гр. Х., 07.07.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Х.ят окръжен съд, гражданско отделение, шести
граждански състав, на десети април две
хиляди и двадесет и трета година, в открито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар: Веселена Караславова
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА
гр.дело № 426
по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.дело
№ 426/2020г. по описа на Окръжен съд-Х. е образувано по искова молба на Община - Х., с която
против ответника Г.И.И. са предявени в условията на обективно съединяване два осъдителни иска – иск с
правно основание чл.45 ЗЗД и иск по 86 от ЗЗД
- лихва за срок от три години назад от предявяване на
иска за непозволено увреждане.
В
изпълнение на разпореждане на съда по делото е постъпила уточняваща молба с
вх.№ 4974/02.06.2020 г. от Община - Х., с която са отстранени
нередовности на искова молба с вх.№ 4318/14.05.2020 г.
Първоначално исковете са предявени с цена на иска,
както следва : иск по чл.45 от ЗЗД с цена на иска 89 000 лв. и иск по 86 от ЗЗД, с цена на
иска 25 636 лв.
На основание
чл.214, ал.1 ГПК, с определение от 20.09.2021 г. е допуснато изменение на предявените искове, като искът по чл.45 от ЗЗД е увеличен с
71 036 лева от 89 000 лв. на 160 036 лв., а искът с правно основание
чл.86 от ЗЗД е увеличен със сумата от
23 130,52 лв. от 25 636 лв. на
48 766,52 лв.
На основание
чл.214,ал.1 ГПК с определение от 06.02.2023 г. е допуснато изменение на иска по
чл.45 от ЗЗД, като искът е намален с със
сумата от 71036 лв. Цената на иска
по чл.45 ЗЗД е 89 000 лв.
На основание чл.214,ал.1 ГПК с определение от
06.02.2023 г. е допуснато изменение на иска по чл.86 от ЗЗД, като искът е
намален със сумата от 21 646,24 лв. Цената на иска по чл. 86 ЗЗД е – 27 120,28 лв.
Твърди
се в молбата, че в периода 1999-2015 г.,
ответникът Г.И.И.
е изпълнявал длъжността кмет на
Община - Х.. На 14.05.2015г., в качеството си
кмет на Община – Х.,ответникът издал заповед № 514/ 14.05.2015 г., с която наредил
без да е имал правомощие, да бъде разрушен бившия Х. затвор, намиращ се в имот
с идентификатор 77195.706.505 и представляващ сграда с идентификатор
77195.706.505.8, общинска собственост, видно от
издаден акт за частна общинска собственост
№ 3587 от 20.06.2011 г. вписан в Службата по вписванията при Районен съд-Х. под
№ 186, том 9, рег.№ 3019 от 23.06.2011г.
След
издаването на заповедта ответникът възложил разрушаването на сградата на ОП “Е.“, който от своя страна сключил договор със строителна фирма за
изпълнение на дейностите по разрушаване на сградата.
Ответникът
нямал правомощието да нареди разрушаването на сградата, тъй като съгласно
чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, О.ят съвет има правомощието да се разпорежда с
общинско имущество, каквото е действието
по разрушаването на сградата, както е нямал и правомощие да издаде заповед №514/14.05.2015г. на посоченото в нея
правно основание.
Ответникът нямал право еднолично да нарежда разрушаването на сградата, тъй като съгласно
чл.196, ал.8 ЗУТ за недвижими културни ценности установяването на състоянието
им и последващите мерки и процедури се извършвали по
реда на Закона за културното наследство.
Сградата
била обявена за паметник на културата с историческо значение, със статут на историческа недвижима културна ценност категория „национално значение“, включена в списъка на
историческите паметници в Х. окръг, обнародван в ДВ, бр.36 от 1970 г. под № 35.
В
чл.197, ал.1 ЗУТ изрично било посочено,
че извън случаите на този раздел, собственик може да премахне
свой законен строеж…, като когато строежът е обект на културно
–историческото наследство след съгласуване с Министерството на културата, при
условията и по реда на чл.126, ал.6, а в чл.83, ал.5 от Закона за културното
наследство в редакцията му към момента на извършване на действията „преместване, премахване изцяло
или частично на недвижима културна ценност .. се разрешават по реда на Закона
за устройството на територията след положително становище и при условия, определени
от органа по ал.3 - министъра на културата или оправомощени
от него длъжностни лица“.
С
присъда № 39/16.11.2017 г. постановена по НОХД № 408/2016 г. по описа на
Окръжен съд – Х., ответникът е осъден, за това, че е наредил да бъде премахната
сграда намираща се в гр. Х., ул. Д., кв.44, с идентификатор №77195.705.505.8, намираща
се в поземлен имот с идентификационен № 77195.706.505, Х. затвор, със застроена
площ 417 кв.м., построена през 1892
година и
обявена
за паметник на културата с историческо значение и включена в списък на историческите паметници в
Х. окръг, обнародван в ДВ, бр.36 от 1970 г.под № 35, на стойност
89 000,00 лв. Присъдата е
потвърдена с решение № 21/30.01.2019 г. по ВНОХД № 43/2018 г. по описа
на АС - Пловдив и изменена по отношение на срока на наказанието
с решение № 102/26.06.2019 г. по н.д.№ 371/2019г. по описа на ВКС- София.
При
провеждане на наказателното производство
била назначена съдебно-строително
оценителна експертиза, чието заключение е че оценъчната стойност на сградата е
в размер на 89 000 лв., който размер според ищеца се явява стойността на
обезщетението, което ответникът дължи на Община- Х..
Вредата
в случая се изразявала в разрушаваното на сграда собственост на Община- Х.,
съгласно договор за безвъзмездно прехвърляне право на собственост върху
недвижим имот частна държавна собственост по реда на чл.54 от ЗДС, с рег.№
15/14.03.2011г. между Областна администрация–Х. и Община-Х., вписан в Служба по
вписванията на 11.05.2011 г. Сградата
представлявала паметник с национално значение и имала висока историческа
и научна стойност за целите на културното наследство. При провеждане на
наказателното производство приключило с присъда № 39/16.11.2017 г.
постановена по НОХД № 408/2016 г. по описа на Окръжен съд – Х., ответникът е
осъден, за това, че е наредил да бъде премахната сграда намираща се в гр. Х.,
ул. Д., кв.44, с идентификатор №77195.705.505.8, намираща се в поземлен имот с
идентификационен № 77195.706.505, Х. затвор, със застроена площ 417кв.м., построена през 1892 година и
обявена
за паметник на културата с историческо значение и
включена в списък на историческите паметници в Х. окръг, обнародван в ДВ, бр.36 от 1970 г.под № 35, на стойност
89 000,00 лв била назначена съдебно-строително
оценителна експертиза, чието заключение е че оценъчната стойност на сградата е
в размер на 89 000 лв., който размер според ищеца се явява стойността на
обезщетението, което ответникът дължи на Община- Х..
Молят
съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Г.И. *** сумата в размер на 89 000, 00 лв., ведно с лихвите, считано
от момента на завеждане на исковата молба, представляваща причинени имуществени
вреди от неправомерното разрушаване на общинско имущество - сграда с
идентификатор № 77195.706.505.8 по КК на гр. Х., представляваща паметник на
културата с национално значение - Х. затвор, която ответникът е наредил да бъде премахната, съгласно негова заповед №
514/14.05.2015 г. и за което е осъден с влязла в сила присъда, както и сумата в
размер на 27 120,28 лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 89 000, 00 лв. по т.1, за периода от
14.05.2017 г. до 14.05.2020 г. - три години назад, считано от датата на
завеждане на исковата молба. Претендират
се и разноските по делото направени от Община - Х..
В
срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответника Г. И. И., по делото не е бил представен.
На
19.08.2020г. по делото е постъпил отговор на искова молба, с пощенско клеймо от 17.08.2020 г. от ответника Г.И.И., чрез адв. Е.Ч.,***.
Твърди
се в отговора, че сграда с идентификатор
№ 77195.706.505.8 по КК на гр. Х.
не притежава изискуемите изчерпателно посочени от закона белези, за да бъде
третирана като културна ценност и се прави искане на това основание да се
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди от
неправомерното разрушаване на общинско имущество - сграда с идентификатор № 77195.706.505.8 по КК на гр. Х., представляваща паметник на
културата с национално значение - Х. затвор, за която се твърди, че е
премахната по заповед на
ответника, за сумата в размер на 89 000,
00 лв., ведно с лихвите, считано от момента на завеждане на исковата молба.
Цитирани
са разпоредби от различни закони, с които ответникът цели да обоснове тезата си,
че сграда с идентификатор 77195.706.505.8 по КК на гр.Х. никъде не е отразена с реквизитите на „паметник на културата“ или „културна ценност“, представляваща паметник на културата с национално значение -
Х. затвор.
Предвид неоснователността на главния иск се прави
искане да се отхвърли като неоснователен и искът по чл.86 от ЗЗД за
сумата в размер на 25 636 лв.- лихва за
срок три години назад,считано от предявяване на иска за непозволено увреждане.
В
с.з. Община – Х., чрез процесуалния си представител поддържа предявените
искове. По делото е представена писмена защита, в която се излагат съображения
и доводи за основателност на предявените искове.
Ответникът
- Г.И.И., чрез процесуалния си представител оспорва
исковете като недопустими и като неоснователни. По делото са представени
писмени бележки, в които се излагат съображения за недопустимост и
неоснователност на предявените искове.
СЪДЪТ след преценка доводите
на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети
в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, вр. чл.12 ГПК и въз основа на представените по
делото съдебни експертизи, намира за установено от фактическа страна и правна
страна следното:
Община - Х. е предявила срещу
ответника Г.И.И. два обективно съединени иска : иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
При
произнасяне по предявените от ищеца искове, съдът взе предвид установените по делото факти и обстоятелства
по НОХД № 408/2016 г. по описа на ОС-Х.,
предвид задължителната сила на присъдата постановена по НОХД № 408/2016 г.
Съгласно
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. С присъда № 39/16.11.2017г. постановена по НОХД №
408/2016 г. по описа на Окръжен съд-Х., ответникът по
настоящото дело е признат за виновен
и е осъден за това, че на 14.05.2015г. в гр.Х., в качеството на
длъжностно лице – кмет на Община Х., противозаконно и в нарушение на разпоредбите на чл.196, ал.8
от Закона за устройство на територията е дал разрешение за разрушаването на
културна ценност - издал е заповед № 514/14.05.2015 г., с която е наредил да
бъде премахната сграда намираща се в гр.Х.,
ул.Д. № 44, с идентификатор 77195.706.505.8, намираща се в поземлен имот
77195.706.505 по КК на гр.Х. - Х. затвор, със застроена площ 417 кв.м.,
построена през 1892 година и обявена
за паметник на културата с историческо значение и включена
в списък на историческите паметници в Х.
окръг, обнародван в ДВ, бр.36 от
1970 г.под № 35, на стойност 89 000,00 лв., като е последвало
разрушаването на културната ценност -
престъпление по чл.278б,ал.3,вр. ал.2,вр. чл.93,т.1,б.“б НК. Присъдата е потвърдена с решение № 21/30.01.2019 г.
по ВНОХД № 43/2018 г. по описа на АС - Пловдив и изменена по отношение на срока на наказанието
с решение № 102/26.06.2019 г. по наказателно дело .№ 371/2019г. по описа на
ВКС- София.
Общината претендира имуществени вреди
от неправомерното разрушаване на общинско имущество - сграда с
идентификатор № 77195.706.505.8 по КК на гр. Х. - Х. затвор, която сграда
била обявена за паметник на културата с национално значение и
представлявала обект с висока
историческа и научна стойност за целите на културното наследство.
Противоправното поведение на ответника се
изразявало в издаването на заповед № 514/14.05.2015 г., с която като кмет на
Община – Х. е наредил
разрушаването на паметник на културата с
национално значение с висока историческа и научна стойност за целите на
културното наследство, в резултат на което общината като собственик на сградата
е претърпяла имуществени вреди. Правото на
собственост върху сградата
общината е придобила с договор от
14.03.2011 г. за безвъзмездно
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот- частна държавна
собственост по реда на чл.54 от ЗДС /
л.9/.
Вредите, които
ищецът претендира представляват стойността на сградата обявена за
паметник на културата с историческо значение, включена в списък на
историческите паметници в Х. окръг, обнародван
в ДВ, бр.36 от 1970 г. под № 35, размерът на които вреди е бил установен в наказателното производство,
в което назначената съдебно - строително оценителна експертиза е дала
заключение, че оценъчната стойност на сградата е в размер на 89 000 лв.,
който размер според ищеца е обезщетението за имуществени вреди, което ответникът дължи на Община – Х., като ищецът претендира и лихвата за забава, за
период от три години назад, считано от 14.05.2020 г. - датата на постъпване на
исковата молба в съда общо в размер на
27 120, 28 лв.
Разрушаването
на сградата настъпило вследствие на издадената заповед, поради което е налице и
причинна връзка между противоправното поведение на
ответника и настъпилия резултат -
разрушаване на паметник на културата с
национално значение и с висока историческа и научна стойност за целите на
културното наследство в резултат на което общината е претърпяла имуществени
вреди.
По
делото са приети писмени
доказателства представени и от двете
страни : договор за безвъзмездно
прехвърляне право на собственост върху недвижим имот- частна държавна
собственост по реда на чл.54 от ЗДС сключен на 14.03.2011 г. между Областен управител на област с административен център гр.Х. и
главен счетоводител, от една страна и
Община-Х., представлявана от Г.И.И. , в качеството му
на кмет на Община – Х. и главен счетоводител, с който безвъзмездно се прехвърля
на Община - Х. правото на
собственост върху недвижим имот – частна
държавна собственост находящ се в гр.Х., ул.Д.,
представляващ имот с идентификатор 77195.706.505, включващ земя с площ
4955 кв.м.,ведно с построените
сгради, в това число и Сграда с идентификатор № с идентификатор
77195.706.505.8, намираща се в поземлен имот 77195.706.505 по КК на гр.Х. - Х.
затвор, със застроена площ 417 кв.м., Акт № 3587 за частна общинска
собственост съставен на 20.06.2011 г., на основание чл.2, ал.1 и
чл.58 от Закона за общинската собственост, в който подробно е описан недвижимият
имот частна общинска собственост,с идентификатор 77195.706.505, включващ земя с площ
4955 кв.м., ведно с построените сгради, в това число и сграда с идентификатор № 77195.706.505.8, намираща
се в поземлен имот 77195.706.505 по КК на гр.Х., с площ 417 кв.м.,
Приета
е като доказателство и Заповед № 514/14.05.2015 г. на Кмета на Община Х., с
която се нарежда премахване на сгради за обитаване, обществена сграда и
складови сгради, в това число и процесната сграда- „Обществена сграда“, с идентификатор № 77195.706.505.8,
по кадастралната карта на гр.Х., ул.Д..
Прието
е като писмено доказателство и издадено от Община - Х. Удостоверение № ОС-5/12.06.2015
г. подписано от Кмета на Община- Х. Г.И.И., в
уверение на това, че описаните в удостоверението сгради в това число и процесната сграда са саморазрушени
и не съществуват на място.
По
делото е прието като доказателство и писмо № 12-40-1/18.06.2008г., с което Кмета на Община – Х. Г.И.И.
уведомява Министъра на отбраната, че в ДВ, бр. 36/1970
г. бившият затвор, който се ползва от
структури на народната отбрана е включен в списъка на историческите паметници в
Х. окръг и идеята на общината е да бъде
възстановен като музей.
Прието
е като доказателство и НОХД № 498/2016
г. по описа на ОС-Х., ведно с ВНОХД № 43/2018 г. по описа на АС-Пловдив ,НД №
371/2019 г. по описа на ВКС и ДП № 164/2015 г.
по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура-Пловдив.
По искане на ответника като свидетели са допуснати и разпитани свид. Н.В.М., Р. Т.
Д., Г. С. Г., Б.А.П., К. М. С. и В.Р. , за установяване на действителното
фактическо състояние на сградата, имало ли е опасност от срутването й и дали
свидетелите са знаели, че процесната сграда е паметник на
културата. Свид. Р.Д. е допуснат за да обясни защо в договора за прехвърляне правото
на собственост върху сградата не е вписано, че се предоставя на ищеца сграда – паметник на културата и защо в
договора не е описан статута на сградата. Допуснатите свидетели са били разпитвани и в наказателното
производство, приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 498/2016 г. по описа
на ОС-Х., с която ответникът е признат
за виновен за престъпление по чл.278б,ал.3,вр. ал.2,вр. чл.93,т.1,б.“б НК..
Предвид
вида на търсената защита и доколкото вредите в
производството пред гражданския съд подлежат на доказване от страна на ищеца, за установяване и
доказване размера на имуществените вреди, по искане на Община - Х. е назначена съдебно строително
–оценителна експертиза, която да даде заключение за размера на причинените
имуществени вреди спрямо Община - Х. с
разрушаването на процесната сграда към м.май-юни 2015
година, като се вземе предвид статута на
сградата – паметник с национално значение и с висока историческа и научна
стойност за целите на културното наследство и за размера на законната лихва за
три години назад, считано от момента на подаване на исковата молба.
Видно
от заключението / л.263/ при определяне пазарната стойност на обекта вещото лице е използвало капитализираната стойност на направените
разходи по реставрацията на обекта възлизащи на стойност 50 947 лв., като
в изчисляването на капитализираната
стойност на направените разходи през 1975г. е взета предвид и деноминацията на лева през 1998 г.
Стойността на 1 кв.м. застроена площ е
приета съгласно еталон 18 на СЕК, кн.1 от 2015 г.
категория „Стандарт“ - 590,00 лв.,
увеличена с 50% за сграда паметник на
културата и с добавени 50 974 към еталонната стойност, които
представлявали капитализираната
сума към 30.06.2015 г. на
направените разходи през 1975 г. от
31 323 лв. При тези изчисления и
след като резултатът е намален с
физическата амортизация определена
по квадратична формула посочена в заключението и с 1,25 %
годишна норма на икономическа и морална амортизация становището за стойност на
сградата - бивш затвор в гр.Х.
към 30.06.2015 г. е 160 036, 00 лв. Размерът на законната
лихва за тригодишен период възлиза на 48 766, 52 лв.
По искане на ответника, който оспори
заключението на съдебно строително–оценителна експертиза бе назначена повторна
съдебна строително-оценителна експертиза, според заключението на която сграда Х.
затвор не е притежавала специфични характеристики, които може и трябва да има
една сграда със статут на недвижима културна ценност и които трябва да се
вземат под внимание при определяне на пазарната й стойност, поради което и на
това основание вещите лица включени в състава на повторната експертиза определят пазарната стойност на сграда Х.
затвор като на конвенционална сграда с обичайни индивидуални характеристики, съгласно
общите условия, подходите и методите, заложени в Български стандарти за
оценяване /БСО/- част Втора, раздел Първи.
Размерът на причинените имуществени вреди спрямо Община - Х. с разрушаването на сградата на бившия Х. затвор, т.е пазарната стойност на сградата Х. затвор към м.май-юни 2015 г. възлиза на 9 888,00 лв. Размерът на законната лихва за три години назад, считано от момента на подаване на исковата молба от 14.05.2020 г. до 14.05.2017 г. е в размер на 3 013,11 лв.
При тази фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Срещу
ответника е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
действия,
като отговорността се носи от този който
е възложил работата на друго лице за вредите причинени
от него при или по повод изпълнението на
възложена работа, каквото възлагане в
случая не е налице, поради което и правната
квалификация на предявения иск е по чл.45 ЗЗД.
Съгласно
чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. В тежест на ищеца по иск с правно
основание чл.45 ЗЗД е да установи
всички кумулативни елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие
на следните елементи: деяние - действие или
бездействие, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и
вина на деликвента.
Съдът не
споделя доводите и съображенията на процесуалния представител на ответника за
недопустимост на иска.
Искът срещу ответника по чл.45 ЗЗД е допустим. Всяко
юридическо или физическо лице, което твърди, че е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъпление,
има право да встъпи като
пострадал в наказателното производство, като преди това следва да
направи искане пред съответните органи и / или длъжностни лица.
За да се
ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане е необходимо да е
осъществен фактическият състав по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който включва противоправно поведение, настъпили вреди, причинно- следствена
връзка между противоправното поведение и вредите и
вина.С присъда № 39/16.11.2017г. по НОХД
№ 408/2016 г. по описа на Окръжен съд - Х., ответникът е признат за виновен и е осъден за
това, че на 14.05.2015 г. в гр.Х.,
в качеството на длъжностно лице – кмет на Община Х., противозаконно
и в нарушение на разпоредбите на чл.196, ал.8 Закона за устройство на територията е дал
разрешение за разрушаването на културна ценност - издал е заповед №
514/14.05.2015 г., с която е наредил да бъде премахната сграда, намираща се в гр.Х., на ул. „Д.“ № 44, с
идентификатор 77195.706.505.8, в
поземлен имот 77195.706.505 по КК на гр.
Х. - Х. затвор, със застроена площ 417
кв.м., построена през 1892 година и
обявена за
паметник на културата с историческо значение
и включена в списък на историческите паметници в Х. окръг, обнародван в ДВ, бр. 36 от 1970 г.под № 35, на стойност
89 000 лв., като е последвало разрушаването на културната ценност - престъпление по чл.278б,ал.3, вр. ал.2, вр. чл. 93, т.1,б.“б НК.
Безспорно
установено по делото е, че Община - Х. е
собственик на сграда с
идентификатор № 77195.706.505.8, с площ
417 кв.м., намираща се в поземлен имот 7195.706.505 по КК на гр.Х. - частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.1 и чл.58 от Закона за общинската
собственост, с площ на поземления имот 4955 кв.м., която сграда е била
разрушена в изпълнение на издадена от ответника заповед № 514/14.05.2015г.,
който към датата на издаване на
заповедта е бил кмет на Община-Х. и в това си качество е наредил разрушаването
на сградата като е възложил на ОП „Е.“
да изпълни заповедта, което предприятие от своя страна е сключило
договор с фирма, която да извърши
разрушаването на сградата, за което са налице писмени доказателства, и които
факти и обстоятелства не се оспорват от ответника.
Установеният в наказателното производство
размер на причинените от престъпното деяние вреди не
е елемент от фактическия състав на престъплението,
поради което не обвързва гражданския съд със задължителна сила.Престъплението
по чл.278б, ал.3 от НК е резултатно, но
размерът на вредата не е част от състава на престъплението, поради
което установяването и размера на
вредите подлежат на доказване в настоящото производство.
Община
- Х. не е участвала в наказателното
производство и има право да
претендира пред гражданския съд имуществени
вреди от престъплението по чл.278б, ал.3,
вр.ал.2, вр. чл.93, т.1,б.“б НК,
като в нейна тежест е да установи и докаже размера на настъпилите имуществени вреди.
При наличие на влязла в сила присъда, следва
да се приемат за безспорно установени деянието, противоправността
и вината на ответника по делото, а всички останали факти които имат отношение
към гражданските последици от деянието следва да бъдат установени пред
гражданския съд при условията на главно и пълно доказване, като с оглед
принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти
подлежат на доказване в производството
пред гражданския съд независимо дали по отношение на същите факти са събрани
доказателства в наказателното производство.
Съгласно
чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите, които Община - Х.
претендира представляват стойността на сградата, която е била разрушена в изпълнение на издадената от
ответника заповед № 514/14.05.2015г., с която заповед ответникът е наредил да бъде премахната
сграда, намираща се в гр.Х., на ул. „Д.“
№ 44, с идентификатор 77195.706.505.8, в
поземлен имот 77195.706.505 по КК на гр.
Х. - Х. затвор, със застроена площ 417
кв.м., построена през 1892 година, обявена
за паметник на културата с историческо значение и включена в списък на
историческите паметници в Х. окръг, обнародван
в ДВ, бр.36 от 1970 г. под № 35.
Видно
от заключението на назначената съдебно строително –оценителна експертиза стойността на сградата - бивш затвор в гр.Х. към 30.06.2015 г. е 160 036, 00 лв. Сградата е
оценена като паметник на културата с историческо значение, като при определяне на стойността са отчетени
физическата амортизация
определена по квадратична формула посочена в заключението и с 1,25 %
годишна норма, икономическата и морална
амортизация на сградата - бивш
затвор в
гр.Х.. Размерът на законната лихва
за тригодишен период възлиза на
48 766, 52 лв.
