№ 218
гр. Шумен, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора М. Й. С.
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело №
20253600200516 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Австрия,
с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция
постановено от Областна администрация Линц, Австрия, с №BH-LL/925100010406/25 от
10.03.2025г., влязло в сила на 04.06.2025г., срещу българския гражданин И. П. И., с ЕГН
**********, с посочен в удостоверението адрес на обичайно пребиваване в гр.Шумен,
обл.Шумен, ул.“С.“ №19, ет.2, ап.4.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.
Засегнатото лицe, редовно призовано, се явява в съдебно заседание. Заявява, че е
заплатил таксата и не е извършил нарушението. Респективно твърди, че няма пълно или
частично изпълнение на санкцията в която и да е държава – членка на Европейския съюз от
негова страна.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Засегнатото лице И. П. И. е български гражданин, роден на 04.05.1961г. и е с
местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България, съгласно
чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС – с постоянен и настоящ адрес в гр.Шумен, обл.Шумен,
ул.“С.“ №19, ет.2, ап.4 и посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата държава именно
този адрес. Лицето не е декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес и или
адрес на временно пребиваване в друго населено място в или извън пределите на РБ. Видно
от справката от НАП за сключени трудови договори към настоящия момент лицето е страна
по такъв в България. Освен това той е в трудоспособна възраст и поради това се приема, че
засегнатото лице реализира доходи. Затова съдът приема, че са налице условията на чл. 30
1
от ЗПИИАКОРНФС.
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се
установява, че с Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна
администрация Линц, Австрия, с №BH-LL/925100010406/25 от 10.03.2025г., влязло в сила на
04.06.2025г., срещу българския гражданин И. П. И., с ЕГН **********, с постоянен,
настоящ и посочен в удостоверението адрес на обичайно пребиваване в гр.Шумен,
обл.Шумен, ул.“С.“ №19, ет.2, ап.4, е наложена финансова санкция в размер на 350,00 €, за
това, че на 29.10.2024г. в 12:35 часа в населено място Егендорф им Траункрайс, А1 км.184.6,
участък Затледт-Алхеминг, посока Виена Аухоф, е управлявал МПС по платената пътна
мрежа с технически допустима обща маса от 3,5 тона или по-малко, без да е платил
надлежно таксата за време. Посочено е, че таксата за време трябва да бъде платена преди
използване на платени пътища чрез залепване на валиден стикер върху превозното средство
или чрез регистриране на регистрационния номер на ПС в системата за таксуване като
цифрова винетка. Посочено е също, че към момента на ползване на мрежата от платени
пътища, ПС не е било със залепен валиден стикер, нито пък е имало валидна дигитална
винетка, регистрирана към регистрационния номер на ПС, което е довело до неправилно
заплащане на таксата базирана на време. Стикерът залепен на превозното средство вече не е
бил валиден към момента на ползване на мрежата от платени пътища. Следователно според
издаващата държава има разлика между платената такса за ползване на платени пътища и
дължимата такса. Посочено е и че са направени разходи по административното
производство в размер на 5 €.
С тези си действия засегнатото лице е извършило административно нарушение, което
се санкционира съобразно чл.20 ал.1 от Закона за федералните пътни такси от 2002г.
Решението е на несъдебен орган на Австрия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1
т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение във връзка с нарушение на правилата за движение по пътищата
по законите на Австрия - страна членка на ЕС.
Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е
санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското
законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП на РБ, т.е. за това деяние е
налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за
признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.
Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция е било писмено и
решението е било връчено на лицето на 20.05.2025г. според националния закон на
издаващата държава и по този начин то е било изрично уведомено относно правото си на
повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява
делото да се разгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства и което
може да доведе до отмяна на първоначалното решение и лицето не е поискало повторно
разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване. Решението е влязло в сила на 04.06.2025г.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност
на тази сума. Според посоченото в Удостоверението, наложената финансова санкция е в
размер на 350,00 €, като в Удостоверението е посочено, че са направени и разходи във връзка
с административното производство в размер на 5,00 €. Няма данни съобразно посоченото в
удостоверението, събирането на санкцията да е погасено по давност. В раздел „з” т.4 от
Удостоверението не е отразено частично плащане. От страна на лицето не се представят
други доказателства за пълно или частично плащане.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението ведно с приложенията към
него съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията,
при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде
2
признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро
съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на
Решението за финансова санкция. От приложената справка за официалния курс на БНБ за
деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 10.03.2025 година
е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността
на финансовата санкция от 350 € в български лева е 684,54 лв., а на разходите от 5,00 €
равностойността в български лева е 9,78 лв.. Равностойността на финансовата санкция и
разходите общо от 355,00 € в български лева е 694,32 лв. /шестотин деветдесет и четири лева
и 32 стотинки/.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 200,00 €, поради
което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение за тази сума. Съдът не
установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от
признаване и изпълнение на решението. Твърдението на лицето, че е заплатило таксата е по
същество от компетентността на австрийските власти и не може да се разглежда от
българския съд.
На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да
уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по
чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от Областна
администрация Линц, Австрия, с №BH-LL/925100010406/25 от 10.03.2025г., влязло в сила на
04.06.2025г., срещу българския гражданин И. П. И., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Шумен, обл.Шумен, ул.“С.“ №19, ет.2, ап.4, и го привежда в изпълнение
за сумата от 350,00 € финансова санкция с равностойност в български лева 684,54 лв., 5,00 €
разноски с равностойност в български лева 9,78 лв. или общо 355,00 € /триста петдесет и пет
евро/, с равностойност в български лева 694,32 лв. /шестотин деветдесет и четири лева и 32
стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС го ИЗПРАЩА за
изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати
уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на немски език.
На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр №
2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.
Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред АС – Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3