МОТИВИ към присъда по НОХД Nr:234/2012 по описа
на РОС
Русенска окръжна прокуратура е
обвинила:
М.И. *** в това,че:
На 25.11.2011г. в гр.Русе, в
условията на продължавано престъпление – на два пъти, използвал платежен
инструмент – дебитна карта №*******, издадена от „Кооп.търговска банка”АД, без
съгласието на титуляра – И.В.М. ***, вследствие на което получил парична сума в
общ р-р 180лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление –
престъпление по чл.249, ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1
от НК.
Съдебното производство е
протекло по реда на гл.27 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Гражданският ищец – И.М., поддържа
предявения от нея граждански иск в размер на 173лв. срещу подсъдимия за
обезщетение на причинените й имуществени вреди – резултат от престъплението му,
претендирайки законната мораторна лихва от датата на деликта.
Подсъдимият изцяло признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си
за тях да не бъдат събирани доказателства в хода на съдебното следствие.
Окръжният съд, след преценка на
събрания по делото доказателствен
материал приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият е роден на ***г. в ***, български гражданин, с
основно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подсъдимият
бил приятел със св.Ив.М., която през 2011г. често гостувала на него и жената, с
която живеел на семейни начала в жилището им на ***********. Той решил да се
възползва от лековерието на св.М., която споделила с него на коя дата и в какъв
размер й превеждат месечното трудовото възнаграждение от *******,
включително къде съхранява бележката с
ПИН-кода на дебитната карта, издадена й с тази цел от работодателя, а именно -
в раницата си, която доверчиво оставяла без надзор в жилището, обитавано от
подсъдимия. Оттам последният взел незабелязано тази карта и ПИН – кода, след
което на 25.11.2011г. на два пъти изтеглил от сметката на св.М. сумата от общо
180лв. от уличен банкомат на ул.”Г.Милев” №17 в гр.Русе. С парите купил
телевизор и храна, дори предложил заем на св.М., която вече била установила
липсата на картата си, тъй като на 26.11.2011г. случайно я открила, захвърлена
и повредена в близост до магазин „Кауфланд” в кв.”Дружба”. Св.М. подала жалба в
полицията за извършената кражба и в хода на проверката подс.А. признал пред нея
за стореното, като обещал да й се издължи, което не направил до приключване на
разследването, а й върнал само сумата от 7лв.
Изложеното се установява по непротиворечив начин от самопризнанията
на подсъдимия, направени пред съда, които напълно се подкрепят от приложените
към делото писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
досъдебното производство и съдържащи се в показанията на свидетелите М., Й., М.,
свидетелство за съдимост, декларация, автобиография, заключения от комплексна
техническа и идентификационна експертиза, протоколи за оглед, фотоалбум, банкови
документи, както и от веществените доказателства – 2бр.дискети от „ПИБ”АД-София.
Предвид горното, съдът прави
следните правни изводи:
Наличните преки и косвени доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната взаимовръзка налагат единствения възможен
извод за безспорно установено авторство на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние, при което от обективна и субективна страна същият е
осъществил състава на престъплението, за което е бил предаден на съд – това по
чл.249, ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като на посочената по-горе дата и
място, на два пъти –
в условията на продължавано престъпление използвал въпросната дебитна карта
като я поставил в АТМ устройство и въвеждайки ПИН кода е получил паричната сума
от общо 180лв. без да има съгласие от титуляра за извършване на двете
транзакции. Картата се явява платежен инструмент по см.на чл.93, т.24 от НК,
така и по см. на параграф 1,т.16 от ДР на Закона за платежните услуги и
платежните системи, а извършеното от подс.А. не съставлява по-тежко наказуемо
престъпление по НК на РБългария.
Подсъдимият е действал с
пряк умисъл, доколкото от обясненията му пред пострадалата на досъдебното
производство и направеното признание пред съда, се установява, че същият
безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
настъпването на противоправните последици, което се потвърждава и от цялостното
му поведение.
С оглед на изложеното
съдът преценява, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на така
формулираното престъпление и да му се определи наказание.
При индивидуализацията на наказанието
съдът не отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство направеното
признание за вината, доколкото то е основание за приложение на съкратеното
съдебно следствие, обуславящо по-благоприятна санкция за стореното, поради
което не следва да се приема за обстоятелство, което е от естество да доведе до
по-нисък размер на определеното наказание. Като такова обаче следва да се
отчете съжалението за извършеното и възстановяването на част от сумата до
приключване на делото в първата инстанция, а така също тежкото семейно и
материално положение на личност, обособила се като такава в дом за деца, лишени
от родителски грижи и живееща без постоянни трудови доходи и опората на
семейната среда. Липсват отегчаващи отговорността обстоятелства, при което
съдът намира, че смекчаващите такива се явяват многобройни по см.на чл.55,
ал.1, т.1, при което и най-лекото наказание, предвидено в НК за извършеното би
се оказало несъотносимо по тежест със стореното от подсъдимия и това обуславя определяне
на наказанието при приложението на тази разпоредба по силата на чл.58а, ал.4 от НК - като по-благоприятна в сравнение с редукцията по чл.58а, ал.1-3 от НК, към
които препраща императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК. Воден от тези
съображения съдът определя наказанието под законоустановения минимален размер,
а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, към което предвид тежестта на
деянието и материалното положение на подсъдимия не счита за целесъобразно да
присъедини и кумулативно предвидената глоба, каквото разрешение е предвидено в
чл.55, ал.3 от НК. Налице са материално-правните предпоставки за условно
осъждане и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на така
определеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, като счита, че целите
на наказанието, предвидени в чл.36 от НК ще се реализират най-пълно по този
начин, доколкото ще се предостави възможност на младия осъден да възстанови на пострадалата
вредите чрез полагането на общественополезен труд, а също така да преосмисли
поведението си в насока социална адаптация и създаване на семейство.
Гражданският иск е доказан по своето
основание и размер, тъй като се базира на всички събрани в хода на досъдебното
производство доказателства и доказателствени средства и подсъдимият с деянието
си е ощетил пострадалата, причинявайки й имуществена вреда, равняваща се на
невъзстановения размер на отнетото имущество – 173лв., която той следва да
репарира на пострадалото лице, ведно със законната лихва за забава от деня на
непозволеното увреждане по см.на чл.45 ЗЗД.
Съобразно изхода на делото, подсъдимият
следва да заплати направените разноски на досъдебното производство и държавна
такса, съобразно уважената част от гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: