№ 643
гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260013 от 09.10.2020г., постановено по т.д. № 230/ 2019г.,
на Софийски окръжен съд, ответното застрахователно дружество ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на П. Й.
П. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на
09.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.09.2019г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разли ката над 10 000 лв.
до предявения размер от 26 000 лв., както и претенцията за изплащане на
законна лихва за периода от 09.05.2019г. до 31.08.2019г.; на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв. С. Н., сумата от
830 лв., представляваща адвокатско възна граждение и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК, в полза на СОС сумата от 700 лв., представляваща дължима
държавна такса и съдебни разноски. С решен ието ищцата е осъдена да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД
сумата от 1 385, 85 лв., представляваща направе ни по делото разноски.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлената
част, с която е отхвърлен прекият иск за сумата над 10 000 лв. до пълния
предявен размер от 26 000 лв., а от ответника – в уважената част – за сумата
над 3 000 лв. до присъдените 10 000 лв., с подробно изложени съображения в
1
обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата
страна.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 09.05.2019г. ПТП, при
което ищцата е получила травматични увреждания, от виновния за ка
тастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължител на
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й из
плащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана лиз
на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо ставките
за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение
на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска
отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалата; хара
ктера и тежестта на причинените физически увреждания; настъпилото пъл но
възстановяване при ищцата; интензитета и продължителността на изпит
ваните от нея болки и страдания, размера на определяните от съдилищата
обезщетения в сходни случаи, като е приел, че справедливото в случая обез
щетение е в размер на 10 000 лв. За неоснователно е прието възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща
към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: на
личие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-след
ствената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, из
разяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, решението е
влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да
заплати на ищцата сумата от 3 000 лв., обезщетение за неимуществени вре ди,
2
с оглед на което основанието на предявения иск е надлежно установено.
Решението е влязло в законна сила и в частта, с която съдът е отхвърлил
претенцията на ищцата за изплащане на законна лихва за периода от 09.05.
2019г. до 31.08.2019г.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на
мира следното:
Предмет на въззивното производство са размерът на претендираното
обезщетение и основателността на възражението за съпричиняване от стра на
на пострадалата.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на СОС размер
от 10 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на
преобладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на
приетата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице Топалов, се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила след ните
телесни увреди: контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътре сение и
контузия на лявата раменна става. Ищцата е била хоспитализирана и й е било
предписано медикаментозно лечение. Последната е изпитвала главоболие по-
изразено в началния период, което е намаляло впоследствие в рамките на
около 30 дни. Вещото лице сочи, че е възможно при нея главоболие да се
наблюдава след интензивна умствена работа и работа с компютри, гледане на
телевизия по-продължително време, както и след из лагане на главата на
пряко слънчево греене. Няма регистрирани услож нения в следствие на
мозъчното сътресение. Ищцата е изпитвала болки в контузените места - в
главата и лявата раменна става, като към момента на изготвяне на
експертизата вече е възстановена напълно и няма да изпитва такива за в
бъдеще.
По делото е изготвена и КСМАТЕ, от която се установява, че по
страдалата не е имала придружаващи заболявания, които да повлияят на
възстановяването й. Липсват данни да е губила съзнание вследствие на по
лученото мозъчно сътресение, поради което последното е определено от
експертите като лекостепенно.
Съдът кредитира експертизите в описаната по-горе част, тъй като са
изготвени от експерти, притежаващи необходимите за целта познания и кои
то са отговорили изчерпателно на поставените им въпроси. Заключенията им
съответстват на останалия доказателствен материал по делото, не са в
противоречие едно с друго, а напротив – допълват се.
От показанията на свидетеля П. (живеещ на семейни начала с ищ цата)
се установява, че последният бил водач на лекия автомобил, в който пътувала
пострадалата по време на настъпване на инцидента. След удара ищцата била
3
изплашена и крещяла от болка. Свидетелят отключил неговия и нейния
предпазни колани. Извикали линейка и я откарали в „Пирогов“, където
останала 2 дни. Имала мозъчно сътресение, болки в гърдите, увреж дане в
раменната става и болки, била на системи и медикаменти. След това я
изписали за домашно лечение, като продължавала да приема лекарства, тъй
като страдала от главоболие, замайване, забравяла какво върши. Започ нала
да се страхува от автомобили и избягвала да пътува често.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст вени,
като ги кредитира изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 37 години, вида, естеството и тежестта на получените травми:
контузия на главата, съпроводена с мозъчно сътресение и контузия на лява та
раменна става; болките, които е изпитвала: главоболие, по-силно изразе но в
началния период, което е намаляло в рамките на 30 дни и е било спо радично
след това – при умствена умора, продължителна работа с компю тър или
гледане на телевизия, както и при излагане на главата на пряко слънчево
греене; болки в лявата раменна става; проведеното лечение, което е
медикаментозно и включва кратък болничен престой, след което е прове дено
в домашни условия; отражението на инцидента върху психиката на по
страдалата, както и приетите от практиката обичайни размери в подобни
случаи, социално-икономическите условия на живот в страната ни към про
цесния период, намира, че сумата от 8 000 лв. представлява справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение.
За да уважи частично жалбата на ответника и да не уважи жалбата на
ищцата, настоящият състав съобрази, че получените от пострадалата трав
матични увреди не са тежки, като мозъчното сътресение е било лекостепен
но, без загуба на съзнание. Ищцата е хоспитализирана за кратък период от
време, след което лечението е продължило в домашни условия, чрез прием на
медикаменти. Няма данни да се е нуждаела или разчитала на чужда по мощ
по време на възстановяването си. Болките са били умерени и са отшу мели за
сравнително кратък период от време - до 30 дни. Няма данни за усложнения в
здравословното й състояние, като е настъпило пълно възста новяване.
За да не уважи изцяло жалбата на ответника, съдът намира, че ищцата
все пак е изпитвала болки в областта на главата, което води до значителен
дискомфорт, макар и последните да са отшумели постепенно за период от 30
дни. Такива болки е могла да изпитва и спорадично при психическа умо ра и
от някои външни фактори, посочени в медицинското заключение. Следва да
се отчете и фактът, че вследствие на инцидента пострадалата е започнала да
изпитва притеснения и страх от леки автомобили и други пре возни средства,
като избягва да пътува с тях.
4
По оплакванията ответника относно приетото за неоснователно от
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване, въззивният състав
намира следното:
От изготвената по делото КСМАТЕ, се установява, че при постра
далата не са констатирани увреждания от действието на поставен предпазен
колан. От друга страна от показанията на съпруга й, които съдът кредитира,
тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал по де
лото, се установява, че последната е била с поставен предпазен колан, тъй
като именно свидетелят го е освободил. Следва да се отбележи, че при
преценката дали в конкретния случай е налице съпричиняване от страна на
пострадалата не е достатъчно да се докаже безспорно, че тя е пътувала без
поставен предпазен колан, а и че настъпилите увреждания при нея са на
стъпили в значителна степен именно поради това. Във връзка с това вещото
лице е посочило, че предвид механизма на ПТП и локализацията на трав
матичните увреждания, същите биха се получили и при поставен предпазен
колан. С оглед гореизложеното настоящият състав намира възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалата за неоснователно.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на ищцата сумата над 8 000 лв., представляваща обезщетение за не-
имуществени вреди, настъпили вследствие на процесното ПТП, като в тази
част прекият иск следва да бъде отхвърлен. Първоинстанционният акт в
частта, в която са възложени разноски в тежест на ответника подлежи на
изменение, като се отмени в частта, с която е осъден да заплати на проце
суалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение над сумата от
403 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати по сметка на СОС
сумата над 600 лв. – държавна такса и разноски. Ищцата следва да бъде осъ
дена да заплати на ответника допълнително сумата от 173.15 лв. – деловод ни
разноски, съобразно отхвърлената част на иска.
Относно разноските пред настоящата инстанция, с оглед частичната
основателност на подадената от ответника жалба, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД разноски в размер от 40
лв. – припадащата се част от заплатената държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 954.80лв., с ДДС, след редуциране на запла
теното от страната възнаграждение до минимума по Тарифата за минимал
ните адвокатски възнаграждения, възлизащ на 1 464 лв., с ДДС, с оглед
основателността на възражението за прекомерност, или общо 994.80лв.
Ответникът следва да заплати на адв. Н. сумата от 265.20 лв. – адво катско
възнаграждение за процесуално представителство на ищцата пред въззивната
инстанция, с оглед потвърдената обжалвана част, възлизаща на 5000лв. /за
3 000лв. решението не е обжалвано/ спрямо общата обжалвана част за 23 000
лв.
5
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260013 от 09.10.2020г., постановено по т.д. №
230/2019г., на Софийски окръжен съд, в частта, с която ответното дружест во
ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, е осъдено да заплати на основание чл.
432, ал.1 КЗ на П. Й. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“, № 12,
ет. 3, разликата над 8 000 лв. до присъде ните 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществе ни вреди в следствие на ПТП,
настъпило на 09.05.2019г., ведно със закон ната лихва върху сумата, начиная
от 01.09.2019г. до окончателното й изпла щане; както и в частта, с която ЗАД
„ОЗК – Застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на адвокат С. Н.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА над сумата от 403 лв. и по
сметка на СОС сумата над 600 лв., представляваща държавна такса и
разноски, вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Й. П. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД иск по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 8 000 лв. до присъдените 10 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неи муществени вреди в
следствие на ПТП, настъпило на 09.05.2019г., ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от 01.09.2019г. до окончателно то й изплащане.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН: **********, да заплати на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК: ********* допълнително разноски за
първоинстанционното производство в размер на 173.15 лв., а за въззивното
производство – в размер на 994.80лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК: ********* да запла ти
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвокат С. Н. – САК адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 265.20 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013 от 09.10.2020г., постановено по
т.д. № 230/2019г., на Софийски окръжен съд, в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: Членове :1. 2.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7