№ 501
гр. С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК, образувано по жалби
и на двете страни.
Ищцата в първоинстанционното производство Е. Г. Б. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 31.05.2024 г., а
въззивната жалба е подадена по пощата на 06.06.2024 г.), обжалва Решение №
136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на Окръжен съд
Перник, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска й за
неимуществени вреди за сумата от 9 500 лв., представляваща разликата над
присъдената сума от 16500 лв. до предявения размер от 26 000 лв., ведно със
законната лихва.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез
процесуален представител адвокат Н. с надлежно учредена представителна
власт по делото, съобразно пълномощно приложено на л.5 от
първоинстанционното дело. Ищцата е освободена на основание чл.83, ал.2 от
ГПК от държавна такса и разноски с определение № 644/17.07.2023 г. на
първоинстанционния съд.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
1
Въззивницата-ищца, счита, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и е необосновано, поради което моли Съда да го
отмени в тази му част и да постанови друго, с което да уважи исковата
претенция изцяло. Счита, че при прилагане критерия за справедливост в
определяне размера на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД,
първоинстанционният съд в недостатъчна степен е възприел претърпените и
търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и
неудобства във времеви аспект, продължителността им. Развиват се подробни
съображения по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор
от въззиваемата по тази жалба страна-ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на
20.05.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 31.05.2024 г.), обжалва
Решение № 136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на
Окръжен съд Перник, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил
иска на ищцата за неимуществени вреди за разликата над сумата от 3 000 лв.
до присъдената от 16 500 лв.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт К. с надлежно учредена представителна власт по делото,
съобразно представеното на л. 25 от първоинстанционното дело пълномощно.
Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 09.07.2024 г.
представен по делото с молба от 12.07.2024 г.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ответник поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че присъденото
обезщетение е твърде завишено по подробни аргументи, които са по
съществото на спора. Позовава се на съдебна практика.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него
постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция за сумата от 13500
лв. Претендират се сторените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
2
въззиваемата по тази жалба страна-ищцата Б., с която оспорва жалбата на
ответника като неоснователна.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023 г. по описа на Окръжен съд
Перник, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска на
ищцата за неимуществени вреди за сумата от 3 000 лв., ведно със законната
лихва от 16.03.2023 г., е влязло в сила на 15.06.2024 г., поради необжалването
му от страните.
В съдебно заседание въззивницата-ищца, чрез своя процесуален
представител моли съда да уважи изцяло въззивната жалба и присъди на
ищцата пълния претендиран размер на обезщетението. Претендира разноски,
за което представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност
на юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът - ответник чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски. Заявява възражение за прекомерност.
Апелативен съд-С., 8-ми граждански състав, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Перник е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ предявени от Е. Г. Б. против ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени
от ищцата неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху
размера на присъденото застрахователно обезщетение.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевнатни
факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 3 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, между страните със сила на пресъдено са установени
3
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както
следва:
На 09.02.2023 г., около 15,35 часа, л.а.м. «Фолксваген Пасат» с рег. №
********, управляван от свидетЕ.та И. Д. М., с валидна задължителна
застраховка «Гражданска отговорност» при ответното дружество,
обективирана в застрахователна полица № BG/22/122001269789, валидна до
03.05.2023 г., се движи в гр. Перник по ул. “Железничарска“ с посока от ул.
„Отец Паисий“ към ул. „Миньор“. При движение в района на „Начална
спирка“ с ниска скорост от около 8-9 км/ч и приближаване към пешеходна
пътека, обозначена с хоризонтална и вертикална маркировка, в дясно спрямо
посока му, ищцата пешеходка навлиза от десния тротоар, предприемайки
напречно пресичане на пътя. Настъпва удар между предната част на
автомобила и тялото на пешеходката, като първоначалният контакт за нея е
бил в областта на долния й ляв крайник при изправено положение. Ударът е
под масовия й център, но в резултат на ниската скорост, тялото е извършило
сложно равнинно движение, при което се е установило на пътната настилка на
разстояние 0,5 м по-напред спрямо мястото на първоначалния контакт,
падайки върху дясната си страна.
Непосредствено след ПТП, ищцата с линейка е откарана до болницата в
гр.Перник, където след преглед и изписване на болкоуспокояващи е изпратена
за домашно лечение. На следващия ден след произшествието, на 10.02.2023 г.
ищцата постъпва в Медицински институт-МВР, Клиника по урология, където
са направени допълнителни изследвания, тъй като ищцата е с един бъбрек.
Установено е наличие на кръв в урината. Проведено консервативно лечение с
вливания на физиологични разтвори, антибиотик и кръвоспиращи
медикаменти. Изписана на 15.02.2023 г.
От приетата пред първата инстанция и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие ищцата е
получила счупване на 8-мо и 9-то ребро вдясно, без разместване на
фрагментите, контузия на десен бъбрек (уточнение от вещото лице при
разпита му в съдебно заседание на 11.01.2024 г., където уточнява, че в
експертизата е допусната техническа грешка) и кръвонасядане на корема
вдясно, контузия на десен крак с кръвонасядане по вътрешната повърхност на
дясното бедро в долната трета и охлузване на дясното коляно, контузия на
4
левия крак с охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, кръвонасядане на
границата на лявото бедро в долната трета и лявото коляно. Вещото лице
установява, че възстановителният период е около 3-4 месеца, като в
приложената по делото документация няма данни за забавен възстановителен
процес и настъпили усложнения по време на протичането му. Не се
установяват трайни последици от процесния инцидент.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди са
събрани свидетелските показания на нейната майка Й. Г. Г.. СвидетЕ.та
установява, че след произшествието ищцата постъпила в болница в С., а след
изписването тя дошла да й помага. Ищцата живее в гр.*** заедно със сина си,
а майка й живее в с.***. СвидетЕ.та установява, че дъщеря й била съсипана,
насинена, имала синини по коленете, тялото. Имала счупени ребра и не
можела нито да легне, нито да стане. Ищцата била подпомагана и от сина си.
Изпитвала болки, вечер не можела да спи, плачела на сън. Посетила и
психолог. В тази част свидетелските показания кореспондират с приетото по
делото писмено доказателство-амбулаторен лист № 240 от 10.03.2023 г.,
удостоверяващ посещението на ищцата за консултация с д-р Ю. М., който при
прегледа е отразил следното обективно състояние за ищцата: тревожно
напрегната, страхово заредена, лаконичен контакт, ориентирана правилно,
дистимна, със стресови интерпретации и мисли, хипобулична. Мисловният
процес се владее от фобиини интерпретации на фона на обща тревожна
зареденост и посттравматични стресови доминанти. Назначено е
медикаментозно лечение. От показанията на свидетЕ.та се установява, че
изписаните от лекаря лекарства, ищцата приемала два-три месеца. СвидетЕ.та
стояла при дъщеря си около три месеца. Ищцата се върнала на работа през
м.юли. Преди процесното произшествие ищцата била със самочувствие,
гримирана, наперена, в момента вече не е така. При пресичане е притеснена и
когато е с майка си я хваща за ръката, казвайки: „чакай малко, кола се задава“.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел основателност на исковата претенция, неоснователност на
въведеното възражение за принос, което не се поддържа пред въззивната
инстанция, както и че справедливият размер на обезщетението възлиза на
сумата от 16 500 лв.
5
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни - ищца и ответник в първоинстанционното
производство и са насочени срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни
жалби са процесуално допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 16.03.2023 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 16.06.2023 г., ответникът е определил, но не е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 3 000 лв. Искът е предявен пред
първоинстанционния съд на 14.07.2023 г. т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което се явява процесуално
допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
6
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
По възраженията, въведени от въззивницата-ищца с въззивната й жалба.
Същите са основателни.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
7
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото са установени следните факти и обстоятелства, имащи отношение към
определяне на справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД:
в пряка причинна връзка от процесното произшествие ищцата на 48 години
към датата на произшествието е получила следните телесни увреждания:
счупване на 8-мо и 9-то ребро вдясно, без разместване на фрагментите,
контузия на десен бъбрек и кръвонасядане на корема вдясно, контузия на
десен крак с кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро в
долната трета и охлузване на дясното коляно, контузия на левия крак с
охлузване и кръвонасядане на лявото коляно, кръвонасядане на границата на
лявото бедро в долната трета и лявото коляно. Следва да се посочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата е получила
контузия на дясна поясна област. Изрично в проведеното на 11.01.2024 г.
открито съдебно заседание при разпита си вещото лице е посочило, че е имало
контузия на бъбрек, допуснал техническа грешка като вместо контузия на
бъбрек е посочил контузия на дясна поясна област.
За лечението на контузията на бъбрека ищцата е пролежала в болница
пет дни. Установява се с приетата по делото Епикриза, издадена от МИ-МВР,
Клиника по урология. Установява се, че ищцата е с един бъбрек и то
увредения от ПТП. При постъпване в клиниката е имало кръв в урината.
Ищцата е лекувана консервативно чрез медикаменти и вливания.
В този смисъл е и неоснователно възражението на въззивника ответник,
че по делото не е установена травма контузия на десен бъбрек. Такава се
8
твърдяла само в исковата молба. Същата се доказва безспорно с представената
епикриза и заключението на СМЕ и уточнението на вещото лице в съдебно
заседание, което не е оспорено от процесуалния представител на ответника
присъствал в това заседание.
