№ 4283
гр. С, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110125034 по
описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, както следва: спрямо ответника Д. П. Г.: 256,10 лв.,
представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в това число и цена за
дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в
гр. С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ, аб. № ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2020
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 44,79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода
от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.; спрямо ответника Р. ПЛ. Г.: 30 лв., представляваща 1/6
части от стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г. за
имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ, аб. № ХХХ, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 31,67 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020 г., 1,36 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.; спрямо ответника П. ПЛ. Г.: 30 лв., представляваща
1/6 части от стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г.
за имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ, аб. № ХХХ, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 31,67 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020 г., 1,36 лв.,
1
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.
Ищецът – „Т С” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответниците, по
силата на което им предоставя топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“,
бл. ХХХ, аб. № ХХХ. Сочи, че ответниците не са заплатили в определения в общите
условия срок стойността на доставената им топлинна услуга за периода. Ето защо,
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответниците за процесните суми, като в производството по ч.гр.д. № 62665/2020 г. по
описа на СРС, III ГО, 140 състав, в полза на ищеца срещу ответниците е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2021 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
ответниците са подали възражения срещу част от задълженията, предмет на заповедта
за изпълнение, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение, срещу дължимостта на които са налице
възражения. Претендира разноските по производството.
Ответниците – Д. П. Г., Р. ПЛ. Г., П. ПЛ. Г., оспорват исковете с твърдението, че
между страните не е налице договор за предоставяне на топлинни услуги. Не оспорват,
че ищецът е предоставил топлинни услуги в имота с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба сума, но предвид липсата на договор между
страните, считат, че исковете следва да се отхвърлят. Оспорват основанието, въз основа
на което ищецът претендира цена за дялово разпределение. При условията на
евентуалност релевират възражение за давност. Претендират разноските по
производството.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т С“ ЕООД, счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 62665 по описа на Софийски районен съд за 2020 г. се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 23073529 от 14.12.2020 г., за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.01.2021
г. Длъжниците са възразили срещу част от сумите, предмет на заповедта за изпълнение
в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е
предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
200 ЗЗД:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
2
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно – че в процесния период
ищецът е предоставил топлинни услуги в имот, намиращ се гр. С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ,
аб. № ХХХ, с цена в размер на претендираната сума.
От представените писмени доказателства за целите на настоящото производство
се установява, че в процесния период ответникът Д. П. Г. е била собственик на 2/4
идеални части от посочения имот, а всяка от ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. - на 1/4
част. Видно от искова молба, по която е образувано дело за делба, неоспорена от
ответниците, ППГ и ГСА са били съсобственици на процесния апартамент при равни
квоти. Съгласно нотариален акт от 26.09.2006 г. по н.д. № Х/2006 г. на нотариус МН,
ГСА е прехвърлин притежаваната от него 1/2 идеална част от имота в полза на ППГ,
като на същата дата – 26.09.2006 г., по отношение на имота е учредена договорна
ипотека от ППГ и ДП Г.. В нотариалния акт, с който е учредена договорна ипотека,
ППГ и ДП Г. са признали, че са еднолични собственици на процесния апартамент.
Съгласно удостоверение за наследници на ППГ, последният е починал на 11.06.2010 г.,
като е наследен от Д. П. Г. – съпруга, както и от двете му деца – Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г..
Следователно, Д. П. Г. е собственик на 2/4 идеални части от имота – 1/4 идеална част,
придобита по силата на договор за покупко-продажба, сключен с ГСА, предвид факта,
че Д. П. Г. е била в брак с купувача ППГ, поради което придобитата по договора 1/2
идеална част е в режим на съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта
на ППГ, както и 1/4 идеална част по наследствено правоприемство на основание чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН от ППГ, който е бил собственик на 3/4 части от имота по
посочените по-горе аргументи. Всяка от ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. е собственик
на 1/4 идеална част от имота по наследствено правоприемство от техния баща ППГ на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответниците да са предприемани действия по искане на специални условия,
при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради
което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването
му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. Следователно,
имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за
битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител
на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между
страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия
за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” ЕАД, както и
Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга за
целия имот, а всеки от ответниците да заплащат цената при условията на разделна
отговорност, както следва: ответницата Д. П. Г. – 2/4 части, а ответниците - Р. ПЛ. Г. и
П. ПЛ. Г. – по 1/4 част.
