№ 61
гр. Враца , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Л. Маринов
като разгледа докладваното от Иван Л. Маринов Частно наказателно дело №
20211400200326 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на
молба от П. Й. П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с
искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника
на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС,
план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание П. поддържа молбата си с изложените в нея доводи и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.
Главен инспектор Р. В. – зам. началник в затвора Враца, упълномощен от
Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с
доводи, че осъденият няма положителни прояви, не осъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище
за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените
по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно Определение № 260071/14.04.2021 г., постановено по НОХД №
369/21 г. по описа на PC Враца и имащо значение на влязла в сила присъда, П. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1,
вр.чл. 194, ал. 1 НК, вр.чл. 20, ал. 2 НК, за което му е било наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 7 месеца, от което на основание чл. 59, ал. 1 НК е
приспаднато времето през което осъденият е бил с мярка за неотклонение ЗПС.
Осъденият е започнал да търпи наказанието на 20.04.2021 год., като до момента
е изтърпял фактически 2 месеца и 12 дни. От предварителен арест му се зачитат 2
1
месеца и 9 дни, а от работа – 2 дни или общо 4 месеца и 23 дни.
Неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 2 месеца и 7
дни.
При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от
наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.
От приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и
индивидуален план за изпълнение на присъдата е видно, че първоначалната обща
оценка на риска от рецидив е среден - 72 т.
Дефицитни стойности има при зоните Криминално минало - многократно
осъждан за користни престъпления, за телесни повреди, за управление на МПС без
СУМПС; Нагласи - с трайно формирани криминални нагласи, липсва мотивация за
позитивна промяна; Трудова заетост - няма изградени трудови навици и умения,
издържа се изцяло чрез престъпна дейност; Умения за мислене - не разпознава
проблеми си, решава ги по неадекватен начин, не се замисля за последиците, целите му
са краткосрочни;
Рискът от вреди към обществото е със средни стойности и е продиктуван от
криминалното му минало.
Рискът от вреди за служителите по време на изтърпяване на присъдата и за
останалите лишените от свобода е оценен като нисък.
В изготвения план за осмисляне на свободното време като цели са били
заложени пълноценно оползотворяване на престоя в МЛС; Осъденият да приеме
отговорността за собственото си поведение, да разпознава на проблемите и да формира
ясни и реалистични цели в живота.
В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието е
констатирано, че числовите стойности на риска от рецидив и вреди се запазват за
всички категории.
От доклада на социалният работник е видно, че въпреки интензивно
провежданото корекционно въздействие, в П. не се наблюдава положителна промяна, а
и относително краткия престой в МЛС не позволява пълноценното проследяване на
поведението му и отношението му към режимните изисквания. Зоните с дефицити
остават същите.
Към момента П. не е награждаван, поради липса на констатирана устойчива
тенденцията на цялостно позитивно поведение. Общува с ограничен кръг лишени от
свобода, предимно тези, с които е в едно помещение. Спазва правилата и предвидените
ограничения в ЗИНЗС. Няма данни за деструктивно поведение. Не е наказван. От
01.06.2021 г. е включен в курса по религиозна подкрепа, а след 19.06.2021 г. е трудово
ангажиран съгласно чл. 80 от ЗИНЗС като отговорник за почистването на Зоната за
повишена сигурност.
2
ИСДВР обаче е категоричен, че отношението на П. към плана на присъда е
отчасти положително. Започнало е изпълнението на заложените в него цели и задачи,
но все още същите не са изпълнени в пълен обем. Криминалната многостранност в
извършените от него деяния и факта, че извършва правонарушения през различни
периоди от време са показатели за утвърдени криминални нагласи. Доброто поведение
в контролирана среда и отчетената тенденция за положителна промяна през
сравнително кратък период от престоя му в Затвора все още не са достатъчно
основание да се смята, че П. е разчупил криминалния модел на поведение и неговата
ресоциализация ще бъде успешна.
Според ИСДВР, индивидуално - корекционната работа с П. следва да
продължи основно в посока за промяна в нагласите, формиране на критично
отношение към досегашното криминално поведение, което би довело не само до
външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни
убеждения - осъзнаване на причините довели до престъплението, намиране на
алтернативни и адекватни начини за решаване на проблемите.
Изготвената и приложена по делото оценка не сочи на настъпили
положителни промени у лишения от свобода. Налични са дефицитни зони, които са
включени в плана на присъдата и все още не са изпълнени.
Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва
да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно -
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за
поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на
определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора и липсата на
нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не
изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен
това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил. Риска от рецидив и от вреди за обществото
са запазили първоначалните си стойности. Отношението към плана на присъдата е
отчасти положително, като планираните цели и задачи се изпълняват с минимален
успех.
Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за
съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали
обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в
3
контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална
степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането
на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и
средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента
не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения
институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една
потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за
лишаване от свобода.
При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от
двете законови предпоставки за УПО, а именно, че П. е изтърпял фактически повече от
1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за
пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл. 36 от НК,
поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова
молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето
определение.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П. Й. П., роден на *** в гр.
Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода, определено му с протоколно Определение № 260071/14.04.2021 г.,
постановено по НОХД № 369/21 г. по описа на PC Враца и имащо значение на влязла в
сила присъда, в размер на 7 месеца, с остатък от 2 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението да се изпрати на П., а след влизането му в сила да се
изпрати и на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4