№ 7290
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110141888 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от с срещу Е. В. И. и Л. П. Л., с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите за признаване за установено съществуването на парични задължения
на ответниците в размер на сумите, както следва:
1. Е. В. И. – сумата от 3278,33 лева, представляваща главница за стойност на
предоставени ВиК услуги за периода от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г. в имот, находящ
се в **, ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума по ч. гр. дело № 21902/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.05.2024 г.
2. Л. П. Л. – сумата от 3278,33 лева, представляваща главница за стойност на
предоставени ВиК услуги за периода от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г. в имот, находящ
се в **, ведно със законната лихва от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която
сума по ч. гр. дело № 21902/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.05.2024 г.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните е
съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на неформален
договор за предоставяне на В и К услуги при публично известни общи условия.
Същият релевира твърдения, че ответниците са носители на правото на собственост
върху имот, находящ се в **, на основание договор за покупко-продажба от 03.12.2010
г. При това положение, на основание § 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба No 4/2004 г.),
същите се явяват потребители на ВиК услуги за горепосочения имот. В исковата молба
са наведени твърдения, че на 14.02.2022 г. в имота била извършена проверка от
1
служители на ищцовото дружество, при която било установено, че процесния имот не
е присъединен към водопроводната мрежа по надлежния ред. Ищецът поддържа, че
посочените констатации обуславят наличието на предпоставките на чл. 49 и чл. 50
Общите условия. При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено съществуването на процесните
вземания. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с
който оспорват предявения иск по основание и размер. Оспорват да притежават
качеството „потребител“ на ВиК услуги, както и да са собственици на процесния имот
към настоящия момент. Оспорват да е разкривана някога партида за процесния имот,
както и факта на доставянето на твърдяните ВиК услуги до него. Молят за отхвърляне
на предявените искове и претендират разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, при условията на
пълно и главно доказване, че ответниците са потребители на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза поне на претендираните суми.
В тежест на ответниците е да установят положителният факт, че
присъединяването е станало по предвидения в закона ред или че са погасили
претендираните вземания в случай, че твърдят това, за което не сочат доказателства.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно
правоотношение между страните.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б."а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и
чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ответника/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК
системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в
2
едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от
Наредбата.
Нормативната уредба – Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да
възниква единствено по отношение на определена категория лица носители на вещни
права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на
договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически
възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с
оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между
собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което
фактически ползва имота.
С други думи по силата на законовата разпоредба облигационните
правоотношения между страните възникват с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване върху процесния имот и се прекратяват със
загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се
приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се явяват
собственици на процесния недвижим имот. От представената по делото справка за
вписванията, отбелязванията и заличаванията в Служба по вписванията – София, по
персоналната партида на ответника Е. В. И., се извежда доказателствен извод, че на
03.12.2010 г. в СлВП е вписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
– поземлен имот с пл. № 16, площ по док. 322.000 кв.м., находящ се в гр. София,
местност Факултета, ул. „311“ № 2, като купувачи в справката са вписани ответниците
Е. В. И. и Л. П. Л.. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на
последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или
учредяване на право на ползване от ответниците в полза на друго лице.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № от 21.04.2005г. за воденето и съхраняването на
имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците,
носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в
закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в
ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят
хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.
Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър
като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл.
82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след
като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява
вещното право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка
е годно доказателствено средство да установи притежанието на вещно право от
ответниците и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Ответниците не са направили конкретни оспорвания и не са представили
доказателства за оборване на отразените в справката обстоятелства, нито е проведено
насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от тях вещно право е
било отчуждено. Ето защо съдът намира представената справка за достатъчно
доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия
процес, където правото на собственост се изследва доколкото е нужно да се установи
3
презюмирана от закона облигационна връзка между страните, но не и установяване със
сила на пресъдено нещо на конкретно придобивно основание. Това обуславя извод за
наличие на качеството потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на
ответниците през процесния период за имота им, находящ се в гр. София, кв.
Факултета, ул. „311“ № 2.
Относно основния спорен между страните въпрос, касаещ наличието на
предпоставки за начисляване служебно на цена на предоставени ВиК услуги, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 и 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи при установяване на незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационните системи съответните
отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества
вода се определят за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-
малък. Незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните
системи се установява и доказва с протокол, съставен от длъжностно лице на
оператора. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от най-малко един
свидетел, който може да бъде лице от състава на оператора.
Според чл. 49 и 50 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от с при отказ на потребителя, установен с протокол, да осигури достъп
на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията на водомер,
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по
дълъг от 6 месеца. При установяване на незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. Подаването и
отвеждането на вода се спират за целия имот без предварително уведомяване.
Незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се
установява и доказва с протокол, съставен и подписан от длъжностно лице на
оператора и потребителя. Отказът на потребителя да подпише протокола, или
отсъствието му в деня на съставянето на протокола, се удостоверява от длъжностното
лице и от най-малко един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на
оператора.
В настоящия случай за доказване на предпоставките по чл. 37 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи с са ангажирали следните
доказателства:
Приет е Контролен лист УПИ 63134.3854.147, с № НПРД 021104/14.02.2022 Г., в
който е посочено, че при извършена в присъствието на ответника Л. Л. проверка на
14.02.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, кв. Факултета, ул. „311“ № 2, е
установено, че имотът е водоснабден от СВО с диаметър ¾, пст, с монтиран водомер в
шахтата. Посочено е, че не е представен кл. номер, по който да се заплаща
изразходваното количество вода. Контролният лист носи подписа на ответника Л. Л. и
съдържа неизгодни за страната факти, поради което съдът ползва доказателствената
му сила.
В Протокол № КНВ 0017066 от 22.02.2022 г. е посочено, че СВО следва да се
насочи за прекъсване и за периода от 14.02.2021 г. до 14.02.2022 г. вкл., да се заплати
по пропускателната способност на водопроводната инсталация преди водомера
2233,80 куб. м. вода. Протоколът е съставен в присъствието на ответника Е. В. И., като
същият е отказал да го подпише.
4
По делото е приета фактура дубликат с № ********** от 01.03.2023 г. за
консумиран обем 2233,80 куб. м. вода за периода от 14.02.2021 г. до 14.02.2022 г. на
стойност от 6556,66 лева, издадена по новообразуван клиенски номер **********.
От приетата съдебна техническа експертиза се установява, че процесният имот е
водоснабден от уличния водопровод и е свързан със сградните ВиК инсталации.
Сградното водопроводно отклонение е с неизвестен статут и е съществувало отдавна,
тъй като отчета снет от водомера в деня на съставяне на контролния лист е 6577 куб.
м. вода. Експертът изяснява, че в случай на установено незаконно присъединяване към
водопроводните и канализационните системи, количеството изразходвана вода се
изчислявала за едногодишен период по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди водомера, при непрекъснато
изтичане на водата със скорост 1 m/s. В конкретния случай водното количество било
изчислено на 2040 куб. м./год. при съобразяване възможностите на водомера по БДС
за максимално експлатационно натоворване, остойностени от вешото лице на сумата
от 5988,16 лева. по цени съобразно одобрените от КЕВР.
При съвкупна преценка на така събрания доказателствен материал съдът приема,
че по делото ищецът е установил наличието на незаконно присъединяване в имота,
собствен на ответниците, доколкото констатациите в частните свидетелстващи
документи се потвърждават от останалия събран доказателствен материал.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи нови водопроводни отклонения се изграждат при условията
на гл. IV ЗУТ. Присъединяването към водоснабдителната система се извършва
последователно чрез: предварително проучване и уточняване на техническите условия
за присъединяване; сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване на
договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази процедура за
присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на императивните законови
изисквания е на общо основание противоправно деяние, поради което и всяко
присъединяване към водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно
установения ред, е незаконно.
В конкретния случай, както беше посочено, за установеното присъединяване към
водоснабдителната система е бил изготвен протокол, съставен и подписан от
длъжностно лице на ответното дружество, както и от още лице от състава на същото.
