Р Е Ш Е
Н И Е № 260205
гр. Пловдив,
15.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Тодорка Мавродиева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2015 по
описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.26, ал.1, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Синджента България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115М, к-с
Хермес Парк, сграда Д, ет.6, чрез пълномощник А. Я.,***, против П.М.М. и В.И.Н.,
с която е предявен иск за обявяване на договор за покупко-продажба, обективиран
в нотариален акт № 117, т. 6, peг. № 7920,
дело 1101/2017 г., вписан в CB-*** с
вх. рег.№ 37962, акт № 106, т. 16, 2017 г., за нищожен, като привидна сделка,
сключена при условията на абсолютна симулация.
Ищецът твърди, че между ответниците П.М.М., в
качеството на продавач, и В.И.Н., в качеството на купувач, е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XV1-161. кв. 50. по ПУП на ***, одобрен със заповед № 326/1976,
с площ 1160 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП
129.70 и РЗП 543.95. въведена в експлоатация съгласно Удостоверение №
160/18.11.2010, издадено от главния архитект на ***, обективирана в нотариален
акт № 117, т. 6, per.
№ 7920, дело 1101/2017 г., вписан в CB-*** с вх. рег.№ 37962, акт № 106, т. 16, 2017г.
Ищецът твърди, че в периода 10.02.2017г.– 22.11.2017г.
ответникът П.М.М. е бил *** на *** и *** на „***“ ЕООД, като ищецът е кредитор
на „***“ ЕООД, за сумата от 5 797 594 лв., дължима по договор за
доставка на семена и продукти за растителна защита от 14.02.2017г. Твърди, че
за обезпечаване на задълженията на „***“ ЕООД по посочения договор ответникът М.
е подписал на същата дата като управител на дружеството и в лично качество като
авалист запис на заповед, по силата на който дружеството и авалистът се
задължават безусловно и неотменимо да заплатят на ищеца сумата от 2
632 200лв., както и че на 27.02.2017г. „***“ ЕООД издало на доверителя
втори запис на заповед, авалиран от П.М.М. за сумата от 4 211 520 лв.
Ищецът твърди, че на 16.11.2017 г. е сключен договор
за продажба на дяловете на „***“ ЕООД от П.М.М. на Р. М. С., като след тази
дата ответникът М. изпратил на ищеца писмо за осъщественото прехвърляне, за
освобождаването му като управител и за това, че не носи отговорност за
дейността на дружеството.
Ищецът твърди, че за сумата от 2 632 200 лв.
представляваща главница по записа на заповед, издаден на 14.02.2017 г. и
разноски по делото представляващи държавна такса в размер на 52 644 лв.,
се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „***“
ЕООД и ответника М., на основание на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ И. К., per. № ***,
с район на действие Пловдивски окръжен съд, подадено е възражение срещу
заповедта от ответника М. и с влязло в сила решение на ПдОС задължението е признато за установено.
Твърди, че в хода на образуваното изпълнително дело е установено, че в резултат
на извършени разпоредителни сделки дружеството „***“ ЕООД не разполага с
движимо и недвижимо имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземането
на ищеца. Твърди се, че успоредно с разпродажбата на имуществото на „***“ ЕООД,
ответникът М. е изплатил своите задължения към други свои кредитори и се е
разпоредил с цялото свое имущество, като след извършените разпореждания
ответникът М. не притежава имущество.
Твърди, че процесната продажба е привидна сделка, тъй
като продажбата е сключена за цена от 120000 лв., при положение, че стойността
на имота многократно надвишава тази сума; след продажбата ответникът М. е
продължил да ползва имота, където също отсядат неговата майка и неговата
сестра; имотът е използван многократно като обезпечение; ответникът М.
разполага с достатъчно средства, поради което на същия не се налага да сключва
договор за продажба на имота при крайна нужда и явно неизгодни условия, при
които неизгодни условия е сключената процесната сделка, както и че ответникът Н.
не разполага със средства за закупуването на имота, предвид доходите на
последния.
Въз основа на изложените твърдения е формулирано
искане процесната сделка, обективирана в нотариален акт № 117, т. 6, peг. № 7920, дело 1101/2017 г., вписан в CB-*** с вх. рег.№ 37962, акт № 106, т. 16, 2017 г., да
бъде обявена за нищожна като привидна. Претендира разноски.
По
същество ищецът чрез пълномощника си адв. Я. пледира за уважаване на иска, по
изложени в писмена защита съображения.
Ответникът В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, в
срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че не е желал пораждане на
правните последици на покупко- продажбата, като твърди, че към момента на
закупуване на имота е бил с ясното и по категоричен начин изразено желание да
придобие собствеността върху имота. Твърди, че за обявената продажба на
процесния недвижим имот е научил от посредническа агенция за недвижими имоти –
„***“ ЕООД, чиито услуги е ползвал за извършването на сделката, за което твърди
да е издадена фактура. Твърди, че данъчната оценка на имота е 36796,90 лв., а
продажната цена от 120 000 лв. представлява свободна договорка между него
и продавача. Твърди, че е заплатил продажната цена по банков път, че изложената
от ищеца информация относно неговите доходи не отговоря на действителното му
финансово състояние, като твърди, че паричните средства за закупуване на имота
са от сключен от ответника договор за заем. Твърди, че за покупката е направил
разходи в размер на 4050,60 лв., които е заплатил. Твърди, че за периода, за
който е бил собственик на процесния имот, е заплащал данъци за имота- за 2018г.
и 2019г. Твърди, че през 2019г. е продал процесният недвижим имот.
По същество ответникът Н., чрез своя процесуален
представител адв. С. пледира за отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендира разноски.
Ответникът П.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, в
срока в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е сключил процесната сделка по
надлежния ред и с ясното съзнание и цел за пораждане на правните последици на
покупко- продажбата. Твърди, че процесният недвим имот е бил единствено предмет
на обезпечение във връзка с договорни отношения с банка „***“ АД, които са
приключили към съответния момент. Твърди, че намерението да продаде имота е
взето по вътрешно убеждение и собствена преценка много преди датата на
продажбата му. Твърди, че веднага след като ипотеката към банка „***“ АД е била
заличена през месец май 2017г. и имотът е бил освободен от тежести, ответникът
е предприел конкретни действия, свързани с решението му за неговата продажба.
Твърди, че продажбата му е осъществена чрез посредничеството на агенция за
недвижими имоти.
По същество ответникът М., чрез своя процесуален
представител адв. Д., пледира за отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният
иск е допустим, поради което следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска.
Не е спорно между страните, че
между ответниците П.М.М., в качеството на
продавач, и В.И.Н., в качеството на купувач, е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, представляващ УПИ XV1-161. кв.
50. по ПУП на ***, одобрен със заповед № 326/1976, с площ 1160 кв.м., ведно с
построената в него двуетажна жилищна сграда със ЗП 129.70 и РЗП 543.95.
въведена в експлоатация съгласно Удостоверение № 160/18.11.2010, издадено от
главния архитект на ***, което обстоятелство се установява и от приложения по
делото нотариален акт № 117, т. 6, per. № 7920,
дело 1101/2017 г., вписан в CB-*** с вх. рег.№ 37962, акт №
106, т. 16, 2017г.
Не е спорно, че ищецът е кредитор на ответника
М. за сумата 2 632 200лв., както и
че ищецът е образувал изпълнително производство срещу ответника М. за събиране
на вземането си, които обстоятелства се установяват от събраните по делото
писмени доказателства.
От
събраните по делото писмени доказателства – платежно нареждане /л.139/, договор
за паричен заем /л.140/, споразумение към договор за паричен заем от
21.11.2017г. /л.224- л.226/, извлечение от банкова сметка ****** АД за периода
01.11.2017г.- 30.11.2017г. /л.243-л.244/ и извлечение от банкова сметка *** В.И.Н.
в „***“ АД – движение по сметка с изходящи и входящи преводи с контрагент К. М.
К. за периода 21.11.2017г. – 17.09.2020г. /л.255-л.257/ се установява следното:
сумата от 120 000 лв., представляваща договорената между ответниците цена
за покупката на недвижимия имот, е заплатена. Същата е преведена по банков път
от ответника Н. и е постъпила по сметката на ответника М.. На 21.11.2017г.
ответникът Н. е сключил с лицето К. М.К. договор за заем за сумата от
120 000 лв., като е уговорен срок за нейното връщане три години от датата
на подписване на договора и възнаградителна лихва в размер на 0,5% от заемната
сума на месец. Сумата от 120 000 лв. е предоставена от К. на ответника Н.,
сумата е преведена по банков път и е постъпила по сметката на Н. в „***“
АД. Ответникът Н. е превел по банков път
на К. К. на следните дати, следните суми, всичките с посочено основание
„връщане на заем“: на 28.12.2018 год. -
18 600 лв., на 07.06.2019 год. е върната главница в размер на 7 000 лв., на
17.06.2019 год. - 5 000 лв., на 11.10.2019 год. - 35 000 лв., на 28.10.2019 год.