Не се спори межд страните, че ищецът е предоставил топлинни услуги в
процесния период в имота, предмет на делото, за сумата в общ размер на 1176,62 лв.,
като ответникът Д. П. Г. дължи 2/4 части от посочената сума – 588,31 лв., а
ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. – по 1/4 част. Ищецът претендира спрямо
ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г., по 1/6 част, поради което и с оглед диспозитивното
начало следва да се приеме, че всяка от тях дължи по 196,10 лв.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
4
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „Т С” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„Т С” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
посоченото и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от който момент се считат предявени исковете за процесните вземания –
14.12.2020 г., с които се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност са
задълженията за главница, изискуеми до 14.12.2017 г., т.е. за задълженията за периода
от м.05.2017 г. до м.09.2017 г. Съгласно извлечението от сметка, неоспорено от
ответниците, дължимата цена за топлинна услуга в имота за периода от м.10.2017 г. до
м.04.2019 г. е в размер на 957,19 лв., като с оглед посоченото по-горе ответникът Д. П.
Г. дължи 2/4 части от посочената сума – 478,60 лв., а ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г.
– по 1/6 част, т.е. по 159,53 лв.
Съгласно възраженията на ответниците в заповедното производство (ч.гр.д. №
62665/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав), ответниците са признали
дължимостта на сумите, по отношение на които съдът достигна до фактически и
правни изводи, че са дължими. Следователно, исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, касаещи оспорените части от
задълженията за главница, подлежат на отхвърляне, поради погасяване на
задълженията по давност за периода до м.09.2017 г. и поради недължимост на главница
над 478,60 лв. от страна на ответника Д. П. Г. за периода от м.10.2017 г. (който размер
не се оспорва от ответника и не е предмет на настоящото дело).
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Съдът достигна до извода, че ответниците дължат на ищеца цена за топлинни
услуги за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „Т С” ЕАД, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2018
г. до 01.12.2020 г. всеки от ответниците дължи на ищеца лихва за забавено изпълнение
на задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до
5
м.04.2019 г., която лихва е в размер на 148,20 лв., като с оглед посоченото по-горе
ответникът Д. П. Г. дължи 2/4 части от посочената сума – 74,10 лв., а ответниците Р.
ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. – по 1/6 част, т.е. по 24,70 лв.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно възражението на ответника Д. П. Г. в заповедното производство
(ч.гр.д. № 62665/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав), ответникът Д. П. Г. е
признала дължимостта на сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинни
услуги, по отношение на която съдът достигна до фактически и правни изводи, че е
дължима. Следователно, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявен срещу Д. П. Г., касаещ оспорените части от задълженията за лихва, подлежи
на отхвърляне.
Исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД срещу всеки от
ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. следва да се уважи за сумата в размер на 24,70 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020 г. върху
дължимата цена за топлинни услуги за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г., като
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 31,67 лв. Исковете с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимостта на мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение следва да се отхвърят изцяло, т.е до сумата в
размер на 0,91 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г., а за разликата до
пълния предявен размер от 1,36 лв. делото следва да се прекрати, тъй като не е заявена
такава претенция за мораторна лихва в заповедното производство спрямо ответниците
Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. (в заповедното производство спрямо всеки от посочените
ответниците се претендира сумата в размер на 1/6 част от 5,45 лв., т.е. 0,91 лв.).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, както следва:
ответникът Д. П. Г. дължи на ищеца сумата в размер на 34,64 лв., представляваща
разноски в заповедното производство съобразно неоспорената част от заявените
вземания, а ответниците Р. ПЛ. Г. и П. ПЛ. Г. – по 10,92 лв., представляваща разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете и неоспорената част
от заявените вземания, както и по 53,98 лв., представляваща разноски в исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Н.И. следва да се присъди сумата в
размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство съобразно
отхвърлената част от исковете, предявени срещу Д. П. Г., в полза на адв. С.В. следва да
се присъди сумата в размер на 169,59 лв. - адвокатско възнаграждение за исковото
6
производство съобразно отхвърлената част от исковете, предявени срещу Р. ПЛ. Г., в
полза на адв. С.Д. следва да се присъди сумата в размер на 169,59 лв. - адвокатско
възнаграждение за исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете,
предявени срещу П. ПЛ. Г., в полза на адв. МЛ следва да се присъди сумата в размер
на 98,68 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство съобразно
отхвърлената част от исковете, предявени срещу Д. П. Г., в полза на адв. КБ следва да
се присъди сумата в размер на 46,15 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното
производство съобразно отхвърлената част от исковете, предявени срещу Р. ПЛ. Г., в
полза на адв. ВС следва да се присъди сумата в размер на 46,15 лв. – адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съобразно отхвърлената част от
исковете, предявени срещу П. ПЛ. Г..
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че всеки от ответниците Р. ПЛ. Г., ЕГН
********** и П. ПЛ. Г., ЕГН ********** дължи в полза на „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 24,70 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 01.12.2020 г. върху
дължимата цена за топлинни услуги за периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за имот,
намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ, аб. № ХХХ, като ОТХВЪРЛЯ исковете за лихва
върху дължимата цена за топлинни услуги до пълния предявен размер от 31,67 лв.,
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
за установяване в отношенията между страните, че всеки от посочените ответници
дължи на ищеца сумата в размер на 30 лв., представляваща 1/6 части от стойността на
топлинни услуги за периода от 01.05.2017 г. до 01.09.2017 г. за имот, намиращ се в гр.
С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ, аб. № ХХХ, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2020 г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването, поради погасяване на задължението по давност, както и исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимостта на
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение изцяло, т.е до сумата в
размер на 0,91 лв. и за периода от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г., а за разликата до
пълния предявен размер от 1,36 лв. ПРЕКРАТЯВА делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т С” ЕАД, с
ЕИК ХХХ срещу Д. П. Г., ЕГН **********, за установяване дължимостта на сумите,
както следва: 256,10 лв., представляваща 4/6 части от стойността на топлинни услуги (в
7
това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за
имот, намиращ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ХХХ, аб. № ХХХ, ведно със законната лихва,
считано от 14.12.2020 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) до погасяването; 44,79 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.12.2017 г. до 01.12.2020 г.
ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 34,64 лв., представляваща разноски в
заповедното производство съобразно неоспорената част от заявените вземания.
ОСЪЖДА Р. ПЛ. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 10,92 лв., представляваща разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете и неоспорената част
от заявените вземания, както и сумата в размер на 53,98 лв., представляваща разноски в
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА П. ПЛ. Г., ЕГН ********** да заплати на „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 10,92 лв., представляваща разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете и неоспорената част
от заявените вземания, както и сумата в размер на 53,98 лв., представляваща разноски в
исковото производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, с ЕИК ХХХ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА: в
полза на адв. Н.И. И. сумата в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете, предявени срещу Д.
П. Г.; в полза на адв. С. В. В. сумата в размер на 169,59 лв. - адвокатско
възнаграждение за исковото производство съобразно отхвърлената част от исковете,
предявени срещу Р. ПЛ. Г.; в полза на адв. С.Й. Д. сумата в размер на 169,59 лв. -
адвокатско възнаграждение за исковото производство съобразно отхвърлената част от
исковете, предявени срещу П. ПЛ. Г.; в полза на адв. МЛ Л сумата в размер на 98,68
лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство съобразно отхвърлената
част от исковете, предявени срещу Д. П. Г., в полза на адв. КИБ сумата в размер на
46,15 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство съобразно
отхвърлената част от исковете, предявени срещу Р. ПЛ. Г., в полза на адв. ВФС сумата
в размер на 46,15 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство
съобразно отхвърлената част от исковете, предявени срещу П. ПЛ. Г..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т С“ ЕООД,
на страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9