В този смисъл, въпреки отказа на ответника Е. В. И. да подпише протокола, е спазена
гореописаната процедура, предвидена в чл. 37 от Наредбата.
За пълнота следва да се изясни, че съгласно трайната съдебна практика,
намерила отражение в Решение № 4 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г.,
III ГО, Решение № 152 от 06.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III ГО,
Определение на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III ГО, Определение № 532 от 11.06.2020
г. на ВКС по гр. д. № 496/2020 г., III ГО, Определение № 1328 от 21.05.2024 г. на ВКС
по т. д. № 683/2023 г., II т. о., ТК и др., Решение № 671 от 13.02.2023 г. на СГС по в. гр.
д. № 6467/2022 г. и др., не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване
целостта на пломбите, физическите въздействия върху водомерите или е изпълнил
незаконното отклонение, както и че това е именно потребителят или лица, за които
същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Това
е така, защото отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за
такива нарушения. Последното произтича от спецификата на услугата и нейната
организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да
се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената
консумация на вода и общото му задължение да отговаря за собствените си вещи, в
частност за собствения си имот.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът, комуто е доказателствената
5
тежест, разпределена с доклада по делото, е доказал при условията на пълно и главно
доказване предпоставките за начисляване на цена на потребени ВиК услуги,
предвидени в горецитираната Наредба и ОУ на дружеството. В частност, установи се
наличие на незаконно отклонение в имота, собствен на ответниците, и спазване на
процедурата за начисляване на потребена, но незаплатена вода. От приетата съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно и
компетентно изготвена, се установи обемът на количество вода за едногодишен
период, а именно 2040 куб. м., изчислен съобразно чл. 49 ОУ, както и цената на
начисления разход на вода – 5988,16 лева с ДДС. До посоченият размер следва да се
ангажира отговорността на ответниците, като всеки от тях дължи по 2994,08 лева,
съобразно квотата им съсобствеността върху процесния имот, за оборването на която
ответниците не са реализирали успешно насрещно доказване.
С оглед на което исковите претенции следва да се уважат срещу всеки от
ответниците до размера от 2994,08 лева, като за разликата до пълните претендирани
размери от по 3278,33 лева срещу всеки, следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
заплащането на деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от иска и на основание чл. 78, ал. 1, във
вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., следва да му бъде присъдена сумата от 667,75
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното, както и 82,72 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, отговорността, за
заплащането на които е разделна на ответниците.
Ответниците са направили своевременно искане за присъждане на разноски, но
не са ангажирали доказателства, че реално са сторили такива, поради което не следва
да им бъдат присъждани разноски в настоящото производство.
Така мотивирана, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от с, с ЕИК: , и седалище и
адрес на управление: **, срещу Е. В. И., с ЕГН: ********** и адрес: ** (**) № 2, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите, че Е. В. И., с ЕГН: **********, дължи на с, с ЕИК: ,, сумата от
2994,08 лева, представляваща главница за стойност на предоставени ВиК услуги за
периода от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната
лихва от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело №
21902/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 07.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2994,08 лева до пълния
претендиран размер от 3278,33 лева, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от с, с ЕИК: , и седалище и
адрес на управление: **, срещу Л. П. Л., с ЕГН: ********** и адрес: ** (**) № 2, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от
Закона за водите, че Л. П. Л., с ЕГН: **********, дължи на с, с ЕИК: ,, сумата от
2994,08 лева, представляваща главница за стойност на предоставени ВиК услуги за
периода от 14.02.2021 г. до 14.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната
лихва от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело №
21902/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 07.05.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2994,08 лева до пълния
6
претендиран размер от 3278,33 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. В. И., с ЕГН: ********** и адрес: ** (**) № 2, и Л. П. Л., с ЕГН:
********** и адрес: ** (**) № 2, да заплатят разделно при равни квоти на с, с ЕИК ,,
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 667,75
лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното, както и 82,72 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7