Решение по дело №1210/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Р. С. К. от [населено място], [улица], ет.*, ап.**, подадена чрез пълномощника й адв.Т. Т., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ет*, кантора №**, против Решение №1012-26-202-1 от 20.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане №**********-2140-26-334/17.04.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон. Сочи се, че в решението ясно и недвусмислено била представена хипотезата на чл.69б от КСО и факта, че жалбоподателката изпълнявала изцяло предвидените в тази разпоредба изисквания. Въпреки дадената от закона възможност жалбоподателката да представи искане за пенсиониране по този ред, административният орган неправилно бил възприел, че тя следвало да се пенсионира по реда на чл.69 от КСО, като прилагал чл.18 от НПОС. Твърди се, че наличието на възможност за пенсиониране по един възможен вариант не препятствало възможността за пенсиониране по друг благоприятен за жалбоподателката вариант. Липсвало обосновка, с която да се дерогира възможността за пенсиониране по чл.69б от КСО, при неизпълнение на изискванията на чл.69 от КСО. Липсвала правна възможност административният орган да възприеме и придаде по-висока сила на наредба и на практика по този начин да дерогира законова разпоредба. Недопустимо било да се възприема, че наредба, издадена в изпълнение на закон, има по-висока степен от самия закон. Излага се довод, че при представяне на искане за пенсия административният орган само следвало да установи по кой ред е възможно отпускането на пенсия, а не самоволно, въпреки наличието на законова предпоставка за отпускане на пенсия, да насочи производството по друг ред и нормативна база, която според него би била по-благоприятна за жалбоподателката. Правото на избор било изцяло предоставено на жалбоподателката К., и административният орган бил лишен от право да коригира или измени нейната правно валидна воля, когато последната отговаряла на разпоредби на материалния закон.

Претендира се обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и преписката да бъда върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за приложението на чл.69б от КСО и уважаване на заявлението за отпускане на пенсия.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Под вх.№2113-26-2486/19.12.2024 г. жалбоподателката Р. С. К. е подала до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж (ЛПОСВ), към което е приложила документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

С писмо изх.№2113-26-2486#2/03.01.2025 г., Ръководителят на ПО в ТП на НОИ – Хасково изисква от Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, удостоверяване с документ на положен извънреден труд и издаване на обр.УП-2 за осигурителен доход, помесечно, за изброени месеци, във връзка с дублирана информация с различен доход съгласно регистъра на осигурените лице и заверения в представената от заявителката Трудова книжка №26/13.09.1995 г. осигурителен стаж за периода от 10.11.1999 г. до 01.10.2008 г. на длъжност „счетоводител“ към ОЗСА – Хасково.

В отговор е изпратено писмо изх.№87/15.01.2025 г. на Началник на ОСИН – Бургас, с което са представени издадените Удостоверение обр.„В“ с рег.№85/15.01.2025 г. и Удостоверение обр.УП-2 с рег.№86/15.01.2025 г.

Изготвени са Опис на осигурителен стаж и Опис на осигурителен доход на Р. С. К.. В Описа на осигурителния стаж, изготвен на дата 08.04.2025 г. е възприет осигурителен стаж от I кат. 16 г., 02 м., 18 дни – за периода 01.10.2008 г. – 19.12.2024 г. на длъжност инспектор/2-офицер/сержант по ЗИН при осигурител Областно звено „Изпълнение на наказанията“ – Хасково и 00 г., 00 м. и 02 дни – извънреден труд, за длъжност свръхсрочно служещ/2-офицер/сержант по ЗИН към същия осигурител. Освен това е описан осигурителен стаж от III кат. всичко 16 г., 01 м. и 06 дни, и общ стаж, превърнат към III кат. – 43 г., 01 м., 19 дни, 3 ч.

С Разпореждане №**********/2140-26-334/17.04.2025 г., издадено от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.69, ал.2 от КСО, чл.69б, ал.1 от КСО, чл.68, ал.1-2 от КСО и чл.18, ал.4 от НПОС, при зачетен осигурителен стаж от I категория труд – 16 г., 02 м., 20 дни; осигурителен стаж от III категория труд – 16 г., 01 м., 06 дни; Общ осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към III категория труд – 43 г., 01 м., 19 дни; възраст към 19.12.2024 г. – 51 г., 02 м., 10 дни и сбор от възраст и осигурителен стаж – 94 г., 03 м., 29 дни, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. С. К..

В разпореждането е посочено, че на К. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.69, ал.2 от КСО, тъй като има общ осигурителен стаж 43 г., 01 м., 19 дни, но няма 18 г. действително изслужени като държавен служите по Закона за Министерството на вътрешните работи, а има 16 г., 02 м., 20 дни и няма навършена възраст 54 г. и 02 м., а е на 51 г., 02 м. и 10 дни.

Посочено е, че съгласно чл.18, ал.4 от НПОС, лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ стаж, при навършена по чл.69 от КСО възраст, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. На К. не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд на основание чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като няма навършена възраст по чл.69 от КСО, т.е. 54 г. и 02 м.

Посочено е, че на К. не се следва пенсия по условията на чл68, ал.1-2 от КСО, тъй като има 43 г., 01 м., 19 дни придобит осигурителен стаж, но няма навършена изискуемата се възраст 62 г. и 02 месеца.

С разписка е удостоверено връчването на Разпореждането на Р. С. К. срещу подпис на 23.04.2025 г.

С жалба вх.№1012-26-202/(нечетлива дата), подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 25.04.2025 г., Р. С. К., чрез пълномощника си адв.Т. Т., обжалва пред Директора на ТП на НОИ – Хасково Разпореждане №**********/2140-26-334/17.04.2025 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Хасково. В жалбата са изложени съображения, че към датата на подаване на заявлението К. е отговаряла на изискванията за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО, които били наличие на 10 години трудов стаж при I категория труд и възраст към 2024 г. 50 години и 8 месеца. Твърди се, че аргументирането на Разпореждането с основание чл.18 от НПОС било недопустимо и неправилно, тъй като хипотезите по чл.69 и чл.69б от КСО били еднакво приложими при наличието на фактическите им състави, т.е. при наличието на която и да е от двете хипотези правото на пенсия следвало да бъде зачетено. Мотивира се, че норма от подзаконов нормативен акт, каквато в случая се явявала разпоредбата на чл.18, ал.4 от НПОС, не можела да се противопостави на действието на норма от по-висок ранг и не можела да въвежда изисквания, каквито законът не предвиждал. Претендира се отмяна на разпореждането и отпускане на пенсия на Р. С. К. на основание чл.69б, ал1 от КСО.

С Решение №1012-26-202-1 от 20.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отхвърлена жалбата на Р. С. К. с вх.№1012-26-202/28.04.2025 г. против Разпореждане №**********-2140-26-334/17.04.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

В Решението е направен исторически анализ на разпоредбата на чл.69 от КСО, във връзка с целта на пенсионната реформа, реализирана с измененията и допълненията в КСО, обн.ДВ бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., както и анализ на съдържанието и приложението на чл.69б, ал.1 от КСО. Прието е, че изискванията за придобиване право на пенсия при условията на втората разпоредба са съществено различни от тези при първата, като в хипотезата на чл.69б от КСО законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд, определен на основание чл.104, ал.1 от КСО от Министерски съвет с Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП). Посочено е, че трудът от първа категория е посочен в чл.1 от НКТП, а служителите по специалните закони, изброени в чл.69 от КСО не фигурират сред лицата, осъществяващи труд от първа категория. Въз основа на тези анализи е изведен извод, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата. Направен е и извод, че чл.18, ал.4 от НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен, а напротив – урежда облагоприятстваща възможност за лицата, които са положили стаж в специалните ведомства, който обаче не е с достатъчна продължителност за пенсиониране по реда на чл.69 от КСО, да могат да се пенсионират по реда на чл.69, ал.1 и 2 от КСО. В решението са развити и съображения, че претендираното от жалбоподателката прилагане на закона противоречи на неговата цел и създава възможности за дискриминация.

По делото не са представени доказателства за датата, на която Решение №1012-26-202-1 от 20.05.2025 г. е получено от жалбоподателката.

Жалбата срещу решението е подадена на 29.05.2025 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана с вх.№1012-26-202-2 от същата дата.

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок за обжалване, дори той да се отчита от датата на издаване на оспореното Решение, насочена е срещу годен за съдебно оспорване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при условията на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и такива не се твърдят от оспорващия.

По отношение на съответствието на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане с материалния закон, настоящият състав на съда приема следното:

От страна на жалбоподателката липсва спор относно установените от административния орган факти. Претенцията й се свежда единствено до приложението на закона, като жалбоподателката счита, че по подаденото от нея заявление е следвало да й бъде отпусната ЛПОСВ, тъй като е отговаряла на всички предпоставки, изискуеми с разпоредбата на чл.69б от КСО.

Съгласно нормата на чл.69б (нов – ДВ бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.), ал.1 (изм.ДВ бр.99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: (т.1) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; (т.2) от 31 декември 2015 г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Действително към датата на подаване на заявлението за пенсиониране Р. С. К. е имала навършена изискуемата по т.2 възраст от 50 г. и 8 м. за 2024 г., но по отношение на нея нормата на чл.69б сама по себе си е неприложима, тъй като заявителката не твърди и не представя доказателства за изпълнение на предвидената в ал.1 от разпоредбата предпоставка – да е работила 10 години при условията на първа категория труд.

В чл.104, ал.1 от КСО е предвидено, че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд. На основание цитираната разпоредба с ПМС №235 от 20.10.1998 г. (обн.ДВ бр.123 от 1998 г., в сила от 01.01.2000 г.), е приета Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (§2 от ПЗР на НКТП). В Раздел  Първа. категория труд“ от същата Наредба е предвидено, че от първа категория при пенсиониране е трудът на изброените в чл.1, т.1 до т.8 работници, специалисти и служители, към който в представените от страна на заявителката трудова книжка и документи за осигурителен стаж няма данни да се причислява трудът й.

Зачетеният от пенсионния орган като труд от I категория осигурителен стаж на жалбоподателката за периодите 01.10.2008 г. – 19.12.2024 г. и 01.07.2014 г – 31.12.2017 г. в общ размер 16 г., 02 м., 20 дни, 2 ч. (по Уд.МВР №85/15.01.2025 г.) е положен на длъжност инспектор/офицер/сержант по Закона за изпълнение на наказанията в Областно звено „Изпълнение на наказанията“ – Хасково. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, трудът на държавните служители по чл.19, ал.1, т.1 (държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража) се зачита за труд първа категория при пенсиониране. Зачитането на труда за труд първа категория означава, че същият се приравнява на такъв по силата на закона, но не и че е положен при условията на първа категория труд, предвидени като предпоставка в чл.69б, ал.1 от КСО. Несъмнено осигурителният стаж на жалбоподателката за сочените периоди е за труд, положен като държавен служител по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и попада в хипотезата на чл.69, ал.2 от КСО.

Ето защо правилно пенсионният орган е разглеждал наличието на предпоставките за пенсиониране, предвидени в чл.69 от КСО, доколкото посочената разпоредба е специална, и намира приложение относно изрично изброените в нея категории служители.

В същия смисъл актуалната практика на ВАС, изразена в Решение №7636/09.07.2025 г. по адм.дело №2772/2025 г. и цитираните в същото Решение №6691/19.06.2025 г. по адм.дело №12155/2024 г., Решение №6921/24.06.2025 г. по адм.дело №3303/2025 г., Решение №7144/25.06.2025 г. по адм.дело №3130/2025 г. и Решение №7201/26.06.2025 г. по адм.дело №3326/2025 г. на ВАС.

По изложените съображения, наведените в жалбата доводи, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателката е отговаряла на всички предпоставки за това, предвидени в чл.69а от КСО, са неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че жалбоподателката е имала право на избор по кой от предвидените в чл.69 и чл.69а от КСО ред да се пенсионира.

В чл.69, ал.2 от КСО (посл. изм.ДВ бр.84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) е предвидено, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, … … , придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Съгласно ал.9 на чл.69 от КСО (нова – ДВ бр.61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм., бр.79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал.1 – 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал.4 и 7.

Както беше посочено, разпоредбата на чл.69 от КСО е специална и намира приложение по отношение на държавните служители по изброените в нея закони. Тази разпоредба също предвижда кумулативното наличие на няколко предпоставки за придобиване право на пенсия от изброените категории държавни служители. От една страна същата въвежда изискването за навършена възраст, която за 2024 г. е 54 г. и 02 м., от друга – изискването за общ осигурителен стаж, както и третото изрично условие – две трети от този стаж да са действително изслужени като държавни служители по посочените закони.

С нормата на чл.18, ал.1 – ал.3 от НПОС (изм.ДВ бр.17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) е детайлизирана уредбата на чл.69 от КСО, като е уточнено как се превръща и допълва стажа при пенсиониране по нейните условия.

В чл.18, ал.4 от НПОС (изм.ДВ бр.17 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.) е предвидено, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и 2 КСО. Тоест препращането към реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО за лицата по изброените в чл.69 от КСО закони е предвидено само за случаите, в които същите отговарят на всички изисквания по чл.69 от КСО, но не могат да се пенсионират поради недостигащ осигурителен стаж. По изложените съображения правилно пенсионният орган е преценил, че жалбоподателката не може да се възползва и от тази по-благоприятна хипотеза за пенсиониране, тъй като няма навършена изискуемата в чл.69 от КСО възраст от 54 г. и 02 м. Като е потвърдил разпореждането на длъжностното лице – Ръководител на „Пенсионно осигуряване”, с което е отказано отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателката, Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил един материално законосъобразен акт, който е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора, основателна по чл.143, ал.3 от АПК е своевременно заявената претенция за присъждане в полза на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение, платими от жалбоподателя. На основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата му редакция обн.ДВ бр.74 от 2021 г.), вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя юрисконсултското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. С. К. от [населено място], против Решение №1012-26-202-1 от 20.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********-2140-26-334/17.04.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково.

ОСЪЖДА Р. С. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.*, ап.**, да заплати на НОИ, Териториално поделение – Хасково, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.