- 12 000 лв., на 19.05.2020 год. - 5 000 лв., на 02.06.2020 год. - 5 000 лв., на
17.06.2020 год. - 12 400 лв., на 24.06.2020 год. - на 10 000 лв., на 26.06.2020
год. - 10 000 лв. Ответникът Н. е превел на К. К., по банков път, на следните
дати, следните суми, с основание „ погасяване на лихва“: на 31.08.2020 год. - 8
000 лв., на 01.09.2020 год. - 2 000 лв., на
17.09.2020 год. - 4 478.33 лв.
От
приложеното по делото Удостоверение за данъчна оценка от 04.10.2019г. /л.118/ се установява, че актуалната
данъчна оценка на недвижимия имот възлиза на сумата от 29619,90 лв. От
приложеното по делото Удостоверение за данъчна оценка № **********/
24.08.2017г. /л.153/ се установява, че данъчната оценка на недвижимия имот към
датата на разпоредителната сделка е била 36796,90 лв.
При
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от
правна страна:
От
събраните по делото доказателства не се установи наведеното от ищеца основание
за нищожност на договора за продажба на недвижимия имоти. При носена от ищеца
доказателствена тежест същият не успя да докаже, че страните по процесната
сделка в действителност не са искали да настъпят правните последици на покупко-
продажбата, като същите са постигнали съгласие продавачът да остане собственик
на имота.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че покупната цена е
платена от купувача на продавача. Установява се и че купувачът е сключил
договор за заем с цел осигуряване на необходимите му парични средства да
заплати покупната цена. Недоказано остана твърдението на ищеца, че договорът за
заем е привиден. От представените по делото писмени доказателства – извлечения
от банковата сметка на ответника Н. се установява, че същият е получил по
сметката си сумата от 120 000 лв. от лицето К., с когото е сключил
договора за заем, както и се установява, че е върнал главницата от 120 000
лв. и е заплатил възнаградителна лихва в размер на 14478,33 лв.
Недоказани останаха твърденията на ищеца, че
ответникът М. е продължил да ползва имота след неговата продажба, както и че
имотът е бил използван от неговата майка и сестра. Ищецът не ангажира
доказателства за установяване на посочените обстоятелства.
Извод
за симулативност на сделката не може да се направи и с оглед размера на
покупната цена. Страните по сделката са договорили покупна цена от 120 000
лв., която надвишава три пъти данъчната оценка на имота към датата на
разпоредителната сделка /36796,90 лв./.
С
оглед на изложеното искът за прогласяване на процесния договор за продажба на недвижим
имот за нищожен като привидна сделка, сключена при условията на абсолютна
симулация, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
С
оглед изхода от спора – неоснователност на иска, своевременно заявената
претенция за присъждане на разноски и представените доказателства за това, в
тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, които в случая
представляват адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ от процесуалните представители на двамата ответници – адв. О.Д. и адв. С.С.,
като възнаграждението следва да бъде определено в размер на минимално
предвидения размер съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед цената на иска – 29619,90 лв., определена
на основание чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, съобразно актуалната данъчна оценка на
недвижимия имот /л.118/, минималното възнаграждение, изчислено на основание
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 1418,59 лв. Предвид
представените от адв. С. доказателства, че същият е регистриран по ЗДДС, на
основание §2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв. С. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС, което възлиза на сумата 1702,31 лв. с вкл. ДДС.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Синджента България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115М, к-с Хермес Парк, сграда Д, ет.6, срещу П.М.М., ЕГН **********, с
адрес ***, и В.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за обявяване за нищожен,
като привидна сделка, сключена при условията на абсолютна симулация, договор за
покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 117, т. 6, peг. № 7920, дело 1101/2017 г., вписан в CB-*** с вх. рег.№ 37962, акт № 106, т.
16, 2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Синджента България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115М, к-с Хермес Парк, сграда Д, ет.6, да заплати на адв. С.И.С.,***,
със служебен адрес ***, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв в размер на 1702,31 лв. с включено ДДС /хиляда седемстотин и два лева и тридесет и
една стотинки/ за производството по гр. дело № 2015/ 2019г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив.
ОСЪЖДА
„Синджента България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115М, к-с Хермес Парк, сграда Д, ет.6, да заплати на адв. О.Д.,***, адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38,
ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв в размер на
1418,59 лв. /хиляда четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и девет стотинки/
за производството по гр. дело № 2015/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: