№ 20704
гр. София, 16.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110130551 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба на ЗД „ . със седалище и адрес на управление: ., с която е
предявен иск с правно основание чл.500 КЗ против ИЛ. ИВ. Д. с постоянен и настоящ адрес:
. /съгласно служебно изготвена справка в НБД "Население"/.
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./
искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира
настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на
чл.113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие
по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното
право на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от твърдяното наличие на
законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно
обезщетение. Същото се поражда именно, тъй като страните са се намирали в
застрахователно правоотношение, при посочените в чл. 500 КЗ други предпоставки, при
което застраховката е в сила, но застрахованият следва да понесе неблагоприятните
последици от поведението си, визирано в разпоредбите на закона. Застрахователят черпи
правото си от застрахователния договор, като именно застрахователният договор е
основанието застрахователят да е заплатил застрахователно обезщетение на третото
увредено лице, като по този начин той е изпълнил собственото си задължение, поето по
силата на застрахователният договор.
В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по
ч.т.д № 1206/2014 г., II т.о., според което понятието "потребител" следва да се разглежда в
широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към
исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на
1
застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по
Закона за платежните услуги и системи и др. Така изрично и Определение № 179/14.03.2013
г. по ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч.т.д. №
70/2010 г. на ВКС, II т.о. и др.
Предвид изложеното, съдът приема, че не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност
на спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на която
съдът следи служебно, доколкото съгласно чл.119, ал.3 ГПК (нова – ДВ, бр.65 от 2018 г., в
сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл.
115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и
да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.
Ето защо производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и делото
да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на ответника, а
именно Районен съд – Горна Оряховица.
Така мотивиран на основание чл.118, ал.1, вр. чл.119, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 30551/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, Гражданско отделение, 41 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Горна Оряховица.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2