РЕШЕНИЕ
№ 7779
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110138299 по описа за 2024 година
При първоначалното разглеждане на делото както първата, така и
въззивната инстанция са приели, че становищата на страните по спора
са както следва:
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че З В П е
собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот - дворно място, находящо
се в гр. Н И, ул. „И д”, съгласно документ за собственост Нотариален
акт №*****, том **, per. № ****, дело № ***** /****г. Твърди се, че е
отстъпила безвъзмездно право на строеж в горепосочения имот на
ответника и там вече има построена сграда със застроена площ ****
кв.м. Същата твърди, че е отдала под наем на съсобственика си „Т -
**” ООД своята идеална част от имота на основание Договор за наем
от 31.12.2015г. за срок от 3 години, при месечна наемна цена от *****
лева. Посочва, че след изтичане на срока на договора ищцата е
изпратила Нотариална покана до „Т****** - **” ООД , връчена на
31.01.2019г., с предложение за сключване на анекс към договора, при
промяна цената на месечния наем на******лева и алтернативно е
уведомила ответника, че ако тази цена не бъде приета, договорът се
прекратява, считано от 01.01.2019г. Твърди се, че в Отговор на
Нотариалната покана, „Т****** - **” ООД, е отказало да подпише
анекс към договора и след месец януари 2019г. дружеството е спряло
1
всякакви плащания към нея. Ищцата твърди, че дружеството ответник
продължава да ползва целия имот, включително нейната част и към
момента.
Поради смърт на З В П на 22.02.2021г., на осн. чл.227 ГПК на
мястото на починалия ищец са конституирани наследниците й по
закон Л. Г. Т. и В. Г. Т., които поддържат предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Т****** - ***” ООД
депозира писмен отговор на исковата молба, с който твърди, че
оспорва изцяло предявените искове. От отговора може да се направи
извод, че ответникът не оспорва обстоятелството, че ползва
процесния имот за исковия период. Не се спори, че ищцата му е
отстъпила безвъзмездно право на строеж в горепосочения имот и там
вече има съществуваща сграда, която той ползва ведно с прилежащата
за обслужването й площ, като твърди, че това е в рамките на
притежаваната от него ид.ч. от имота. Твърди, че не може да му бъде
искано обезщетение за площта на сградата, за която му е
преотстъпено правото на строеж и обезщетението за ползване, което
евентуално би дължал, би било по-ниско от договорените *****лв,
поради това, че площите, които ползва са необходими за
функциониране на сградата, на основание чл. 64 от Закона за
собствеността. Счита, че ищцата може да претендира за обезщетение
само върху Уг от останалата свободна площ.
Ответникът не оспорва извършено плащане в размер на *****
лева, направено през януари 2019г., но твърди, че същото е месечен
наем по Договора, относно срока на който не спори, че е изтекъл.
Твърди, че ищцата е получила плащането без основание и дължи
връщането на сумата, поради което прави възражение за прихващане
при уважаване на исковете на ищцата със сумата от ******лв., платени
без основание.
Заявеният от ищеца петитум е както следва:
Да бъде осъден ответникът „Т****** - **” ООД да заплати
сумата от ******лева, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на 1/2 ид. част от съсобствен между страните недвижим
имот, след прекратяване на Договор за наем, сключен между страните,
дължимо за периода от 01.01.2019г. до 09.09.2019г., сумата
от******лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
31.01.2019г. - датата на връчване на нотариалната покана на ответника
до завеждане на исковата молба на 09.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 09.09.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата.
2
При първоначалното разглеждане на делото съдът е
квалифицирал спора по чл. 236 ал. 2 ЗЗД и е отхвърлил иска.
Въззивната инстанция е приела, че исковата молба е предявена с
основание чл. 31 ал. 2 ЗС. Обезсилила е решението и е върнала делото
за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото страните изрично заявиха, че
са съгласни новият състав да се произнесе въз основа на
доказателствата, събрани при първоначалното разглеждане на спора.
При новото разглеждане съдът намира както следва:
Не е спорно между страните, че същите притежават правото на
собственост по отношение на дворно място, находящо се в гр. Н И, ул.
„И д” №а, цялото с площ от кв.м„ съставляващо парцел ******* от
квартал №***** по плана на гр.Н И-София, кв.К******** в
съсобственост при равни квоти . Не е спорно и, че от страна на З П е
било учредено вещно право на строеж в съсобствения имот в полза
на съсобственика - „Т ******- ” ООД, както и, че сградата е изградена
в съответствие с инвестиционен проект, одобрен на 26.03.2012г. и
изграждането е приключило преди сключване на процесния договор
за наем. Безспорно е както сключването, така и прекратяването на
договора за наем относно идеалната част, притежавана от
наследодателката на ищците.
Настоящият състав намира, че при първоначалното разглеждане
на спора и двете инстанции са извършили смислово разширително
тълкуване на исковата молба, което е довело до обезсилване на
постановеното решение. В исковата молба първоначалният ищец е
направил следното изявление :
» ....имах добрината безвъзмездно да учредя на съсобственика
правото да построи сграда – магазин с уговорката да получавам по-
голям наем.»
Въпреки, че не отговаря на нито едно от събраните
доказателства, от правно-логическа гледна точка това изявление
представлява съществена част от основанието на иска. Разгледан на
това изрично заявено основание, иска е неоснователен. Защото –
независимо какви са били намеренията на прехвърлителя – в договора
за суперфиция задължение на приобретателя да извършва периодични
плащания не е предвидено.
Разгледана на приетото от въззивната инстанция основание по
чл. 31 ал.2 ЗС претенцията също е неоснователна.
На първо място – не е налице изрично писмено поискване,
3
каквото изисква чл. 31 ЗС. В приложената нотариална покана З П е
предупредила ответника, че – ако не приеме нейните условия за
сключване на наемен договор – ще «потърси правата си по съдебен
ред.» Изрично изявление за предоставяне на съответното на
съсобствеността ползване не се съдържа. Тази покана не е съобразена
и с учредената в съсобствения имот суперфиция. Ответната страна
има право да ползва съсобствения имот, доколкото това го налага
използването на постройката по нейното предназначение – магазин.
От събраните по делото доказателства – показанията на
разпитаните свидетели П А и Б Б,не може да се направи заключение,
че ответната страна е ползвала изцяло съсобствения имот, както това
твърди ищцовата. Може да се приеме, че част от съсобствения имот,
несъвпадаща с непосредствения периметър на магазина е била
ползвана от ответника за преминаване от персонал и клиенти и
доставка на продаваните в магазина строителни материали. При това
преминаването през част на имота на пешеходци е абсолютно
наложително за дейността на магазина. Съдът намира, че е
наложително и периодично преминаване на автомобили с цел
доставка на нови и извозване на закупени стоки, в зависимост от
техния вид и обем. В случай, че тези преминавания надхвърлят
необходимото, то ищцовата страна би могла да потърси правата си по
реда на чл. 64 ЗС. Петитум по чл. 64 ЗС не е заявен. Действително, в
съдебно заседание адвокатът на ищците предложи квалификация на
иска по чл. 64 ЗС, но това изявление не представлява изменение на
петитума и противоречи на твърденията относно фактите в исковата
молба.
Претенциите следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни,
а ищците да заплатят на ответната страна ****** лева адвокатско
възнаграждение за всички инстатнции. Това възнаграждение е
съответно както на времетраенето на спора, така и на извършените
процесуални действия. Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯО исковете предявени от Л. Г. Т., с ЕГН
********** и В. Г. Т., с ЕГН ********** като наследници на З В П
ЕГН ********** срещу „Т******* - ****” ООД, ЕИК ********** за
осъждане на ответника да заплати сумата от ******* лева,
представляваща обезщетение за неоснователно ползване на ******
ид. част от съсобствен между страните недвижим имот находящ се в
4
гр. Н И, ул. „И д” №*****, дължимо за периода от 01.01.2019г. до
09.09.2019г., сумата от *****лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 31.01.2019г. - датата на връчване на нотариалната покана на
ответника до завеждане на исковата молба на 09.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 09.09.2019г. до датата на окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Л. Г. Т., и В. Г. Т. да заплатят на „Т****** - *** ООД
разноски по делото в размер на ******лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5