.9, ал.2 от НК.
Потвърждаването на неистина в писмена декларация, която се дава пред орган на властта по
силата на закон, указ или ПМС, е криминализирано в състава на чл.313 ал.1 НК, при това
деянието е наказуемо алтернативно и с лишаване от свобода до три години. Следователно
законодателят е счел, че всяко такова деяние е общественоопасно до степен да бъде обявено
от закона за наказуемо. Съдът намира, че обвиняемия във всеки един момент е бил наясно,
че върши нещо нередно и укоримо, защото с лъжлива информация подвежда компетентните
власти при изпълнение на вменените им от закона функции. Затова и деянието му не може
да бъде определено като такова с явна незначителност на обществената му опасност, а още
по-малко да се твърди, че такава въобще липсва. В противен случай би следвало по
дефиниция да се приеме, че всяко престъпно деяние по смисъла на чл.313, ал.1 от НК е или с
ниска, или извършено при липсата на обществена опасност, което е правно необосновано и
логично неприемливо. Липсват особености в конкретното поведение на С., които да го
отличават от общия случай на извършване на такова престъпление.
След като прие, че обвиняемият е извършил деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност, съдът в настоящия състав намира, че същия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност поради наличието на всички предпоставки за това.
При преценката си за освобождаване на С. от наказателна отговорност с
налагането му на административно наказание съдът намира, че са налице всичките
законоустановени и кумулативно необходими от закона предпоставки на чл. 78а от НК, за
това престъпление се предвижда налагане на наказание “лишаване от свобода” до три
години или глоба от сто до триста лева, видно от свидетелството за съдимост обвиняемият
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, както и от престъплението не са настъпили
имуществени вреди. От друга страна престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК не е от
категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпването на
имуществени вреди. Освен това същото не е включено и в диапазона на разпоредбата на чл.
78а, ал.7 от НК. Ето защо обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
и на същия бъде наложено административно наказание глоба.
При определяне на административното наказание за извършеното от обвиняемия
престъпление в конкретният случай, съдът отчете, като смекчаващи вината на дееца
обстоятелства, изразеното съжаление, оказаното съдействие в хода на разследването, както
и липсата на доказателства за други криминални прояви. Освен това съдът съобрази и
материалното положение на обвиняемия,като счете, че наказанието “глоба”, предвидено в
чл. 78а от НК следва да бъде в минимален размер 1000 /хиляда/ лева, постановено при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и при липса на отежняващи такива. В
4

конкретния случай макар и с чисто съдебно минало, същото не може да бъде отчитано като
допълнително смекчаващо обстоятелство, доколкото е предпоставка за приложението на
чл.78а НК и по аргумент от чл.56 от НК не може да се отчита и като смекчаващо
отговорността на дееца.Съдът намира, че така наложеното наказание и в този размер ще
окаже възпитателно и възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за
неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото. В случая следва да бъде
посочено, че е неприложима разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, доколкото с тази
разпоредба е предвидено, че когато за престъплението е предвидено само наказание глоба
или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава
размера на тази глоба. Очевидно, идеята на законодателя е била да ограничи размера на
наказанието, което може да бъде наложено на дееца, изравнявайки максималните санкции-
административната по чл. 78а и наказателната, посочена в съответния текст на Особената
част на НК, когато последната предвижда като най-тежка санкция именно глобата. В
конкретния случай за престъплението, за което С. бе признат за виновен законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода” или глоба, поради което и не може да бъде
прието, че може да се определи глоба под 1000 лв. Като за пълнота следва да бъде посочено,
че дори и в хипотеза при която би намерила приложение посочената разпоредба и в
особената част на НК е предвидена долна граница на наказанието глоба в размер под 1000
лв., то съдът при приложението на чл. 78а НК не може да определи размер на
административното наказание под установения в ал. 1 на същия член размер.
Освобождаването от наказателна отговорност е винаги по-благоприятно за дееца, като при
прилагането на този текст установените граници на наказанието са императивни. Тяхното
изменение следва да бъде изрично въведено, както е в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 НК. След
като липсва изрично правило за изменение на минималния размер на санкцията по чл. 78а
НК, то за такъв размер винаги трябва да се взема размерът от 1000 лв. Не може да се приеме,
че това би утежнило положението на дееца, когато разпоредбата на Особената част
предвижда по-нисък минимум на глобата, доколкото както бе посочено, независимо от
тежестта си, административното наказание по чл. 78а НК е винаги по-благоприятен резултат
от осъждането.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	135
Дата:	15 април 2024 г. (в сила от 1 май 2024 г.)
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20241210200427
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	19 март 2024 г.

Решение по дело №427/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите