№ 1471
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско
дело № 20251000502601 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е по реда на Чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ЗД“Бул
Инс“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. М. Г. срещу Решение №
4619/14.07.2025г. по гр.дело № 5861/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 29с-в., в частта му
с която съдът е уважил предявеният от С. И. К. иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-
транспортно произшествие, претърпяно на 19.01.2023г.
Счита решението за неправилно в обжалваната осъдителна част, като постановено
поради нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Оспорва извода на съда да са налице признаците на непозволеното увреждане като
твърди, че водачът на лекия автомобил не е имал задължението да съобразява скоростта си
под фактически установената от 50км/ч., и то при положение, че точно на мястото на удара е
бил поставен знак за ограничение от 70км/ч, което обстоятелство само по себе си сочело на
водачите възможност за ускоряване на трафика, а не за обратното. Водачът при това
положение и с оглед на конкретно възникналата ситуация на пътя изобщо не е имал и
задължение, нито възможност да предвиди внезапната поява на пешеходци, като при
установения им по делото бърз темп на движение ударът за водача бил непредотвратим.
1
Това опровергавало според жалбоподателя извода на първоинстанционния съд за допуснато
нарушение на правилата за движение от водача на лекия автомобил и съответно при липсата
на нарушения не можело да бъде приложена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.
Евентуално, ако съдът приемел тези оплаквания за неоснователни, се прави искане те
да бъдат разгледани при преценка на поведението на пешеходеца като съпричинител на
вредата.
В тази връзка жалбоподателят намира, че степента на принос, определена от
първоинстанционния съд не съответствала на действителното съпричиняване при
съпоставка на поведението на двамата участници в ПТП и на допуснатите от тях нарушения
на правилата за движение. Сочи се, че СГС бил възприел принос в размер на 50 на сто, но
без да извърши самостоятелен и задълбочен анализ на вида и интензивността на
допуснатите нарушения на пешеходеца, който сам е взел решението да пресече пътно
платно, съставено от пет ленти, през тъмната част на денонощието и при силен валеж на
дъжд, при това в градска зона, в която движението на пешеходци е организирано изцяло
през подлези и пешеходни мостове. Посоченото обуславяло според жалбоподателя извод за
съпричиняване не по-малък от ¾.
Конкретни съображения за неправилността на обжалвания съдебен акт са подробно
изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
4619/14.07.2025г. по гр.дело № 5861/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 29с-в като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли изцяло като неоснователен предявеният от С. И. К. за сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, претърпяно на 19.01.2023г. Моли да му бъдат присъдени всички сторени
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение по повод на въззивното
обжалване.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна С. И. К., подаден чрез процесуалния й представител адв. Н. Д.. Излагат
се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения, които са
подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на
Софийски градски съд е правилно и законосъобразно в обжалваната от насрещната страна
част, поради което искането към въззивния съд е да бъде потвърдено. Претендират се и
направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на С.
2
И. К. с която срещу ответника ЗД“Бул Инс“АД е предявен иск с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането.
Изложени са твърдения, че на 19.01.2023г. около 22.05ч. в гр.София, на
бул.“България“№1 в района на заведение „Макдоналдс“ е настъпило ПТП между л.а. „БМВ“
с рег.№ *** и ищеца С. И. К.. Твърди се, че поради управление с висока и несъобразена с
конкретните пътни условия скорост не е пропуснал ищеца, като пресичащ от дясно на ляво
спрямо посоката му на движение пешеходец, в резултат на което са му били причинени
увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, хематоми, открита рана на главата в
ляво и кръвоизлив в дясно, които са наложили болнично лечение от 12 дни и продължително
медикаментозно лечение. Сочи се и, че естеството и характера на претърпените болки и
страдания са препятствали възможността му за осъществяване на дейността му като цирков
артист. Поддържа се в исковата молба, че деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил „БМВ“ с рег.№ *** била гарантирана при ответника ЗД“Бул Инс“АД със
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на възникване на
застрахователното събитие, поради което счита, че ответникът следва да отговаря за
причинените му вреди. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответника за
изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не е последвало.
Претендира сумата 40 000 лева, като част от общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 60 000 лева, ведно със законната лихва за забава от 10.04.2023 г.
Претендирал е и направените по делото разноски и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД“Бул Инс“АД е възразил срещу
иска като неоснователен и недоказан. Оспорил е механизма на настъпване на процесното
ПТП. Навел е доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на
застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Заявявил е
довод и че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навел е
възражение за съпричиняване, поради нарушение от ищеца на правилата за движение по
пътищата – чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП. Претендирал е и направените в производстото пред
първата инстанция съдебно-деловодни разноски.
От фактическа страна се установява следното :
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, а и се установява, че за лек
автомобил с марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № *** е бил налице сключен при ответника
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със застрахователно покритие към датата
на реализираното пътно-транспортно произшествие.
Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.01.2023 г., че на 19.01.2023 г., около
22.05 часа в гр. София, на бул. „България“ №1 в района на Макдоналдс, лек автомобил с
марка „БМВ“, модел „530“ с рег. №***, управляван от А. Г. Н. се е движил по бул.
„България“ с посока на движение от бул. „Черни връх” към бул. „Витоша” и срещу
заведение за бързо хранене Макдоналдс е участвал в ПТП с пресичащия от дясно на ляво
3
спрямо посоката му на движение пешеходец С. И. К..
Видно от показанията на разпитания в производството пред първата инстанция като
свидетел А.-Н.- водач на лекия автомобил БМВ, чийто показания настоящият състав на съда,
също както и първоинстанционният съд намира за последователни, непротиворечиви и
подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и поради това ги кредитира с
доверие, се установява, че свидетелят с управляваното от него МПС на 19.01.2023 г. около
22.00 ч. се движел по бул. „България” със скорост от около 50 км/ч., когато излизайки от
моста до НДК забелязал два силуета. Сочи в показанията си, че веднага щом ги възприел
двамата пешеходци веднага натиснал спирачки и завил рязко в ляво, но въпреки това
закачил единия пешеходец. След като слязъл от автомобила видял, че на земята лежи едно
момче, което не реагирало, и друго по-малко от него момче, което било силно изплашено.
Свидетелства, че времето било изключително лошо и валял много силен дъжд, а самият
булевард бил много тъмен. Сочи, че пострадалото момче било откарано от екип на „Бърза
помощ” в УМБАЛСМ „Пирогов”.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице И. Т., чието заключение настоящият състав на съда
кредитира като обективно и професионално изготвено, се установява че мястото на удара
между лекия автомобил с марка „БМВ“ и пострадалият пешеходец по широчина на платното
за движение на бул. „България”, е на около 2 м. вляво от десния бордюр на разделителния
остров по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е в
зоната на началото на разделителния остров. На база повредите и деформациите по
процесния автомобил наличните данни в Констативния протокол за механизма на удара
вещото лице и стигнало до извода, че в момента на удара скоростта на процесния автомобил
е била около 50 км/ч.
Вещото лице е посочило следния механизъм на настъпване на процесното ПТП -
процесното ПТП е настъпило в гр. София на бул. „България’’ след кръстовището с бул.
„Черни връх”; бул. „България” се състои от две платна, разделени с разделителен остров и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за посоката на движение на
процесния автомобил има две пътни ленти, плюс още две в дясно от тях, водещи към бул.
„Пенчо Славейков“. ПТП-то е настъпило в тъмната част от денонощието с добра
метеорологична видимост и силен валеж от дъжд, като лек автомобил „БМВ” се е движел по
бул. „България” в дясната пътна лента с посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Витоша“ със
скорост на движение 50 км/ч., преминавайки под моста на НДК, в същото време,
пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на бул.
„България”, от дясно на ляво за посоката му на движение, в зоната на началото на
разделителен остров, разделящ платното за движение на бул. „България“ и платното за
движение на връзката с бул. „Пенчо Славейков“. Водачът на автомобила е забелязал
пешеходеца в момента, когато той е стъпил на платното за движение на бул. „България“ и е
реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удар с пешеходеца. Автомобилът с
предната си дясна част челно е ударил пешеходеца от лявата му страна, вследствие на удара,
4
който е бил под масовият център на тялото на пешеходеца, той е бил качен върху предния
капак на автомобила, като е достигнал с главата си до предното стъкло и го е счупил, а след
удара, пешеходецът е била отхвърлена напред от автомобила, като се е установил върху
платното за движение. На мястото на настъпилото ПТП не е било налична пешеходна
пътека.
Според вещото лице от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на
автомобила, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при
което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с пешеходеца.
От заключението на изслушаната и приета по делото повторна съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Т., чието заключение също напълно
се кредитира от въззивния съд, се установява че опасната зона за спиране на лекия
автомобил при движение със скорост 50 км/ч е 39 метра, а при скорост 35 км/ч е 23 метра.
Вещото лице е достигнало до извода, че при място на удара на около 15 м. преди бализа, към
момента, в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение към бул. „Витоша“,
водачът на автомобил „БМВ“ не е имал възможност да предотврати удара и ПТП независимо
дали пешеходецът е вървял с бавен, спокоен или бърз ход, както и при тичане. Вещото лице
е достигнало до извода, че при място на удара в зоната на бализа, че към момента, в който
пешеходецът е навлязъл в платното за движение към бул. „Витоша“, водачът на автомобил
БМВ е имал възможност да предотврати удара и ПТП при вървене на пешеходеца със бавен
и спокоен ход. При бърз ход, както и при тичане на пешеходеца ударът е непредотвратим за
водача на БМВ. А към момента, в който пешеходецът е осветен от късите светлини на
фаровете на л.а БМВ, водачът на автомобил БМВ е имал възможност да предотврати удара и
ПТП при вървене на пешеходеца с бавен, спокоен и бърз ход. При тичане на пешеходеца
ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил БМВ.
При така установените факти следва да се формира извода за неоснователността
на въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното
решение в осъдителната им част, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите
на окръжния съд. Наведените във въззивната жалба на ЗД“Бул Инс“АД доводи повтарят част
от същите аргументи, които вече са били изтъкнати от жалбоподателя в отговора на
исковата молба и в хода на разменените по делото писмени книжа, както и в устните
състезания в производството пред първата инстанция, на които в обжалваното решение е
даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното
:
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
5
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая установява се наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното ПТП – 19.01.2023 г., по силата на което ЗД“Бул Инс“АД е поел задължение да
обезщети увредените при използването на застрахования лек автомобил с марка „БМВ“,
модел „530“ с рег. №***, управляван от А. Г. Н..
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за специален
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или
намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съобразно изискванията
на чл. 380 КЗ ищцата е отправила до застрахователя писмена претенция с вх. номер от
10.04.2023г., по която е образувана щета № ********** и по която не е изплатено
обезщетение.
Поради това съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, които
предпоставки настоящият съдебен състав намира да са налице :
По делото не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, вкл.
и от приетите по делото две експертни заключения на вещите лица от КСТЕ се установява
по безспорен начин, че процесното ПТП е настъпило като деликвентът А. Г. Н., при
управлението на лекия автомобил с марка „БМВ“, модел „530“ с рег. №*** на
бул.“България“№1 в района на заведение „Макдоналдс“ е причинил ПТП с пресичащия по
същото време напречено булеварда пешеходец С. И. К..
Спорни по предмета на въззивното обжалване са единствено обстоятелствата
относими към виновния и противоправен характер на поведението на деликвента,
изцключващи отговорността му, респ. тези за намаляване отговорността му за вредите
причинени на пострадалия пешеходец, поради това, че последният от своя страна също е
допринесъл за вредоносния резултат като е нарушил правилата за движение пресичайки
пътното платно на неразрешено за това место.
Обстоятелствата свързани с определения от съда начин и размер на обезщетяване на
претерпените неимуществени вреди не са предмет на спор по настоящото въззивно
производство тъй като не са заявени изрични доводи във въззивната жалба за неправилност
6
на решението в тази му част. Поради това и с оглед правилото на чл.269 ГПК не са предмет
на повторно установяване по повод на въззивното обжалване, доколкото по силата на
цитираната разпоредба въззивният съд по въпросите за правилността на
първоинстанционното решение е ограничен само от посоченото в жалбата.
По отношение на основния спорен въпрос- за липсата на противоправно поведение
на водача на лекия автомобил, респ. за приетият от страна на пръвоинстанционният съд
процент на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният съд приема следното :
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на
обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите от това
вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението
на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки или възможности за настъпване
на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай по отношение на механизма за настъпване на ПТП изслушаните
в производството пред първата инстанция основна и повторна СТЕ изясняват че
непосредствената причина за удара се дължи изцяло на посочените и от двете вещи лица
споделено неправомерно поведение и на двамата участници в ПТП- от една страна на
водача на лекия авточобил БМВ, който не е задействал своевременно спирачната система на
автомобила незабавно щом пострадалият е попаднал в зоната на осветеност на фаровете на
лекия автомобил и следователно го е възприел като непосредствена опасност за възникване
на ПТП и от друга страна, самият пешеходец който неправомерно се е движел по средата на
пътното платно без да използва намиращият се наблизо подлез. При всички варианти
използвани от вещите лица с оглед начина на придвижване на пешеходеца по пътното
платно- при спокоен или бърз ход, доколкото от показанията и на двамата непосредствени
очевидци- водача на лекия автомобил и спътникът на пострадалия, последният не е тичал, а
е спокойно преинавал през булеварда, то и ударът при всички положения е щял да бъде
предотвратим, ако деликвентът беше използвал спирачната система на автомобила
незабавно щом е възприел пешеходеца като опасност на пътя.
Както се установява от заключенията на вещите лица, ако при своевременна реакция
още от момента на попадане на пешеходеца в зоната на осветеност от 2 lux от фаровете на
автомобила, той би имал техническата възможност да установи автомобила си преди
мястото на удара и съответно би имал възможност да избегне произшествието чрез
предприемане на безопасно екстрено спиране, респ. да заобиколи пешеходеца, което не е
било сторено от него.Ако шофьорът е реагирал незабавно и адекватно в конкретната пътна
ситуация, като измени посоката на движение още когато е забелязал и е възприел
7
пешеходеца да се движи по платното за движение, респ. да употреби спирачки, то ударът би
бил предотвратим за водача, още повече че той се е движил в рамките на разрешената в
конкретния пътен участък скорост, която е позволявала предприемане на екстрено спиране и
ударът при това положение би бил предотвратим.
Настоящият състав на съда при така установеният механизъм на ПТП намира, че
водещо и главно значение за настъпването на вредоносния резултат следва да има
противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Още след като е възприел
движещият се пред него пешеходец, каквато и да е била причината за движението му по
пътното платно, след като безспорно тя е в отклонение от правилото на чл.108 ЗдвП за
ползването на пътен банкет когато това е невъзможно с оглед достъп до тротоара, респ. да не
използва намиращият се наблизо подлез за преминаване от другата страна на булеварда, с
оглед избягването на риска от настъпването на ПТП, водачът на лекия автомобил все пак е
следвало да съобрази това конкретно обстоятелство и своевременно да измени посоката си
на движение като заобиколи пешеходеца, респ. да употреби своевременно спирачната
система на автомобила и по този начин да се опита да избегне настъпването на удара.
Независимо от безспорно неправомерното поведение на пешеходеца, който е ползвал
пътния банкет в отклонение на правилото на чл.108 от ЗДвП и независимо от причините за
това поведение, което представлява безспорен факт по делото, потвърден и от експертните
заключения на вещите лица- основна и повторна СТЕ и от протоколите за оглед по
досъдебното производство, виновният водач е следвало да го вземе своевременно предвид и
да предприеме такова поведение на пътя, с което да избегне настъпването на вредоносния
резултат. Вместо това той е извършил една напълно погрешна и лекомислена преценка,
несъобразявайки се с намиращия се пред него пешеходец, която както се потвърди от
заключението на вещото лице е била напълно несъответна и несъобразена с конкретните
пътни условия- лоша метеорологична обстановка свързана с валеж от проливен дъжд и
свързания с това риск от настъпване на ПТП.
При това положение сам водачът на лекия автомобил се е поставил в положение да не
може да избегне удара и с това е съпричинил в равна и еднаква степен с приминаващия,
безспорно не където трябва, пешеходец настъпилото вследствие на това пътно-транспортно
произшествие.Движението му по правомерен начин в собствената лента, дори и при
разрешена в конкретния пътен участък скорост, не го освобождава от задължението да следи
ставащото на пътното платно, вкл. и поведението на останалите участници в движението,
доколокото ЗДвП, макар и да не съдържа изрична норма за това, е подчинен на целта да се
охрани живота и здравето на всички участници в движението, дори и когато някои от тях
имат неправомерно поведение на пътното платно, какъвто случай е именно конкретният /
така и Решение № 232 от 18.05.2009г. на ВКС по н.д.№ 229/2009г. на ВКС, 3 НО; Решение №
120 от 17.03.2009г. на ВКС по н.д.№ 90/2009г. на ВКС, 3 НО/.
В разглеждания случай водачът на лекия автомобил освен, че е следвало да възприеме
като потенциална опасност и риск нарушението на правилата на движение, насочени към
движение на пешеходец по пътното платно, той е следвало да съобрази всички тези
8
обстоятелства и своевременно да избере начин на движение, който максимално да изключи
или поне да намали риска от настъпване на пътно-транспортното произшествие. Лошата
видимост произтичаща от неблагоприятната метеорологична обстановка в тази ситуация е
следвало да служи като обоснована преценка от съществуващ напълно вероятен завишен
риск от евентуалното настъпване на пътно-транспортното произшествие.
С оглед на това и при съобразяване на протовиправното поведение и на двамата
участници в движението, както и с оглед разпоредбата на чл.5 от ЗДвП, която възлага на
водачите на моторни превозни средства задължението да осигуряват безопасността на
пешеходците като особено уязвими участници в движението, настоящият състав на съда
намира, че и двамата участници са допринесли в еднаква и равна степен за настъпането на
вредоносния резулта, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционният съд,
като, крайните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на степента на
съпричиняване са напълно идентични.
С оглед правните изводи по-горе, с които се приема категорично да е налице
съприняване на вредоносния резултат и че с поведението си пострадалият също е
допринесъл съществено за настъпването му, съобразно приетата от съда степен на
съпричиняване, настоящият съдебен състав намира стореното от ответника възражение за
съпричиняване да е основателно, но само до размера от 50 %, какъвто размер е уважен и от
първоинстанционния съд. Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите,
приложение намира разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Доколкото никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение, дължимото на ищцата обезщетение
следва да бъде намалено съобразно приетия процент на съпричиняване, както е сторил и
първоинстанционният съд.
По горните съображения въззивният съд приема, че деянието на водача на лекия
автомобил „БМВ“ е осъществило всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана съобразно приетия от съда процент на съпричиняване.
По изложените съображения и поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение ще подлежи на потвърждаване в обжалваната от
ответника ЗД“Бул инс“АД осъдителна част.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4619/14.07.2025г. по гр.дело № 5861/2023г. на
Софийски градски съд, ГО, 29с-в., в обжалваната от ЗД“Бул инс“АД, ЕИК *********, със
съдебен адрес гр.София, бул.“Джеймз Баучер“№87, ет.2, чрез адв. М. Г., осъдителна част, с
9
която е осъден да заплати на С. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София,
ул.“Христо Белчев“№2, чрез адв. Н. Д. за сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,
претърпяно на 19.01.2023г., ведно със законната лихва от 26.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10