Повторната експертиза дава заключение за пазарната стойност на
сградата Х. затвор към м.май-юни 2015 г.,
като вещите лица включени в експертизата я оценяват като
конвенционална сграда с обичайни индивидуални характеристики, съгласно общите
условия, подходите и методите, заложени в Български стандарти за оценяване
/БСО/- част Втора, раздел Първи, а не
като паметник на културата. Становището на вещите лица от повторната експертиза
,че сградата „Х. затвор“ не е
притежавала специфични характеристики,
които може и трябва да има една сграда със статут на недвижима културна ценност е в противоречие
със събраните по делото писмени доказателства. Сградата е вписана в
списъка на паметниците на културата към
НИНК, поради което е следвало
да бъде оценена като паметник на културата с историческо значение,
включена в списък на историческите паметници в Х. окръг, обнародван в ДВ, бр.36 от 1970 г. под № 35.
За
определяне размера на имуществените вреди съдът кредитира заключението на първата
съдебно строително –оценителна експертиза, но тъй като ищецът претендира 89 000 лева, то искът
по чл.45 ЗЗД следва да бъде уважен до
този размер.
С
оглед основателността на главния иск основателен е и акцесорния
с правно основание чл.86 ЗЗД.Ищецът претендира лихвата за забава, за период от
три години назад, считано от 14.05.2020 г. - датата на постъпване на исковата
молба в съда, общо в размер на
27 120, 28 лв.д о който размер искът по чл.86 ЗЗД следва да се
уважи. Размерът дължимата законна лихва
е определен чрез калкулатор лихви в Calculator.bg.
По
изложените съображения предявените искове
следва да се уважат изцяло. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на Община- Х. сумата в размер на 89 000
лева, представляваща причинени имуществени вреди от неправомерното разрушаване на общинско
имущество - сграда с идентификатор №
77195.706.505.8 по КК на гр. Х.,
представляваща паметник на културата с национално значение - Х. затвор,
която ответникът е наредил да бъде премахната, съгласно негова заповед №
514/14.05.2015 г. и за което е осъден с влязла в сила присъда, ведно със
законната лихва,считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2020 г. до
окончателното изплащана на сумата, и сумата в размер на 27 120,
28 лв.,
представляваща законна лихва върху
сумата от 89 000 лв. за периода от
14.05.2017 г. до 14.05.2020 г. - три години назад, считано от датата на
завеждане на исковата молба.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на Община-Х. и направените по делото разноски за вещо лице –
927,33 лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
ДТ в
размер на 4644,81 лв., която сума да се внесе по сметката на ОС-Х..
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.И.И., с
ЕГН ********** ***, с постоянен адрес ***,
да заплати на Община –Х., с ЕИК по Булстат
********, с адрес гр.Х., пл.“О.“ № 1 сумата в размер на 89 000 лева
представляваща причинени имуществени вреди
от неправомерното разрушаване на
общинско имущество - сграда с идентификатор
№ 77195.706.505.8 по КК на гр. Х.,
представляваща паметник на културата с национално значение - Х. затвор,
която ответникът е наредил да бъде премахната, съгласно негова заповед №
514/14.05.2015 г. и за което е осъден с влязла в сила присъда,ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2020 г. до
окончателното изплащана на сумата и сумата в размер на 27 120,28
лв.,
представляваща законна лихва върху сумата
от 89 000,00 лв. за периода
от 14.05.2017 г. до 14.05.2020 г. - три години назад, считано от датата на
завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН **********
***, с постоянен адрес ***, да заплати на Община–Х., с ЕИК по Булстат ********,
с адрес гр.Х., пл.“О.“ № 1, сумата в
размер на 927,33 лв. представляваща разноски по делото - за
вещо лице.
ОСЪЖДА Г.И.И., с ЕГН **********
***, с постоянен адрес ***, да заплати ДТ в размер на 4644,81 лв., която сума да се
внесе по сметката на ОС-Х..
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: