№ 58
гр. Монтана, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20241630201015 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от П. Н. П., ЕГН: **********, на който с
наказателно 24-0996-001393 от 17.07.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР-
Монтана, с-р „Пътна полиция“, на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 4, т. 1 от ЗДвП,
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. (двеста лева) и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца, за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП.
Недоволен от така наказателно постановление е останал жалбоподателят П. Н. П.,
който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се явява и дава заявява, че
не е имало неподчинение от негова страна на органите на реда. Изтъква, че не е имало
табели или обявление на видно място, че пътят, в който е навлязъл в бил затворен за
движение за тежкотоварни автомобили. Заявява, че е карал бавно пред служителя на БГ Тол,
и не е бил спрян от последния. Моли съда да не го лишава от право да управлява МПС, тъй
като няма да може да работи и да се изхранва.
Въззиваемата страна не се явява, не се представлява и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на
жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:
На 05.07.2024 г. към 18:40ч,. в общ. Монтана, по РП II-81, в района на км. 97+800, с
1
посока на движение от гр. Монтана към гр. София, П. Н. П. управлявал състав от ППС с
влекач Даф с рег. № ххх и прикачено към него полуремарке с рег. № РВ 1549 ЕС. Пътният
участък бил забранен за тежкотоварни автомобили, поради което служител на БГ Тол - св.
С. С. подал сигнал със стоп палка по образец към водача на тежкотоварния автомобил П., но
последният не се подчинил и не спрял плавно вдясно и продължил в посока гр. София. При
тези обстоятелства св. С. С. поискал съдействие от служители на пътна полиция. На смяна
били св. В. В. и св. П. И. - автоконтрольори при ОДВМР – Монтана, които в 19:00 часа, в
общ. Монтана, по РП II-81, в района на км. 72+700 спрели управлявания от П. П. състав от
ППС.
За направените констатации, св. В. В. на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР–
Монтана, съставил АУАН Серия GA1240357, от 05.07.2024г., на жалбоподателя П. П., за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, в негово присъствие и в присъствието на св. П. И..
Въз основа на така съставения АУАН, Началникът в сектор ОДМВР- Монтана, с-р
„Пътна полиция“, издал обжалваното Наказателно 24-0996-001393 от 17.07.2024 г., с което
на жалбоподателят П. Н. П., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200лв. (двеста лева) и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, а именно: показанията на свидетелите В. В. -
актосъставител, св. П. И. и св. С. С., както и събраните по делото писмени доказателствени
материали: АУАН 1393/05.07.2024г., пощенски плик, справка за нарушител/водач,
приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът дава вяра на показанията на св. С. С., който е пряк очевидец на извършеното
нарушение от жалбоподателя П. П.. Свидетелят С. е подал сигнала Стоп палка към жалб. П.,
защото в процесния ден и час не е било разрешено движението за тежкотоварни автомобили
в пътния участък, след което при неспазването на подадения сигнал, св. С. е уведомил
колегите си от пътна полиция, за да съдействат.
Съдът се довери на показанията на свидетелите В. и И., които кореспондират изцяло
в показанията на св. С. – очевидец, за това, че жалб. П. е не е спрял на сигнал Стоп палка и е
продължил по забранения за движение пътен участък.
Относно обясненията дадени от жалбоподателя П. П., съдът не кредитира с доверие
поради следните причини. Съдът счита, че жалбоподателят е възприел отправения към него
сигнал „Стоп палка“, но субективно не го е разбрал неправилно. Сигналът с палка е
отправен от служителя на БГ Тол - св. С. към въззивника, за да отбие последният
управляваното от него ППС и да спре плавно в дясно на платното за движение.
Жалбоподателя е видял, че служителят му прави знак с палка, но жалб. П. вместо да отбие и
плавно да спре, е продължил движението, приемайки, че служителят на БТ Тол му дава знак
да продължи напред.
Настоящият състав кредитира приобщените писмени доказателствени средства, като
2
намира същите са ясни, категорични и и непротиворечиви в своята цялост, като намира, че
последователно отразяват релевантните за предмета на установяване обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в съответствие
с изискуемото от закона съдържание. Жалбата е подадена от страна, имаща правен интерес и
процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият въззивен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установяват по
безспорен начин констатираните нарушения на ЗДвП, нарушителя и вината му.
Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са посочени дата и място на
извършване на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които тези нарушения са
извършени, посочени са всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който
е издадено НП, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно, поради
което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения. Ясно е, както
по кой път точно се е движил възззивника и в каква посока, точно къде е бил подаден
сигнала, на който не се е подчинил. Констатациите в АУАН се подкрепят изцяло и от
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Изрично в НП се сочи, че
въззивникът е управлявал тежкотоварния автомобил, посочен е неговият модел и
регистрационен номер, поради което и в тази насока не се констатират съществени
процесуални нарушения.
Безспорен факт е, че управлявания от въззивника автомобил не е спрял на подадения
звуков и от служителя на БГ Тол – св. С. С., който беше разпитан в хода на съдебното
следствие. Свидетелят е категоричн, че не е имало обективни причини, поради които
автомобила управляван от въззивника да не е могъл да изпълни разпореждане за спиране.
Категоричен е, че въззивника ги възприел сигнала, категорично е видял подаването на стоп
палка, погледнал го е, но въпреки това не е било предприето спиране. Тези обстоятелства,
относно подадената стоп палка от служителят БГ Тол се подкрепят и от обясненията на
жалбоподателя, който обаче, изтъква, че палката не била сигнал за спиране.
Правилно АНО е приел, че въззивникът П. е извършил нарушение и на чл. 103 от
ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, въззивникът, при подаден ясен сигнал за
спиране с палка от униформен служител, въззивникът е следвало да спре, но не е спрял.
Както ЗДвП, така и ЗМВР дават право на служители да дават разпореждания и чрез действия
и знаци. В конкретният случай, сигналът е бил ясен и видим за въззивника. (в този смисъл
са Решение № 450 от 1.11.2021 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 441/2021 г.; Решение №
554 от 14.12.2020 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 484/2020 г..)
3
Поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а възраженията в този смисъл са неоснователни.
Правилно АНО е наложил наказания на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
извършеното нарушение. Съдът намира, че наказанието за нарушението, индивидуализирано
и определено над минимума, следва да бъде намалено съобразно неговия характер.
Наказанието наложено по т. 1 на НП наложено на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е определено над минимума, като настоящият състав счита, че определеното
наказание „ глоба“ в размер на 200 лв., следва да бъде намалено в размер на 100 лева.
Относно размера на определеното административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 месеца, съдебният състав счита, че следва да бъде намалено в
минимално определения законов срок от 1 месец, за съответното нарушение.
Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че
правилно наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства,
които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа
съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, съобразно
изложените мотиви.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно 24-0996-001393 от 17.07.2024 г., издадено от Началник сектор
в ОДМВР- Монтана, с-р „Пътна полиция, с което на П. Н. П., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ на 100 лева
и НАМАЛЯВА размера наложеното административно наказание „лишаването от право да
управлява МПС“ на срока от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана,
4
в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5