№ 14674
гр. София, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110100747 по описа за 2024 година
Предявени са от „Топлофикация София“ЕАД срещу Н. И. Д. ,положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за установява на дължимостта на сумата 3 550,85 лева , представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
446,46 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г.,
61,84лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,75 лева , представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2020 г. до 05.06.2023 год. ,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 18789/28.06.2023.2023год. ,издадена по ч.гр.д.№
34151/2023год. по описа на СРС,65 състав.
Вземането произтича от следните обстоятелства : Задължение за доставена, но
неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София,ул.Люботрън, 98,бл.4,вх.В,ет.4,ап.36, аб.№277351.
В исковата молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.06.2023 год. и такава е издадена на
20.06.2023 год., срещу длъжника .
След дадени на заявителя указания по чл. 415,ал.1,т.2 от ГПК е предявен
установителен иск е за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение срещу
срещу длъжника в заповедното производство.
Ищецът твърди, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди,
като титуляр на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединен към
абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети
на основание Закона за енергетиката за периода 01.05.2020год. до 30.04.2022год. , както и
услугата дялово разпределение за периода м.05.2020 год. –м. 04.2022 год. Твърди, че не е
заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и дължима цена на услуга
1
за дялово разпределение за посочените периоди, ведно с обезщетенията за забава.
Претендират се и деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока за подаване на писмен отговор не е постъпил .В с.з. ,редовно призован не се
явява и не се представлява.
С Определение от 23.05.2024 год. е привлечено в качеството на трето лице помагач,
на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което не оспорва предявените искове ,
представя документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия за
процесния имот и период.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване, че съществува договорно
правоотношение относно продажба на топлинна енергия, да докаже, че е доставил съответно
количество топлинна енергия, да установи цената на доставена топлинна енергия. Законът
регламентира фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако
исковата молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за постъпилото
възражение, т.е. в настоящия случай искът се явява предявен на 20.06.2023 г.
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 20.06.2023 год. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на
20.06.2023 год., срещу длъжника .
Срещу заповедта е постъпило в срока по чл. 414 от ГПК възражение от длъжника,
поради което ,на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя в едномесечен
срок да предяви установителен иск за вземанията си.
В срок, а именно на 04.01.2024 год. е постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД, въз основа на която е образувано настоящото производство, поради което
съдът счита, че предявеният установителен иск за съществуването на вземанията на
заявителя в заповедното производство е допустим.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 65, том I, рег. № 1166, дело № 55 от 2004 г. ,Н. И. Д. е придобил правото на
собственост на недвижим имот в гр.София,район Лозенец,ул.“Люботрън“ №
98,бл.4,вх.В,ет.4,ап.36.
Със Заявление – декларация от 18.11.2004год. Н. И. Дърпанов е поискал да бъде
открита партида ,съгласно ОУ ,за процесния имот.
Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 7, том I, рег. № 613, дело №
4 от 2022 год.,на 15.04.2022год.,ответника е продал собствения си недвижим имот.
От представените по делото Протокол от 28.09.2021 г. на Общото събрание на
етажните собственици с адрес: гр.София, ул.“Люботрън, договор 1105/17.10.2021год. се
установява, че за процесния период между ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен
договор за услугата дялово разпределение,както и че имота е топлоснабден.
По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от
ищеца ОФ от 31.07.2021год.,за отчетен период 01.05.2020год. до 30.04.2021год. ,от която се
установява ,че стойността на реално потребената ТЕ възлиза на 1541,76лв.,със срок на
плащане 14.09.2021год. и ОФ от 31.07.2022год. за отчетен период 01.05.2021год. до
30.04.2022год. ,от която се установява ,че стойността на реално потребената ТЕ възлиза на
2032,15лв.,със срок на плащане 14.09.2022год.
Представена е и справка за издадени фактури за дялово разпределение за периода
м.05.2020год. – м.04.2022год.,на стойност 61,84лв.
2
За определяне размера на дължимата цена, съдът ползва данните от посочените по-
горе издадени от ищеца общи фактури, за които са приложени по делото, доколкото
ответната страна не оспорва количествата потребена енергия и изчисленията за тяхната
стойност.
От трето-лице помагач са представени писмени доказателства , от които се
установява, че реално услугата дялово разпределение е била извършена за абонатен №
277351, а именно: индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2020
г. - 30.04.2021 г. и индивидуална справки за отопление и топла вода за периода от 01.05.2021
г. – 30.04.2022 г. ,както и отчет/проверка от 28.05.2021год. и от 20.04.2022год.,подписани от
клиент,от които се установява ,че в процесия имот са отчитани реално уреди и водомер.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди (л. 32 от делото) и договор № Д-О-64/03.06.2020 г. при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл. 139в от ЗЕ .
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребителите в гр. София (представени по делото на лист 37) най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил
предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Според
клаузите на тези Общи условия (идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите
условия) се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената
цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като
месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на
11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация - чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно, независимо от уговорения
начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 45-дневен период, след изтичане на периода, за който се
отнасят - чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 г. (приложими през процесния период).
От представените по делото доказателства се установи, че сградата, в която се намира
имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ (чл. 139 - 148, Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., § 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год.). Топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, в редакцията, действаща за исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Когато
спрямо недвижим имот правото на собственост принадлежи на едно лице, а вещно право на
ползване е учредено в полза на друго лице, ползвателят отговаря за задължение да заплаща
цената на доставена топлинна енергия.
Ето защо, обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото водят до извод, че
ответникът е потребител на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно
отношение по продажба на топлинна енергия при условията на специалните нормативни
актове в периода 01.05.2020год. – 30.04.2022год.
С оглед цитираните по-горе разпоредби и предвид представените писмени
доказателства , се налага извод, че ищецът е доставил количеството топлинна енергия до
процесния имот, за процесния период, както и че същата е била редовно отчетена, като
ответникът дължи на ищеца сумата от 3550,85 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
Съгласно чл. 22, ал.1 от Общите условия от 2014 год., респ. чл. 36 от ОУ от 2016 год.,
потребителите на топлинна енергия заплащат на доставчика и стойността на услугата дялово
разпределение, която видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза през процесния период е предоставена. По делото се установи и дължимостта на
сумите за дялово разпределение, поради което към посочената по-горе сума следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за
сумата от 61,84 лева за периода м. 05.2020 год. – м. 04.2022 год.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от 20.06.2023 г. (датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземанията.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. и за сумата от 3550,85 лева.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период
01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45-дневния срок е изтекъл на 14.09.2021 год.,
а ОФ от 31.07.2022 год. е с падеж до 14.09.2022 год. Или ответната страна е изпаднала в
забава на 15.09.2021 год. като ищецът има право да претендира обезщетение от тази дата до
4
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. В случая той е претендирал период на
забава от 15.09.2021 г. до 05.06.2023 г., поради което искът се явява основателен за този
период и за пълната претендирана сума от 446,46 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение:
Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, купувачите
изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи доказателства за
отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане, поради което
вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част
от претенцията му. Същият е доказал разноски в заповедното производство в общ размер на
131,44 лева, от които 81,44 лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, от които съобразно уважената част на претенциите следва да получи
сумата в размер на 131,02лева. В исковия процес ищецът е доказал разноски в общ размер
на 213,07 лева, от които 113,07 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП, от
които съобразно уважената част на претенциите му се следват 212,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете,но такива от него не са претендирани,поради което не му се
дължат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. И. Дърпанов ,ЕГН :
********** с постоянен адрес в гр.София,ул.“Трепетлика“ № 10, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 3 550,85 лева , представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес в гр.София,район
Лозенец,ул.“Люботрън“ № 98,бл.4,вх.В,ет.4,ап.36,аб.№ 27735 ,период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 20.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
446,46 лева , представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.06.2023
г.,сумата 61,84лева , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
20.06.2023 г. до изплащане на вземането, ,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 18789/28.06.2023.2023год. ,издадена по ч.гр.д.№
34151/2023год. по описа на СРС,65 състав като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата по чл.422 от
ГПК с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 12,75 лева , представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. И. Дърпанов ,ЕГН : ********** с постоянен адрес в
гр.София,ул.“Трепетлика“ № 10 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на
5
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 106,60 лева, представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата от 491,70 лева, представляваща деловодни
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6