Възстановителният период е продължил около четири месеца, като през
първите три месеца ищцата е подпомагана от своята майка. От
доказателствата по делото се установява, че ищцата е преживяла остра
стресова реакция. Станала тревожна и постоянно напрегната. Чувства страх
при пресичане на улица, имала нарушения в съня. За тези симптоми се
лекувала чрез прием на медикаменти, изписани от д-р М. при прегледа на
10.03.2023 г.
При така установеното здравословно състояние на ищцата, съчетано с
възрастта й 48 г. към датата на ПТП, при съобразяване на икономическата
конюнктура в страната към датата на настъпване на конкретното ПТП
(съобразно статистическите данни от НСИ общият доход средно за лице за
2023 г. е 10 846 лв., общият паричен разход е 9 986 лв., минималната работна
заплата е 780 лв., а средно-годишната инфлация е 9,5 %), въззивният съд
счита, че общият размер на обезщетението за конкретните неимуществени
вреди на ищцата възлиза на 26 000 лева.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2023 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ответника е изцяло
неоснователна, съответно въззивната жалба на ищцата се явява основателна,
поради което решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде
отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата над
присъдената сума от 16 500 лв. до дължимия размер от 26 000 лв. и бъде
постановено друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата
обезщетение допълнително в размер на 9 500 лв.
9
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд.
С оглед уважаване на исковата претенция в пълен размер, на ответника
разноски не се дължат, поради което и първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски в размер на 274,04 лв.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски, поради което не е
правила такива, съответно не й се присъждат.
С оглед уважаване в цялост на исковата претенция и осъщественото от
адвокат Н. безплатно процесуално представителство на ищцата пред първата
инстанция, съобразно договор за правна помощ от 13.03.2023 г., ответникът
дължи на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат Н. адвокатско
възнаграждение в пълен размер на 2 730 лв.
Следователно ответното дружество ще следва да бъде осъдено да
заплати допълнително сума в размер на 997,50 лв. адвокатско възнаграждение,
представляваща разликата над присъдената сума от 1732,50 лв. до дължимата
от 2 730 лв.
Ответникът и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ще следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд
Перник държавна такса допълнително в размер на сумата от 380 лв.,
представляваща разликата над присъдената от СГС 660 лв. до дължимата от
1040 лв., както и допълнително сумата от 132,69 лв., разликата над
присъдените 317,31 лв. до дължимите 450 лв. разноски за възнаграждения на
вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски се дължат
само на въззивницата-ищца, съответно на нейния процесуален представител
адвокат Н. за осъщественото безплатно процесуално представителство. С
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, приключването му
в едно съдебно заседание, въззивният съд определя адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - С., 8-ми граждански състав
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 481/2023
г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която първоинстанционният
съд е отхвърлил иска на Е. Г. Б. за неимуществени вреди за сумата от 9 500 лв.,
представляваща разликата над присъдената сума от 16 500 лв. до предявения
размер от 26 000 лв., ведно със законната лихва, в частта, с която Е. Г. Б. е
осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
разноски в размер на 274,04 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67А да
заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и на основание чл.497 от КЗ на Е. Г. Б., ЕГН **********, гр. ***,
ул. „***“ 69, със съдебен адрес: гр.С., бул. „Македония“ № 12, ет.3
допълнително още сумата от 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лв.),
представляваща разликата над присъдената сума от 16 500 лв. до дължимата
сума от 26 000 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
получени в пряка причинна връзка от пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 09.02.2023 г. на пешеходна пътека в гр. Перник по вина на
водача на л.а.м. «Фолксваген Пасат» с рег. № ********, с валидна
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответното
дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/122001269789,
валидна до 03.05.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 136/29.04.2024 г., постановено по гр.д.№
481/2023 г. по описа на Окръжен съд Перник, в частта, с която
първоинстанционният съд е уважил иска на ищцата за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 3 000 лв. до присъдената от 16 500 лв., ведно със
законната лихва.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
11
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67А да
заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд - Перник държавна такса допълнително в
размер на сумата от 380 лв. (триста и осемдесет лв.), представляваща
разликата над присъдената от СГС 660 лв. до дължимата от 1040 лв., както и
допълнително сумата от 132,69 лв. (сто тридесет и два и 0,69 лв. лв.),
разликата над присъдените 317,31 лв. до дължимите 450 лв. разноски за
възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Симеоновско шосе” № 67А да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. К. Н.,
САК, гр.С., бул. „Македония“ № 12, ет.3 допълнително сума в размер на
997,50 лв. (деветстотин деветдесет и седем и 0,50 лв.) адвокатско
възнаграждение, представляваща разликата над присъдената сума от 1732,50
лв. до дължимата от 2 730 лв. за осъщественото процесуално
представителство пред първата инстанция и адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лв. (хиляда лв.) за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12